№ 35
гр. Велико Търново, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000236 по описа за 2022 година
С Решение № 42/02.06.2022 год. по т. д. № 59/2021 год. Великотърновският
окръжен съд приел за установено по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК по
отношение на „Агрокрафт“ ЕООД – с. Родина, общ. Златарица и Д. З. Т. от с.
Козаревец, че същите дължат солидарно на „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница, сумата
151 739.21 лв., представляваща вземане по Запис на заповед от 09.04.2020 год. с
нотариална заверка на подписите на издателя и авалиста рег. № 570/2020 г. на
Нотариус Р. M., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2020 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 172/25.08.2020 год. по ч. гр. д. № 262/2020 г. по описа на РС –
Елена.
Осъдил „Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т. да заплатят на „Асбо – Агро“ ООД сумата
3 034.78 лв. разноски по делото, представляващи платена ДТ, сумата 5 000 лв. платено
адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 3 034.78 лв. заплатена ДТ и 3 695.76 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответниците „Агрокрафт“
ЕООД и Д. З. Т. чрез пълномощника адв. Ал. Ч.. Моли съда да го отмени изцяло и да
постанови друго, с което да отхвърли иска. Няма значение към кой момент е
извършено плащането по каузалните отношения. Важното е, че до момента на
1
приключване на устните състезания то е извършено. Няма значение дали е извършено
отбелязване за плащане върху записа на заповед, защото връзката с каузалното
правоотношение е безспорно установена. Аналогични са аргументите и по отношение
на поръчителството. При направеното оспорване на задължението по записа на заповед
ищецът е бил длъжен да докаже каузалните отношения при условията на пълно и
главно доказване, което той не е сторил. Направено е искане за присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения отговор въззиваемото дружество „Асбо-Агро“ ООД чрез
пълномощника си адв. Св. Ц. заема становище за неоснователност на жалбата. Счита
решението за валидно и допустимо, а по същество – за правилно и законосъобразно.
Настъпилите след датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК обстоятелства не се отразяват на издадения
изпълнителния лист. Изложени са аргументи по всяко от оплакванията в жалбата.
Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение.
Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представени списък по чл. 80
от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба ищецът „Асбо-Агро“ ООД твърди, че въз основа на
Договор от 25.02.2018 г. продал на ответника „Агрокрафт“ ЕООД стоки (торове,
семена, препарати на растителна защита). За всяка от доставките са издавани фактури,
като общата стойност на продадените стоки е 151 289.35 лв. с начислен ДДС.
Ответникът – купувач не платил дължимите по фактурите суми, поради което на
09.04.2020 г. страните подписали договор, с който ответникът признал задължението
си към ищеца по издадените фактури и задължението си за нотариалните такси в
размер на 450.35 лв., или общо задължение в размер на 151 739.21 лв. Страните се
споразумели задължението да бъде изплатено чрез даване на селскостопанска
продукция, произведена от ответника през 2020 г. - 700 т. ечемик по пазарни цени, в
срок до 15.07.2020 г. За обезпечение на задължението на същата дата ответното
дружество издало Запис на заповед за сумата 151 739.21 лв. с падеж 15.07.2020 г.,
авалиран от втория ответник Д. З. Т.. Подписите върху записа са удостоверени от
нотариус. Поради неизпълнение на задължението за плащане записът на заповед бил
предявен на издателя на 15.07.2020 г. Плащане по записа не е извършено. По подадено
от ищеца заявление в негова полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил. Искането е да бъде признато съществуването на вземане на
„Асбо-Агро“ ООД към „Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т. – при условията на солидарност,
по Запис на заповед от 09.04.2020 г. за сумата 151 739.21 лв., ведно със законната
2
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В писмения си отговор ответниците „Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т. чрез
пълномощника адв. А. Ч. оспорили предявените искове по основание и размер. Според
пълномощника искът е недопустим, тъй като в договора е уговорено, че ищецът има
право да се снабди с изпълнителен лист за вземането по фактурите, но не и по записа
на заповед. Искът е и неоснователен, тъй като в каузалното правоотношение
(договора) няма уговорена солидарна отговорност и на това основание искът срещу Д.
З. Т. е неоснователен. Спрямо „Агрокрафт“ ЕООД искът е неоснователен, тъй като на
08.09.2020 г. дружеството е превело на ищеца сумата 50 736.90 лв., а на 25.09.2020 г. е
доставило 184.640 т. ечемик на стойност 49 852.80 лв. Твърди, че ищецът многократно
отказвал да получи останалото количество ечемик.
В допълнителната искова молба ищецът „Асбо-Агро“ ООД е поддържал
направените в исковата молба твърдения. Вторият ответник Д. З. Т. е авалист по
записа, от което произтича и солидарната му отговорност. Превеждането на сумата
50 736.90 лв. от ответника и доставянето на 184.640 т. ечемик са доказателство за
задълженията му, но са без правно значение, защото са извършени след датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Платежното нареждане и фактурата следва
да бъдат ценени като изрично признание на иска.
В отговора на допълнителната искова молба ответниците „Агрокрафт“ ЕООД и
Д. З. Т., чрез адв. Ч. са заявили, че поддържат вече изложените твърдения.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 25.02.2018 г. между ищеца „Асбо-Агро“ ООД като „продавач“ и ответника
„Агрокрафт“ ЕООД като „купувач“ е сключен договор, по силата на който „Асбо-
Агро“ ООД продава на „Агрокрафт“ ЕООД торове, семена, препарати за растителна
защита, индивидуализирани по вид и цени в приложение към договора. В периода
27.02.2019 г. до 09.04.2020 г. по договора са издадени осем фактури за доставени по
договора стоки.
На 09.04.2020 г. е сключен договор, в който купувачът „Агрокрафт“ ЕООД, чрез
своя управител Д. З. Т., е признал, че към датата на подписване на договора
дружеството има просрочени задължения по фактурите, включително и по фактура от
09.04.2020 г. за сумата 450.35 лв. нотариална такса. Общото задължение възлиза на
151 739.21 лв. с ДДС. Купувачът-длъжник се е задължил да прехвърли на „Асбо-Агро“
ООД произведена от него продукция през 2020 г. – 700 т. ечемик по пазарни цени.
Уговорено е, че към датата на прехвърляне на ечемика, пазарната цена ще бъде
определена по общо съгласие чрез сравняване с цените на продажба на три
конкурентни земеделски производители в района, в който длъжникът произвежда
ечемик. След определяне на пазарната цена на ечемика, страните могат да коригират и
определят количеството продукция, която длъжникът ще прехвърли за сметка на
3
просрочените парични задължения към продавача. Съгласно чл. 4 от договора
предаването, приемането, количеството и цената на произведената селскостопанска
продукция, ще бъде оформено в приемо-предавателни протоколи, подписани от двете
страни. Ако длъжникът не изпълни задължението си в срок, кредиторът има право да
се снабди с изпълнителен лист за цялото вземане и да предприеме принудително
изпълнение. Срокът за изпълнение на договора е 15.07.2020 г. (чл. 6). Посочено е, че
като обезпечение по договора е издаден запис на заповед. Подписите на
представляващите двете дружества са удостоверени от нотариус (нот. заверка рег. №
569/2020 г. на Нотариус Р. M.).
Със Запис на заповед от 09.04.2020 г. „Агрокрафт“ ЕООД, чрез управителя Д. З.
Т., се е задължило да изплати на „Асбо-Агро“ ООД по издадения запис на заповед
сумата 151 739.21 лв., ведно с неустойка в размер на 2% месечно и всички такси и
разноски. Падежът на задължението е 15.07.2020 г. Записът е авалиран от Д. З. Т., като
подписът й е удостоверен от нотариус (рег. № 570/09.04.2020 г. на Нотариус Р. M.).
Видно от отбелязването върху записа, същият е предявен за плащане на издателя
„Агрокрафт“ ЕООД на 15.07.2020 г.
Въз основа на заявление от 21.08.2020 г., подадено от „Асбо-Агро“ ООД срещу
„Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т., по ч. гр. д. № 222/2020 г. по описа на РС - Елена е
издадена Заповед № 172/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 151 739.21 лв., дължима солидарно от
издателя и авалиста по Запис на заповед от 09.04.2020 г., ведно със законната лихва от
21.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и за разноски в заповедното
производство в размер на 6 758.36 лв. За сумите е издаден и Изпълнителен лист №
24/26.08.2020 г. .
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу заповедта са подадени възражения от
длъжниците. На заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си,
което разпореждане е получено от него на 13.05.2021 г. Исковата молба по чл. 422 от
ГПК е депозирана във ВТОС на 27.05.2021 г.
Видно от платежно нареждане от 08.09.2020 г., „Агрокрафт“ ЕООД е превело по
банкова сметка на „Асбо-Агро“ ООД сумата 50 736.90 лв. Посоченото основание е
фактура № 12/27.02.2019 г.
От представената от ответника фактура № 446/25.09.2020 г. с доставчик
„Агрокрафт“ ЕООД и получател „Асбо-Агро“ ООД, се установява доставка на 184.640
т. ечемик – реколта 2020 г. на единична цена 270 лв. и обща стойност 49 852.80 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
4
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане на „Асбо-Агро“ ООД към длъжниците „Агрокрафт“ ЕООД
и Д. З. Т. – при условията на солидарност, по Запис на заповед от 09.04.2020 г., издаден
от „Агрокрафт“ ЕООД и авалиран от Д. З. Т., в размер на 151 739.21 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 21.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 172/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 222/2020 год. по
описа на РС-Елена Луковит.
Предмет на делото по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 10
от ГПК установителен иск е съществуване на вземането на ищеца, основано на запис
на заповед, по който първият ответник (дружеството) е издател, а вторият ответник
(физическото лице) е авалист. Съгласно чл. 485, ал. 1 ТЗ авалистът отговаря както
лицето, за което е поръчителствал. Солидарната му отговорност произтича от поетото
поръчителство по менителничния ефект, а не от договора, който той обезпечава. В този
смисъл, напълно несъстоятелни са доводите на ответника-авалист, че отговорността му
за поетото от издателя на записа на запис задължение не следва да бъде ангажирана.
В случая страните са въвели твърдения за съществуване на каузално
правоотношение, по което е издаден записа на заповед, съответно – на изследване в
настоящото производство подлежи и самото каузално правоотношение. То е
възникнало със сключването на договор за търговска продажба от 28.02.2018 г., по
който ищецът е извършил уговорените доставки и е издал фактури. Дружеството-
купувач не е изпълнило задължението си за плащане на цената по фактурите в размер
на 151 739.21 лв. с ДДС, според изричното му признание, съдържащо се в договора от
09.04.2020 г. В това съглашение, освен че е установен точният размер на дължимите от
купувача суми, е уговорено, че изпълнението на паричното задължение ще бъде
извършено чрез прехвърляне на собствеността върху определен вид и количество
селскостопанска продукция, което по съществото си представлява „даване вместо
изпълнение“ (чл. 65 от ЗЗД). В договора изрично е предвидено издаване на запис на
заповед, с оглед на което, безспорно установена е обезпечителната функция на
издадения на същата дата от купувача запис на заповед, авалиран от втория ответник.
По делото е безспорно установено, че в срока, уговорен в договора от 09.04.2020
г. – 15.07.2020 г., ответното дружество не е погасило задължението си в размер на 151
739.21 лв., включително и чрез даване вместо изпълнение, съответно – че вземането на
ищеца при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
било изискуемо. В този смисъл, голословни са твърденията на жалбоподателя, че
вземането на ищеца по каузалното отношение не е доказано.
В случая обаче първостепенният съд не е съобразил факта, че след подаване на
5
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение ответното дружество е
погасило част от задълженията си – чрез плащане на сумата 50 736.90 лв. и чрез
прехвърляне на собственост върху селскостопанска продукция на стойност 49 852.80
лв., така както е договорено в споразумението от 09.04.202 г. Независимо, че
погасяването на задължението е извършено след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, този факт следва да бъде съобразен. Съгласно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК – т. 9, задължително
за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ: „В производството по
чл. 422 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в
това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“. В
случая, частичното плащане на дължимите суми не е извършено в рамките на
принудителното изпълнение, поради което следва да бъде съобразено съгласно чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
Ищецът не оспорва факта на получаване на паричния превод на сумата 50 736.90
лв. и на количеството селскостопанска продукция (ечемик), нито стойността му
(единична 270 лв., обща 49 852.80 лв.). В производството пред двете инстанции ищецът
не отрича тези факти, а само правното им значение за основателността на иска по чл.
422 от ГПК (защото са настъпили след подаване на заявлението – становище, което
противоречи на приетото в тълкувателното решение). При липсата на оспорване от
страна на ищеца, в доклада си по делото първостепенният съд е обявил частичното
погасяване на задължението чрез плащане и доставка на ечемик за обстоятелства по
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК - безспорни и ненуждаещи се от доказване.
С оглед на изложеното, от общото задължение в размер на 151 739.21 лв. следва
да бъде приспадната погасената част от него в размер на 100 589.70 лв. (50 736.90
лв.+49 852.80 лв.), при което, дължимият остатък на неудовлетвореното вземане на
кредитора по каузалното правоотношение възлиза на 51 149.51 лв. Върху сумата се
дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане. За неудовлетвореното вземане
двамата ответници отговарят солидарно – като издател и поръчител по записа на
заповед от 09.04.2020 г., обезпечаващ изпълнението по договора за търговска
продажба.
Като е уважил иска за разликата над 51 149.51 лв. до претендирания размер от
151 739.21 лв., ведно със съответната законна лихва, първостепенният съд е
6
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен от настоящата
инстанция и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК искът за тази разлика (за сумата
100 589.70 лв.) следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с претенцията за
законна лихва.
В останалата част, с която искът по чл. 422 от ГПК е уважен за сумата 51 149.51
лв., със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, решението следва да бъде отменено изцяло в частта за
разноските, вместо което:
По разноските в заповедното производство:
Съобразно уважената част на иска (51 149.51 лв.), от общо направените в
заповедното производство разноски в размер на 6 758.36 лв. (3 062.60 лв. ДТ и 3 695.76
лв. адвокатско възнаграждение) в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 2 278 лв.
По разноските пред първата инстанция:
Направените от ищеца разноски са в размер на 8 034.78 лв. (3 034.78 лв. ДТ и
5 000 лв. адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност по направено от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК). Съобразно уважената част на иска
дължимите на ищеца разноски възлизат на 2 708 лв.
Направените от ответника „Агрокрафт“ ЕООД разноски са в размер на 4 100 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 28.06.2021 г., а от ответника Д. З. Т. – 4 500 лв. съгласно договор от същата дата.
Съобразно отхвърлената част на иска (100 589.70 лв.), в полза на „Агрокрафт“ ЕООД
се дължат разноски в размер на 2 717 лв., а в полза на Д. З. Т. – 2 970 лв.
По разноските пред въззивната инстанция:
Направените от въззиваемия-ищец разноски са в размер на 10 719.57 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждения съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 23.11.2022 г., фактура и платежно нареждане от 24.11.2022 г.
Възнаграждението е договорено и заплатено след изменението на Наредба № 182004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 88/04.11.2022 г.),
поради което същото е в минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 5, съответно –
неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност. Съобразно
отхвърлената част на жалбата (51 149.51 лв.) дължимите на въззиваемия разноски
възлизат на 3 612 лв.
Направените от въззивника-ответник „Агрокрафт“ ЕООД са в общ размер
6 534.79 лв., от които: 3 034.79 лв. ДТ по жалбата и 3 500 лв. платено адвокатско
7
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2022 г.
Съобразно уважената част на жалбата (100 589.70 лв.) в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 4 313 лв. Направените от ответника Д. З. Т.
разноски са в размер на 3 400 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2022 г. Съобразно уважената част на
жалбата дължимите разноски са в размер на 2 244 лв. Неоснователно е възражението
на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото възнагражденията са
договорени и платени след изменението на Наредба № 1/2004 г. и са в рамките на
минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 5.
Или, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени общо разноски в исковото
производство за двете инстанции в размер на 6 320 лв.; в полза на първия ответник –
разноски в размер на 7 030 лв., а в полза на втория ответник – в размер на 5 214 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42/02.06.2022 год. на Окръжен съд – Велико Търново по
т. д. № 59/2021 год. по описа на същия съд в частта, в която е прието за установено по
реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК по отношение на „Агрокрафт“ ЕООД – с.
Родина, общ. Златарица и Д. З. Т. от с. Козаревец, че същите дължат солидарно на
„Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница, разликата над 51 149.51 лв. до 151 739.21 лв.,
представляваща вземане по Запис на заповед от 09.04.2020 год., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
172/25.08.2020 год. по ч. гр. д. № 222/2020 г. по описа на РС – Елена, както и изцяло в
частта за присъдените разноски в заповедното и в исковото производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница, *********, ЕИК
********* против „Агрокрафт“ ЕООД – с. Родина, общ. Златарица, обл. Велико
Търново, ЕИК ********* и Д. З. Т. от с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико
Търново, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 417 т. 10 от ГПК за
съществуване на вземане на „Асбо – Агро“ ООД към „Агрокрафт“ ЕООД и Д. З. Т. –
при условията на солидарност, в размер на разликата над 51 149.51 лв. до 151 739.21
лв. (за сумата 100 589.70 лв.) по Запис на заповед от 09.04.2020 год., ведно със
законната лихва върху разликата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 172/25.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 222/2020 г. по описа
8
на РС – Елена.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Агрокрафт“ ЕООД – с. Родина, общ. Златарица, обл. Велико
Търново, ЕИК ********* и Д. З. Т. от с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико
Търново, ЕГН **********, да заплатят на „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница,
*********, ЕИК ********* сумата 2 278 лв. (две хиляди двеста седемдесет и осем
лева) разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Агрокрафт“ ЕООД – с. Родина, общ. Златарица, обл. Велико
Търново, ЕИК ********* и Д. З. Т. от с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико
Търново, ЕГН **********, да заплатят на „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница,
*********, ЕИК ********* сумата 6 320 лв. (шест хиляди триста и двадесет лева)
разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница, *********, ЕИК ********* да
заплати на „Агрокрафт“ ЕООД – с. Родина, общ. Златарица, обл. Велико Търново, ЕИК
*********, сумата 7 030 лв. (седем хиляди и тридесет лева) разноски по делото пред
двете инстанции съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Асбо – Агро“ ООД – гр. Дупница, *********, ЕИК ********* да
заплати на Д. З. Т. от с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, ЕГН
**********, сумата 5 214 лв. (пет хиляди двеста и четиринадесет лева) разноски по
делото пред двете инстанции съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9