Решение по дело №2703/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 592
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Асен Воденичаров
Дело: 20211000502703
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502703 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264114 от 22.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 11816/2020 год. по описа на
СГС, ГО, 19-ти състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. Д. Л. сумата от 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 08.05.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020
год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и разноските в
производството.
Решението е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален
представител, в частта за сумата от над 10 000 лева до пълния размер от 30 000 лева, като се
излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е
силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания.
Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Оспорват се изводите на съда относно началния момент на
дължимост на законната лихва върху главницата. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен над сумата от 10 000
лева. Претендира се разноските по делото.
Въззиваемият Д. Д. Л. оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на
1
решението, като претендира и разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 10 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината
на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещо лице невролог и от която се установява, че ищцата, вслествие на произшествието е
получила черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък и контузия
на гърба на носа, както и травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в
множество изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб. Вследствие на получените увреди, пострадалата е търпяла най-
интензивни болки непосредствено след инцидента и в следващите 15-20 дни с постепенно
затихване. Към настоящия момент лечението и възстановяването при ищцата е приключило
успешно и не се очакват никакви усложнения. Единствено за в бъдеще може да се очаква
ускоряване на дегенеративните промени в шийния отдел на гръбначния стълб.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице дентален лекар, която съдът кредитира като обективно дадена и
неоспорена от страните пък се установява, че при ищцата вследствие на произшествието са
били счупени 6 фронтални зъба и един е избит – 15 в горна челюст, с което е нарушена
говорната и дъвкателна функция. Установява се, че говорът е бил затруднен за период от
около месец, а болките в областта на счупванията на зъбите водят до силни болки за повече
от един месец. Установява също така, че са поставени четири импланта в горната челюст,
предстои пети имплант и изготвяне на постоянна мостова конструкция като лечението е
свързано с оперативна намеса и период на силен дискомфорт, болка и оток. Обоснован е
извод, че лечението е свързано с болка и дълъг възстановителен период като след поставяне
2
на последния планиран имплант трябва да изтече период от 4-6 месеца, за да се
остеоинтегрира.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел С. Л., съпруг на ищцата, чийто
показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че съпругата му
след произшествието имала световъртежи, за период от около един месец спяла на тъмно и
не гледала телевизия. До мемента е на каши и супи, тъй като имала четири импланта, а
предстои поставянето на пети. Притеснява се да излиза, тъй като външния й вид не е добър –
без горни зъби. Стресирана е от обстоятелството, че е обезобразена.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалата
е търпял болки и страдания вследствие получената черепно-мозъчна травма за период до 15-
20 дни с постепенно затихване. Следва да се отчете, че при произшествието са били счупени
6 фронтални зъба и един е избит – 15 в горна челюст, с което е нарушена говорната и
дъвкателна функция, а отделно от това говорът е бил затруднен за период от около месец, а
пък болките в областта на счупванията на зъбите водят до силни болки за повече от един
месец. Поставени са четири импланта в горната челюст, предстои пети имплант и изготвяне
на постоянна мостова конструкция като лечението е свързано с оперативна намеса и период
на силен дискомфорт, болка и оток.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - май 2020 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 30 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
3
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице неврохирург, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните
се установи, че пострадалата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Вещото
лице категорично установява, че при поставен колан Д.Л. не би следвало да получи
травматичните увреждания в областта на главата. Т.е. ако същата е била с поставен колан
нямаше да получи нито черепно мозъчната травма, нито тежките увреди на зъбите си. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същите противоречат на
медицинската експертиза, на която съдът отдава по-голяма тежест, доколкото същата
обективно изследва увредите и възможността за получаването им. Изложеното дава
основание да се приеме, че пострадалия ищец, управлявайки автомобила без поставен
предпазен колан, сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпване на
вредоносния резултат, като настоящия състав определя 50 % принос на съпричиняване. С
оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да се
редуцира определеното обезщетение от 30 000 лева на 15 000 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера, решението ще следва
да се отмени за сумата от 15 000 лева, представляваща разликата между присъдената от
първата инстанция сума от 30 000 лева и действително дължимото обезщетение от 15 000
лева, като вместо това исковата претенция за разликата да бъде отхвърлена. В останалата си
осъдителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отношение на началния период на дължимост на лихвата:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва
от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички
изискуеми по чл.106, ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл.496, ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай не е спорно, че пред ответника е
4
заявена писмена застрахователна претенция на 28.05.2020 год. и от този момент е дължимо
обезщетението за забава за причинените неимуществени вреди.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част, като решението следва да
бъде отменено за сумата 400 лева разноски, представляващи разликата между дължимата
сума от 400 лева и присъдената 800 лева и за сумата 450 лева адвокатско възнаграждение,
представляващи разликата между дължимата сума от 980 лева и присъдените 1 430 лева.
Решението следва да се отмени и за сумата от 600 лева, дължими от ответника на правно
основание чл.78, ал.6 от ГПК, представляващи разликата между действително дължимите
600 лева и присъдените 1 200 лева. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на
50 лева, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264114 от 22.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 11816/2020 год. по
описа на СГС, ГО, 19-ти състав, в частта в която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено
на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. Д. Л. сумата над 15 000 лева,
представляващи разликата между дължимите 15 000 лева и присъдените 30 000 лева, както и
в частта в която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати разноски над сумата
от 400 лева, представляващи разликата между дължимата сума от 400 лева и присъдената
сума от 800 лева, както и за сумата от 450 лева дължимо на адв. С.Н. адвокатско
възнаграждение, представляващи разликата между дължимата сума от 980 лева и
присъдените 1 430 лева, както и за сумата от 600 лева, дължими от ответника на правно
основание чл.78, ал.6 от ГПК, представляващи разликата между действително дължимите
600 лева и присъдените 1 200 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. Л. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 15 500 лева, представляващи разликата над 15 000
лева до 30 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 08.05.2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
ОСЪЖДА Д. Д. Л. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 150 лева,
разноски за двете инстанции и сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете
5
инстанции.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6