№ 356
гр. Благоевград, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500018 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№28632/12.12.2024 година, подадена от адвокат
П. Н., пълномощник на Л. С. Ч. против Решение № 926/09.12.2024 година, постановено по
гр.дело № 2441/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Югозападно държавно
предприятие ДП – ТП „Държавно горско стопанство Симитли“, в който се оспорват
наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Иска се
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.
С Решение № 926/9.12.2024 година, постановено по гр.дело № 2441/2024 година по
описа на Районен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от
Л. С. Ч., село Долно Осеново, общ.Симитли, ул.“***“ №1 против Югозападно държавно
предприятие ДП-Благоевград, ТП „ДГС Симитли“, гр.Симитли 2730, ул.“***“ №23,
представлявано от Директора на ТП „ДГС Симитли“ инж.Б.К., искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със Заповед №РД-07-435/27.08.2024 година на
Директора на ТП „ДГС Симитли“ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 10 800,00 лева за
времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното
уволнение, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.08.2024
1
година. Със същото решение съдът е осъдил Л. С. Ч., с.Долно Осеново, общ.Симитли,
ул.“***“ №1, да заплати на Югозападно държавно предприятие ДП- Благоевград, ТП „ДГС
Симитли“, гр.Симитли 2730, ул.“***“ №23, представлявано от Директора на ТП „ДГС
Симитли“ инж.Б.К., сумата от 200 лв. /двеста лева/ за разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение за пред първоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба,
относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран
да стори следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния
съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо.
Установява се от доказателствата по делото, че въззивникът ищец е работил по трудово
правоотношение при въззиваемия на длъжност „помощник лесничей“ при ТП“ДГС
Симитли“ гр.Симитли, област Благоевград към „ЮЗДП“ ДП“Благоевград“ – така видно от
приетото по делото като сбор от документи трудово досие на работника.
Доказва се, че ищецът въззивник е бил назначен на тази длъжност с Допълнително
споразумение към трудово договор № РД – 07-462/1.12.2015 година. Видно е, че на
работника е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „помощник лесничей“,
утвърдена на 1.12.2015 година и връчена на 1.12.2015 година. От съдържанието на същата е
видно, че за длъжността е разписано, че същият носи отговорност за нарушаване на
трудовата, технологичната и производствената дисциплина. В същата е разписано и е
предвидено, че задължение на помощник лесничея е да не злоупотребява с доверието на
работодателя, както и да пази доброто име на стопанството и да спазва етичния кодекс. С
утвърдената на 21.1.2022 година длъжностна характеристика за длъжността „помощник
лесничей“, връчена на работника на 21.1.2022 година е предвидено, че същият носи
дисциплинарна отговорност за неспазване на правилата за вътрешния трудов ред на горското
стопанство, съгласно изискванията на Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния
кодекс за поведения на работещите в предприятието.
Установява се от приетите писмени доказателства, приложени в трудовото досие на
работника, че същият е подписал и подал пред работодателя декларации, че е запознат с
Етичния кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП, град Благоевград – така последно на
8.9.2020 година.
Видно от съдържанието на утвърдения и приет при работодателя Етичен кодекс,
утвърден със Заповед № РД-07-702/1.9.2020 година е, че с него са установени морално –
етичните норми, принципи и стандарти за поведение на за работниците в предприятието. В
Етичния кодекс и предвидено,че нарушаването му се наказва по дисциплинарен ред – така
чл.1, ал.3 от кодекса.
В Глава Шеста „Лично поведение“ на Етичния кодекс е предвидено, че както в
служебния, така и в обществения си живот работещият следва да има поведение, което не
уронва престижа на предприятието, не допуска поведение несъвместимо с добрите нрави,
не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да урони престижа на
предприятието – така чл.21, чл.23 от кодекса.
В чл.27 от Етичния кодекс е предвидено, че при осъществяване на действия
несъвместими с поведението по кодекса трудовото правоотношение се прекратява. В §1, т.6
2
от Етичния кодекс е посочено, че по смисъла на кодекса – „отговорност“ е налице, когато
работещия следва поведение в интерес на обществото, което не накърнява престижа на
предприятието, както при изпълнение на служебните си задължения, така и в своя личен и
обществен живот.
От фактическа страна се установява, че от работника в различни периоди от време във
връзка с неизпълнение на служебни задължения са били търсени писмени обяснения –
такива във връзка със Заповед № РД – 07-521/15.10.2020 година, с която му е било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ – за неизпълнение на служебни задължения, свързани
с неотчитане на превозен билет. Установява се, че на 15.9.2021 година от работника са били
искани обяснения във връзка с друго нарушение на трудовата дисциплина – немаркиране на
отсечени дървета, в различни подотдели на горското стопанство и издаване на временни
билети извън временния склад.
На 01.10.2021 година отново от служителя са търсени обяснения относно нарушение
на трудовата дисциплина, свързано с издаване на превозен билет на юридическо лице, което
е без подадено заявление за покупка на дървесина и достъп на товарен автомобил, който
няма разрешение за достъп.
На 30.11.2021 година от работника също са търсени писмени обяснения относно
констатирани нарушения, свързани с констатирани отсечени дървета с имитиращо
маркиране, допуснато смесване на временен склад на материали, добити в различни
подотдели, осечени дървета от по-висок клас на възраст над 120 години и други описани в
писмо искане изх.№ 10-09-445/30.11.2021 година.
Установява се, че с Допълнително споразумение към трудов договор № 236/14.11.2011
година от 05.12.2023 година на работника е било определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1800,00 лева.
Доказва се, както правилно е установил от фактическа страна районният съд, че на
22.08.2024 година е било публикувано прессъобщение на Районна прокуратура- Благоевград
със заглавие „Разследват горски стражар за държане на канабис“, съгласно което: на
20.08.2024г. е образувано досъдебно производство за държане на канабис за над 76 000 лв.,
по което в качеството на обвиняем е привлечен мъж от с.Долно Осеново, общ.Симитли,
горски стражар в Държавно горско стопанство. На 20.08.2024г. под храст в района на
отбивка на път Е-79 обвиняемият държал 3,700 кг. кафяво-зелена тревиста маса,
разпределена в три найлонови чувала, поставени в сак. При направен полеви наркотест
откритото вещество е реагирало положително на канабис (марихуана). В хода на
разследването е било извършено претърсване на автомобил паркиран в с. Долно Осеново, от
който бил иззет полиетиленов плик, съдържащ 0.142 кг. наркотично вещество от същия вид.
Общата стойност на наркотика, съгласно Постановление на МС за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството възлиза на 76 844 лв. Спрямо
обвиняемия – въззивавника е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 5 000 лв.
Установява се, че с Писмо вх.№05-00-24/23.08.2024 година на Районна прокуратура-
Благоевград е бил уведомен Директора на ЮЗДП ДП гр.Благоевград, че: „По досъдебно
производство е било повдигнато и предявено обвинение на 21.08.2024г. на Л. С. Ч., за
престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК вр.чл.26, ал.1 от НК, като деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, с
две деяния, около 21:00 часа на 20.08.2024г. и около 06:55 часа на 21.08.2024 година на
различни места на територията на Община Симитли обвиняемият е държал суха кафяво-
зелена тревиста маса, реагирала положително на канабис. По отношение на лицето е взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
Доказва се, че прессъобщението на Районна прокуратура - Благоевград е препечатано в
различни електронни медии - ИА-Фокус на 22.08.2024г., БНР-Благоевград на 22.08.2024г.,
3
вестник Струма бр.195 от 22.08.2024г. и бр. 196 от 23.08.2024г.
Със Заповед №РД-07-435/27.08.2024г., издадена от директора на ТП „ДГС Симитли“ на
възвивника ищец Л. С. Ч., на основание чл.174, ал.2 от Закона за горите, чл.192, ал.1,
чл.195, ал.1 във вр. с чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ, чл.26, т.9,
пр.последно и т.13 от КТ във вр. с чл.26, ал.1 и чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23 от Етичния кодекс
за поведение на работещите в ЮЗДП ДП Благоевград, утвърден със Заповед №РД-07-
702/01.09.2020година, както и дадени писмени обяснения по чл.193, ал.1 от Кодекса на
труда /искани с писмо изх.№ТП-01-151/26.08.2024г./, с вх.№ТП-01-151-1/26.08.2024г., както
и писмо вх.№05-00-24/23.08.2024г. и прессъобщение на РП-Благоевград, Публикации на
различни медии /ИА-Фокус, БНР-Благоевград, вестник Струма бр.195 от 22.08.2024г. и
бр.196 от 23.08.2024г., на ищеца Л. С. Ч. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
От съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание се
установява, че мотивите на заповедта са аргументирани с това, че наказанието се налага
поради това, че в писмо вх.№05-00-24/23.08.2024г. и прессъобщение на РП-Благоевград, и в
Публикации на различни медии /ИА-Фокус, БНР-Благоевград, вестник Струма бр.195 от
22.08.2024г. и бр.196 от 23.08.2024г., са изнесени факти и обстоятелства, свързани със
служителя, чието поведение не съответства на Етичния кодекс за поведение на работещите в
„Югозападно държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед №РД-07-
702/01.09.2020г., като при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си
живот служителят е допуснал с личното си поведение участие в скандални прояви за
уронване и накърняване престижа и доброто име на Централно управление и
Териториалните поделения на ЮЗДП ДП, гр.Благоевград. Посочено е, че с тези си деяния
служителят Л. С. Ч. е нарушил основно правило и задължение, разписано в чл.26, ал.1 от
Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град
Благоевград, утвърден със Заповед №РД-07- 702/01.09.2020г. /Кодекса/: Работещия е длъжен
да има поведение, което да съответства на този Етичен кодекс за поведение на работещите в
ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП, гр.Благоевград. Прието е с мотивите на заповедта, че с поведението
си служителят Л. С. Ч. е нарушил грубо разписаните в чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23 от Етичен
кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град
Благоевград задължения на работещите в териториалните поделения на държавното
предприятие - при изпълнение на работата, за която се е уговорил, с личното си поведение,
служителят Л. С. Ч. нарушава стандартите и принципите, на които се подчинява етичното
поведение и е допуснал в обществения си живот, извън работното си място, поведение,
несъвместимо с добрите нрави, като е участвал в скандални появи /държане на наркотично
вещество/ на 20.08.2024г. и 21.08.2024г., като тези факти са изнесени в медийни публикации.
Посочено е, че поведението му води до уронване и накърняване престижа и доброто име на
Централно управление и Териториалните поделения на ЮЗДП ДП, гр.Благоевград.
В заповедта е посочено, че гореописаните нарушения представляват нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от Кодекса на труда, а именно: злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени във чл.26, ал.1 във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23 от Етичен
кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град
Благоевград, утвърден със Заповед №РД-07-702/01.09.2020г. /Кодекса/, и подписана от
служителя на 08.09.2020г. Декларация- Приложение към чл.28, ал.2 от Кодекса.
Установява се, че Заповед №РД-07-435/27.08.2024г. е връчена на ищеца на 27.08.2024г.
На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с Заповед №РД-07- 435/27.08.2024г., е издадена
Заповед №РД-06-5/27.08.2024г. на Директора на ТП „ДГС Симитли“, с която считано от
27.08.2024г. е прекратено трудовото правоотношение с въззивника.
4
Не е вярно твърдението на въззивника, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не е мотивирана. Напротив в същата подробно са описани
приетите от работодателя за извършени нарушения на трудовата дисциплина – такива
изразили се в неизпълнение на задължения за спазване на утвърдения Етичен кодекс.
Заповедта съдържа предвидените в чл.195, ал.1 от Кодекса на труда реквизити – същата има
подробни мотиви, посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага.
В разглеждания казус следва да се посочи, че е вярно, че по смисъла на чл.186 от
Кодекса на труда, както сочи въззивника, че дисциплинарното нарушение представлява
всяко виновно неизпълнение на вменени със закон, договор, длъжностна характеристика или
друг акт трудови задължения. В процесната заповед за дисциплинарно уволнение са
посочени факти и обстоятелства, достатъчно ясно описани, от които се обективира и
нарушението на Етичния кодекс, заради което на служителя е наложено най-тежкото
наказание – „дисциплинарно уволнение“.
Неоснователно се твърди с въззивната жалба, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение липсват мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание - „Уволнение“. При проверка на съдържането на заповедта е видно, че в същата
работодателят е изложи и описал подробно фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
приел, че служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
уронване на престижа предприятието. Неоснователно се твърди, не е посочена правната
норма, която е била нарушена и на тази на основание, на която се налага дисциплинарното
наказание.
Неоснователно се твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание не е била
извършена извършена преценка за тежестта на нарушението. Вярно е, че д процесната
заповед не са описани предходни нарушения на трудовата дисциплина, но от фактическа
страна се установява, че такива са били установени и санкционирани по реда на Кодекса на
труда. Както се посочи от фактическа страна се установи, че служителят е давал обяснения
по повод на различни случаи на неизпълнение на трудови задължения и му е било налагано
дисциплинарно наказание „Забележка“. При това очевидно при налагане на оспореното
дисциплинарно наказание работодателят е преценил предходни нарушения на трудовата
дисциплина като правилно е отчел вида и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание
. „уволнение“.
Вярно е от правна страна соченото във въззивната жалба, че по смисъла на чл.31, ал.3
от Конституцията всеки е невинен до доказване на противното. Следва да се посочи, че
носенето на наказателна отговорност не е приравнено на дисциплинарна такава,като при
едни и същи факти и обстоятелства всяко лице може да носи на отделно основание
наказателна и/или дисциплинарна отговорност.
В практиката на съдилищата се приема и се споделя от настоящия съдебен състав, че
хипотезата на чл.187, ал.1, т.8 от Кодекса на труда текст включва три отделни състава:
злоупотреба с доверието на предприятието, уронване на доброто име на предприятието и
разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Доброто име на
предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или
служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно
на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Добрите нрави
са морални норми, спазването на които Етичният кодекс на предприятието въздига в
служебно задължение. Изискването, което тази норма поставя към служителя въззивник е да
не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави е изискване за етична
добросъвестност /различна от легалната добросъвестност, приложима напр. в хипотезата на
чл.75 КТ/. Добросъвестността се изразява в точното, почтено и съвестно изпълнение на
5
трудовите задължения с обичайната грижа на добрия работник или служител. Шумното
отразяване на задържането на помощник лесничея има негативни последици за
учреждението работодател, съмненията за извършено престъпление свързано с държане на
високорискови наркотични вещества злепоставя работодателя пред трети лица, уронва
престижа на същия.
Независимо от липсата на влязла в сила присъда на наказателен съд по повдигнатото
на въззивника обвинение не касае наличието на нарушение на трудовите задължения с
влязла в сила осъдителна присъда. Обстоятелството, че наказателен съд не се е произнесъл
по виновността на въззивника ищец за евентуалното извършено от него на престъпление от
общ характер, за което е привлечен към наказателна отговорност, не го освобождава от
дисциплинарна отговорност за същото деяние. От правно значение в производството по
иска за отмяна на дисциплинарното уволнение е дали извършеното съставлява
дисциплинарно нарушение; дали с действията си ищецът е уронил доброто име на
предприятието. Нарушаването на трудовата дисциплина не е задължително да представлява
престъпление, но дори и да е така, двете производства - наказателното и дисциплинарното
се развиват независимо едно от друго.
В случая, видно от фактите по делото, служителят се е отклонил от това дължимо
поведение. Задържането на лицето, повдигнатото обвинение и медийното отразяване на
същото са накърнили доброто име на работодателя. С факта на задържането и повдигнатото
обвинение е разколебано общественото доверие в морала и професионализма на горските
служители, като се е формирала представа за неморално и укоримо за обществото поведение
на служителя и е накърнен имиджа на работодателя. Извършеното от ищеца нарушение
ангажира дисциплинарната му отговорност с оглед на приетите по- горе правни разрешения.
В този смисъл и Решение № 14/4.2.2020 година, постановено по гр.дело № 2590/2019
година, четвърто гражданско отделение на ВКС, докладчик съдия Веска Райчева.
Осъществено е и нарушението по чл.187, т.10 КТ, чийто фактически състав включва
неизпълнение на други трудови задължения, каквито са и посочените в заповедта такива по
чл.126, ал.1, т.9 и 13 КТ във връзка с чл.26, ал.1 и с чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.23 от Етичния
кодекс на работещите в ЮЗДП ДП –задължение да пази доброто име на предприятието и да
няма поведение както в личния така и в обществения си живот, с които да не уронва
престижа на предприятието, да не допуска поведение несъвместимо с добрите нрави, да не
участва в скандални прояви. Съдът приема, че въззивникът е нарушил задълженията си,
произтичащи от цитираните правила, утвърдени с изброените заповеди на директора на
ЮЗДП ДП, от връчената му длъжностна характеристика, както и от Етичния кодекс,
утвърден в предприятието. Касае се за хипотези, в които работникът, е извършил действия,
компрометиращи както него в личния му живот така и злепоставящи работодателя пред
обществото - независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл и с цел
извличане на имотна облага. В този смисъл е налице и практика на ВКС, която настоящият
състав напълно споделя.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от въззивното обжалване на въззивника И.Д. не се дължат разноски.
На въззиваемия се дължат разноски в претендирания и доказан размер – дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, платимо от въззивника.
Мотивират от горното и на основание чл.271, ал.1 и чл.272, ал.1 от ГПК, и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 926/9.12.2024 година, постановено по гр.дело №
2441/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от Л. С. Ч., с.Долно Осеново, общ.Симитли, ул.“***“ №1 против
Югозападно държавно предприятие ДП-Благоевград, ТП „ДГС Симитли“, гр.Симитли 2730,
ул.“***“ №23, представлявано от Директора на ТП „ДГС Симитли“ инж.Б.К., искове с
правно основане чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със Заповед №РД-07-435/27.08.2024г. на Директора на
ТП „ДГС Симитли“ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 10 800 лв. за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение, считано от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.08.2024г.
ОСЪЖДА Л. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: село Долно Осеново, общ.Симитли,
ул.“***“ №1 да заплати на Югозападно държавно предприятие ДП-Благоевград, ТП „ДГС
Симитли“, гр.Симитли 2730, ул.“***“ №23, представлявано от Директора на ТП „ДГС
Симитли“ сторентие разноски за юрисконсултско възнаграждение по в.гр.дело № 18/2025
година по описа на Окръжен съд – Благоевград в размер на 200,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните – по аргумент от разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7