Разпореждане по дело №248/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на К. Д. Т., Г. К., ул.”М.” № ., Р. Д. З., с. Ощава, Община К., С. Д. Щ., Г. Д., ул.”И. Ш.” № . и И. Д. Т., Г.Д., ул.”Б.” № ., чрез А. Б. Ю., против Решение № 1030/15.04.2011 г. по Г. д. № 622/2010 г. по описа на Районен съд – Сандански. С атакуваното решение първостепенният съд е осъдил жалбоподателите да заплатят солидарно на Д. В. П., ЕГН * и В. Х. П., ЕГН * и двамата с адрес Г. К., ул.”С. В.” № . сумата от 10 960 (десет хиляди деветстотин и шейсет) лева, с която се е увеличила стойността на нива с площ от 0,958 дка в м.”Гарата” в землището на Г. К., съставляваща имот № 015093, при съседи: имот № 015069, имот № 015093, имот № 015068, имот № 000155 и имот № 000153 и нива с площ от 0, 632 дка в м.”Гарата” в землището на Г. К., представляваща имот № 015068 по плана на землището на града, при съседи: имот № 015069, имот № 015067, имот № 000155, имот № 017093, в резултат на извършени от тях подобрения за поставено оградно съоръжение, засадени овощни и лозови насаждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2010 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер. Съобразно уважения респ. отхвърления размер на иска районният съд е присъдил и сторените от двете страни разноски в производството.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради липсата на предпоставки за възникване на солидарна отговорност между ответниците. Отделно се твърди, че районният съд е излязъл извън предмета на спора, изцяло възприемайки заключението на вещото лице относно извършени в имота подобрения, каквито изобщо не били претендирани в исковата молба. На следващо място се изтъква, че в противоречие със събраните по делото доказателства първата инстанция е формирала извода си, че подобренията са направени със знанието и без противопоставянето на собствениците. Жалбоподателите считат, че недоказани са останали както действителните разходи за извършване на подобренията, така и увеличената стойност на имота. Твърди се, че част от прикрепените към имота движимости могат да бъдат отделени от него, поради което не представляват подобрения. Жалбоподателите настояват за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират и сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна по жалбата Д. П., който я оспорва като неоснователна. Изразява становище, че ответниците като съсобственици на процесните имоти отговарят солидарно за извършените подобрения. Поддържа, че правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС, доколкото от доказателствата по делото се установява, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на собствениците.

Окръжен съд – Б. като прецени събраните по делото доказателства ведно със становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Д. В. П. и В. Х. П. – ищци в производството пред първата инстанция са съпрузи. Д. П. закупил от О. А.Х., Д. Х. Х., Д.Х. Ф., Р. Х. Ф., С.Х. Б. и Н. Х.Ш. с договор за покупко-продажба от 09.05.2000 г., оформен в нотариален акт № 93, том I, рег. № 1420, дело № 132/2000 г. на нотариус с рег. № 198 на НК, вписан в Служба по вписванията – Г. Сандански като акт № 20, том II за 2000 г., следните недвижими имоти: нива с площ от 0,958 дка в местността „Гарата” в землището на Г. К., Благоевградска област, шеста категория, парцел № 93, от масив № 15, представляващ имот № 015093 по плана на землището, при съседи: имот № 015069, имот № 015068, кад. № 000155 – полски път, кад. № 000153 – полски път; както и нива с площ от 0.632 дка в местността „Гарата” в землището на Г. К., Благоевградска област, шеста категория, парцел № 68, от масив № 15, представляващ имот № 015068 по плана на землището при съседи: имот № 015069, № 015067, кад. № 000155 – полски път, имот № 015093. След закупуването на нивите Д. и В. П. започнали да ги владеят.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства. Свидетелите Й. А., А.И. и П.Г. дават подробни показания за извършените от В. и Д. П. подобрения в имота, както и за времето, през което са направени. Правилно районният съд е кредитирал показанията на тези свидетели, като кореспондиращи както на заключението на назначената по делото съдебно-агрономическа експертиза, така и на показанията на свидетелите Й. П.и Б.Т.относно същите обстоятелства.

Свидетелят Й. А. твърди, че процесната нива граничи с имот на свидетеля Б.Т. – съпруг на ответницата К. Т.. Виждал е Б. Т. да минава покрай нивата и да се поздравява с Д. П.; събирали са се на нивата и са си говорили. Не е ставал свидетел на спорове между тях, имали нормални отношения. Едва от 1-2 години насам чул за възникнали спорове. Свидетелят А. И.знае, че спорът между В. и Д. П. от една страна, и Б. и К. Т. от друга, е от 2008 г. Тогава Д. получил писмо, че нивата не е негова собственост. Твърди, че двете страни са имали нормални съседски взаимоотношения, като е присъствал на техен разговор, на който са си говорили нормално за полската работа, без да се карат един с друг. П. Г. е виждал Б.Т. да минава през нивата на Д. и В. на път за своята нива. Докато е правил подобренията в имота Д. дори искал съвет от Б.Т. какви дръвчета е подходящо да насади.

Свидетелката Й. разправия, в която Б.Т. казал на Д. П. да не огражда мястото, защото един ден ще си го вземе; освободила мястото преди 3-4 години; сочи, че е работила нивата от 1994 г. до 1999 г., като от 1999 г. до 2009 г. не е работила нива в м.”Гарата”; твърди, че 2-3 години след като е оставила нивата е минала оттам и е чула описания разговор, прибирайки се от лозето, като е стояла на разстояние 6-7 метра от тях. Свидетелят Б. Т.потвърждава, че е предупреждавал Д. и В. да не садят мястото и да не ограждат, защото не е тяхно.

С влязло в сила решение по Г. д. № 666/2002 г. по описа на Районен съд – Сандански въззивниците К. Д. Т., Р. Д. З., С. Д. Щ. и И. Д. Т. като наследници на А.Т. М. са признати за собственици спрямо Д. В. П. на горните имоти към момента на кооперирането на земята в ТКЗС по предявения от тях иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Д. В. П. и съпругата му В. Х. П. са предявили срещу въззивниците установителен иск за собственост върху процесните имоти на основание придобивна давност, продължила за периода от датата на сключване на сделката 09.05.2000 г. до 09.05.2005 г., който иск е отхвърлен с влязло в сила на 08.03.2010 г. решение по Г.д. № 161/2008 г. по описа на Районен съд – Сандански.

Във връзка с влязлото в сила решение по Г. д. № 666/2002 г. по описа на Районен съд – Сандански, Д. и В. П. са уведомени с писмо изх. № РД-05-333/15.12.2007 г. на ОСЗГ – Г. К., че имоти с пл. № 015093 и № 015068 в землището на Г. К. са записани в регистъра на собствениците на наследници на А.Т.М.По делото е приложено писмо изх. №9400-117/29.01.2008 г. на Община К., с което Д. П. се уведомява, че следва да освободи доброволно процесните имоти, както и да премахне трайните насаждения. С писмо изх. № 94К-138-1/29.04.2010 г. на кмета на Община К. Д. и В. П. са повикани в сградата на общинската администрация по повод подадено заявление с вх. № 94К-138-1/13.04.2010 г. от К. Т. относно освобождаването на имоти с пл. № 015093 и № 015068 в землището на Г. К.. Впоследствие е издадена Заповед № 611/18.05.2010 г. на кмета на Община К., с която на Д. и В. П. е наредено да освободят двата имота. Приложен е и Акт за нарушение № 10/12.10.2010 г., с който е констатирано повторно неизпълнение на горната заповед от страна на Д. и В. П. Свидетелката Е. М. – главен експерт земеделие към Община Г. К. обяснява, че през октомври 2010 г. е извършена процедура по въвод във владение в процесните ниви по искане на К. Т., като символично бил махнат един кол от оградата.

Според заключението на назначената по делото съдебно-агрономическа експертиза в имота са направени следните подобрения: засаждане на овощни дървета, създаване на лозово насаждение и изграждане на оградно съоръжение, състоящо се от бетонни колове, бодлива тел и метална мрежа. Засадените овощни дървета са общо 63 броя – 28 броя праскова, от които 10 броя на възраст 5 години, 12 броя – на възраст 7 години и 6 броя – на възраст 9 години; 2 броя слива на възраст 7 години; 6 броя круша, от които 2 броя на възраст 3 години и 4 броя на възраст 7 години; кайсия – 3 броя на възраст 10 години; ябълка – 13 броя, от които 2 броя на възраст 4 години, 3 броя на възраст 6 години и 8 броя на възраст 10 години; дюля – 1 брой на възраст 10 години; череша – 2 броя, от които 1 брой на възраст 5 години и 1 брой на възраст 9 години; смокиня – 5 броя, от които 3 броя на възраст 2 години и 2 броя на възраст 6 години; лешник – 3 броя на възраст 3 години; ягода – 60 кв.м. на възраст 2-3 години; малина – 25 кв.м. на възраст 3-4 години, всичко на стойност 5257 лв. Лозовото насаждение е на обща площ от 0.6 дка, като възрастта на лозите е много различна – от 2-3 до 8-9 години, на стойност 4708 лв. Стойността на оградното съоръжение, състоящо се от бетонни колове, бодлива тел и метална мрежа е оценено на 995 лв. Вещото лице е оценило стойността гореописаните подобрения към момента на изготвяне на експертизата - месец октомври 2010 г. на 10960 лв., като е определило, че разноските (разходите) за извършването им възлизат на 3720 лв. към момента, в който са направени подобренията. В допълнително заключение вещото лице е изчислило стойността на трудовите и материални разходи за отглеждане на овощните видове и лози след създаването на насажденията до встъпването им в редовното плододаване е размер на 2352 лв., от които за овощните насаждения – 1332 лв., а за лозовото насаждение – 1020 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС. Предпоставките за уважаването му са ищецът да има качеството владелец, да е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика, както и ответникът да е бил собственик към момента на извършването им.

По делото беше установено, че ищците Д. и В. П. са установили фактически власт върху процесните недвижими имоти № № 015093 и 015068 по плана на землището на Г. К. след сключването на договор за покупко-продажба от 09.05.2000 г., оформен в нотариален акт № 93, том I, рег. № 1420, дело № 132/2000 г. на нотариус с рег. № 198 на НК, като са го владели до месец октомври 2010 г. Горното се доказва от събраните по делото гласни доказателствени средства. Според свидетелите Й. А., А. И. и П.Г.в след като двамата ищци са закупили нивата, са започнали да разчистват камъните, впоследствие са поставени циментови колове по ограждането на нивата и насажденията, като А. твърди, че ищците са обработвали мястото до есента на 2010 г. Последното обстоятелство се установява и от събраните писмени доказателства, както и от показанията на свидетелката Е. М., присъствала при въвода на ответниците във владение на имотите. През горепосочения период ищците са упражнявали фактическа власт върху нивите като техни собственици. Разликата между владението и държането на една вещ се изразява именно в субективния елемент – дали фактическата власт се осъществява с намерението вещта да се свои. Влязлото в сила решение по Г.д. № 161/2008 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е отхвърлен иска на Д. и В. П. за признаване правото им на собственост върху процесните имоти на основание придобивна давност, продължила за периода от датата на сключване на сделката 09.05.2000 г. до 09.05.2005 г. е индиция, че същите са владелци на имота, като за демонстрираното намерение за неговото своене сочат и гласните доказателства. Ето защо въззивният съд цени като неоснователни направените във въззивната жалба оплаквания, касателно неправилната правна квалификация на предявената претенция, свързани с изложените от въззивниците твърдения, че ищците не са владелци на имота. В случая ищците са предявили иск за подобрения, извършени от тях в качеството им на недобросъвестни владелци, поради което за уважаването му е достатъчно да се докаже, че същите са упражнявали владелчески действия. Отделно от това правата им на добросъвестни владелци са отречени с влязло в сила решение Г.д. № 161/2008 г. по описа на Районен съд – Сандански, поради което правилно районният съд не е изследвал въпроса за вида на владението.

Беше установена и следващата предпоставка за уважаване на предявения иск - с влязло в сила решение по Г. д. № 666/2002 г. по описа на Районен съд – Сандански въззивниците К. Д. Т., Р. Д. З., С. Д. Щ. и И. Д. Т. като наследници на А. Т. М. са признати за собственици на процесните имоти към момента на кооперирането на земята в ТКЗС, като решението е породило действие и спрямо Д. П..

Недобросъвестният владелец има право да иска сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на направените от него подобрения, когато са налице две кумулативни условия – собственикът на вещта да е знаел, че в имота му се вършат подобрения от владелеца и да не се е противопоставил на тяхното извършване. От събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че ответницата – собственик на нивите - К. Т. е знаела за подобренията, които се извършват в процесните имоти. Тези изводи настоящата инстанция черпи от събраните по делото гласни доказателства, които свидетелстват, че в близост се е намирал имот на К. и Б. Т. и последните са виждали как ищците подобряват нивите. Ответниците не успяха да докажат, че през периода, през който ищците са упражнявали владение върху имота, са се противопоставяли на извършваните подобрения. В насока на последното са показанията на свидетеля Б. Т., който твърди, че е предупреждавал Д. и В. да не ограждат и садят мястото. Тези негови показания не кореспондират на останалия събран доказателствен материал - свидетелите Й. А. А. И. и П. Г. заявяват, че П. и Т. са имали нормални съседски отношения, като спорове са възникнали едва през 2008 г. Поради което настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Б. Т., съобразявайки заинтересоваността му от изхода на делото, доколкото същият е съпруг на ответницата К. Т.. Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелката Й.П., която твърди, че е чула разговор, в който Б. Т. казал на Д. П. да не огражда мястото. Нейните показания относно това дали, кога и как е минала покрай нивата и е чула разговора са неубедителни, непоследователни и вътрешно противоречиви.

Поради изложеното са налице основанията на чл. 74, ал. 2 ЗС и правата на ищците като владелци следва да се уредят съгласно чл. 72, ал. 1 ЗС. Съобразно разпределената им тежест, същите успяха да докажат извършването на подобрения, обективното им съществуване към момента на разглеждане на спора от съда, като бяха ангажирани доказателства както за размера на извършените разноски, така и за увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения. Вещото лице е заключило, че стойността на имота се е увеличила вследствие на извършени в имота - засаждане на овощни дървета, създаване на лозово насаждение и изграждане на оградно съоръжение, с 10960 лв. Не би могло да се приеме за подобрение на недвижим имот обаче, ако към него са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но могат да бъдат отделени от него, без имота да се промени съществено. Настоящата инстанция намира, че стойността на включеното в заключението на вещото лице като подобрение в имота оградно съоръжение - цялото на стойност 995 лв., следва да бъде приспадната от горепосочената сума от 10960 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че бетоновите колци, от които същото е съставено, не са трайно прикрепени към земята, поради което недобросъвестните владелци могат да си го вдигнат. Това не важи обаче за подпорната конструкция, макар и тя да е съставена от нетрайно прикрепени към земята бетонни колци. Премахването на тази конструкция би увредило трайните лозови насаждения, в каквато насока е становището на вещото лице.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС, въззивният съд намира, че след като извършените от ищците подобрения - засаждане на овощни дървета (на стойност 5257 лв.) и създаване на лозово насаждение (на стойност 4708 лв.) са довели до увеличаване стойността на нивите и съществуват към момента, то е налице подобрение на имота по смисъла на закона и на ППВС № 6/1974 г., което поражда правото на владелеца да иска заплащането му от собственика на недвижимия имот. Сумата, с която тези подобрения увеличават стойността на процесните имоти се равнява на 9965 лв. Оттук следва, че предявеният иск е частично основателен за сумата от 9965 лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния му предявен размер. Решението на районния съд подлежи на отмяна в частта, в която предявеният иск е уважен над размера на сумата от 9965 лв., както и в частта, в която е постановена солидарна отговорност за ответниците. Доколкото процесните имоти са притежавани в съсобственост от последните, то всеки от тях следва да отговаря съобразно размера на своя дял в имуществената общност. Липсват основания за възникване на солидарна отговорност между същите, съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС. Ето защо съобразно правилото на 30, ал. 2 ЗС въззивният съд намира, че всеки от четиримата ответници следва да бъде осъден да заплати равна част от цялото дължимо обезщетение за извършените подобрения, а именно – по 2491.25 лв.

По разноските:

Пред първата инстанция ищците са направили следните разноски: държавна такса 443 лв. (стр. 6); възнаграждение за вещо лице – 370 лв. (стр. 50, стр. 109); адвокатско възнаграждение от 600 лв.; а ответниците – 250 лв. заплатен адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от иска от 9965 лв. на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1270 лв., а на ответниците К. Т. и Р. З. – разноски в размер на 25 лв. съобразно отхвърлената част от иска. В частта за разноските решението на РС трябва да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция въззивниците К. Т. и Р. З. са направили следните разноски – 21. 20 лв. държавна такса за обжалване и 250 лв. адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от въззивната жалба на същите следва да бъде присъдена сумата от 43 лв.

Така мотивиран, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1030/15.04.2011 г. по Г. д. № 622/2010 г. по описа на Районен съд – Сандански, в частта му, в която предявеният от Д. В. П., ЕГН * и В. Х. П., ЕГН * и двамата с адрес Г. К., ул.”С. В.” № .против К. Д. Т., Г. К., ул.”М.” № .., Р. Д. З., с. О., Община К., С. Д. Щ., Г. Д., ул.”И. Ш.” № . и И. Д. Т., Г.Д., ул.”Б.” № .иск с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС е уважен над размера на сумата от 9965 лв., както и в частта относнопостановената солидарна отговорност между ответниците, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. Д. Т., Г. К., ул.”М.” № .., Р. Д. З., с. О., Община К., С. Д. Щ., Г. Д., ул.”И. Ш.” № .и И. Д. Т., Г.Д., ул.”Б.” № . да заплатят всеки по 2491.25 лв. на Д. В. П., ЕГН * и В. Х. П., ЕГН * и двамата с адрес Г. К., ул.”С. В.” № . и ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск над размера на сумата от 9965 лв. до пълния му предявен размер от 11070 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. В. П. и В. Х. П. (с установени данни) да заплатят на К. Д. Т. и Р. Д. З. (с установени данни) сумата от 43 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: