РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Радомир, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В... М. К..
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100988 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП.
Ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес:...., чрез адв.М. В. М., Адвокатска
колегия- Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ........., е предявила иск срещу
ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление: ........., с който
моли съда да постанови решение, с което да признае, че ищцата не дължи на ответника
сумата в размер на 225.73 лева, представляваща неустойка, претендирана по договор за
паричен заем № ...... от 13.04.2022 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, тъй като същата е
нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП,
както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника КРЕДИ ЙЕС" ООД е
налице сключен договор за паричен заем № .... от 13.04.2022 г., по който ищцата е получила
сумата под формата на кредит в размер на 300 лева и общо дължи 341.27 лв., при срок на
кредита от 7 месечни вноски. Съгласно сключения договор ГПР по същия е 47.85 % от ГЛП
на месец в размер на 3.33 %. Съгласно чл.8 от Договора, в случай, че не представи
договореното в чл.6 обезпечение /гарант отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от
Общите условия към договора за заем и още едно от посочените обезпечения по избор на
заемателя/ ищцата следва да заплати неустойка в размер на 225.73 лв. Неустойката се
заплаща разслочено, заедно с всяка погасителна вноска, което е посочено в представения
1
погасителен план. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 225.73
лв., разпределена на 7 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по
Договора, като по този начин общата сума нараства до 525.73 лв. В тази връзка се твърди, че
търсената неустойка се явява нищожна на основание чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както
и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
Искането е да бъде постановено решение, с което съдът да признае, че ищцата не
дължи на ответника сумата в размер на 225.73 лева, представляваща неустойка,
претендирана по договор за паричен заем № ....... от 13.04.2022 г., сключен с „Креди Йес“
ООД, тъй като същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Креди Йес“
ООД не е подал отговор.
С молба от 16.02.2023 г. адв.Д. М. от САК- пълномощник на ответника, е изразил
становище, че искът е недоказан по основание и размер.
Не се оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем № ..... от
13.04.2022 г., като ищцата има качеството на потребител по смисъла ЗПК. Със същия
договор кредиторът- ответник по делото е предоставил на ищцата заемна сума в размер на
300 лв., която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването и съгласно Погасителен план. Не се спори и относно това, че ищцата е получила
сумата от 300 лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото е предоставен договор за паричен заем № ...... от 13.04.2022 г., сключен
между Д. Б. Г. и „Креди Йес“ ООД, според който ищцата Д. Б. Г. е получила кредит в размер
на 300 лв., представляващ главница по кредита. Кредитът е за период от 7 месечни вноски.
Начислените такси и лихви по кредита са: годишен лихвен процент- 3.33 % месечно, при
ГПР 47.85 %.
Съгласно чл.8 от Договора, в случай, че ищцата не представи допълнително
обезпечение, тя дължина кредитора неустойка в размер на 225.73 лв., като същата се
заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата е
начислена неустойка в общ размер на 225.73 лв., разпределена на 7 вноски, всяка от които
добавена към дължимата главница и лихва по Договора.
От правна страна.
При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд
намира следното:
2
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за прогласяване
нищожността на чл.8 от Договора, като основателна следва да бъде уважена. Предявеният
установителен иск е обоснован с твърдения, че с оглед нищожни клаузи от процесния
договор за кредит, неустойката не се дължи.
Ответното дружество "Креди Йес" ЕООД е небанкова финансова институция, по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. По
отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на
чл.9 от ЗПК, както и чл.143 - 148 от ЗЗП.
Ищцата има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР от ЗЗП, като
чл.24 ЗПК препраща към чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в
договорите съдът следи служебно.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Чл.146, ал.2 от ЗЗП сочи, че клаузите по сключените
договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика,
поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 2
е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е
определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съдът намира, че договорът за заем е недействителен досежно клаузата на чл.8 от
Договора за дължима на заемодателя неустойка в размер на 225.73 лв.. С тази клауза е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
договора в размер на сумата от 300 лв., което е почти колкото размера на отпуснатия заем. В
този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът
винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от
страните основания, ако се отнася до нарушение на добрите нрави, за нарушение на
императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен
интерес, каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им на
икономически по- слабата страна в това облигационно правоотношение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
3
15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение
е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои
от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя
за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер,
почти колкото размера на главницата, Съдът намира за установено в разрез с добрите нрави.
По този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно
съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.
Прави впечатление също, че още при сключването на процесния договор за паричен
заем № .... от 13.04.2022 г., в погасителния план към договора е предвидено разсрочено
заплащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на
обезпечение. Договорените обезпечения по чл.6 от Договора, във вр. с чл.10, ал.2 т.1 от
Общите условия към договора за заем предвиждащи поръчителство на едно или две
физически лица са трудно изпълними, а практически и неизпълними от кредитополучателя,
особено и в предвидения кратък тридневен срок. Поради това вноските за неустойка са
кумулирани към погасителните вноски.
Процесният договор за заем се явява недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК - договорената неустойка по чл.8, като скрита форма на
допълнително възнаграждение за кредитора не е калкулирана в общия размер на ГПР. Ето
защо предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен.
По разноските.
4
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъдат осъден да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата от 300
лв., съгласно чл.7, ал.1, т.1 и т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на упълномощаването.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Радомир държавна
такса върху уважената част на иска, която възлиза на 50 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА СА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН:
********** с адрес: ......., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: ............., срещу ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: ............, със
седалище и адрес на управление: ..................... че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 225.73 лв. /двеста двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща неустойка, претендирана по договор за паричен заем № ....... от 13.04.2022
г., тъй като същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление:................., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: ................., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
/триста лева/.
ОСЪЖДА ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на
управление: ......................, да заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 50 лв. /петдесет
лева/- държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5