Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1645 29.10.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 277 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на И.Г.М., с адрес ***, чрез адвокат П.В. ***, със съдебен адрес *** (л.420), против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 25 от 11.01.2021 г., изх.№ 01-283-6500/10 от
директора на Областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“, с който,
на основание чл.45, т.6, вр. с чл.42, т.9 от Наредба
№14/2015 на МЗХ за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., чл.17, ал.2, вр. с чл.14, ал.8 от
Договор № 02/06/1/0/00694 от 21.01.2016 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал.4 и ал.6 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на И.Г.М., в
качеството на ползвател по договор № 02/06/1/0/00694 от 21.01.2016 г., е
определено задължение в размер на 48 895 лв., представляващо първо и второ
плащане по същия договор.
В жалбата се излагат
съображения, според които оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при
неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на
материалния закон. Издаден е от некомпетентен орган, без правно основание,
доколкото се оспорва наличието на недължимо плащане на суми, чието
възстановяване да се иска. Не се сочат конкретни клаузи на договора, които
административният орган намира за нарушени. Липсвал предходен административен
акт, който да установява наличието на публично държавно вземане по основание и
по размер, а с издаденият АУПДВ е пристъпено направо
към удържане. Сочи се нарушение на нормите на чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и
чл.36 от АПК, като органът не е уведомил жалбоподателя за започнатото
производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства при
извършените проверки и да представя доказателства в своя защита. Не били
установени всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Не са
налице предпоставки за претендиране на сумата за финансово подпомагане, платена
по договора. Сочи се още, че след извършената проверка, пчелните кошери били
възстановени чрез закупуване и отводки, но
административният орган не отчел този факт. Ангажират се гласни и писмени доказателства,
вкл. съдебна зоотехническа експертиза. Иска се отмяна на акта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П.В. ***. Поддържа жалбата
и направените искания. Претендират се разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – Директор
на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, чрез юрисконсулт Д.М., изразява становище за
неоснователност на оспорването. Описва хронологията на установените факти, а
именно, че в хода на административното производство, след посещение на място, бил
констатиран драстичен спад на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя
И.М., в качеството на бенефициент по Мярка 6.1. Същата изложила твърдения за форсмажорни
обстоятелства сполетели стопанството, но не представила доказателства. Не е
спазен срокът по чл.37, ал.5 от Наредба № 10, в който да информира ДФ
„Земеделие“ за настъпилите извънредни обстоятелства. Сочи, че единствено относимо форсмажорно обстоятелство би била епизоотия по
животните в стопанството, но това представлява широко мащабна инфекциозна
болест, която се определя като такава по Наредба за определяне начина на
инфекциозните заболявания. Счита, че не е възможно също да се обясни синдромът
на празния кошер. Според ответника не е налице хипотеза за наличие на епизоотично заболяване, което да доведе до смъртност в
такива широки мащаби. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на жалбоподателя.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА- гр.Бургас, конституирана като страна в процеса, с оглед нарочно
искане /л.194 от делото/, чрез участващият по делото прокурор дава заключение
за неоснователност на оспорването. Присъединява се към становището на
ответника, че не е спазено изискването за своевременно уведомяване на
административния орган за наличието на евентуални форсмажорни обстоятелства, а
от друга страна самото твърдение за наличие на такива /синдром на празния
кошер/ счита за недоказано, при хипотезата на предположения.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят И.Г.М.
е регистрирана като земеделски производител по реда на Наредба №3 от 1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските производители в България на
08.05.2015 г. Същата изготвила бизнес план по подмярка
6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ (л.38-52), в който посочила, че в стопанството си
отглежда плодове, зеленчуци и пчелни семейства.
Със заповед №
03-020-РД/22 от 20.01.2016 г. (л.339) на вр и.д.
директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Бургас било одобрено за финансиране
заявление за подпомагане по проект 02/06/1/0/00694 на жалбоподателя с размер на
финансирането 48 895 лв. и размер на първо плащане – 24 447,50 лв.,
второ плащане 24 447,50 лв. С писмо (л.338) същата била уведомена за
издадената заповед.
С договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ (л.16) по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., съфинансирана от европейския
земеделския фонд за развитие на селските райони ДФ „Земеделие“ предоставил на И.Г.
Георгиева, в качеството на земеделски производител и ползвател по договора,
безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка.
Размерът на одобрената помощ бил 48 895 лв. и подлежал на плащане на два
етапа. Първо плащане в размер на 24 447,50 лв., съставляващо 50% от цялата
помощ в срок от два месеца от датата на сключване на договора, с изключение на
случаите посочени в чл.3, ал.2, т.1, б. „а“ и „б“ от договора. Второ плащане в
размер на 24 447,50 лв., съставляващо 50% от цялата помощ в срок от три
месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с
всички изискуеми документи заявка за второто плащане от ползвателя, в случай на
одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно
изпълнението на бизнес плана, и извършен анализ за установяване на
съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно
чл.8, ал.5 от договора. Уточнено е, че тримесечният срок се удължава в случаите
по чл.36, ал.3 от Наредба № 14/28.05.2015 г.
Според контролен
лист (л.64-75), обектът бил проверен на място, при което било установено, че от
220 бр. закупени пчелни семейства по документи са налични само 10, а в
останалите 210 кошера няма пчелни семейства. Налични били отглежданите
насаждения – оранжерийни домати; краставици на открито; пипер на открито;
череши. В приложение 10 към контролния лист (л.88-91) на бенефициента били
указани забележки, според които да отстрани установени нередности.
С уведомително
писмо от 16.06.2020 г. (л.149-151), на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК,
директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол уведомил И.Г.М.,
че Фондът открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане. В писмото било посочено, че производството
се открива във връзка с констатации, направени след проверка на място по изпълнението
на договора по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.
Проверката е описана, както следва:
След извършено посещение на място на 05.06.2020 г. било
установено, че в животновъден обект № 8487-0206 в землището на с. Крумово
градище, общ. Карнобат, стопанисван от И.М. са позиционирани 210 пчелни кошера,
като само в 10 от тях били налични пчелни семейства. От М. бил изискан
документ, удостоверяващ дата и причина за смъртта на пчелните семейства, но
такъв не бил предоставен на проверяващите. Уточнено е, че съгласно БП и
подадена заявка за второ плащане в провереното стопанство следвало да се
отглеждат: 0,04 дка оранжерийни домати, 0,1 дка краставици открито
производство, 0,1 дка пипер открито производство и 1 дка череши, както и 220
бр. пчелни семейства. Икономическият размер на стопанството, към датата на
извършване на посещението бил изчислен в размер на 2 761,94 лв. СПО, което
се явявало по-малко от 29 524,22 лв. СПО, за
който било получено второ плащане.
Били констатирани следните нарушения: неизпълнение на
задълженията по чл.14, ал.1, т.8 от договора за подпомагане, респективно чл.42,
т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., а именно: „в срок до изтичане на пет
години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят
на помощта е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в
СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на
заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на
договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за
засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и
договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във видовете
култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл.18 и след
изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено уведомление от
ползвателя; ползвателят е длъжен да уведомява писмено РА за промяната на
заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури при спазване
на изискването по чл.16, ал.2“. Отнесено към конкретния случай органът изяснил,
че М. не изпълнила свои договорни и нормативно вменени задължения, като не
поддържала икономическия размер на стопанството си – 29 524,22 лв. СПО, за
който получила второ плащане. Предвид това бил определен размер на финансова
корекция от 48 895 лв., какъвто бил и размерът за който ДФ „Земеделие“ ще
издаде АУПДВ – първо и второ плащане по договора, ведно със законна лихва за
период, посочен в договора. В писмото е указана възможността в 14-дневен срок
да бъдат представени писмени възражения.
Жалбоподателят депозирала писмени
възражения срещу изложеното в уведомителното писмо (л.152). Посочила, че присъствала на проверката и лично възприела, че фактите описани в писмото
са именно такива, каквито били установени на място – от 210 пчелни кошера само
в 10 имало налични пчелни семейства. Бил изискан документ за причина за
смъртността, който не представила, тъй като не го носила. Твърди, че такъв бил
наличен – издаден преди проверката. Сочи протокол за извършен профилактичен
преглед (л.154) от 02.06.2020 г., според който на тази дата били прегледани 220
пчелни семейства от стопанството на М., от които 210 – отпаднали. Изложила, че
не може да посочи причина за изчезването на пчелите, което било известно като
„синдром на празния кошер“. Останалата част от стопанството продължавало да
съществува и да се поддържа. Жалбоподателката взела
мерки за възстановяване на пчелина, като закупила 70 кошера с пчелни семейства,
за което разполагала с договор за покупко – продажба
(л.155, 156), както и закупила 100 бр. пчелни майки (л.157), които щели да
бъдат доставени до 10.07.2020 г.
След профилактичния преглед, в присъствието на
представител на общинска администрация били премахнати 210 бр. жълти табели за
идентификация на пчелните семейства. В системата щели да бъдат въведени нови
жълти табели от ветеринарния лекар при тяхното възстановяване. Тези табели били
налични (л.161, 162).
С Акт за
установяване на публично държавно вземане № 25 от 11.01.2021 г., изх.№
01-283-6500/10 от директора на областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд
„Земеделие“ (л.163-166), с който, на основание чл.45, т.6, вр.
с чл.42, т.9 от Наредба №14/2015 на МЗХ за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., чл.17, ал.2, вр. с чл.14, ал.8
от Договор № 02/06/1/0/00694 от 21.01.2016 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал.4 и ал.6
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на И.Г.М., в
качеството на ползвател по договор № 02/06/1/0/00694 от 21.01.2016 г., е
определено задължение в размер на 48 895 лв., представляващо първо и второ
плащане по същия договор.
В мотивите на
акта се сочи, че производството било открито във
връзка с констатации, направени при посещение на място след заявка за второ
плащане по договора на И.М.. Описва се, че на 05.06.2020 г. в стопанството на М.,
находящо се в с.Крумово градище, общ.Карнобат било
извършено посещение на място от служители на РРА – гр.Ямбол, при което било установено,
че в животновъдния обект са позиционирани 220 пчелни кошера, като само в 10 от
тях са налични пчелни семейства. Бил изискан документ, удостоверяващ дата и
причина за смъртта на пчелните семейства, но такъв не бил представен на
проверяващите. Проверката установила точно изпълнение по отношение на
отглежданите култури: 0,04 дка оранжерийни домати; 0,1 дка краставици открито
производство; 0,1 дка пипер открито производство и 1 дка череши. Икономическият
размер на стопанството, към датата на посещението, бил изчислен на
2 761,94 лв. СПО, което е по-малко от 29 524,22 лв.
СПО, за който било получено второ плащане.
Административният орган изложил мотиви, с които намерил
депозираните писмени възражения за неоснователни. Посочил, че от
доказателствата по администартивната преписка се
установило, че М. не поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен
в СПО, за който било получено второ плащане. Към датата на проверката било
установено, че 210 бр. от заявените пчелни семейства липсват, но не били
посочени причините за това, нито кога са възникнали обстоятелствата довели до
липсата им. Отчетено е, че при проверката на служителите на ДФЗ не били дадени
обяснения за причините за установената липса на пчелни семейства. По-късно,
след откриване на производство по издаване на акта, бил представен протокол за
извършен профилактичен преглед, състоял се непосредствено преди извършване на
проверката на място и в който само е посочено, че от пчелина са отпаднали 210
бр. пчелни семейства, без да се сочи ветеринарно-медици нека причина за това.
На следващо място са изложени съображения за липса на извънредни
обстоятелства или непреодолима сила, водещи до обективна невъзможност да се
изпълни поетият ангажимент. Съгласно легалната дефиниция на понятието
„непреодолима сила и извънредни обстоятелства“, съдържащи се в разпоредбата на
параграф 1, т.15 от ДР към Наредба № 14 от 28.05.2015 г., това са обстоятелства
по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 г. В случая, единствено
във възражението се съдържали твърдения, че липсата на пчелни семейства се
дължи на т.нар. „синдром на празния кошер“, които твърдения не се подкрепяли от
представените ветеринарно-медицински документи, в които единствено било
коментирано отпадането на 210 бр. пчелни семейства, без да се сочат причини за
това. Не бил изложен коментар за наличие на този синдром на територията на Р
България. Протоколът бил представен на ДФЗ, едва в хода на производството по
издаване на АУПДВ, а не непосредствено след съставянето му. Липсата на относими документи, във формата и в срока, посочени в
Наредба № 14/2015 г. била преценена като основание за изключване на настъпилото
събитие като форсмажор.
Обсъдено е, че с възражението били представени договори за закупуване на пчелни семейства и
пчелни майки, с които се обосновавали действия по възстановяване на пчелните
семейства. От документите ставало ясно, че били закупени 100 бр. пчелни майки и
70 бр. пчелни семейства, но въпреки това не се достигал необходимият брой
отглеждани пчелни семейства, респективно не се достигал икономическият размер
на стопанството, за който било получено второ плащане.
Въз основа на изложеното органът направил извод, че не се
поддържа икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, за който било
получено второ плащане по договора с ДФЗ, за периода от подаване на заявката за
второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора.
С тези мотиви е определено процесното
задължение.
Актът бил съобщен
на лично И.М. на 15.01.2021 г. (л.167).
За установяване
на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допуснато
извършването на извършването на съдебна
зоотехническа експертиза. В заключението на експерта е изложено „Въведение
в зоотехническите мероприятия при отглеждането на медоносни пчели (Apis Mellifera). Описва се, че структурата на едно пчелно
семейство е съвкупност от различни индивиди. Най-голяма маса представляват
пчелите работнички, които спрямо възрастта си изпълняват различни функции в
съществуването на колонията, като осигуряване на вода и храна (полен и нектар), охлаждане или затопляне на хралупата,
охрана, отглеждане на бъдещите поколения, разузнаване и др. Друг важен
компонент на семейството са търтеите. Тяхната основна роля се изразява в
размножаването на пчелната колония. Най-важният биологичен индивид в пчелната
колония е пчелната майка. Въпреки че един кошер може да наброява 50 до 100
хиляди различни индивида (предимно пчели работнички), майката е един единствен
индивид и нейната отговорност е в биологичното оцеляване на колонията. Тя е
единственият организъм, който има напълно развита полова система и е в
състояние да снася плодни яйца, от които ще се излюпят бъдещите поколения
работници.
Според експерта
биологичния календар на пчелното семейство може да се обобщи по следния начин:
Януари – Февруари: Излизайки от зимен режим на хибернация пчелната колония започва да се подготвя за
предстоящия пролетен и летен активен сезон. Пчелната майка се активизира и
постепенно увеличава своето яйцеснасяне всеки ден.
Пчелите работнички започват по-активно да преработват хранителните запаси в
кошера, за да осигурят на майката и на бъдещите ларви оптимални дози от нутриенти.
Март – Април: През тези месеци природата
предразполага за още по-бурно развитие на пчелната колония. Растителността
осигурява по-обилни количества нектар и полен.
Популацията на пчелите започва стабилно изкачване по кривата на развитието на
пчелното семейство.
Май – Юни: През този период пчелната
колония достига своя пик в развитието си. Пчелите в кошера може да наброяват
над 100 000. Благодарение на това те успяват да усвоят обилния нектар и полен от флората в техния ареал.
Юли-Август-Септември: Кривата на развитие на
пчелното семейство вече сочи надолу. Популацията в кошера намалява. Пчелната
майка забавя темповете на яйцеснасяне. Пчелите
подготвят хранителните запаси за предстоящия зимен сезон.
Октомври-Ноември-Декември: Сравнително не активен сезон
за пчелното семейство. Майката е ограничила яйцеснасянето
до минимум. През студените дни пчелите не напускат кошера и образуват кълбо,
което има за цел да поддържа оптимална температура за оцеляването на майката.
Поради липса на нектар и полен в природата, пчелите
усилено консумират от своите хранителни запаси.
На следващо място,
експертът анализира зоотехническите операции съобразени с биологичното развитие
на пчелните семейства, като сочи, че за оптимизиране добивите на стокова продукция
от пчелните семейства или дори заради самото им оцеляване, се налага извършване
на определени зоотехнически манипулации, съобразени с годишните сезони и
биологията на пчелната колония. Тези манипулации могат да се разделят на
няколко групи: прегледи; третирания; подхранвания; подмяна на пчелни майки;
създаване на нови семейства; ликвидиране на семейства; добив на стокова
продукция.
Прегледите се
извършват целогодишно, като има два основни прегледа — пролетен през март и
есенен през август-септември. От прегледите се добива необходимата информация
за текущото състояние на семействата и се съобразяват последващи
мерки. Основна дейност е и подхранването на пчелните семейства. То се извършва
основно извън активния медосборен сезон и цели дозапасяване на пчелните колонии с необходимите нутриенти или може да бъде и стимулиращо такова, което ще
ги подготви за предстоящия активен сезон. В някои случаи подхранването може да
бъде и животоспасяващо при лоши климатични условия.
Вещото лице
изяснява още, че третирането против различни патогени
и вредители по пчелите е неразделна част от пчеларството в съвременния свят.
Модерният начин на земеделие, промените в околната среда и бързо развиващата се
глобализация, изправят пчелите пред нови и непознати до сега рискове и
вредители.
През зимните
месеци, когато пчелните колонии са изпаднали в хибернация
и са снижили жизнените си функции до минимум, по една или друга причина
определен процент от пчелните семейства загиват. В практиката, нормалните
граници на този процент могат да варират между 10 и 30%. При по-високи загуби
през зимните месеци, трябва внимателно да се анализира и потърси пряката
причина за това. Загубите през зимния период се възстановяват през пролетта,
когато кривата на развитие на пчелното семейство чертае възходящо движение и
когато инстинктите за размножаване са в своя оптимум. Възстановяването става,
като от оцелелите пчелни семейства се създадат нови чрез различни техники. В
повечето от случаите създаването на нови колонии се отразява негативно в крайния
резултат на добитата стокова продукция и респективно във финансовия резултат. В
началото на всеки активен сезон или след края му се извършва подмяна на
негодните или остарели пчелни майки. Като се изходи от факта, че от пчелната
майка зависи оцеляването на колонията, както и нейната продуктивност, се отделя
специално внимание в подмяната на майките. Подмяната им в края на сезона може
да сведе процента на загиналите през зима пчелни колонии, а подмяната им в
началото на сезона ще доведе до стимулиране и активизиране на пчелната колония
и по-високи добиви. Подмяната води след себе си и други позитиви като например
разширяване на генетичния басейн в пчелина на собственика, което от своя страна
намаля шансовете за близко родствено съешаване и последствията от това.
Понякога се налага ликвидиране на пчелни семейства, които по една или друга
причина вече не са икономически изгодни или са преносители на някаква заразна
болест. Унищожаването може да стане буквално чрез изгаряне или когато
семейството не е болно да се обедини с друго, по-силно.
На поставените въпроси, вещото лице отговаря, както
следва:
Синдромът на
празния кошер или още познат като синдрома на разрушената колония (от англ. Colony Collapse
Disorder - CCD), е недобре изучен феномен,
застрашаващ популациите на медоносните пчели по цялата планета и косвено
засягал по негативен начин огромна част от съвременното земеделие. Първите
данни за това явление произлизали от Северна Америка в периода между 2005 и
2007 година, когато местни пчелари започват да съобщават за аномална смъртност
при пчелните колонии в порядъка на 30 до 90% от стопанствата им. През
следващите няколко години се наблюдават сигнали за това явление в почти цяла
Европа, Китай, Русия, Бразилия, Аржентина и др. страни.
Синдромът на
празния кошер се характеризира с това, че без явни причини и предпоставки,
пчелното семейство напуска своето местообитание, изоставяйки голямо количество
хранителни запаси от мед и цветен прашец, а понякога дори и цели рамки с
неизлюпено пило (млади пчели в стадии на имаго). В
някои случаи се наблюдава изчезването на огромен брой пчели, но без майката. Тя
остава с малка свита пчели в кошера, но силно нарушената структура на социалния
организъм пчелна колония, води до отложена, но сигурна гибел на всички индивиди.
Това поведение на медоносните пчели е напълно нетипично и противоречи на
техните инстинкти, познати на нас от хилядолетия, а именно да защитават своето
местообитание с всички средства и усилия. Механизмът на напускане на кошера от
пчелите, в някои случаи, наподобява този на роенето, а именно едновременно
излитане на основния или целия обем на пчелите, а в други случаи се докладва за
неусетно и незабелижимо на пръв поглед, намаляване
популацията на пчелите, без да има следи от мъртви пчели в кошера или пред
него.
Изчезването на
пчелите се случва най-често в края на активния сезон или преди началото на
новия (за нашата страна, най-често
наблюдаваните случаи са през периода от месец ноември до началото на месец май,
има и редки случаи на това явление през активния сезон на пчелните семейства и
медосбора). Въпреки усилията на цели институти и отделни специалисти в
областта, все още не е създадена ясна и конкретна дефиниция на синдрома на
празния кошер. Това се дължи на факта, че все още не е установена главната
причина, която поражда срива на пчелната колония. Общото мнение започва да се
консолидира около предположението, че причината за това явление не е една.
Вероятно се отнася до влияние на няколко фактора и тяхното синергично
действие.
Вещото лице сочи
вероятните причини за това явление:
- замърсяване на
околната среда с пестициди, в това число инсектициди, глифозат,
неоникотиноиди и др. препарати за растителна защита,
прилагани в модерното земеделие;
- прекомерно опаразитяване от кърлежа Varroa
jacobsoni;
- вътрешни микроспориди като Nosema apis и Nosema ceranae;
- различни видове вируси, в това число и РЕК вируси;
- различни видове
гъби от рода Aspergillus;
- бактериални
инфекции от Paenibacillus
larvae, Melissococcus plutonius и
др.
- външни неприятели: оси, стършели,
птици, мишки и др.
Заключението,
дали дадено явление е синдром на празния кошер или просто го наподобява в
неговите характеристики е изключително трудно да се извърши, дори от опитни
специалисти в областта на пчелната патология. Необходими са множество
изследвания, за да се елиминират други възможни причини. Към този момент,
научната общност в областта, не е в състояние да дефинира или посочи симптомите
предхождащи синдрома на празния кошер, възможностите стигат до това да се
констатира самото събитие и да се изследва резултатът от него.
Според вещото
лице, с оглед времето изминало от процесното събитие,
е невъзможно да се потвърди, с висока достоверност, дали се касае за синдром на
празния кошер или за друг вид патология по пчелните семейства. Описанията на
случилите се събития, предоставени от стопанина на пчелните семейства,
наподобява клиничната картина предизвикана от синдрома на празния кошер.
Изяснява още, че в световен мащаб не е установена практика, която може да
гарантира избягването на синдрома на празния кошер, тъй като се касае за сравнително ново явление и се нуждае от
още по-задълбочени проучвания. Внезапното и неочаквано появяване и липсата на
каквато и да е симптоматика на този феномен, са сред основните му
характеристики. Не е установена профилактика и превенция срещу това събитие.
Ако стопанството не е засегнато в особено големи размери, стопанина има
възможност да го възстанови с помощна на незасегнатите пчелни семейства в
рамките на няколко сезона, за сметка на икономическата ефективност.
Експертизата
обобщава, че не е възможно точното определяне на момента, в който е настъпил
синдрома. Практиката показва, че това се случва най-често извън активния
пчеларски сезон, когато пчеларите не посещават ежедневно пчелините. Най-често липсата
на пчелните колонии се установява на пролет, при първите необходими манипулации
(прегледи, подхранвания, третирания).
Дори да се приеме, че пчеларят случайно успее да наблюдава този феномен, то
няма ефективен начин да възпре, залови и върне вече напускащите пчели.
В открито съдебно
заседание експертът уточнява, че в практиката си не е наблюдавал случай, в
който процесното явление да е било предотваратимо. Обикновено стопанинът установява, че
кошерите са празни. Относно конкретния случай сочи, че въпреки изминалото време
и въз основа на предоставените данни може да се каже, че именно това явление е
причина за празните кошери. Експертът обяснява, че има над 10 годишен опит,
като явлението се наблюдава все по-често и масово. През изминалата година в Северна
България почти в целия регион е имало смъртност между 80% и 100%. След зимния
период, липсата на пчелните семейства може да бъде установена при първите
прегледи, които в края на март, началото на април. Извън активния сезон
пчеларите нямат много работа по кошерите. Активният сезон е от месец май до
средата на септември. На следващо място, вещото лице обобщава, че въпреки
усилията на множество научни институти, не е открито конкретно обяснение или
причина, която да бъде посочена за това явление. Уточнява, че към датата на
проверката 05.06.2020г. пчеларят би трябвало вече да е установил липсата на
пчелните семейства. Според експерта стопанинът е положил усилия, но не е било
възможно да предвиди и/или предотврати явлението.
В хода на
съдебното производство по искане на жалбоподателя бяха изслушани и свидетелите
Марина Михалева и Марина Петрова /протокол от съдебно заседание на 12.05.2021г.
/л.397 и сл./.
Представени са и
заверени копия на Ветеринарномедицинския дневник на пчелина, обективиращ регистрационните данни на пчелина, извършените
ветеринарномедицински прегледи, регистър на пчелните семейства, с данни за
приложени лекарствени средства, както и два протокола за извършени
профилактични прегледи от ветеринарен лекар, осъществени на 02.06.2020г. /преди проверката на 05.06.2020г./ и на
02.09.2020г. /след процесната
проверка/.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законния срок /14 дни от връчване на акта/, като
същият е получен лично от И.Г.М. на 15.01.2021г., а видно от приложения по
делото пощенски плик, същата е изпратена на 29.01.2021г./л.2 от делото/, видно
от поставеното пощенско клеймо. Оспорването е направено от надлежно
легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, по съществото си неблагоприятен
за лицето, а актът подлежи на съдебен контрол, поради което са налице всички
кумулативно изискуеми положителни предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Процесният административен акт е издаден от компетентен
орган, предвид съдържанието на приложената по делото оправомощителна заповед от 17.07.2019г. /л.177-178 от делото/ описана надлежно и
в самият акт, поради което възражението на жалбоподателя за липса на компетентност
на ответника е неоснователно.
Оспореният АУПДВ № 25 от 11.01.2021г. е постановен в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2021 г., с разпределяне
на доказателствената тежест между страните, съдът
обяви за безспорно по делото, с
оглед изявленията на оспорващия и на ответника, че към момента на проверката,
извършена на място в обекта на 05.06.2020 г., само в 10 от всички 220 пчелни
кошери са били налични пчелни семейства, респективно останалите 210 кошера са
били празни.
Процесният административен договор от
21.01.2016г. сключен между ДФЗ и ползвателя И.Г., задължава последната да
изпълни представения от нея и одобрен Бизнес план в периода от сключване на
този договор до 30.06.2018г. /чл.6 от
договора- л.18 от делото/. От представеният Бизнес план и отразеното
в него досежно пчелните семейства се установява, че
жалбоподателят действително се е задължила да увеличи отглежданите към момента
на изготвяне плана 133 пчелни семейства /л.257 от делото/, с още 87 броя пчелни
семейства /виж раздел Дейности
необходими за преструктуриране и адаптация на земеделското стопанство- л.264
от делото/, при което общият брой на пчелните семейства, които оспорващият
се е задължил да отглежда съгласно одобреният план действително възлиза на 220
бр. Принципно, за тези факти по делото също не се спори. Няма спор и относно
обстоятелството, че предвидената по административния договор помощ, включваща
първо и второ плащане също е получена от адресата, за което свидетелстват дори
представени от жалбоподателя писмени доказателства. В този смисъл,
неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обективираното
в процесния АУПДВ не се основава на установено по
основание и размер вземане. Основанието, както става ясно и от неговото
съдържание е именно получената помощ изцяло, включваща първо и второ плащане, а
размерът на така описаната сума представлява сбора на полученото от ползвателя
първо и второ плащане, поради което доводите за неустановеност на така
описаното държавно вземане са несъстоятелни. Липсват законови изисквания, нито
е предвидена процедура за постановяване на друг административен акт, който да предшества
установяването на вземане, като процесното и едва
тогава да се издава АУПДВ, както неправилно сочи жалбоподателя. В случай, че се
установи основание, поради което получената помощ следва да бъде възстановена
от ползвателя, актът който следва да се издаде е именно изготвеният Акт за
установяване на публично държавно вземане, което в случаят е изпълнено.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Противно на изложеното в жалбата, адресатът на акта е надлежно
уведомена за започналото производство, съгласно чл.26 от АПК. В изпратеното
писмо изрично се сочи, че във връзка с посещението на нейното стопанство,
респективно осъществената проверка на 05.06.2020г. е констатирано нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението й по чл.14, ал.1, т.8 от договора
за подпомагане/ административния договор
от 21.01.2016г./, съгласно който до изтичане на 5 години от сключване на
договора, ползвателят на помощта, каквато несъмнено е жалбоподателя, е длъжен
да поддържа икономически размер на
стопанството, за който е получил второто плащане, като отглежда видовете
животни и спазва сроковете посочени в заявлението. Изрично се сочи, че промяна
във видовете на отглежданите животни се допуска при спазване изискванията на
чл.18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА, въз основа на писмено
уведомление от ползвателя. В писмото се сочат още нормите на чл.42, т.9 от
Наредба № 14 от 28.05.2015г., съответно изискванията на чл.16, ал.2 от
договора.
Относно съответствието на процесния
административен акт с приложимите материалноправни
норми и съответствието му с целта на закона, съдът констатира следното:
Очевидно е, че 5 годишния период, в който ползвателят подлежи на проверки
не е изтекъл, при положение, че дори самият административен договор е сключен
на 21.01.2016г., поради което към датата на проверката 05.06.2020г. ползвателят
на помощта подлежи на контрол за спазване на задълженията си по договора, вкл.
поддържане икономическия размер на стопанството.
В случаят, нито се твърди, нито се установява от доказателствата по
делото, че преди извършената проверка на 05.06.2020г. Фондът е уведомен от
жалбоподателя за наличие на причина /форсмажорно
обстоятелство/, поради които ползвателят не може да поддържа икономическият
размер на стопанството си, по-конкретно броят на пчелните семейства, който
несъмнено според одобреният бизнес план следва да бъде 220 бр. Липсват каквито
и да било данни, че преди извършената на място проверка от страна на
жалбоподателя са предприети действия за уведомяване на ответната страна относно
констатирана липса на голямата част от пчелните семейства.
По делото са представени заверени с оригинала копия на Ветеринарномедицинския
дневник на пчелина / л.404 - 406 от
делото/. Видно от неговото съдържание, удостоверено е, че в съответствие с
договора, оспорващата е увеличила броя на пчелните семейства до изискуемия по силата
на одобрения бизнес план 220 бр., като е спазен и договореният срок- до
30.06.2018г., тъй като вписаните заверки на ветеринарен лекар удостоверяват, че
този брой /220/ е достигнат още на 05.05.2018г. Така
достигнатият брой на пчелните семейства е запазен до 07.05.2020г., според
отразеното в дневника /с подпис и печат на ветеринарния лекар/. За първи път,
след този период броят е намален на 02.06.2020г. Действително, разликата е
драстична, след като от 220 бр. на 07.05.2020г., се констатира наличие само на
10 бр. пчелни семейства на 02.06.2020г., т.е. загубата е осъществена за период
от около един месец. Безспорно е по делото, че на 05.06.2020г. стопанството е
проверено от служители на Фонда, чиито констатации също съответстват на
описаното в дневника. Заварени са само 10 бр. пчелни семейства, съответно са
налице 210 бр. празни кошери.
Обстоятелството, че най-рано на 02.06.2020г. е установена липсата на 210
бр. пчелни семейства се установява и от отразеното в протокола за извършен
профилактичен преглед от 02.06.2020г. /л.407
от делото/, съставен от комисия в тричленен състав, като в това число влиза
и самият собственик на стопанството- жалбоподателя И.М.. Колкото до приложения
протокол от 02.09.2020г. /л.407-гръб от
делото/, предвид датата на извършеният преглед, а именно няколко месеца
след проверката от страна на Фонда, същият е неотносим
към предмета на делото и неговото съдържание не следва да се обсъжда.
Писмото за започналото производство по издаване на АУПДВ, съгласно чл.26
от АПК е връчено на адресата на 19.06.2020г. /л.151 от делото/. В указаният
14-дневен срок, ползвателят на помощта е депозирала писмени възражения, с вх.№
02-283-6500/285 от 01.07.2020г./ л.152-153 от делото/. В подаденото възражение
се заявява, че ползвателят иска да бъде взет предвид съставения протокол №
8487-0206, който съответства на Протокола от 02.06.2020г./л.407 от делото/,
съставен от д-р Георги Чешмеджиев, в присъствието на представител на общинската
администрация- Димитринка Сивенова, както и самият
ползвател, в който е констатирана липсата на 210 пчелни семейства. Изтъква се,
че точната причина не може да бъде посочена, но изчезването на пчелите се дължи
на известния сред пчеларите проблем /феномен/ „Синдром на празния кошер“. Сочи
се, също така, че в изпълнение на договорните си ангажименти ползвателят на
помощта е предприела закупуването на нови пчелни семейства и пчелни майки, за
които са представени съответни доказателства, които удостоверяват покупката на
същите за периода от 17 до 25.06.2020г., а само по отношение на пчелите майки е
отразено, че е уговорен срок за получаването им до 10.07.2020г. Отразено е и
обстоятелството, че са свалени 210 бр. жълти табели за идентификация на
пчелните семейства, като при възстановяване на пчелните семейства отново ще бъдат
поставени табели, които също са били поръчани към този момент.
Аргументите и представените доказателства към възражението принципно са
обсъдени от ответника в административния акт, но са приети за неоснователни от
ответната страна. Основната причина за отхвърляне на възражението и приложените
към него доказателства са изложени на стр.2 от АУПДВ, в която органът изтъква,
че не са посочени причините за липсата на 210 бр. пчелни семейства, нито кога
са възникнали обстоятелствата довели до липсата им. Обоснован е извод, че не са
налице обстоятелства, които да бъдат подведени под хипотезата на „непреодолима сила и извънредни обстоятелства“,
а именно водещи до обективна невъзможност да се изпълни поетият ангажимент.
Органът се позовава и на легалната дефиниция на това понятие, съгласно §1, т.15
от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г., съответно на европейски регламент.
Според органа, в протоколът от 02.06.2020г. не се съдържа коментар на понятието
„синдром на празния кошер“, респективно за неговото евентуално наличие на
територията на Република България. Освен това, според мотивите на адм. акт така обсъжданият документ от 02.06.2020г. е
представен на вниманието на Фонда едва в хода на производството по откриване на
АУПДВ, а не своевременно след съставяне на протокола. Непредставянето на
протокола по начина, формата и в срока, посочен в наредбата /№14 от 2015г./
изключват настъпилото събитие да се характеризира като форсмажор.
Според легалната дефиниция на §1,
т.15 от Допълнителната разпоредба на Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. / за краткост наредбата/
"Непреодолима сила и
извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 г.
Съгласно посоченият текст на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013г.
За целите на
финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни
обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:
а)смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;
г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или
всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или
на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението.
Същите обстоятелства са инкорпорирани
и в текста на чл.19, ал.2 от процесния
административен договор, сключен на 21.01.2016г. /л.27-28 от делото/.
Задълженията на ползвателя на
помощта, с оглед уведомяването на Фонда за наличие на описаните обстоятелства
са обективирани в текста на чл.20, ал.1 от административния договор, а именно: „За настъпването на което и да е
обстоятелство по чл.19, ал.2 от този договор, ползвателят или упълномощено от
него лице е длъжен да уведоми писмено Фонда в срок от 15 работни дни от датата,
на която е в състояние да го направи, като представя достатъчно доказателства
за това с надлежни документи, включително, когато е възможно издадени от
компетентен орган.“
Съгласно посоченото в чл.20, ал.2 от
договора, при неизпълнение на задължението по ал.1 ползвателят не може да се
позовава на непреодо-лима сила.
В настоящият казус, ответната страна
не твърди в административния акт начална дата на изпразването на кошерите,
различна от установената по делото с приетите писмени доказателства. Вярно е,
че в представеният и пред органа в срока за възражение протокол от 02.06.2020г.
не се съдържа описанието „синдром на празния кошер“, като причина за
опразването на 210 бр. налични кошери, а най-ранната документално описана дата
за липсата на посочения брой пчелни семейства е именно 02.06.2020г. Макар,
документът да не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, същият е съставен от ветеринарен лекар, като е отразено, че е присъствало
и лице от общинската администрация.
Съгласно приетото и неоспорено по делото
заключение на съдебната зоотехническа експертиза, т.нар. синдром на празния
кошер е недобре изучен феномен, засягащ и застрашаващ популациите на
медоносните пчели по цялата планета, като е разпространен и на територията на
Република България. Както сочи вещото лице „Синдромът
на празния кошер се характеризира с това, че без явни причини и предпоставки,
пчелното семейство напуска своето местообитание…Механизмът на напускане на
кошера от пчелите, в някои случаи, наподобява този на роенето, а именно
едновременно излитане на основния или целия обем на пчелите, а в други случаи
се докладва за неусетно и незабележимо на пръв поглед, намаляване популацията
на пчелите, без да има следи от мъртви пчели в кошера или пред него.“
Според заявеното от вещото лице,
най-често стопанинът заварва празния
кошер, без да има възможност да предотврати напускането на пчелите и да му се
противопостави. Експертът обяснява, че има над 10 годишен опит, като явлението
се наблюдава все по-често и масово, вкл. на територията на нашата страна.
Вещото лице изтъкна и че въпреки усилията на цели институти и отделни
специалисти в областта, все още не е създадена ясна и конкретна дефиниция на
синдрома на празния кошер. Това се дължи на факта, че все още не е установена
главната причина, която поражда срива на пчелната колония. Общото мнение
започва да се консолидира около предполо-жението, че
причината за това явление не е една.
Според настоящият съдебен състав,
самият факт, че все още научната общност не може да дефинира ясно и конкретно
описаното явление, води до закономерна последица и отговорът на въпроса дали
точно това явление е причина за изчезналите пчелни семейства да е свързано до
известна степен с вероятности и предположения. Наред с това, при положение, че
както сочи и вещото лице това явление се наблюдава доста често и на територията
на страната, а самият му механизъм заявен от вещото лице прави и конкретната
диагностика доста трудна. След като според неговите характеристики се наблюдава
внезапно и необяснимо напускане на пчелите от съответните кошери, без да се
наблюдава наличие на мъртви насекоми, обективно е невъзможно такива да се
изземват е евентуално да се изследват причините за смъртта им. Освен това, в
констатациите на проверяващите се включва само факта, че в 210 бр. кошери
липсват пчели, т.е. пчелни семейства, но не са направени други конкретни
установявания, с които да се опровергае тезата на оспорващата страна за
наличието на описания синдром, като причина за липсващите пчели. В този смисъл,
според съда не може да се опровергае наличието на т.нар. синдром, който
закономерно следва да бъде отнесен към хипотезата на епизоотия, която е
засегнала голяма част от животните /в случаят отглежданите насекоми/, поради
което не може да се игнорира чл.19, ал.2, б.“д“, предл.1
от договора, при което е налице „непреодолима сила/извънредни обстоятелства“,
довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите
договорни ангажименти към процесния период, когато е
извършена проверката- 05.06.2020г. Както вече бе изтъквано в изложението
по-горе, няма ангажирани по делото доказателства, че липсата на пчелите е
констатирана на точно цитирана дата преди 02.06.2020г., макар в свидетелските
показания на изслушания свидетел М.Петрова да се сочи, че липсата е установена
през пролетта /през месеците април –май 2020г., протокол от с.з. на 12.05.2021г./, което като период съответства и
на заявеното от другия свидетел „пролетта
на 2020г.“
Същевременно, не може да се
опровергае и поддържаната в хода на производството теза на ответника, с която
се солидаризира и представителят на контролиращата страна- ОП-гр.Бургас, а
именно, че ползвателят на помощта не е изпълнил договорните си ангажименти да
уведоми административния орган за липсата на пчелите, обяснена със синдрома на
празния кошер, при така съпоставените дати и наличните доказателства. Въпреки,
че според съда липсата на пчелите обективно може да се обясни с т.нар. и
обсъден от експертното заключение синдром, не може да се игнорира факта дали и
кога ползвателят на помощта е уведомил органа за наличието на подобен проблем.
Следва отново да се отбележи, че
макар съдът да не споделя становището на ответника и на прокурора, че така
описаният синдром в случая не може да обоснове причината за изчезването на
пчелните семейства в случая, не може да се опровергае тезата на ответната
страна, а и на прокурора, че жалбоподателят не е изпълнила задълженията си по
договора, по-конкретно съгласно чл.20, ал.1. Дори да се приеме за достоверно,
че липсата на пчелите е установена точно на 02.06.2020г., както установява
ангажираното писмено доказателство от жалбоподателя, въпреки противоречието му
със заявеното от свидетеля М.Петрова, че липсата е установена през април-май
2020г., 15 дневният срок при положение, че се вземат предвид само работни дни /присъствени делнични дни/, започва да
тече на 03 юни 2020г. /сряда/ и е изтекъл на 23 юни 2020г. /вторник/.
След като самият административен
договор указва, че това задължение следва да бъде изпълнено в срок от 15 работни дни, на основание чл.20, ал.1
от договора, а възражението, ведно с приложените писмени доказателства е
депозирано пред Фонда едва на 01.07.2020г., т.е. 8 дни след изтичане на срока
/до 23.06.2020г./ очевидно, срокът по чл.20, ал.1 от договора не е спазен. При
положение, че жалбоподателят разполага с документ от 02.06.2020г., респективно
е наясно с наличието на обстоятелство, което несъмнено следва да обяви писмено
на Фонда, предвид договорните си задължения и то в указания срок, не може да се
сподели виждането на оспорващата страна, че е изпълнила договорните си
задължения по указания начин и в предвидените срокове. Макар да не е направено
нарочно уведомяване на Фонда за наличието на т.нар. форсмажорни обстоятелства,
дори да се приеме, че такова е направено с подаване на възражението, несъмнено
следва да се прецени дали задължението е изпълнено в указания срок.
Отделен е въпроса, че в така
представения протокол действително не се сочи като причина т.нар. синдром на празния кошер, нито друго
заболяване сочещо на епизоотия, а само се навеждат такива твърдения във
възражението.
Експертно становище, което може да
обясни установената в случая липса на пчелни семейства е ангажирано едва в хода
на съдебното производство, поради което действително дори самото възражение да
се приеме за сезиране на Фонда, то липсват доказателства, които го обосновават.
При положение, че протокола от 02.06.2020г. не са изложени никакви факти за
причината, поради която е констатирана липса на описания брой пчелни семейства
не би могло да се твърди, че този документ е доказателство за такава епизоотия
към момента на неговото представяне пред административния орган.
В подкрепа на изложеното, следва
да се подчертае, че не се и твърди наличието на причина, поради която
оспорващата страна да е била в невъзможност да изпълни задължението си в
периода от 02 юни 2020г. до 23 юни 2020г.
Съгласно чл.20, ал.2 от договора,
при неизпълнение на задължението по ал.1 ползвателят не може да се позовава на
непреодолима сила, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, когато е в забава
ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила. Тези две императивни
норми са част от действащият между страните административен договор и техните
клаузи не биха могли да бъдат пренебрегнати при произнасянето на съда по
настоящият казус.
При тези констатации, не са налице
твърдените от оспорващата страна обстоятелства, които да обусловят прилагането
на чл.19, ал.1 от договора, с оглед отрицателните предпоставки по чл.20, ал.2 и
ал.3 от същият, а като краен резултат, обосновават извода и за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ
на подадената жалба.
Очевидно е, че описаното в акта за
установяване на публично държавно вземане съдържа конкретизация и на
основанието и на размера на това публично вземане, а именно стойността на
получените първо и второ плащане, поради което е неоснователно и възражението
на оспорващата страна досежно тези аспекти на
нормативните изисквания за законосъобразност на акта.
Процесното
публично държавно вземане е такова по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 /главницата/
и т.9 /досежно лихвите/ от ДОПК, тъй като съгласно
чл.17, ал.2 от административния договор, ако след получаване на второто
плащане, какъвто е случаят, ползвателят не изпълнява което и да е от
договорните задължения дължи обезщетение в размер на всички получени по
договора суми, ведно с неустойка в размер на законната лихва върху тях, дължима
от датата на изпълнението, респективно от установяване на неизпълнението.
В конкретният случай,
неизпълнението е установена на датата на проверката- 05.06.2020г., поради което
и в съответствие с указаното в нормата на договора е определена лихва от този
момент.
Посочените основания за
възстановяване на получените суми кореспондират напълно и на описаните в акта
подзаконови норми, а именно чл.45, т.6 и чл.42, т.9 от Наредба № 14 от 2015г.
При този изход на спора, в полза
на ответната страна следва да се присъди дължимото юрисконсултско
възнаграждение, поискано от тази страна своевременно, което съдът определя на
сумата от 100 лева и жалбоподателят следва да заплати тези разноски по делото,
в полза на Държавен фонд „Земеделие“.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд –гр.Бургас, първи състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.М., с адрес ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 25 от 11.01.2021 г., изх.№ 01-283-6500/10
от директора на Областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба от страните пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: