Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 03.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря ***и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 585 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Ф.П.С., ЕГН **********, против
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***” № ***, ***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимоста на сумата от 3482,34 лева, представляваща
цената на начислена със становище за начисление на електрическа енергия
от 26.09.2019 г. количество електроенергия за периода от 24.05.2017 г. до
21.06.2019 г. в размер на 18356 кВтч, за което е
съставена фактура № **********/01.10.2019 г., за обект с адрес
с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № **, клиентски № ***, абонатен № ***. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект стопанисван
от него с адрес в с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № **, с клиентски № *** и
абонатен № ***. От ответното дружество бил съставен констативен протокол, въз
основа на който е издадена фактура № **********/01.10.2019 г. за ел.енергия, за
периода от 24.05.2017 г. до 21.06.2019 г., за сумата от 3482,34 лв. с ДДС,
която ищецът не е потребил, нито му е била доставена. Ищецът оспорва изцяло
дължимостта на посочената сума, както и констативният протокол въз основа на
който е начислена. Оспорва начина, методиката и процедурата по която е
начислена сумата по партидата му. Оспорва правомощията на „Е.ОН България Мрежи”
АД /”Електроразпределение Север АД”/, считано от 01.2007 г. да извършват
дейност по продажба на ел.енергия, както и лицензиите им да са относими към
територията на която попада имота на ищеца. Твърди, че към датата на извършване
на проверката, не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото
на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и
стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време.
Приложената корекционна процедура от ответника се основавала на нищожни правни
норми. Твърди, че процесното СТИ, с което се е измервала консумираната
ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, на същото не е правена нито
първоначална, нито последваща проверка съгл. ЗИ, поради което е напълно негодно
да измерва ел.енергия в обекта негова собственост.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
на исковата молба ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че е налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право – предмет на отрицателния установителен иск. В
случая са приложими ПИКЕЕ, приети през 2019 г., които дават възможност на
крайния снабдител на ел. енергия да коригира сметките на потребителите във
всички случаи на неизмерена, напълно или неточно измерена ел. енергия. В
резултат на извършена проверка на СТИ на потребителя е изготвен КП, а
процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по
реален отчет. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, пр. 1-во
от ЗЗД, купувачът на стоката е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на
ДПЕЕ /2007 г./, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Алтернативно
се поддържа, в случай, че съдът приеме неприложимост на чл. 50 от ПИККЕ към
конкретната хипотеза, да отхвърли иска на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая
се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел.енергия.
Настоящият
състав на съда, съобразявайки становището на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, по който
ищецът твърди, че не съществува претендирано от ответника право на парично
вземане и при който иск тежестта за установяване съществуването на оспореното
право се носи от ответника. Претендираното вземане е обосновано с твърдения за
осъществяване на фактическия състав по чл. 55 от ПИКЕЕ /обн., ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г/. вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Безспорно
е между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1,
т. 42 от ЗЕ, на адрес с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № **, клиентски № ***, абонатен № ***.
Няма
спор, че на 21.06.2019 г. от служители на „Електроразпределение север” АД
е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - електромер с
фабричен № 1114021666909628, с който се измерва доставената в имота
на ищеца ел. енергия. Електромерът е заменен с нов. Съставен е
констативен протокол № 1202871/21.06.2019г.,
подписан от клиента Ф.П.С., в който е отразена подмяната на електромера с
нов. След демонтажа СТИ било, поставено в безшевна торба и предадено
в БИМ.
От
извършена метрологична експертиза на средство за измерване, документирана в
констативен протокол № 1819/16.09.2019 г. на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. При софтуерното четене е установено наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3. – 018356,988 кWh, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Изготвено
е становище от 26.09.2019г., в което изрично е посочено, че се извършва
изчисление на количеството ел.енергия на осн. чл. 55 от ПИККЕ, за периода
24.05.2017 г. - 21.06.2019 г. за общо количество ел. енергия в
размер на 18356 кWh. Издадена е фактура № **********/01.10.2019г. на
стойност 3482,34 лв.
Не е
спорно, че за периода на корекцията спорещите страни са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник се е задължило да доставя, а ищецът
като абонат да заплаща доставената за процесния имот електроенергия, отчитането
на която се извършва с електромер, при проверка на който
се установява наличие на преминала енергия, която не е визуализирана
на дисплея.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената СТЕ се
установява, че измерването на електроенергията, потребявана в обекта
на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер Iskra
МЕ162 с ид.№ 1114021666909628. Същият е одобрен тип
средство за измерване, с оценено съответствие
CE M16 1304. Електромерът е предназначен за директно
измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри,
превключвани с вграден часовник за реално време. Процесният
електромер е произведен през 2016 г. и е преминал първоначална
метрологична проверка през същата година. За еднофазните
електромери срокът за следваща метрологична проверка е шест
години. Монтиран е на адреса на потребление на 23.05.2017 г., като
са записани нулеви начални показания по всички тарифни регистри на електромера.
В процесния случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и
консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Няма
данни за повреда или за неправомерно вмешателство в схемата на свързване на
процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Извършена е промяна на
настройката на тарифните регистри – активиран е тарифен регистър 1.8.3., като е
забранена визуализацията му на дисплея. Невизуализирането на измерената енергия
е софтуерно реализирано, не се дължи на физическа повреда на
СТИ. Математичските изчисления по извършената корекционна процедура
са аритметично точни.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което с решение на КЕВР от 24.04.2019
г. са приети нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), според чл. 49, ал.
1 от които съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от
представител на оператора и от ползвателя или от негов представител, а ако
ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В
случая протоколът е подписан от двама служители на ответното дружество и от ползвателя,
респ. същият е изготвен при спазване изискванията на 49 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г.).
Според
чл. 55 от действащите ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.
49. В случая самото право на ответника да начисли измереното в невизуализирания
регистър на СТИ количество ел. енергия е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,
които му посочват и реда, по който това му право може да бъде осъществено.
Имайки предвид, че в тази си част Правилата имат процесуален характер, с
влизането си в сила същите преуреждат по нов начин дори породените преди
влизането им в сила юридически факти и правоотношения, като ги изменят за в
бъдеще, в случай че в техните преходни или заключителни разпоредби не е
предвидено, че висящите правоотношения ще се регулират до приключването им от
старите правила. Такова предвиждане е налице в § 2 от действащите ПИКЕЕ, според
който процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол. Доколкото в процесния случай обаче всички етапи от
сложния фактически състав на корекционната процедура са се осъществили при
действието на действащите ПИКЕЕ, включително съставянето на констативния
протокол, поставящ началото на процедурата, то обстоятелството, че времевият
обхват на корекцията включва и период преди приемането на ПИКЕЕ е ирелевантно и
по никакъв начин не опорочава корекцията. Корекцията не е опорочена и от
обстоятелството, че началния момент на корекцията не съвпада с този
на монтажа на СТИ в обекта на потребление. В случая началния момент безспорно
следва този на монтажа.
По
делото са налице данни, че установените при метрологичната проверка количества
ел. енергия в невизуализирания регистър на електромера са измерени от СТИ след
неговия монтаж на обекта на ищеца. Съгласно заключението по СТЕ
при монтажа на процесното СТИ на 23.05.2017 г. са записани
следните показания: рег. 1.8.1 – 0 /нула/ кWh, рег. 1.8.2 – 0 /нула/ кWh,
регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 (сумарен) – 0 /нула/ кWh.
Ответникът
е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо
измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
абоната /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и
факта, че електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат със софтуера
за програмиране/. Правото на ответника да извърши едностранно
корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, обаче не е обусловено от доказване на виновно поведение
на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на
ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/ 2017г. на ДОС/.
По
изложените по-горе съображения е ирелевантно дали е налице противоправно
виновно поведение на абоната, т.е. дали е налице човешка намеса в паметта на
електромера. Стойността на доставеното и потребено количество електрическа
енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на
електроенергия в обема, установен от ответното търговско дружество в регистър
1.8.3 на СТИ. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената
в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от
цените за дневна и нощна тарифа. По отношение продължителността на софтуерното
въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да
се посочи, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в
процесния обект, което в случая е осъществено на 23.05.2017 г. Така процесният
период от 24.05.2017 г. до 21.06.2019 г., за който се претендира
заплащане на доставената ел.енергия,
е безспорно следващ датата на монтажа и следва да бъде
зачетен като обоснован.
Като се
има предвид изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника
на стойност от 3482,34 лева се дължи от
ищеца. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът
претендира разноски, както следва: 1128 лв. – адвокатско възнаграждение
и 200 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ.
Наведеното
от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение е 473,76 лв.,
изчислено при цена на иска от 3482,34 лв. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 940.00 лв. без ДДС и 1128,00
лв. с вкл. ДДС надвишава значително минималното такова. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което наведеното
своевременно от ищеца възражение за прекомерност е основателно и
следва да бъде уважено, като платеното от ответното дружество възнаграждение
от 940,00 лв. без ДДС следва да се намали на 474,00 лв., респ.
при начисляване на ДДС следва да се присъди такова в размер на 568,80 лв. В полза
на ответника следва да се присъди и сумата от
200 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ.
Водим
от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.П.С., ЕГН **********,***, против „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № ***,
***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимоста
на сумата от 3482,34 лева, представляваща цената на начислена със
становище за начисление на електрическа енергия от 26.09.2019 г.
количество електроенергия за периода от 24.05.2017 г. до 21.06.2019 г. в
размер на 18356 кВтч, за което е съставена фактура № **********/01.10.2019
г., за обект с адрес с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № **,
клиентски № ***, абонатен № ***.
ОСЪЖДА Ф.П.С.,
ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № ***, *** сторените
по делото разноски в размер на 768,80 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….