№ 8835
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:,,,,
при участието на секретаря ,,,,,
като разгледа докладваното от ,,,, Гражданско дело № 20221110100726 по
описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от АН. Г. АНДР. против ,,,,, с искане
ответникът да заплати на ищеца сумата от 10000 лева – неимуществени
вреди, причинени вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от
23.12.2021 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответникът бил
застраховател по застраховка Гражданска отговорност по отношение на л.а.
Фолксваген. На 01.09.2021г. в гр. София, на кръстовището на бул.
Симеоновско шосе и бул. Г.М. Димитров, същият автомобил, управляван от
Я.П. ударил отзад л.а. „ ,,,,,“ с рег. №,,,,,,, управляван от АН. Г. АНДР., който в
този момент бил спрял и изчаквал на червен светофар. Причина за
пътнотранспортното произшествие били неправомерните действия на водача
на л.а. „,,,,,,“, който не съобразил поведението си с правилата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. и виновно причинил телесни увреждания на ищеца. На място от
двамата водачи бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. След
настъпване на произшествието ищцата била прегледана от пристигналия на
мястото на инцидента медицински екип. Впоследствие започнала да изпитва
интензивни болки в областта на шията и врата. На 02.09.2021 г. потърсила
лекарска помощ в спешното отделение на УМБАЛ „Пирогов“. След
извършени прегледи и изследвания била поставена диагноза distorsio colli
(навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб). Указано било да носи мека шийна яка за период от 7-10 дни.
Полученото вследствие на ПТП увреждане предизвикало силни болки, които
били интензивни за продължителен период. Ищцата не можела да се грижи
пълноценно за себе си и разчитала на помощ от свои близки хора. Процесният
инцидент е повлиял негативно и на емоционалното състояние. Станала
тъжна и потисната. Ограничила социалните си контакти. У нея се проявил
страх да шофира и да пътува в автомобил. С претенция вх. № ,,,,,/23.09.2021.,
на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане депозирала искане за
обезвреда и при ответника била заведена щета, като до този момент
1
ответникът не се бил произнесъл. Ищцата моли съда да осъди ответника да му
заплати процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника подава отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност по
отношение на л.а. Фолксваген. Взима становище за неоснователност на иска.
Оспорва механизма на ПТП, причинените на ищеца вреди, вината на водача
на л.а. Фолксваген, причинната връзка между процесното ПТП и
претърпените вреди. Оспорва иска по размер, прави възражение за
съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищецът не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията
си. Ответникът не изпраща представител, не взема становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите, че л.а. ,,,,,, с рег. № ,,,,, е
застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника.
По делото е представен двустранен констативен протокол, оспорен от
ответника, от който се установява, че на 01.09.2021 г. около 13:10 часа в гр.
София, л.а. ,,,,, с рег. №,,,,,,, управляван от ищцата, е бил спрял на светофар на
кръстовището на бул. Симеоновско шосе и ул. Г. М. Димитров, когато между
него и л.а. ,,,,,, с рег. № ,,,,, е настъпил удар. Ударът е бил в задната централна
част на първия автомобил и предната централна част на втория автомобил
при тръгване на втория автомобил. Ищцата е била прегледана от медицинско
лице на мястото на произшествието, съгласно фиш за спешна медицинска
помощ (л. 6 от делото) като е поставена работна диагноза. На 02.09.2021 г.
ищцата е била прегледана в кабинет по неврохирургия, като е поставена
работна диагноза distorsio colli (навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб), видно от представения препис на лист
за преглед на пациент (л. 7 от делото). С писмо вх. № ,,,,,/23.09.21 г. ищцата е
предявила застрахователна претенция по смисъла на чл. 380, ал. 1 КЗ пред
ответника.
По делото е приета и неоспорена между страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява следния механизъм на извършване на
ПТП: водачът на л.а. ,,,,,, с рег. № ,,,,, се е движил със скорост и дистанция,
при които не е могъл да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „ ,,,,,“
с рег. №,,,,,,. Този автомобил е имал инсталирани предпазни колани, чиято
функция е да предпазват тялото при удар.
По делото е изслушана и приета и съдебно-медицинска експертиза.
Установява, че ищцата действително е получила посоченото в лист за преглед
на пациент увреждане, настъпило след камшичен удар, вследствие сблъсъка в
задната част на л.а. „ ,,,,,“ с рег. №,,,,,,. Причинена е лека, а не тежка дисторзия
на шията. Периодът на пълно възстановяване е бил 20-25 дни, шията е
имобилизирана с мека шийна яка за период от 7-10 дни. Увреждането е в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Възможни са
усложнения на по-късен етап – поява на дискови протрузии и шийни дискови
хернии. За правилното лечение на пациента е необходимо носенето на шийна
яка. Ищцата най-вероятно е шофирала с поставен предпазен колан, който е
спомогнал за предотвратяване настъпването на тежка дисторзия на шията.
2
Наличие на по-продължителни усложнения и липса на пълно възстановяване
е възможно, като това зависи от психологическите особености на пострадалия
и е от компетентността на вещо лице – психолог.
Като свидетел по делото беше разпитана ЯН. ЕМ. П. – водач на л.а. „
,,,,,“ с рег. №,,,,,,. Заявява, че си спомня за пътнотранспортно произшествие.
При тръгване от светофар отпуснала съединителя, тръгнала и се ударила в
лек автомобил „Смарт“, бял на цвят. „Смартът“ се намирал пред нея и тя с
неината предна част се ударила в задната му част. Това се случило на
01.09.2021 г. След удара слязла от автомобила, пуснала аварийни светлини,
позвънила на телефон 112, като поради маловажност сигналът бил отхвърлен.
Водачът на другия автомобил слезе също от автомобила си. Водачът бил
жена. Попълнили двустранен констативен протокол. При предявяване на
намиращия се в л. 5 от делото двустранен констативен протокол заявява, че
почеркът и подписът, положени за „участник А“ са положени от нея.
Като свидетел по делото беше разпитан и ,,,,, – син на ищцата. Заявява,
че знае за процесното ПТП. След него майка му му се обадила и казала, че
някой я е ударил отзад, но е добре и след това се прибрала. Ищцата живеела в
Италия и когато се прибирала в България, живеела при свидетеля. Обадила му
се и му казала, че всичко е нормално, но вечерта започнала да се чувства зле,
започнала да има проблеми с шията и главоболие. На другия ден свидетелят я
закарал в болница, където сложили шина. Била на легло 10 дни, аз я гледах.
След това се върнала в Италия, където работи. От нея свидетелят разбрал, че
била спряла да кара колата, била притеснена. Това продължило няколко
месеца. Болките във врата и главата продължили няколко месеца, но
свидетелят не може да каже точно колко. Все още имало моменти, при които
ищцата слагала шината на шията си. Слагала шината, защото имала
световъртеж, не се чувствала добре. Казала на свидетеля, че, когато била на
работа, изпускала някои неща. Не се чувствала добре, била стресирана.
Поддържала връзка по телефона със свидетеля, така той разбирал за нейното
емоционално състояние.
След анализ съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
този свидетел по отношение на това дали ищцата е продължила да управлява
автомобил в Италия, че имала световъртеж и че изпускала предмети, докато
била на работа. Тези обстоятелства не са възприети непосредствено от
свидетеля, а са му съобщени като такива от самата ищца, поради което
показанията му не са годно доказателствено средство. За обстоятелствата, че
все още не се чувства добре и била стресирана, съдът намира показанията за
меродавни, тъй като счита, че е възможно тези психологически последици да
бъдат възприети непосредствено от свидетеля по време на провежданите
между двамата телефонни разговори.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне
това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата.
Последният факт е безспорен между страните. Механизмът на ПТП, съдът
намира за доказан от представения по делото двустранен констативен
3
протокол, авто-техническата експертиза и показанията на свидетеля П..
Вредите и причинно-следствена връзка между тях и поведението се
установяват от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на
свидетелят ,,,,,. Противоправността се установява от съдебно-техническата
експертиза и показанията на свидетеля П.. Същата не е привела управлявания
от нея автомобил в спряло положение, при наличие на друг спрял пред нея
автомобил. Необходимо е да се отбележи, че ищцата е била спряла с
автомобила си поради наличие на червен сигнал на светофарна уредба, т.е. в
съответствие със Закона за движение по пътищата. Т.е. налага се изводът, че
със своите действия, свидетелят П. е нарушила разпоредбите на същия закон.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се презюмира и доколкото не беше
отречена от ответника в настоящото производство, съдът я намира за
установена. Поради всичко изложено, искът е доказан по основание.
По отношение размера му, съдът намира следното: въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете
вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора.
По делото е установено, че ищцата е пряко пострадала от произшествието.
Проведено ѝ е домашно лечение, била е на легло за 10 дни, не е могла да се
обслужва сама, разчитала е на грижите на сина си. Дори след периода на
фактическо възстановяване се е чувствала стресирана. От друга страна, по
делото беше изяснено, че дисторзията на главата е била лека, а не тежка,
периодът за възстановяване е бил максимум 25 дни, а посочените от вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза последващи усложнения са чисто
хипотетични и не се установяват към момента на приключване на съдебното
дирене. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че сумата от 10000
лева е прекомерна за претърпените неимуществени вреди и че подходящият
размер за обезщетяването им е сумата от 8000 лева. До тази сума искът е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до
10000 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца бяха заплатени 400 лева – държавна такса и 350 лева – депозити за
експертизи. Съобразно с уважената част от иска се дължат 600 лева. На
процесуалния представител също се дължи възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение, което съдът определя, възлиза на 830 лева. Съобразно с
уважената част от иска, на процесуалния представител се дължат 664 лева. От
ответника са доказани сторени разноски в размер на 350 лева – депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сто
4
лева. Съобразно с отхвърлената част от иска на ответникът се дължат 90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,,,,, ЕИК ,,,,, със седалище ,,,,, да заплати на АН. Г. АНДР.,
ЕГН: ********** и служебен адрес ,,,,, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
от 8000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2021г. в гр. София, на
кръстовището на бул. Симеоновско шосе и бул. Г.М. Димитров между лек
автомобил „ ,,,,,“ с рег. №,,,,,, и лек автомобил ,,,,,, с рег. № ,,,,,, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от
2000 лева – разлика между уважената част от 8000 лева и пълният размер на
иска за сумата от 10000 лева.
ОСЪЖДА ,,,,,, ЕИК ,,,,, да заплати на АН. Г. АНДР., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ,,,,,, ЕИК ,,,,, да заплати на адв. ,,,, от САК на основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 664 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА АН. Г. АНДР., ЕГН: ********** да заплати на ,,,,,, ЕИК ,,,,,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 90 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5