№. 673 / 31.10.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
31.10.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 03.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 856 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “Т. -. С.” ЕАД, ЕИК xxxx , представлявано от К. В. Г. -. Изпълнителен директор, чрез процесуален представител А. Т., юрисконсулт, е предявило иск срещу „Ц. Ф. О., XXXX седалище и адрес на управление: гр.Монтана, Ж. М. б. в. е. а. 4., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx и цена на иска: 301,64лв.
Твърди, че на 10.08.2018г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№. 3063726 срещу „Ц. Ф. О., ЕИК xxxx , за сумата 301,64лв., от които 220,33лв. -. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2015г. до м.03.2016г., и 62,34лв. -. законна лихва за забава от 01.05.2017г. до 02.08.2018г., както и 15,84лв.-. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до м.03.2016г. и 15,84л.в. -. законна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 02.08.2018г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса н юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело №. 2657/2018г. по описа на РС-.Монтана е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от дружеството на 28.02.2019г., съдията докладчик по цитираното дело им указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Ц. Ф. О. с ЕИК xxxx , със седалище/адрес на управление гр.Монтана, ж.к."Младост" бл.23. в. е. а.., представлявано от А. И. А. ЕГН xxxxxxxxxx, за топлоснабден имот -. заведение за бързо хранене-.пицария, находящ се в гр. С.. общ.”Възраждане", бул.”Христо Ботев“ бл.5., приземен етаж, за периода м.10.2015г. до м.03.2016г., с аб. №. 340040.
Подписан е договор №. 27272/340040 между „Ц. Ф." О. и Т. С. ЕАД за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот находящ се в гр. С., о. у. Б. №. 5., Заведение за бързо хранене, абонатен №. 340040.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение №. ОУ-. 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение №. ОУ-.01 3/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №. ОУ-.033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
В глава ІV от ОУ -. „Заплащане на ТЕ”, чл. 4., ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. н ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следваш месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Ц. Ф. О., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-.късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата -. чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че „Ц. Ф. О. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение -. чл.4., ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството им не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Дружеството е изпратило писмо -. покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „Ц. Ф. О., не заплати същата в 7-.мо дневен срок от получаване на писмото, “Т. С.“ ЕАД ще пристъпи към принудителното-. им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138б от ЗЕ/ сградата-.етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Н.” ЕАД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -. м.10.2015г. -. м.03.2016г. за процесния имот са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -. “Н.“ ЕАД/ предишно наименование “ТЕ-.ЕС Н. инженеринг” О.' на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №. 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия за имота но ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на „Ц. Ф. О., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „Т. С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 301,64 лв., от които 220,33лв. -. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2015г. до м.03.2016г., и 62.34.лв. -. законна лихва за забава от 01.05.2017г. до 02.08.2018г., както и 15,84лв.-. представляваща сума за разпределение по топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до м.03.2016г. и 15,84лв. -. законна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 02.08.2018г., ведно със законната лихва от 10.08.2018г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендират направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
При наличие на предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК молят съда да постанови неприсъствено решение.
Ответникът, „Ц. Ф. О. , ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище. Редовно призован за насрочено открито съдебно заседание не изпраща представител, не прави оспорвания на представени писмени доказателства, не прави възражения.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 2657 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година.
Допусната е и назначена съдебно-.икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и не оспорена от страните.
Допусната е и назначена съдебно-.техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.К.Б.,xxx, приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор продажба на топлинна енергия, с твърдения, че е сключен между „Т. С.” ЕАД и „Ц. Ф. О., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, Ж. М. б. в. е. а. 4., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx.
Ищецът „Т. С.” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете за главницата -. че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал. 3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В конкретният случай е сключен договор между страните на 03.11.2015 година.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на ползване, съгласно договор за наем върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда -. етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответникът и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. По силата на това правоотношение ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -. дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -. етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед предходното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от обстоятелството, че ответникът е наемател на процесния недвижим имот, като обстоятелството дали го ползва или не, не обуславят недължимост на суми за ТЕ.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ, сключен договор и Общите условия за продажба на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото съдебно-.техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като ищецът е приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-.счетоводната експертиза е, че съм процесния период ищцовото дружество е начислило сумата от 178.08 лева -. главница, 52.82 лв. лихва за забава, която не е заплатена. От констатациите на експертизата се установява безспорно, че между „Т. С.” ЕАД и ,,Ц. Ф.” О. е налице сключен Договор №. 27272/340040 от дата 03.11.2015 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. С. по чл.149, ал. 1, т.3 от Закона за енергетиката за срок от 01.11.2015 г. до 31.03.2016 г. Формирането на задължението на абонат 340040 с издаване на фактури за прогнозно начислена топлинна енергия и кредитни известия, са отразени в счетоводните регистри със знак минус и фактури за дялово разпределение на топлинна енергия за съответния период /1/12част/.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-.късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. №. 2657 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.61 по реда на чл.50 ал.4 ГПК, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не изпраща представител в насрочено съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението №. 891 от 01.07.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, до размера установен от вещото лице по съдебно-.икономическата експертиза, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1530 от 31.10.2018 година по ч.гр.д.№. 2657 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ц. Ф. О. , ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, че към 10.08.2018 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на “Т. -. С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Ястребец №. 23Б, за следните суми: 178.08 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми, за потребена, но не заплатена топлинна енергия в периода 01.11.2015 г. до 31.03.2016 година, 52.82 лв. лихва за забава в периода от 01.05.2017 г. до 02.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018 година до окончателното изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1530 от 31.10.2018 година по ч.гр.д.№. 2657 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 178.08 лв. до предявения такъв от 220.33 лв. главница и над размера на 52.82 лв. до предявения такъв от 65.47 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Т. -. С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Ястребец №. 23Б, срещу „Ц. Ф. О. , ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, за следните суми: 15,84лв.-. представляваща сума за разпределение по топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до м.03.2016г. и 15,84лв. -. законна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 02.08.2018г., ведно със законната лихва от 10.08.2018г. -. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ц. Ф. О. , ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на “Т. -. С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Ястребец №. 23Б, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 50,00 лева –юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №. 1530 от 31.10.2018 г. по частно гражданско дело №. 2657 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Ц. Ф. О. , ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.“М. ж. б. в. е. а.., представлявано от А. И. А., ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на “Т. -. С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Ястребец №. 23Б, сумата от 25.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство; 970 лв. за възнаграждението на вещите лица и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: