Р Е Ш Е Н И Е
Номер 122 /13.03 Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен
състав
На двадесет и
пети февруари Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01951 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №403689-F399535/01.02.2019г., изд. от Л. Й.
Д. - началник сектор „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална
агенция за приходите, на М. П.Б. с ЕГН **********
***,, на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложена глоба размер 500.00 лв., за
това, че на 02.08.2018 г., в 15.00 часа, при извършена проверка в търговски
обект – нон-стоп, находящ в гр. Перник, ***, стопанисван от „***“ ЕООД,
се установило, че при направена
контролна покупка на 1 брой минерална вода и 1 брой енергийна напитка „Hell“, на обща стойност 1,80 лева, за
която е заплатено с банкнота от 5.00 лв., М.Б., на длъжност продавач-консултант
е приела плащането, като не е издала и предоставила на клиента фискална касова бележка от
фискалното устройство в обекта – нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. нта МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от М. П.Б., с която се оспорва
процесуално-правната и материално-правната законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че са нарушени процесуални
правила при издаването му, че приетите за установени факти и обстоятелства не
се подкрепят от събраните доказателства, че наложената административна санкция
е неправилно определена. На основание изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното производство
позицията на жалбоподателката за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт, изразена чрез пълномощника й – адв. К. С., се основава единствено на оспорване
материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление, както
и на доводи, че извършеното
административно нарушение е маловажно и попада в приложното поле на чл.28, б.
„а” от ЗАНН. Самото му извършване на този етап от производството не се
оспорва. Пълномощникът претендира и
присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ст. ю.к. К., изразява становище за неоснователност на възраженията
за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като застъпва
теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон. Пледира за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и
правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 02.08.2018
г., около 15.00 часа, свидетелите С.Е.С. и
Р.О.С. – гл. инспектори по приходите в сектор „Оперативни дейности, дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София, извършили проверка в търговски обект – нон-стоп, находящ се в гр. Перник,
***, стопанисван от „***“ ЕООД. Свид. С. извършила
контролна покупка на 1 брой минерална вода и 1 брой енергийна напитка „Hell“, на обща стойност 1,80 лева. Свидетелката заплатила с
банкнота от 5 лева, която била приета от продавача в обекта – жалбоподателката М.П.Б., която върнала
съответно ресто и предоставила закупените стоки. За покупката не издала фискална касова бележка, въпреки че
в обекта имало монтирано фискално устройство, за което впоследствие инспекторите
по приходите установили, че е модел “ZIT2007BG-KL, №ZI003550 номер на фискална памет
64003550, както и че е изправно и в работен режим..
След
като получила закупените стоки и рестото свидетелката Р.С. се отдалечила
от обекта и след няколко минути
съвместно с колегата си С.С. се върнали, легитимирали
се и
предприели извършване на
проверка. Установили самоличността на жалбоподателката, която пред тях
потвърдила, че работи на длъжност
продавач -консултант в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД въз основа
сключен трудово договор. Междувременно в обекта пристигнал и управителят на фирмата
- Р. Д.. Инспекторите проверили книгата за дневните финансови отчети, изискали
свидетелството за регистрация и паспорта
на установеното в обекта фискално устройство и изискали отпечатване на междинен
финансов отчет, от който била разчетена касова наличност от ФУ 340.22 лева.
Установили и фактическата наличност в касата, възлизаща на 125.48 лева,
съгласно изготвен опис, допълнена от сумата на
паричните средства в началото на работния ден. Отпечатан бил и КЛЕН
отчет за периода от 01.07.2018г. до
02.08.2018г. Въз основа на тези документи
се уверили, че извършената продажба непосредствено преди започване на
проверката не е отразена във фискалното устройство.
Констатациите
си и установеното фактическо положение контролните органи отразили в протокол
за извършена проверка №0224359 от 02.08.2018г. Протоколът бил подписан от жалбоподателката и от управителя на фирмата, стопанисваща обекта, които не оспорили нарушението.
След
приключване на проверката инспекторите направили служебна справка в
информационната система на НАП, при която данните, че М.Б. работи по трудово правоотношение с „***“
ЕООД се потвърдили.
На 11.08.2018г.
срещу Б., в нейно присъствие, било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт №F399535,
като свидетелят С. приел, че виновно е нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено след съставяне на акта същият бил
предявен за запознаване и подписване,
при което жалбоподателката не вписала обяснения и възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени такива.
На 01.02.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС ангажирал административнонаказателна
отговорност на М.Б. за нарушението по-горе.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на свидетелите С.Е.С. и
Р.О. С., както и приетите писмени
доказателства: акт за установяване на административно нарушение №F399535 от 11.08.2018г., заверени копия на протокол за
извършена проверка №0224359 от 02.08.2018г., опис на касова наличност, дневен финансов отчет № 049345/02.08.2018г.
разпечатка КЛЕН, заповед № ЗЦУ – ОПР- 17/17.05.2018г.
и заповед № 2108 от 30.03.2018г. на изпълнителен директор на НАП,.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им, както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление, които да са пречка за разглеждане и решаване на
делото по същество.
Направеното в тази насока възражение е
неоснователно.
Доказана е материалната компетентонст на органа, издал наказателното
постановление. От приетата
в съдебното следствие заповед №2108 от 30.03.2018г. на
изпълнителен директор на НАП, се установява, че считано от 01.04.2018г. Л. Й. Д.
е преназначен от длъжността началник на сектор „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП на длъжността началник на отдел
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Следователно, съгласно т.1.1
от заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г.
на изпълнителен директор на НАП, органът издал процесното
наказателно постановление е сред длъжностните лица, които на основание чл.193,
ал.2 от ЗДДС са оправомощени от изпълнителния директор на НАП да издават наказателни постановления за
налагане на административни наказания за нарушения регламентирани в
чл.185 от ЗДДС. Неточното означаване
длъжността на наказващия орган в наказателното постановление е от
фактическо естество и не опорочава
законосъобразността му.
По същество:
Съдът приема за безспорно
доказано, че при проверката извършена от
инспектори по приходите в ЦУ на НАП в стопанисвания от „***“ ЕООД обект,
намиращ се в гр. Перник, ***, е констатирано нарушение на изискванията за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, тъй като при
извършена контролна покупка от единия от инспекторите – Р.С. на стойност 1.80
лв., продавачът – жалбоподателката М.Б., е приела
плащане, но не е издала касова бележка от монтираното в обекта, изправно и
работещо фискално устройство. Свидетелите С. и С. са категорични за последното
обстоятелство и изключват възможността продажбата да не е била документирана по
предвидения ред поради технически проблем с ФУ, каквото първоначално
обяснение дала жалбоподателката. Двамата установяват, че непосредствено след
като се легитимирали, по тяхно искане безпроблемно били отпечатани фискален бон
и междинен финансов отчет, което тяхно твърдение се потвърждава от същите тези документи, приети като писмени
доказателства по делото. При това положение не е била налице хипотеза,
обуславяща приложимост на алтернативния ред за документиране на продажбите по
чл.36 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г. - чрез издаване на касова бележка от кочан.
В съдебното производство горните фактически констатации,
закрепени в протокола за проверка и в
АУАН не се оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на свидетелите
С.С. и Р.С. при разпита им в съдебното следствие и
доколкото по същество не са в противоречие с позицията на жалбоподателката,
съдът приема релевантните за казуса факти
за безспорно установени. Те напълно се субсумират в
състава на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, и законосъобразно жалбоподателката е
привлечена към административнонаказателна отговорност за посоченото
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
бележки са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №
Н-18/13.12.2006 година/. В чл.3, ал.1 и
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е регламенитрано
аналогично на законовото задължение по-горе всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ за всяко плащане, като отклонение от него е предвидено за изчерпателно
посочени хипотези, сред които процесният случай не е.
Същевременно, в чл. 4 и
чл.5 от Наредбата са посочени лицата, съответно дейностите, освободени от
задължението за издаване на фискална бележка.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателката е субект на вмененото й нарушение и
законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност за
него. Като продавач-консултант в обекта на търговеца М.Б. е била лицето, което фактически
е било длъжно да издаде документ
по чл. 118, ал.1 за направената с контролна цел
покупка от служителя на ЦУ на НАП. Приемайки плащане без да издаде
такъв документ, същата е осъществила състава на
вмененото й нарушение и законосъобразно е
наказана на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС. В тази насока е ирелевантно
дали паралелно с нейната лична отговорност е ангажирана и имуществената
отговорност на работодателя й - „***“ ЕООД.
Съдът не констатира нарушение на
закона и при административното наказване. Възражението на жалбоподателя, че деянието попада в приложното
поле на чл.28, б. “а” от ЗАНН, и изложените в негова подкрепа доводи, не се приемат
за основателни.
Стойностният критерий – стойността на продажбата,
нерегистрирана и отчетена по установения ред, на което основно акцентира защитата, не е определящ при преценката за маловажност, тъй като
нарушението е формално, съставът му не включва
вреди и за осъществяването му е достатъчно неиздаване на фискална касова
бележка от фискалното устройство в обекта. Поради това, съпоставката между стойността на неотчетената по предвидения
ред продажба и размерът на предвиденото/наложеното
наказание за нарушението нито е релевантен, нито е убедителен довод в насока маловажност. Съгласно §1, т.6 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г. "контролна покупка" е тази, която се
извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира
с протокол за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от
лицата по чл. 3 изискванията по тази
наредба за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ
за конкретния случай“. Видно
е, че контролната покупка, каквато в случая е извършила свид. С., е само
средство за проверка спазването на изискванията за регистриране на извършените в търговските
обекти продажби. Този извод ясно
следва от разпоредбата на чл.31, ал.5 от Наредбата, според която „при извършване на покупка от или под
наблюдението на орган на НАП (контролна покупка)
лицето по чл.3
връща сумата, когато предметът на покупката може да бъде използван за търговска
продажба и неговата потребителна стойност не е намаляла или услугата не е
консумирана изцяло или частично. При издадена фискална касова бележка лицето по
чл.3
извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2. Органите на НАП извършват контролни покупки при условия
и по ред, определени от изпълнителния
директор на НАП, като средствата се осигуряват от
бюджета на НАП“. Предвид тази регламентация,
нито е необходимо, нито може да
се очаква висока стойност на покупката.
В този
смисъл, тезата за наличие на основание за квалифициране на нарушението както маловажно такова, аргументирана само с този довод,
е несподеляема. Искането на страната не се основава на други обстоятелства и съдът не установява
наличието на такива, които да очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е типично спрямо останалите от същия вид
и не се отличава
с особености, които да мотивират извод за неправилно
приложение на закона.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН
правен институт. Това обстоятелство следва да бъде съобразено единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието. Обществените отношения,
които регулира ЗДДС се отличават с особена обществена значимост и със засилена защита,
като е достатъчно да се отбележи,
че при констатиране
на нарушение като процесното, нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС предвижда и прилагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта за срок до 30 дни, независимо
от наложената глоба или имуществена
санкция за нарушението и без изобщо да обвързва
прилагането на мярката със стойността
на недокументираната по установения ред продажба. Очевидно, при нарушения като процесното не може да се формира
извод за незначителна обществена опасност на деянието, тъй като неиздаването на
фискален касов бон предполага нерегистриране и неотчитане от извършена
търговска продажба, последица от което е неотчитане на приходи, подлежащи от
своя страна на облагане с корпоративен данък. Следователно нормативните предписания по-горе са насочени към
спазването на стриктна данъчна дисциплина при извършване на търговска дейност, независимо
от нейния вид и обема на търговския стокооборот.
Възражението за непропорционалност на наложеното наказание следва да бъде разгледано
от гледна точка индивидуализацията му при административното наказване. Административнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС предвижда наказване с глоба от 100 до
500 лв. на физическото лице, което
фактически е било длъжно да издаде
документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде
такъв документ. В случая необосновано е наложена глоба в максимален размер
500 лв., тъй като наказващият орган не се е
позовал на каквито и да е отегчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, мотивирали приложената в най-висока степен строгост на закона.
Такива не са установени и в хода на съдебното производство. При това положение
и предвид изрично обективираната в н.п. констатация, че нарушението е за първи
път, съдът е мотивиран да смекчи наказанието до предвидения в закона минимален
размер, който ще бъде достатъчен за изпълнение на целите по чл.12 от ЗАНН. В
същия смисъл наказателното постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото – изменение в частта относно размера на
наказанието, а не отмяна на обжалваното НП, то искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, не следва да бъде уважавано.
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на другата страна, тъй като е представлявана от
юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски,
съобразно правото в чл.63,ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ЦУ на НАП следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението на правоимащата
страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, и че неприключването му в първото съдебно заседание е по причина у
пълномощника на въззиваемата страна, което мотивира присъждане
на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №403689-F399535/01.02.2019г., изд. от Л. Й. Д. - началник отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
М. П.Б. с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложена глоба размер 500.00 лв. за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 /петстотин/ на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА М. П.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ЦУ на
НАП – гр. София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ