Р Е Ш Е Н И Е
№ 718 21.11.2016г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
гражданска колегия
На двадесет и първи октомври двехиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар:
Гергана Докузлиева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 795 по описа за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
К.С.С. е предявил срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"
иск с правно основание чл. 193 ал.1 вр. с чл. 208 от КЗ /отм./.
Ищецът твърди, че в
качеството си на собственик на л.а. "Форд Мондео" с ДКН ******** на
17.08.2011г. сключил с ответника застрахователен договор "Автокаско"
със срок до 17.08.2012г. Заплатил уговорената премия в общ размер на 581.60
лева. На 27.07.2012г. настъпило ПТП в гр. Хасково в посока път І-8 на около 500
м преди ханче "Клокотница", което било установено с протокол за ПТП
№1330636/ 27.07.2012г. Произшествието е било с едион участник, а именно
шофьорът на автомобила С.С.. Уведомил застрахователя за настъпването на
събитие, като бил извършен оглед на автомобила от експерт на ответното
дружество, но с писмо от 22.08.2012г. ответникът отказва да изплати
застрахователно обезщетение. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 5220 лева, включваща 4720 лева заплатени части и 500 лева труд, както
и 1970.43 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2012г. до 15.04.2016г.
В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на
настъпването на ПТП, а именно кога, как и къде бил настъпил ударът. На следващо
място, предвид естеството на повредите и твърденият механизъм намира, че едните
не съответстват на другите, а именно повредите не съответстват на механизма на
ПТП. Оспорва стойността на причинените по отношение на л.а. "Форд
Мондео" вреди, като намира същите за силно завишени. Намира, че била
налице тотална щета, тъй като действителната пазарна стойността на лекия
автомобил към датата на ПТП била по-ниска от ищцовата претенция. Ищецът не
посочвал твърдения и не представял доказателства, че ремонтът на лекия
автомобил е заплатен от него. Прави възражения за изтекла погасителна давност
на исковата претенция. На основание чл. 197 от КЗ същата била 3-годишна.
Оспорва претенцията за мораторна лихва, като счита същата за
неоснователна. При условията на
евентуалност прави възражения за погасяване по давност на претенцията за лихви. В
съдебно заседание не се представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа и правна страна:
По
отношение иска с правно основание чл. 193 ал.1 вр. с чл. 208 от КЗ /отм./.
Не се
спори между страните за наличието на договор между тях „Каско”, завеждане на
претенция от страна на застрахования във връзка с произшествие от 27,07,2012г.,
отказа на застрахователя да заплати обезщетение. Спор е налице по отношение
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя -
застрахователно събитие, размер на вреда, доказването й, както и възраженията
във връзка с давността.
Между
ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за „Автокаско” със срок на
действие от 17.08.2011г. до 17.08.2012г. по застрахователна полица №4705111220000167 от 16.08.2011г.
за лек автомобил Форд Мондео с ДК № ********. Не се оспорва също така, че
ищецът е заплатил вноските по договора, което се установява и от представените
копия /л.8 -11/. Спор е налице по отношение наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя - застрахователно събитие, размер на
вреда, доказване, както и наличие на погасяване на вземането по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 193 ал.1 и чл. 208 ал.1 от КЗ /отм. От 09.08.2016г./ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбата на чл. 209 от КЗ
/отм./ от своя страна посочва, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените
от него вреди и в натура. В настоящия случай застрахователят е отказал
заплащане на обезщетение с мотива, че вредите не отговарят на описания
механизъм на ПТП.
Съгласно
общата разпоредба на чл. 211 КЗ /отм/, застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане
на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в
други случаи, предвидени със закон.
В
настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, за да е налице отказ
на застрахователя. Застрахованият е представил копие на протокол за ПТП
от 27.07.2012г., подал е в срок искане до застрахователя, като липсват
отрицателни пречки според съда за изплащане на обезщетение. Липсват и мотиви в
тази насока, като в писмото си за отказ, застрахователят твърде общо е изложил,
че вредата не отговаря на механизма на ПТП. При положение, че е налице
официален документ, като протокола за ПТП, в съдебно заседание бе разпитан и
съставилият го, който го потвърди изцяло, неясно остава на какво основание се
оспорва механизма на ПТП. Длъжностното лице – полицай, потвърди показанията си,
като отрече да е имало някаква индиция за умишлена повреда. Поради изложеното,
настоящият състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
По отношение на възражението за
погасяване на вземането по давност.
Същото е основателно. В текста на
чл. 197 от КЗ /отм./, действал към момента на сключване на договора и подаване на ИМ, се
посочва, че „Правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието.“ В настоящият случай застрахователното събитие
е настъпило на 27.07.2012г., като отказът на застрахователят е от 21.09.2012г.
Исковата молба е подадена в съда на 21.04.2016г. Не са налице известни за съда
факти, водещи до приложението на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, а именно за спиране
или прекъсване на давността. Поради изложеното, съдът намира, че към датата на
подаване на ИМ е била изтекла предвидената от законодателят по отменения КЗ
давност от три години. Не може да се сподели доводът на ищецът, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 378 ал.5 от действащия КЗ. На първо место този
текст не може да намери приложение, тъй като и към датата на договора между
страните и към подаване на ИМ е действал отменения КЗ. В § 31 от
действащия КЗ се посочва, че „За давността, която е започнала да тече при
действието на отменения Кодекс
за застраховането, се прилагат чл.
378, ал. 1 – 6
и 8
и чл.
379.“ В случая този текст не може да намери приложение, тъй като давността
не само е била започнала да тече, но е била изтекла към момента на подаване на
ИМ на 21.04.2016г., а и към момента на влизане в сила на новия КЗ на
09.08.2016г. Отделно от това разпоредбата на 378 ал.5 от КЗ разглежда случаи
извън настоящия, а именно – за Регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435
срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10
– 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1.
Поради изложеното, искът, като
погасен по давност следва да се отхвърли.
По
отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД.
Същият
е акцесорен на иска по чл. 193 от КЗ /отм./. С отхвърлянето на главния иск,
следва да бъде отхвърлен и акцесорния.
При
този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 150.00 лева за експертиза
и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за основателно
направеното възражение на ищца по отношение на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание, като правната и
фактическа сложност на делото не налага по – голям размер.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.С.
*** ****, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. Ванкова, срещу ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано 5, иск с основание чл.193 вр. с
чл. 208 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата от 5220 лева,
обезщетение по договор за застраховка по застрахователна
полица №4705111220000167 от 16.08.2011г.
за лек автомобил Форд Мондео с ДК № ********, във връзка с произшествие от
27,07,2012г., включваща 4720 лева заплатени части и 500 лева труд, както и иска с
правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1970.43 лева обезщетение за
забава за периода от 01.08.2012г. до 15.04.2016г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА К.С. *** ****,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. Ванкова, да заплати на ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано 5, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски
в размер на 300 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му
от страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.