Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-335 Година 2020, 19.11. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
трети ноември две хиляди и двадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА 2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар:
Тодорка Стоянова
Прокурор:
Манол Манолов
Като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело номер 1803 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 20297/09.06.2020г.
на БРС от М.И.Д., заявена чрез пълномощника адв. Стефан Харизанов от
АК-Пловдив,
с
посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, бул.Шести септември № 152, ет.1, оф.108
против Решение № 1094/11.05.2020 г., постановено по гр. дело № 7125/2018 г. по
описа на БРС в отхвърлителните му части.
С
обжалваното решение съдът уважил частично исковата претенция на въззивника,
като е осъдил Държавата, представлявана от ОД на МВР-Бургас за заплати на М.И.Д. сумата от
общ размер от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от принудително довеждане в РУ на 16.06.2017 година на основание
Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година, което е
потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от
прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, от които сумата 150 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за страх в ищеца, че срещу
него ще бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа
на 16.06.2017г. и сумата 150 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в невротично
неразположение на 11.10.2017г., сумата от 10 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от принудително довеждане на 16.06.2017г. като направени
разноски за пътуване до работното му място,
както и сумата 26,11 лева, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
В останалата част, първостепенният съд е отхвърлил
исковете како неоснователни, както следва: Отхвърлени са исковите претенции на М.Д.
за осъждане на ОД на МВР-Бургас за
заплати на въззивника-ищец обезщетение за неимуществени вреди за това, че в
резултат на принудително довеждане, направено на основание Постановление за
принудително довеждане от 08.06.2017 година, издадено от разследващ полицаи при
Първо РУ на МВР, ОД на МВР – Бургас, което е потвърдено от прокурор при Районна
прокуратура - Бургас, но тези два акта
са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, ищецът е претърпял неимуществени вреди поради
коментари на работното му място от колеги и началници относно тези два случая и
личността на ищеца; променено отношението на колеги и началници; за това, че
ищецът е станал обект на подигравки; за това, че негов колега го е наричал, че
е луд и престъпник; по отношение на случая от 11.10.2017 година за това, че е
бил принудително доведен в Първо РУ на основание на устно разпореждане на
Началника на Първо РУ; за това, че на 11.10.2017 година му било казано, че ще
му бъде образувано незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение,
че ще бъде задържан за 24 часа, за това че принудителната полицейска
регистрацията е осъществена изключително принудително, след оказан силен
психически тормоз.
Отхвърлени са и исковите претенции на М.Д. за
осъждане на ОД на МВР-Бургас за заплати
на въззивника-ищец обезщетение за неимуществени вреди за това, че е преживял
страх поради възможност срещу него бъде образувано дисциплинарно производство
за закъснението му за работа на 16.06.2017г. и за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в невротично
неразположение на 11.10.2017г. за разликата между присъдената на тези основания
сума от общ размер от 300 лева до пълния предявен размер на претенцията от
10 000 лева, както и претенцията за присъждане на разноски за разликата
между присъдената на това основание сума от 26,11 лева до пълния предявен размер на тази претенция
от 1 743 лева.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете
предявени от Д. за осъждане на Прокуратурата на Република България да му
заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на принудително довеждане в Първо РУ, ОД на МВР – Бургас,
на 16.06.2017г. на основание Постановление за принудително довеждане от
08.06.2017г. на разследващ полицай, което е потвърдено от прокурор при Районна
прокуратура - Бургас, но тези два акта
са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, за обезщетяване на
неимуществени вреди за принудително довеждане в Първо РУ, ОД на МВР – Бургас,
на 11.10.2017г., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за транспортни разходи, както и претенцията за
присъждане на разноски, направени по водене на делото в полза на ищеца от този
ответник.
Твърди
се, че обжалваното решение на БРС е неправилно, необосновано и при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Сочи, че съдът е направил напълно погрешни
правни изводи, включително и досежно липсата на материална легитимация на
Прокуратурата да отговаря по претенцията за неимуществени вреди. Счита се, че
неправилно и незаконосъобразно, без ясни и точни мотиви БРС е гледал делото в
хипотезата на чл.300 ГПК. Оспорва се позоваване по чл.5 от ЗОДОВ за
съпричиняване от страна на ищеца. Счита се че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Изложен е собствен анализ на доказателствата по
делото и изводите по фактите и правото
на БРС, като последните се оспорват.
Цитирана е съдебна практика. Моли
съда за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите в
пълен размер срещу двамата ответници, както и присъждане на разноските. В с.з.
въззивникът поддържа въззивната жалба.
В
срока предвиден в ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
въззиваемите страни Прокуратурата
на Република България и ОД на МВР-Бургас. В с.з. процесуалният
представител на ОДМВР-Бургас, моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Процесуалният представител на Прокуратурата на Р. България счита, че претенциите на
въззивника-ищец срещу прокуратурата правилно са били отхвърлени, тъй като тя
следва да отговаря само за незаконни обвинения, но не и в настоящия случай, при
който лицето е признато за виновно по повдигнатото му обвинение, освободено е
от наказателна отговорност по чл.78 А от НК му е наложено административно
наказание глоба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и
7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
По повод повдигната препирня за
подсъдност с Определение № 82/27.09.2018г. по адм.дело № 55/2018г. на Върховния
административен съд и Върховния касационен съд, смесен петчленен състав,
постановено, е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба от М.И.Д.
*** и Прокуратурата на Република България, в частта, в която е поискано
осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, причинени от Постановление за принудително довеждане от
08.06.2017 година на разследващ полицай
при Първо РУ на МВР – град Бургас,
неговото изпълнение на 16.06.2017 година и потвърдилото го постановление
от 22.06.2017 година на наблюдаващ прокурор при Бургаска районна прокуратура,
всички отменени с постановление вх.№ 16 416 от 18.07.2017 година на
прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, е Районен съд – Бургас, като е
посочено, че правната квалификация на
иска е чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, вр. чл.
5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че
срещу М.Д. е започнало, проведено и приключило наказателно производство, по
което с влязло в законна сила на 17.01.2019г. Решение № 945/03.07.2018г.,
постановено по НАХД № 525/18г. по описа на РС-Бургас, потвърдено с Решение от
17.01.2019г., по въззивно административно наказателно дело № 857/2018г. на Окръжен
съд –Бургас, съдът е признал въззивника ищец за виновен в това, че на
25.11.2015г., в град Бургас, при условията на продължавано престъпление, при което са осъществени две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, предал от мобилния си телефон на телефон при
„Общински съвет за сигурност“ при Община Бургас неверни повиквания за тревога,
а именно, че може да има и че ще има
бомба в сградата на Културен дом „Лукойл Нефтохим“ /НХК/, както следва:
-
На 25.11.2015 год., около 10.19 часа -
10.26 часа, в гр.Бургас предал по мобилния си телефон с абонатен № 0885 603 445
на телефон с абонатен № 056/ 841 560 при „Общински съвет за сигурност” при
Община Бургас невярно повикване за тревога, а именно, че може да има бомба в
сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим” /„НХК”/, находяща се в гр.Бургас,
пл. „Тройката”, №1, което било прието от М Г М - главен специалист в Отдел
„УКОМП” към Община - Бургас;
-
И на 25.11.2015 год., около 13.23 часа,
в гр. Бургас предал по мобилния си телефон с абонатен № 0885 603 445 на телефон
с абонатен № 056/ 841 560 при „Общински съвет за сигурност” при Община Бургас
невярно повикване за тревога, а именно, че ще има бомба в сградата на Културен
дом „Лукойл-Нефтохим” /„НХК”/, находяща се в гр. Бургас, пл. „Тройката”, №1,
което било прието от Павлин И. Новаков - оперативен дежурен при „Общински съвет
за сигурност”, поради което и за престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, Д. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК,
като му е наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 лева.
С протоколно определение от 08.04.2019г.
по НВАХ № 44/2019г. по описа на Апелативен съд-Бургас е оставено без
разглеждане като недопустимо искане на въззивника за възобновяване на
наказателното производство по НАХД № 525/18г. на РС-Бургас.
С Постановление от 30.04.2019г. по пр.№
202/19г. на Апелативна прокуратура-Бургас, потвърдено с Постановление от
30.05.2019г. по пр.№ 5920/19г. на ВКП е оставено без уважение като
неоснователно искане на пълномощник на
въззивника за възобновяване на наказателното производство по НАХД № 525/18г. на
РС-Бургас.
По повод новопостъпило искане съдържащи
твърдение за новооткрити доказателства с постановление от 10.12.2019г. по пр.№
202/19г. на Апелативна прокуратура-Бургас, отново е оставено без уважение като
неоснователно искане на въззивника за възобновяване
на наказателното производство по НАХД № 525/18г. на РС-Бургас.
При тези обстоятелства правилно е прието
от първоинстанционния съд, че осъдителното решение по наказателното
производство е влязло в сила и е задължително за постановилия го съд и всички
съдилища в страната. В частност за нуждите на настоящото производство е
достатъчно да се посочи, че в случая не се касае до незаконно обвинение, тъй
като лицето срещу което е повдигнато обвинението е признато за виновно по него,
като е наложена съответната санкция, с влязъл в законна сила съдебен акт.
Претендира се и се поддържа пред
настоящата инстанция от въззивника ищец, че по това наказателно производство в
рамките на досъдебната му фаза са извършени нарушения, обосноваващи
отговорността /за претърпени вреди/ на Държавата в лицето на Прокуратурата на
Република България/ПРБ/ солидарно с МВР, изразяващи се в незаконно двукратно
принудително довеждане от работното му место до Първо районно управление на МВР-Бургас,
съответно на 16.06.2017г. за времето от 17,30ч./когато отивал на работа нощна
смяна в нефтозавод Лукойл-Бургас/ до 18,50ч. по отменено постановление за
принудително довеждане от 08.06.2017г. на разследващ полицай, което е било
потвърдено от наблюдаващия прокурор от РП-Бургас и по-късно отменено от Окръжна прокуратура-Бургас и на 11.10.2017г. от
10,30ч. до 13,30ч.. Твърди се, че в резултат от така извършените принудителни
довеждания ищецът е претърпял
имуществени вреди от 10лв. за заплатен превоз от таксиметров автомобил от Първо
РПУ до местоработата на ищеца, за което се представя касов бон на 16.06.2017г..
Претендират се и неимуществени вреди, за
които търси репарация в размер на 10 000лв., поради изпитан страх, че срещу него ще бъде
образувано дисциплинарно производство за закъснението му за работа на
16.06.2017г.; коментари на работното му
място от колеги и началници относно тези два случая и личността на ищеца;
променено отношението на колеги и началници; за това, че ищецът е станал обект
на подигравки; за това, че негов колега го е наричал, че е луд и престъпник; по
отношение на случая от 11.10.2017 година за това, че е бил принудително доведен
в Първо РУ на основание на устно разпореждане на Началника на Първо РУ; за
това, че на 11.10.2017 година му било казано, че ще му бъде образувано
незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение, че ще бъде задържан
за 24 часа, за това че принудителната полицейска регистрацията е осъществена
изключително принудително, след оказан силен психически тормоз.
В подадения пред първоинстанционния съд
писмен отговор от ОД на МВР – Бургас се
твърди, че претенциите са неоснователни, тъй като не са налице кумулативните
предпоставки на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Счита се, че не би могло да се
направи извод, че е налице отменено по надлежния ред постановление за
принудително довеждане, тъй като постановлението на прокурора от Окръжна
прокуратура може да бъде оспорено пред Апелативна прокуратура – Бургас.
В писмения отговор на ПРБ исковата молба
се оспорва като неоснователна. Твърди се, че Прокуратурата отговаря за
незаконно обвинение, а настоящият случай не е такъв, тъй като лицето е признато
за виновно; че следва да бъде освободена от отговорност, тъй като са налице
основания по чл.5, ал.1 от ЗОДВ, а именно, че
увреждането е причинени изцяло по вина на ищеца, тъй като той в рамките
на наказателното производство системно и
целенасочено е възпрепятствал връчването на адресираните до него призовки, за
явяването му за предявяване на обвинението, укривал се е от органите на
досъдебното производство, като именно тези му действия са дали основание за
предприемане на мерки за принудителното му довеждане, като в това постановление
разследващият полицай, постановил принудително довеждане, но не е определил
начина, по който това действие да бъде изпълнено, за да носи отговорност
Прокуратурата на Република България
като осъществяваща ръководство в
досъдебната фаза. Този ответник счита, че не може да
се ангажира отговорността ПРБ за претендираните от ищеца обезщетявания на вреди
във връзка с полицейската му регистрация, с аргумент, че за начина на
извършаване на полицейската регистрация на лицето, съгласно Наредба за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация.
С
обжалваното решение, съдът е приел за установено от
фактическа страна, че във фазата на досъдебното производство ищецът е бил
доведен принудително в РУ на посочените в исковата молба дати - 16.06.2017г., когато е привлечен като
обвиняем и е проведен разпит в това му качество и на 11.10.2017г., когато е
извършена принудителната му полицейска регистрация. За първата дата –
16.06.2017г. е налице Постановление за принудително довеждане издадено от
разследващия полицай по делото, потвърдено с Постановление на прокурор от
районна прокуратура – Бургас, които са били обжалвани и отменени като
незаконосъобразни с Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас.
По това наказателно производство с
решение на Районен съд -Бургас Д. е признат за виновен в извършване на
посоченото постановление и е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание-глоба от 1000лв.. Приложена е в обжалваното решение
по аналогия съдебната практика, в която се приема, че Прокуратурата не отговаря
за вреди на граждани, причинени от незаконно задържане по реда на чл.72 от ЗМВР, като отговорността за това е на съответния орган на МВР и тя се реализира
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/Определение № 436 от 16.05.2019 година на ВКС по
гражданско дело № 741/2019 година, IV г.о./. Посочено е също така в мотивите, съобразно
Определение № 11 от 27.02.2020 година,
постановено по гражданско дело №51/2019 година, на петчленен състав, ГК на ВКС
обезщетението за неимуществени вреди се претендира от незаконосъобразни
действия на полицейски органи и тези действия не са последвани от вземане на
мярка за неотклонение или повдигане на обвинение квалификацията на иска е по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочено е в този съдебен акт, че за да бъде подсъден иска
на гражданските съдилища е необходимо настъпване на допълнителни факти от
хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ - вземането на
незаконна мярка за неотклонение при повдигане на незаконно обвинение. Прието е,
че Прокуратурата не е материално правно легитимирана да отговаря по предявения
срещу нея иск за обезщетяване на твърдяни неимуществени вреди, причинени в
резултата на постановление за принудително
довеждане на 16.06.2017г. и по отношение на принудителното довеждане на
ищеца на 11.10.2017г. като за
осъществяване на тази дейност при условията на оперативна самостоятелност от
органите на МВР и липса на незаконно обвинение в конкретната хипотеза, то
същият е отхвърлен като неоснователен.
При така изложеното спорни по делото са
въпросите относно ангажиране отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата на Република България и определения от първостепенния съд размер
на паричния еквивалент за претърпените от ищеца въззивник вреди справедлив ли е по смисъла на чл.52 ЗЗД.
При
разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция е представен обемен
доказателствен материал, в това число и наказателното производство по АНД №
525/18г. на РС-Бургас, образувано по внесено предложение от РП-Бургас по реда
на чл.78А НК, възоснова на събраните по образуваното на 25.11.2015г. досъдебно
производство № 431 ЗМ-1353/2015г. по описа на Първо РУ-Бургас, пр.пр.№ 494/15г. по описа на РП-Бургас. В досъдебното
производство ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел и с протокол за
доброволно предаване от 26.11.2015г. е предал на разследващите един брой
мобилен телефон ведно със сим карта. На 20.01.2017г. при доклад по реда на
чл.219, ал.1 от НПК наблюдаващият прокурор при БРП е одобрил постановление за
привличане в качеството на обвиняем на М.И.Д.. На 07.04.2017г. старши
разследващия полицай на осн.чл.11, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация е уведомил Началника на Първо РУ, МВР –
Бургас, за това, че на 19.04.2017г. М.И.Д. ще бъде привлечен в качеството му на
обвиняем, както и ще бъде разпитан в това качество. Правното основание на
уведомлението е.
На
л.38,39, л.44-52, л.79-76 от папка 2 на досъдебното производство са находящи
върнати като невръчени призовки до ищеца, ведно с докладни от полицейските
органи, посочващи, че лицето не е открито на постоянния си адрес, провеждани са
с него телефонни разговори, на посочен в докладните тел.номер, но ищецът е
отказвал да разговаря с полицаите, протокол от разследващ полицай за
призоваване по телефона, с идентичен резултат, при който съобразно отбелязаното
ищецът след представяне на дознателя е отказал да разговаря с него, обявяване
за издирване и др.действия по
установяване на ищеца с цел предявяване на постановлението за привличане в
качеството обвиняем. Така на л. 49, том II от ДП е приложен протокол за
призоваване по телефона, съставен на 19.04.2017г., от старши разследващия
полицай, в който е посочено, че при осъществен телефонен разговор М.И.Д.
заявил, че не желае да разговаря с нея, след като се представила. С
Постановление за възлагане действия по установяване и издирване на извършителя
на престъпление от 21.04.2017г./л.38/
старши разследващ полицай при първо РУ, след като се запознал с
материалите по посоченото ДП е
постановил служител, определен от Началника на Първо РУ на МВР – Бургас, да
обяви за местно издирване М.И.Д. и същия
е обявен за издирване на
27.04.2017г. с цел връчване на призовка
а по-късно и мярка „Установяване на адрес“/л.38, от том II
на ДП/. От приложена към ДП справка до Началника на Първо РУ от 17.05.2017г. се установява, че се
провеждат издирвателни мероприятия, но въпреки това той не е установен. В писмо
на Началника на Второ РУ на МВР – Бургас до Началника на Първо РУ на ОД на МВР
– Бургас/л.46 от ДП/ е посочено, че от извършените многократни проверки на
адреса М.И.Д. не е установен, като от проведени беседи със съседи е установено, че той не е виждан на адреса от
няколко месеца, а в телефонен разговор той отказал да се яви в РУ за получаване
на призовката. С
Постановление за възлагане на действия по установяване и издирване на
извършител на престъпление от 05.06.2017 година
на старши разследващия полицай е поискано от Началника на Първо РУ
служител на това РУ да събере информация за местонахождението на М.И.Д.,
посочен като обвиняем. В справка от 09.06.2017 година от ОР при Първо РУ е
посочено, че се извършват необходимите издирвателни мероприятия, но въпреки щателното му издирване на територията
на региона и страната, той не е установен.
Видно от докладна записка от 31.05.2017г. /листо
84, том II/ на полицейски
инспектори на 30.05.2017г. те са посетили адреса на М.И.Д. за връчване на
призовка в качеството му на обвиняем. На адреса отворила вратата неговата
майка, която заявила, че синът й излязъл от апартамента преди малко. Обадила му се
по телефона, който включила на високоговорител и го уведомила, че го търсят от
Второ РУ. Той заявил: „Като ме търсят от полицията – да ме намерят“, „Аз с
полицаи не желая да разговарям“ и
категорично отказал да се срещне с тях, за да му предадат призовката. На 31.05.2017
година един от полицейските инспектори отново се обадил по телефона, но М.И.Д.
отново отказал да се срещнат, за да му бъде връчена призовката.
На 02.06.2017г. е издадено от наблюдаващия прокурор
при БРП Постановление за даване на указания по разследването/л.67-67, том 2 от
ДП/, в което с оглед затрудненията по връчване на призовка до ищеца във връзка
с предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем са дадени
редица указания след които и за приложението на чл.71 НПК.
На 05.06.2917г. е издадено постановление от старши
разследващ полицай за установяване
местонахождението на М.И.Д. посредством
роднини и лица, с които той се намира в близки отношения, от работодателя му
като за целта се събере информация за трудовата му ангажираност.
На 08.06.2017г. е издадено Постановление за
принудително довеждане на обвиняем от старши разследващ полицай при Първо РУ-Бургас.
Фактическите констатации, представляващи мотиви на акта, са за това, че
обвиняемият се укрива от органите на МВР, поради което на основание чл.71, ал.2
и ал.3 от НПК, чл.219, ал.6 и чл.199 от НПК е разпоредено принудителното му
довеждане на 16.06.2017г..
В изпълнение на последното на 16.06.2017г.,
свидетелите Б.Д/младши полицейски инспектор/ и Г.Х/полицейски инспектор/ при
Първо РУ-Бургас/вж.протокол по с.з. на 08.07.2019г. по гр.д. № 7125/18г. на БРС
и докладна записка от 16.06.2017г. на л.103, том 2 по ДП/ са посетили
местоработата на ищеца в Нефтозавода и около 18,00ч. при пристигане за нощна
смяна установили самоличността на М.Д., прочели му постановлението поставили му
белезници, въвели го в служебния автомобил и го откарали до сградата на Първо
РУ, където на същата дата в 18,30ч. му е предявено постановлението за
привличане в качеството обвиняем и е съставен протокол за разпит на обвиняем, които започнал в 18,35ч.
и приключил в 18,40ч.. Ищецът твърди, че след разпита е ползвал таксиметрова
услуга за да се върне на работа и представен касов бон от 16.07.2017г., 19,17ч.
на стойност 10,47лв. /л.49 от гр.д. № 7125/18г. на БРС/. С първоинстанционното
решение претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 10лв. за
заплатена таксиметрова услуга е уважена, решението не е обжалвано в тази му
част.
В
показанията си св.Х, съсед на въззивника, понастоящем упражняващ адвокатска
професия, без да е професионално ангажиран по случая; бивш служител на Първо РУ-Бургас
се установява, че М.Д. му е споделял за висящото досъдебно производство срещу
него, че желае да се срещне с
наблюдаващия прокурор по това разследване, но такава среща му била отказана. По
– късно Д. уведомил свидетеля, че от Първо РУ го търсят, за да бъде привлечен
като обвиняем, без обаче до момента да му е връчена призовка за това,
уведомявали го по телефона. На 16.06.2017г. му се обадил и го информирал, че е
бил принудително отведен от работното му място в РУ и поискал свидетелят да
поеме защитата му. Х отказал, тъй като бил извън град Бургас и бил ангажиран.
Посъветвал го да поиска от разследващия полицай да му връчи призовка за друга
дата, на която да се явяват заедно като свидетелят се съгласил да поеме
защитата му. Около половин час по – късно свидетелят бил информиран, че на
ищеца е отказано последващо явяване и процесуалното действие следвало да бъде
извършено на момента. Свидетелят заявява, че провел няколко разговора с
разследващите полицаи и бил уведомен, че процесуалното действие ще бъде
извършено, но не е бил упълномощаван за защитник на въззивника.
Постановление
от 08.06.2017г. за принудително довеждане на обвиняем от старши разследващ
полицай при Първо РУ-Бургас е обжалвано от ищеца и потвърдено
с Постановление от 22.06.2017 година
прокурор при Районна прокуратура – Бургас. Двете постановления са отменени като
незаконосъобразни по жалба на ищеца с Постановление от 17.07.2017г. на Окръжна
прокуратура-Бургас с мотив, че не са
били налице фактическите основания за приложение на чл.71, ал. 1 и чл.71, ал.2
от НПК, тъй като към вписаната в постановлението датата - 08.06.2017г./макар и
докладвано и одобрено на 20.01.2017г. от наблюдаващия прокурор/ М.И.Д. не е
имал качеството на обвиняем, за да бъде приложен чл.71 от НПК, както и че не е
бил редовно призован по реда на чл.219, ал.5 от НПК.
На 26.06.2017 година, е отправено искане до
Председателя на Бургаски районен съд за издаване на разрешение за
дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил за
извършване на полицейска регистрация на М.И.Д., тъй като обвиняемият е отказал
извършване на посочените действия и съответно е
налице хипотезата на чл.68 от ЗМВР. Искането е уважено с определение от 10.07.2017г., по НЧД № 3332/17г.
по описа на БРС, с което е разрешена принудителната полицейска регистрация на
ищеца.
По
отношение извършването на полицейската регистрация на 11.10.2017г. са събрани гласни и писмени доказателства.
В показанията си св.Димитър Манчев, участвал като полицейски служител на Първо
РУ – Бургас в отвеждането на ищеца за задължителна полицейска регистрация сочи,
че за организацията е имало устна уговорка с ищеца с полицейския автомобил да
го вземат от завода и да го върнат там, тъй като бил служител на Нефтозавода и
пътувал до работа със специализиран транспорт. Твърди че при това отвеждане не
са използвани помощни средства. Излага, че тъй като ставало въпрос за самото
отвеждане, това било обусловено от обстоятелството, че ищецът нямал с какво да
пътува и предполага, че такава е била неговата воля. Твърди, че присъствал на
регистрацията и му направило впечатление, че в частта, в която трябвало да
бъдат направени снимки на ищеца той започнал да прави гримаси и се наложило
адвоката му, който присъствал да се намеси. Свидетелят излага, че доколкото
знае са изпращани призовки, но те са се връщали неполучени и предполага, че
това е така поради факта, че ищеца работи на смени.
Относно
принудителната полицейска регистрация на М.Д. от показанията на св. Х се установява, че въззивника му се
обадил около 11,00 часа и му съобщил, че е задържан на работното си място от
двама служители на Първо РУ, които ще го закарат до сградата на РУ
принудително, за да му бъде извършена полицейска регистрация, каквато той бил отказал
при привличането му като обвиняем с декларация.
По – късно свидетелят присъствал в РУ на разговор, при който въззивника
обяснявал на полицейски служители от Първо РУ,
че актът, въз основа на който е разрешена принудителната полицейска
регистрация е бил отменен и той не го счита за законосъобразен. Въпреки това,
те го придумали да му бъде извършена дактилоскопиране и фотографиране. Свидетелят
съдействал за това с уговорката, че въззивника ще бъде върнат на работното си
място, тъй като бил без телефон, ключове и средства. Според този свидетел
описаните от него събития са се случили около обед от 12,00ч. до около 13,00 ч..
Приети
са и постъпил отговор изх.№ Л-И008/25.01.2019г. по искане на БРС и Служебна
бележка, издадена на 08.05.2018г. от Единна противоаварийна служба, в която е
посочено, че на 11.10.2017г. ищецът е посетил Кабинет за долекарска помощ в
Единна противооаварийна служба на територията на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД,
където е прегледан от дежурен специалист долекарска помощ, вписан в дневника
под № 654/11.10.2017г.. При прегледа ищеца е диагностициран с „невроза“ и му е
изписана по 1т. Валидол и Деанксит/вж.л.66-68 от гр.д. № 7125/18г. на БРС/.
В първоинстанционното производство са изискани и
данни от Първо РУ на ОД на МВР – Бургас относно
принудителното довеждане на ищеца на 16.06.2017г. и на 11.10.2017г., като от постъпил отговор /л.283
по гр.д. № 7125/18г. на БРС/ е видно, че след извършена проверка в архива на
управлението е установено, че няма съставени документи относно неговото
конвоиране и задържане на посочените дати.
По отношение доводите
на ищеца за промяна в отношението към него на колеги и служители в негативен
план в резултат от действията на полицейските служители по досъдебното
производство по двукратното му принудително довеждане от работното място до
сградата на Първо РУ-Бургас са събрани гласни доказателства. Така свидетелите
Д Д Д и Т Д ,служители в охранителна фирма, извършваща дейността си на
територията на работното место на ищеца твърдят, че не си спомнят на обекта да
са идвали униформени полицаи и да отвеждат работник. Св.Х Б Б-старши оператор в Нефтозавода, твърди, че не
помни дали на 11.10.2017г. е бил на работа, не е не е виждал служители на МВР
да отвеждат ищеца от работното му място, но разбрал да това два часа по – късно. Счита, че ищецът е бил
понижен в длъжност, но преди посещението на полицаите. Св.
Д П П, също колега на ищеца, посочва, че той, ищеца и други хора - общо около 20 човека работят в една зала. Твърди, че не е
чувал за случая, в който ищеца е бил отведен от работно си място и такъв случай
не е бил обсъждан на работното му място;
не знае за случай при който ищецът да е бил отвеждан от портала на завода. Св. П допълва, че с ищеца са разговаряли за
случилото се на тази дата, но той не е изяснил за какво става въпрос. По-късно
свидетелят прочел информация за случая от новинарски сайт, но твърди, че не е променил отношението си към ищеца. От
оказанията на св.Т Ц Т, който е бил определен на 11.10.2017г. да замести въззивника
на работното му место се установява, че при завръщането си Д. бил
притеснен и му съобщил, че е бил извикан
в полицията. Последните тримата свидетели-колеги на въззивника единодушно
твърдят, че на работното место коментари от колеги не е имало по повод този
случай.
От
заключението на вещото лице, изготвили допуснатата по делото съдебно –
психологична експертиза, се установява, че
за емоционалното състояние на ищеца на 16.06.2017 година и
11.10.2017 година косвено може да се
съди от събраната от него информация, през призмата на изминалия период от
време от тогава до момента на изготвяне на експертизата, както и с оглед
конкретните специфики на личността му. Отчетено е, че психологичното
функциониране на обследваното лице като цяло се характеризира с висока степен
на чувствителност. Посочено е, че проблемите със съня и тревожността, за които
експерта съди от протоколите по делото, са част от процеса на преработване на
стресово събитие.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивната
жалба оплаквания за неправилност приема следното:
Предявеният иск по отношение
на търсеното обезщетение е с правно основание чл. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 5, §1, б. „с“
от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г.
Разпоредбата
на чл.5, от Конвенцията гарантира императивно на всеки право на свобода и сигурност, като поставя
изключения от правилото, че никой не може да бъде лишен от свобода, освен в
следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона.
Така в чл.
5, §1, б. „с“ от Конвенцията е посочен законен арест или лишаване от свобода на
лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление.
Установява се от приложеното наказателно
производство и събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в първоинстанционното
гражданско производство, че извършеното принудително довеждане на въззивника не
е било извършено в съответствие с предвидените в закона/в случая НПК/
процедури. Това е така, защото Постановление
от 08.06.2017г. за принудително довеждане на обвиняем от старши разследващ
полицай при Първо РУ-Бургас и Постановление от 22.06.2017г. на прокурор при Районна
прокуратура – Бургас за потвърждаването му са отменени като незаконосъобразни
по жалба на ищеца с Постановление от 17.07.2017г. на Окръжна прокуратура-Бургас
с мотив, че не са били налице
фактическите основания за приложение на чл.71, ал. 1 и чл.71, ал.2 от НПК, тъй
като към вписаната в постановлението датата - 08.06.2017г./макар и докладвано и
одобрено на 20.01.2017г.
от наблюдаващия прокурор/ М.И.Д. не е имал качеството на
обвиняем, за да бъде приложен чл.71 от НПК, както и че не е бил редовно
призован по реда на чл.219, ал.5 от НПК. Както правилно е
посочено в обжалваното решение в случая, предвид конкретните факти, не се установява
по предвидения в закона начин М.Д. в настоящия процес да е бил уведомен за
необходимостта да се яви за привличането му като обвиняем до момента на
принудителното му довеждане, което е констатирано в мотивите на постановлението
на прокурор при Окръжна прокуратура. Макар от събраните по делото доказателства
се установява, че е знаел, че разследващите органи го търсят за приемане на
посоченото процесуално действие, за което той е бил уведомен от тях по телефона, но не му е
връчена призовка. В тази насока следва да бъде посочено, че връчването на призовка е предвидения в закона
способ за официално удостоверяване на този факт. Не се установява призоваване и за извършване на
полицейската регистрация, която е разрешена със съдебен акт.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата, при задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, когато същата е била отменена.
В т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004
г. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.
2, т. 2 пр. 1 и пр.
2 от ЗОДОВ (в редакция преди изм. в ДВ бр. 98/2012 г.) - чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 и пр.
2 от ЗОДОВ (в сегашната редакция) включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". В
същата насока е и константната съдебна практика: в случаите на незаконно
обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетението
за неимуществени вреди, причинени от задържането под стража във връзка със същото
обвинение, се включва в общото обезщетение на вредите от незаконното обвинение.
Така е прието и в Решение № 95/08.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 949/2010 г.,
III г. о., ГК, а именно, че редът, по който се обезщетяват вредите от
задържането под стража е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
следващият се за тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение.
И още: "По реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Държавата самостоятелно
отговаря за вреди само в случаите, когато задържането под стража е изрично
отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е
развило досъдебното и съдебното производство". Разрешението в съдебната
практика, дадено не само в този акт, е еднозначно: обезщетението за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ се присъжда
отделно и независимо от обезщетението за незаконното обвинение, само когато
задържането под стража е било отменено като незаконно, какъвто именно е
настоящият случай.
Действително Прокуратурата не е пасивно
легитимирана да отговаря за задържане по чл.72 ЗВМР, но в настоящия случай
такава хипотеза не е налице, не се твърди, не е сложена за разглеждане и не
може да бъде прилагана по аналогия. В настоящия случай отговорността на
Прокуратурата следва да бъде ангажирана, тъй като при осъществяване на
ръководство и надзор в досъдебното производство и по указания на прокуратурата,
дадени в постановление от 02.06.2017г.
издадено от наблюдаващия прокурор при БРП /л.67-67, том 2 от ДП/, в което с
оглед затрудненията по връчване на призовка до ищеца във връзка с предявяване
на постановлението за привличането му като обвиняем са дадени редица указания,
след които и за приложението на чл.71 НПК.
Ето защо настоящият състав приема, че в случая е
налице задържане на въззивника с цел принудително явяване пред орган по
разследването, което не отговаря на реда, предвиден в закона, включително и за
вреди от полицейска регистрация /в.т.см.вж. Определение № 307/24.03.2016г. и
Решение № 201/22.07.2016г. по гл.д. № 1190/16г. на ВКС, IV г.о./.
По отношение частичната неоснователност, поради неуспешно
провеждане на доказването на фактическите твърдения, на които се основават
претенциите за неимуществени вреди в исковата молба и пояснителните такива по
отношение, БОС напълно споделя мотивите изложени на стр.14 в обжалваното
решение като в тази част на оснчл.272 ГПК препраща към тях без да ги
преповтаря. В този смисъл споделя се обоснования извод в обжалваното решение че
при условията на главно и пълно доказване е установена пряка
причинно – следствена връзка с факта, че ищецът е бил принудително отведен от
работното си място на 16.06.2017г. с притеснението, че срещу него може да бъде
образувано дисциплинарно производство за закъснението и в резултат от
принудителното отвеждане на ищеца на 11.10.2017г. е получил нервно
неразположение – невроза. Правилно и мотивирано БРС е приел, че останалите твърдяни
неимуществени вреди не са доказани, както се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени по – горе досежно твърдяните в исковата молба действия за това, че по време на престоя в
Първо РУ на 11.10.2017 година ищецът е бил заплашван, че ще му бъде образувано
незабавно производство за неизпълнение на съдебно решение, че ще бъде задържан
за 24 часа, че регистрацията е осъществена изключително принудително, след
оказан силен психически тормоз; че ищецът е бил доведен в Първо РУ на основание
на устно разпореждане на Началника на Първо РУ;
че по повод тези случаи на работното място на ищеца е имало коментари за
него, както и че е бил наричан: луд, престъпник, както и с други обиди. Поради
това за вреди от тези действия исковете правилно са отхвърлени.
По отношение въпроса за определяне справедливия
размер на обезщетението.
При
разглеждане на този въпрос настоящият съдебен състав съобрази нормата на чл. 52 ЗЗД, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост и постановките ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, задължителна съдебна практика, според която
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, характера
и степента на увреждане, начина и обстоятелства при които са получени,
настъпилите последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Съдебната
практика приема, че неимуществените
вреди следва да бъдат конкретизирани и размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен с икономическата обстановка в страната и с
обществения критерий за справедливост.
При определяне конкретния размер настоящият съдебен
състав взе предвид и разрешенията дадени в пар.26 и пар.28 от Определение от
14.11.2017г. по дело № 5433/17г. на ЕСПЧ/Csaba Domjan срещу Унгария/; обичайния размер на обезщетенията
за незаконни задържания както по НПК, така и по ЗМВР.
Така с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства в
рамките на досъдебната фаза на цитираното по-горе наказателно производство се
установява принудително довеждане на 16.06.2017г. за времето от 18,00ч. до
18,40ч. и на 11.10.2017г. за времето от 11,00ч. до 13,00ч. в сградата на Първо
РУ-Бургас, първият път за предявяване на постановление за привличане на
въззивника в качеството му на обвиняем и вторият път за извършване на действия
за криминалистическа регистрация, като и в двата случая не се установява за
тези действия да е налично призоваване.
Въззивният съд приема, че спазвайки критерия
за справедливост, постановен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и имайки предвид разпоредбата
на чл. 4 ЗОДОВ, за пълно и универсално
обезщетение на гражданите претърпели вреди от дейността на правозащитните
органи, както и принципа за интегралност на обезщетенията от непозволено
увреждане, но приложен едновременно с принципа за забрана за неоснователно
обогатяване на пострадалите, настоящият съдебен състав счита за справедливо
присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за общото времетраене ограничаване
правото на свобода чрез двукратно
принудителното довеждане, което е около три часа или по 300лв. за всяко. Следва
изрично да бъде подчертано, че функцията на тази сума представлява сурогат на
изпитаните от ищеца негативни емоции и в никакъв случай не следва същата да
бъде източник на неоснователно обогатяване. Настоящият съд счита, че с оглед
всички факти по делото преценени отделно и в съвкупност, тази сума е адекватна,
справедлива и подходяща да изпълни предназначението си.
Поради частично несъвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да се
отмени в частта, с която претенциите са уважени частично само против МВР, като исковете
срещу Прокуратурата на Република България са изцяло отхвърлени, вместо което те
се уважат при солидарна отговорност с МВР и на Прокуратурата за тях за
посочения по-горе размер, ведно със законната лихва, а в останалата обжалвана
част - да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 10, ал.3 ЗОДОВ съобразно уважената част
от претенцията на ищеца се дължат разноски, както следва - за разноски пред първата инстанция -50,58 лв.,
от които присъдени 26,11лв. или следва да се присъди разликата от 24,47лв. и
42,30лв. за въззивната инстанция.
При проверка на действително сторените пред първостепенния
съд разноски от въззивника, настоящата инстанция възприема за напълно
обосновани мотивите на БРС в частта, досежно приложението на чл.78 ГПК,
вр.чл.7, ал.2 и ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1094/11.05.2020г. по гр.д. № 7125/2018г. по
описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която предявените от М.И.Д. ЕГН **********, с
адрес: *** за осъждане на Прокуратурата на Република България солидарно с МВР
по искове с правно основание чл.
2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, вр. чл. 5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от принудително довеждане в РУ на 16.06.2017
година на основание Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017
година, което е потвърдено от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, но тези два акта са отменени от
прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, от които сумата 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за страх в
ищеца, че срещу него ще бъде образувано дисциплинарно производство за
закъснението му за работа на 16.06.2017 година и сумата 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в невротично неразположение на
11.10.2017г., са отхвърлени като неоснователни, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, чрез Районна
прокуратура –Бургас, гр.Бургас, ул.Александровска № 101, ет.3, солидарно с ОД на МВР
– Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на М.И.Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от общ размер от 600лв./шестстотин/лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от принудително
довеждане в РУ на 16.06.2017 година на основание Постановление за принудително
довеждане от 08.06.2017 година, което е потвърдено от прокурор при Районна
прокуратура - Бургас, но тези два акта
са отменени от прокурор при Окръжна прокуратурата – Бургас, от които сумата 300лв./триста
/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за страх в ищеца, че
срещу него ще бъде образувано дисциплинарно производство за закъснението му за
работа на 16.06.2017 година и сумата 300лв./триста /лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невротично неразположение на 11.10.2017
година, при извършването на криминалистическа регистрация както и сумата 24,47лв./двадесет и
четири лева и четиридесет и седем ст./-допълнителни разноски за
първоинстанционното производство и 42,30лв./четиридесет и два лева и тридесет
ст./-разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1094/11.05.2020г. по гр.д. №
7125/2018г. по описа на РС-Бургас, в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията
на чл.
280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.