Р Е
Ш Е Н
И Е № 234
гр.Р.,
03.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на 5 юни
две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.гр.д.
№ 173 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
О.е обжалвала Решение №15/03.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2759/2019г. на Р.нския районен
съд, с което са отхвърлени предявените от нея против Б.искове за заплащане на сумите
12025.60 лева неизплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор за
отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд
(ОПФ) №Д-18/14.03.2014г., 13 136.76 лева неустойка в размер на 0.1 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден за периода от 01.04.2016г. до
28.03.2019г., и 3 644.42 лева - лихва
върху дължимата главница за периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г.
Развива
оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и иска
отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения. Претендира разноски за
двете инстанции
Ответникът
по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт, претендира разноски за въззивната инстанция – 1390 лева адвокатско
възнаграждение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,разгледана по същество е основателна.
От
ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
О.,
представлявана от кмета Г. М. сключила с
Б.договор за отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския
поземлен фонд (ОПФ) №Д-18/14.03.2014г., по силата на който му предоставила за
временно и възмездно ползване 37 недвижими имота по Картата на възстановената
собственост, находящи се в землището на с. Ч., обл. Р., ЕКАТТЕ *****имоти по Картата на възстановената
собственост, находящи се в землището на с. Н., общ. И.,
обл. Р., ЕКАТТЕ *****, с обща площ 4 458.645 дка. Срокът на договора бил пет
години и съгласно чл.3 от него наемателят се задължил да заплаща на наемодателя
годишна наемна цена в размер на 6.17 лв/дка площ, или
обща годишна наемна цена 27 509.84 лева.
С
писмо от 08.03.2016г. до управителя на „
Б.„ ООД И. Я. *** уведомила наемателя, че договорът е развален по силата на
закона, и за стопанската 2015/2016г. дължимият наем е в размер, пропорционален
на времето на действие на договора – 12 025.60 лева, за която сума е издадена
фактура №**********/28.03.2016г. с падеж 31.03.2016г.
Заради
непогасяването на посоченото задължение от страна на наемателя възникнал правен
интерес за наемодателя да предяви исковете, квалифицирани правилно от районния
съд по чл. 232 ал.2, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумите :
12025.60 лева - неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по договор за
отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен фонд
(ОПФ) №Д-18/14.03.2014г. с падеж 31.03.2016г., 13136.76 ливо
- неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден за
периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г. и 3644.42 лв
лихва върху дължимата главница за периода от 01.04.2016г. до 28.03.2019г. на
основание чл.6 от договора.
При
така установените процесуални факти неправилно районният съд е приел предявените претенции за неоснователни и ги е
отхвърлил като такива.
С обжалваното решение е прието, че с
получаването на предизвестие за прекратяването на договора - на
08.03.2015г., е започнал да тече 3 – годишният давностен
срок по чл. 111 б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, който е изтекъл към датата на депозиране
на исковата молба пред РРС - 29.03.2019г., поради което и предявените искове са
отхвърлени.
Не
е обсъден
обаче самият договор и конкретно чл.5, в който изрично страните са уредили, че за
стопанската година 2015/2016г. срокът за
плащане е до 31.03.2016г., т.е. считано след тази дата за вземането,
което е възникнало и станало изискуемо,
започва да тече 3 – годишният давностен срок. Нещо повече, самата фактура за плащането
е издадена от О.не непосредствено след прекратяване на договора, а на
28.03.2016г., за сумата от 12 025,60 лева – пропорционално на времето на
ползване на наетите зем.земи за стопанската 2015/2016
година, с посочен падеж 31.03.2016г.
Изложеното
обуславя извода за основателността на
така предявения главен иск, който неправилно първоинстанционният
съд е отхвърлил като погасен по давност, съответно основателността и на акцесорните искове за заплащане на неустойката, уговорена
между страните по договора
/ наемателят
не е изпълнил задължението си по чл.5, т.5.2 от договора, поради което дължи
неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден /, и на следващата
се лихва за забава, по отношение на които
искове също към момента на депозиране на исковата молба- 29.03.2019г., не е
изтекла предвидената в закона давност.
Неоснователно
е възражението на ответника, че О.не е изправна страна по договора за наем. Последният е бил прекратен от кмета на О., по силата на
вменено му с пар.15 ал. от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ
задължение за привеждане в срок до 01.02.2016г. на сключените преди
24.02.2015г. договори за наем на земи от общинския земеделски фонд в съответствие
с изискванията на чл. 37 и, ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ, съответно непредприемане в
указания срок от страна на ответника на мерки за съобразяване на новите
нормативни изисквания.
Не
са ангажирани и доказателства от страна на ответника по възражението, че ищецът
не му е оказал съдействие да ползва наетите имоти през стопанската 2015/2016г.,
конкретно във връзка с почистване на площите. Представените по делото съдебни
актове на РРС и РАС касаят действия на ответното дружество, предприети във
връзка с наетите имоти, които според сключения договор наемодателят не е имал
ангажимент да облагородява.
С
оглед изхода от делото, на жалбоподателя се дължат направените деловодни
разноски -1152,27 лева - д.т. за първа инстанция, 576,14 лева - д.т. за
въз.производство, 650 лева - юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, общо 2 378,41 лева.
Така
мотивиран, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №15/03.01.2020г., постановено
по гр.д.№ 2759/2019г. на Р.нския районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Б.” ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Р., ул. “Б. представлявано от управителя Й.Г.Я., ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на О., област Р., адрес : с. И., обл. Р., ул., представлявана от кмета Г. А. М. БУЛСТАТ *****,
сумите : 12 025.60 лева - неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по договор
за отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от Общинския поземлен
фонд (ОПФ) №Д-18/14.03.2014г., 13 136.76
лева - неустойка в размер на 0.1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден за
периода 01.04.2016г.- 28.03.2019г., и 3 644.42
лева- лихва за забава върху дължимата
главница за периода 01.04.2016г. -28.03.2019г.
ОСЪЖДА
„
Б.”
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. “Б. представлявано от
управителя Й.Г.Я., ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на О., област Р., адрес : с. И., обл. Р., ул. “, представлявана от кмета Г. А. М. БУЛСТАТ *****,
сумата от 2 378,41 лева– деловодни
разноски за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: