ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1306/27.5.2019г. 27.05.2019 г.
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.05.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1822 по описа на ЯРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.2 вр. чл.60, ал. 4 от АПК вр. с
чл.34, ал.2 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на „Сид
и Ко 2000“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол,ул.“Хан Тервел“ № 65,представлявано от управителя Станка Христова
Жекова, против Заповед № РД-07-0437/07.05.2019 г. на Кмета на Община Тунджа, с
която на основание чл.34 от ЗСПЗЗ е разпоредено да се
изземат от жалбоподателите недвижими имоти подробно описани в заповедта и да се
предадат на „Агрориис“ ЕООД, като ползвател на правно
основание.
В жалбата е направено искане за спиране на предварителното
изпълнение на обжалваната заповед. Твърди се, че посочената заповед е
незаконосъобразна,поради съществено нарушение на административното
производствените правила,поради противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и поради несъответствието й с целта на закон.Също така се
твърди,че същата е нищожна,като се иска обявяването нищожността й и като унищожаема,като се прави искане тя да бъде отменена
изцяло,респективно да се обяви нейната нищожност. Същата се оспорва и поради
липса на компетентност на органа,издал административния акт,както и неспазване
на установената от закона форма за нейното издаване,като се прави искане същата
да бъде изцяло отменена.Твърди се,че административния орган не е събрал всички
доказателства по случая, установил несъществуваща фактическа обстановка и
незаконосъобразно е постановил предварително изпълнение на заповедта.В тази
връзка се твърди,че „Агрориис“ ЕООД,представлявано от
Стефан Георгиев Стефанов,не се легитимирал нито като собственик,нито като
ползвател на валидно правно основание. При това положение административния
орган в административното производство следвало да установи истинските собственици и ползватели на тези имоти,но
това не било направено. Също така процесната заповед
била издадена на вече започнала и приключваща стопанска година,при положение,че
било напълно възможно някое друго лице вече да ги е обработило в този късен
агротехнически момент от стопанската година,през който вегитативното
развитие на есенниците било на етап –„класене със започнало оформяне на
класовете“ .Със стартиране на производството по чл.34 ЗСПЗЗ „Агрориис“ ЕООД недобросъвестно и злонамерено изчакал
няколко месеца от започване на обработките за стопанската година,като целял да
се облагодетелства от извършените от някой друг разходи и обработки,което
представлявало злоупотреба с право и нарушаване на принципите на АПК-законност.
Също така оспорената Заповед,като индивидуален административен
акт,противоречала на материалноправните разпоредби на
закона. Не били уведомени собствениците на процесните
имоти,които се изземвали съгласно оспорената заповед,за започване на
административното производство от административния орган,не било установено кои
са реалните собственици и на база на какви документи се легитимирали като
такива и в същност дали са наемодатели и арендатори,с оглед на което не можела
да се издаде законосъобразна заповед. Иска се спиране на предварителното
изпълнение на заповедта тъй като изпълнението на акта не се налагало от
обществен интерес,като в същото време неминуемо щяло да причини непоправима
вреда на жалбоподателите като засегнати лица,с оглед на това,че били вложили
разходи за обработка на земите в землището на с.Маломир .
Съдът, по
повод на направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал. 1 от АПК
предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт, какъвто се
явява и оспорената заповед, се допуска, когато се налага да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
В конкретния случай, тъй като предварителното изпълнение
на Заповед РД-07-0437/11.02.2019г. на Кмета на Община Тунджа е допуснато по
силата на закона следва да се приеме, че се презумира
наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК.
Доколкото
в ЗСПЗЗ не са предвидени основания, при наличието на които може да се спре
изпълнението на административния акт, съдът по аргумент за противното следва да
прецени дали за жалбоподателите са налице основанията на чл. 60, ал. 1 АПК, за
да се отмени допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
В
тази връзка, съдът би имал основание да спре предварително допуснатото
изпълнение, когато на заложения в закона обществен интерес се противопоставя
засягането на друг интерес, който по степен на важност е от категорията на
изброените в чл.60, ал.1 АПК, като следва да се прецени дали спирането на
изпълнението би засегнало и в каква степен защитата на обществения интерес.
В тежест на жалбоподателя е в производството по чл.166
от АПК да представи доказателства за наличието на обстоятелствата посочени в
алинея втора на цитираната разпоредба, при които съдът може да спре допуснатото
по силата на закона предварителното изпълнение на оспорения административен
акт.
Настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателите не
са ангажирали доказателства, въз основа на които да се направи обосновано
предположение, че изземването на имотите в заповедта би могло да им причини
значителна или труднопоправима вреда. Следователно
искането не е обосновано.
Самото твърдение, че изпълнението на заповедта ще
причини непоправима вреда на жалбоподателите , тъй като са засяли
имоти в землището на с.Маломир, вложили средства за обработка и очакват да приберат реколтата
е необосновано и не може да се възприеме като доказано.
Що се отнася до паричните загуби за дружеството, които
биха настъпили от изпълнението на
заповедта, следва да се има предвид, че същите нямат характер на трудно
поправими вреди за дружествата, тъй като в зависимост от изхода на делото по
оспорване на процесната заповед същите могат да
предявят претенции за тяхното обезщетяване по съответния ред. След като това са
единствените мотиви на жалбоподателите да искат спиране на предварителното
изпълнение, настоящият съдебен състав намира, че същите са недостатъчни да
обосноват тяхното искане.
В заключение, когато законът разпорежда предварителното изпълнение на
определена категория актове, той презумира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. В този смисъл в конкретния казус не е налице изобщо задължение
за административния орган да обоснове необходимостта от предварителното
изпълнение. Едновременно с това, посочената презумпция е оборима.
С ал. 2 на чл. 34 от ЗСПЗЗ е предвидена възможността при вероятност
за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, по преценка
на съда, да се спре предварителното изпълнение.
Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, молителите
следва да заявят и докажат липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вероятността за настъпване на значителна, или трудно поправима
вреда или че ще бъде засегнат особено важен техен интерес. Такива доказателства по делото липсват.Нещо повече
,видно от процесната заповед на Кмета на
община-Тунджа,в същата изрично е указана възможността за жалбоподателите в
седемдневен срок от датата на получаване на заповедта ползвателя,който ползва
без правно основание земеделска земя,може да внесе по специалната извънбюджетна
сметка на общината,сума представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землищата на общината през преходната година за времето на
неправомерно ползване. В този случай се спирало изпълнението на заповедта,като правоимащите лица се уведомявали от кмета на общината по реда
на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай,че в 10-дневен срок
от получаването на уведомлението правоимащите лица
изразели писмено съгласие за получаване на депозираната сума,издадената заповед
се отменяла от кмета на общината,като в жалбата не са ангажирани доказателства
и в тази насока.
Предвид изложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК и чл. 34 ал. 2 от ЗСПЗЗ , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без
уважение искането на „Сид и Ко 2000“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол,ул.“Хан Тервел“ № 65,представлявано от управителя Станка Христова
Жекова за спиране на предварително
изпълнение на Заповед № РД-07-0437/07.05.2019г. на Кмета на Община Тунджа, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд – Ямбол в 7-дневен срок от съобщаването му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.
Георгиев/