РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500036 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 36/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу
различни части на решение № 68 от 21.10.2022г. по гр.д. №171/2021г.по
описа да Силистренския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на С. Й. М., подадена чрез адв. Г., против решение
№ 68 от 21.10.2022г. по гр.д. №171/2021 г. по описа да Силистренския
окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й против Гаранционен
фонд гр.София за заплащане на обезщетение за причинените й болки и
страдания, поради телесните повреди, претърпени от нея в резултат на ПТП
от 08.09.2018г. за горницата над сумата от 40 000 лв. до претендираните
90 000 лв. Въззивницата е сочила, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно - постановено в нарушение на материалния
закон (чл.52 ЗЗД) и е необосновано, като не е съобразена и задължителната
практика на ВКС. Навела е следните оплаквания: окръжният съд не направил
анализ на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства (броя,
вида и тежестта на неимуществени вреди, претърпени от ищцата;
продължителността на лечебния и възстановителния период, вкл. времето,
през които болките и страданията са били интензивни; изпитваните
неудобства; възрастта на пострадалата към настъпване на инцидента;
последиците за здравето на пострадалата и прогнозите за бъдещото й
1
здравословно състояние); не съобразил нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането и обществено- икономическите условия в
страната към настъпване на застрахователното събитие; изключил от
преценката си обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие, като не взел предвид
инфлационните процеси, нарастването на цените и др.; не основал преценката
си на практиката на по-високо степенни съдилища; Молила е за отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част над 40 000 лв. и уважаване на
предявения иск за горницата над 40 000 до 90 000 лв. Молила е и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. П., е подал писмен
отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на обжалваното решение в отхвърлителната му част е молил за
потвърждаването му в същата.
Третото лице – помагач П. И. С., чрез адв. Т., е подал писмен отговор, с
който е оспорил въззивната жалба на насрещната страна и по подробни
съображения е молил за потвърждаване на отхвърлителната част от
първоинстанционното решение. Молил е за присъждане на сторените по
делото разноски.
По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София , подадена чрез
адв. М. П., против решение № 68 от 21.10.2022г. по гр.д. №171/2021г. по
описа да Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която ГФ е осъден да
заплати на С. Й. М. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени от
нея като резултат от ПТП от 08.09.2018г., ведно със законната лихва върху
разликата от 29.07.2021г.- до окончателното изплащане на сумата. Настоявал
е, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно - постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано, като исковете били
недоказани, евентуално размерът на присъденото обезщетение бил
прекомерно завишен. При определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд не съобразил възрастта на ищцата към момента на
инцидента - 71 години, вида, естеството и тежестта на получените
увреждания, които обуславяли в своята съвкупност наличието на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, възстановителния период - 12
дни болничен престой и 20-25 дни за възстановяване, вида на проведеното
лечение - предимно консервативно, обстоятелството, че липсват данни за
настъпили усложнения във връзка с получените при ПТП травмени
увреждания, които да са й повлияли съществено на водения начин на живот,
като липсвали доказателства за твърдяните в исковата молба данни за
негативни изживявания и неудобства от битов характер, които ищцата е била
принудена да изпитва. Евентуално не били съобразени предпоставките по чл.
52 ЗЗД и обезщетението било завишено. Първоинстанционният съд
неправилно присъдил лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на решението на Гаранционен фонд
2
за отказ за изплащане на обезщетение — 29.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата предвид, че: дължимото от фонда обезщетение
покривало само вредите, но не и обезвредата за забава, която дължал
деликвентът съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД; гаранционен фонд не бил деликвент,
нито застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а
изпълнявал едно чуждо задължение и то тогава, когато бъде поискано от
пострадалите. Молил е за отмяна на решението в осъдителната му част с
отхвърляне на иска и присъждане на разноските, евентуално за намаляване на
обезщетението.
Насрещната страна – С. М. не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция са приети
депозираните преди съдебното заседание писмени становища на страните и
помагача. В предоставения й от съда срок, С. М. е депозирала писмени
бележки по съществото на спора.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като по правилността му намира следното:
Предявените пред окръжния съд от С. Й. М. против Гаранционен фонд
гр.София осъдителни искове са по чл. чл. 558, ал.5 и чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени от ищцата
като пътник в автомобил „Форд“ модел: „Транзит“ с ДК № СС 4314СВ,
вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 08.09.2018г. по
вина на П. И. С., управлявал товарен автомобил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ с ДК № РР8772ВК, ведно с лихвата за забава от 29.07.2021г. до
окончателното му изплащане. Ищцата е поддържала, че при произшествието
е получила комплексна травма- мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма; фрактура на ключицата в ляво; фрактура на V ребро
вляво; фрактура на лява лъчева кост. Окарана била в МБАЛ гр. Разград,
където й била направена оперативна обработка на раните, имобилизация на
двете счупвания на ръката и била хоспитализирана за срок от 12 дни. След
изписването й лечението продължило в дома й. Имобилизацията продължила
8-9 седмици, а движенията й били ограничени още 45 дни. Болките не
отшумели и на 06.02.2019г. тя постъпила за лечение в МБАЛ Силистра за за
физиолечение и рехабилитация (7 дни), направено й било образно изследване
и е изписана на 13.02.2019г. с назначено медикаментозно лечение. В резултат
на причинените й телесни уврежданя е търпяла и все още търпи физически
болки и страдания, негативни изживявания, неудобства от битов характер.
Образуваното нохд №296/2019 г. по описа на Окръжния съд в гр. Разград
срещу водача на товарния автомобил „Щаер“ П. И. С. завършило с
осъдителна за него присъда от 23.04.2021г. Сочила е, че за товарния
автомобил, нямало задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, покриваща отговорността на водача, поради което е
предявила претенцията си пред Гаранционния фонд за изплащане на
3
обезщетение, образувана в щета № 21210091/07.05.2021г., по която е
получила отказ от 29.07.2021г. Поради това е предявила иска си пред съда.
Ответникът – Гаранционен фонд гр.София, е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, поради това че е пътувала в превозното
седство без поставен задължителен предпазен колан. Оспорил е и началния
момент на законната лихва.
Водачът - деликвент П. И. С., конституиран като трето лице - помагач
на Гаранционен фонд, е заявил становище за неоснователност на иска.
Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, която се е возила в технически неизправен автобус и без
монтирани системи за обезопасянване на пътниците (предпазни колани).
Установена със събраните по делото доказателства е следната
фактическа обстановка, а и по същата страните нямат спор понастоящем:
На 08.09.2018г. като пътник в автобус Форд „Транзит“, с per. № СС
4314 СВ (седяла е на втори ред седалки зад шофьора до прозореца – така
заключението по САТЕ) ищата е пострадала при ПТП, причинено от П. И. С.
- водач на товарен автомобил марка „Щаер“ модел „19С46“ с ДК №
РР8772ВК. При инцидента жената (тогава на 71 години) е получила следните
телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на
лявата ключица; счупване на пето ляво ребро; счупване на лъчевата кост на
лява предмишница. С присъда от 23.04.21г. по НОХД № 296/19г. на ОС-
Разград, водачът П. И. С. е бил признат за виновен в това, че на 08.09.18г. на
път III-204, км. 4+706, в посока гр. Попово -гр. Разград, при управление на
МПС със скорост 83.3 км/ч., на т.а. „МАН", модел „Щаер 19 С 46“ , с
прикачено към него ремарке, при сигнализиран с пътен знак „В26“ участък -
забранено е движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч.,
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.и ал. 2 от ЗДвП и
чл.75, ал.1 от ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на повече лица
(две лица) и средни телесни повреди на повече лица (подробно изброени
поименно и с вида на телесните увреждания, измежду които е и ищцата) и на
основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „А“ и б. „Б“, във вр.с ал. 1, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК е осъден. С въззивното решение № 110/13.12.21г.,
постановено по ВНОХД № 242/21г. на ВАпС частично е била изменена
горната присъда като деянието е преквалифицирано и приложен закон за по-
леко наказуемо престъпление, а в останалата част присъдата е потвърдена. С
решение № 97/07.06.22г., постановено по н.д. № 195/22г. на ВКС, I н.о.
въззивното решение е изменено само досежно срока на наказанията, т.е.
налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Товарният автомобил марка: „Щаер“
модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК е нямал действаща към датата на
произшествието задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Ищцата е сезирала Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение на 07.05.2021г., като на 29.07.2021г. е постановен отказа от
4
плащането му. Установено е със заключението на вещото лице по приетата
пълна, ясна, обоснована и неоспорена от страните САТЕ, че
катастрофиралият автобус, в който е пътувала ищцата, не е бил оборудван с
обезопасителни колани на седалките на пътниците, като това е посочено и в
мотивите към присъдата на деликвента.
От протокола за ПТП с пострадали лица, медицинската документация
за лечението на ищцата и от заключението на вещото лице по СМЕ д-р И. се
установаява, че: При произшествието С. М. е получила контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на лявата ключица, счупване на пето ляво
ребро, счупване на лъчевата кост на лява предмишница, като счупването на
лявата ключица и счупването на лъчевата кост на лява предмишница са
обусловии трайно затруднение движенията на ляв горен крайник, а
останалите наранявания – временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Непосредствено след инцидента жената е била приета за лечение в
болница МБАЛ „Св.Иван Рилски“ Разград в хирургично отделение, където е
пролежала 12 дни. През този период са извършени диагностично -лечебни
мероприятия, извършени са обработка на раните по главата с отстраняване на
чужди предмети (обикновено парчета от счупени стъкла, забити в кожата на
главата), поставена й е имобилизационна превръзка на раменния пояс и
гипсова имобилизация на ляв горен крайник. След изписването й от
болницата, М. не е била в състояние да се обслужва самостоятелно, поради
което за нея ежедневно, в продължение на 3-4 месеца, се е грижил синът й,
подпомаган по-късно от съпруга й (така св. Тодоров). Жената изпитвала
силни болки, първоначално не можела да движи и да ползва счупената си
ръка. След премахване на имобилизацията и гипса – болките продължили,
включително и при наложилата се физиотерапия за 7 дни в болницата. И
досега имала ограничени движения в счупената ръка (св. Т.). Според вещото
лице, при ищцата са настъпили усложнения, като счупената лява ключица
зараснала неправилно и довела до деформация на лявото й рамо. Това
обусловило трайно ограничение в движенията на лявата й ръка, които ще
останат за цял живот. Няма изгледи за възстановяване. Според поясненията
на експерта в съдебно заседание, ищцата ще продължи да изпитва болки в
ръката и при климатични промени. Останалите увреждания от
произшествието -контузия на главата, сътресение на мозъка и счупването в
петото ляво ребро са отшумели напълно за около 20-25 дни.
По спорните въпроси за размера на обезщетението:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
5
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
В случая, при определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид, че: пострадалата е възрастна жена на 71 години към датата на
инцидента, поради което и възстановяването при нея е по-бавно и тежко, а
качеството й на живот е силно влошено; произшествието – тежка катастрофа
само по себе си е силно травмиращо; при инцидента жената е получила
множество телесни увреждания (контузия на главата, сътресение на мозъка,
счупване на лявата ключица; счупване на пето ляво ребро; счупване на
лъчевата кост на лява предмишница), както и че счупването на лявата
ключица и счупването на лъчевата кост на лявата предмишница са
обусловили трайно затруднение движенията на ляв горен крайник;
уврежданията са били съпроводени със силни болки още от възникването им,
като ищцата е търпяла такива с по-голям интенцзитет в периода на
интензивното й лечение в болницата - 12 дни, в които са обработвани раните
й, премахвани са парчета от стъкла, поставена й е превръзка на раменния пояс
и гипсова имобилизация на ляв горен крайник; съдът отчита също така
големия интензитет на болките от двете счупвания в лявата ръка и
продължителността на оздравителния период от 3-4 месеца; от друга стана
съобразява и пълното излекуване на контузията на главата, сътресението на
мозъка и счупването на реброто в рамките на 25 дни; съдът взема предвид и
ограниченията и неудобствата от обездвижването на жената в битов и
социален план и зависимостта й от грижите на близки в период от около 3-4
месеца; съдът съобразява също така настъпилото усложнение с деформацията
на лявото рамо и трайното остатъчно ограничение в движенията на тази ръка,
което е доживот без възможност за подобрение с трайно негативно отражение
в ежедневието й; отчита и болките, които инцидентно жената ще търпи
занапред при промяна в климата; При това положение и като съобрази
обществено-икономическите условия в страната, доходите на населението
към момента на деликта и като съобрази присъжданите от съдилищата
размери на обезщетения в подобни случаи съдът намира, че обезщетение в
размер на 40000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на двете страни в жалбите им за занижаване, респ. завишаване
размера на обезщетението и несъобразяването му от окръжния съд с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По възраженията за съпричиняване:
Възражението на ответника и помагача за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата чрез необезопасяане с предпазен колан
е неоснователно, предвид установената по делото липса на оборудване на
пътническия автобус с предпазни колани. При това положение, пострадалата
6
не може да отговаря за непоставяне на предпазен колан, какъвто е липсвал в
автобуса. Тя не е била длъжна и да знае дали технически автобусът е бил
изправен в този смисъл, за да откаже да се вози в него, поради което и
възраженето по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредите поради ползването на
технически неизправния автобус, също е неоснователно.
По оплакванията на ГФ срещу началната дата на дължимост на
законната лихва:
Ищцата е претендирала закона лихва от 29.07.2021 г. -датата на откза на
ГФ да плати обезщетение. На осн. чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ,
последният предвиждащ, че се дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ;
2/ изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380.
Според посочените разпоредби срокът за произнасяне на Гаранционен
фонд не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията - така, защото увреденото лице не може да предяви претенцията
си пред съд до преди произнасянето на Фонда по искането му за заплащане на
обезщетение, а ако той не се произнесе, и до изтичане на 3 месечния срок от
подаване на искането. В настоящия случай претенцията е предявена на
07.05.2021 г., вкл. с представени към молбата доказателства от вида на
предвидените в чл.496, ал.3 от КЗ (констативен протокол от ПТП, епикриза,
изследвания и заверено копие от присъда на ОС Разград). Фондът е
постановил отказ за заплащане на обезщетение на 29.07.2021 г., мотивиран с
това, че не е представена влязлата в сила присъда с мотиви по наказателното
дело на окръжния съд. Отказът не е постановен поради непредставянето от
ищеца на задължително изискуеми от него доказателства, поради което
законна лихва следва да се присъди от датата на отказа, т.е. от 29.07.2021 г.
Предвид изложеното, оплакванията в жалбата за недължимостта на лихвите
от датата на отказа са неоснователни.
Предвид изложените съображения, искът се явява основателен до
размер на сумата от 40 000 лв. и до този размер той следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане, а
за горншицата над 40 000 лв. до 90 000 лв. той следва да бъде отхвърлен. Като
постановяващо идентичен резултат, решението на окръжния съд следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
7
С оглед изхода от спора, не се налага промяна на разноските за първата
инстанция. За въззивната инстанция, с оглед резултата, страните дължат
разноски само за адвокатско възнаграждение (предвид неоснователността на
въззивните жалби). Ищцата е била защитавана безплатно от адв. Т. К. Г.,
поради което с оглед искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и
при наличието на предпоставките по чл. 38, ал.2, т.2 ЗАдв., Гаранционният
фонд му дължи заплащане на припадащите се според резултата разноски за
възнаграждение по чл. 38, ал.2, т.2 ЗАдв. в минимален размер от 3 140 лв.,
изчислен по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възтнаграждения. С писмената си молба Гаранционният фонд е поскал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид че по делото той
не е бил представляван от юрисконсулт, а от адвокат по пълномощие и
липсват приложени доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение, такова не следва да му се присъжда. На помагача разноски
не се дължат съгл. 78, ал.10 ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 21.10.2022г. по гр.д.
№171/2021г.по описа да Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София , БУЛСТАТ ********* да
заплати на адв. Т. К. Г., САК № **********, сумата от 3 140 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2, т.2 ЗАдв. за
оказана безплатна защита на С. Й. М. във въззивното производство.
Решението е постановено при конституирано на страната на ответника
Гаранционен фонд гр.София трето лице – помагач П. И. С..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8