№151
гр.
Силистра, 05.04.2019г.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Стоева ч.гр.д. №81 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.267 и сл. ГПК.
С
Определение №541/26.02.2019г., постановено по гр.д.
№259/2019г. по описа на СРС, е прекратено производството по делото поради
недопустимост на иска.
В
законоустановения срок М. М.М., чрез процесуалния си
представител, го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли то
да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
СОС,
като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено
следното:
Частната
жалба е неоснователна.
На
11.02.2019г. М. М.М. е сезирал съда с искова молба срещу наследниците на
Ангелина Йорданова Христова с претенция да се приеме за установено, че той е
собственик на процесните земеделски имоти. Производството е прекратено поради
недопустимост на иска, като съдът е мотивирал приложение на чл.299, ал.1 и 2 ГПК.
Частният
жалбоподател излага доводи, че пропускането на срока по чл.342 ГПК не
преклудира възможността да се предяви установителен иск за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК, като е приложил и решение на ВКС в същия смисъл. Това е
трайна практика, известна на съда и съобразена от него. Тя обаче е ирелевантна
с оглед процесния случай и първоинстанционният съдебен състав не се е
произнесъл в противоречие с нея. Видно и от самото решение, което
жалбоподателят е приложил, установителен иск може да бъде предявяван само в
рамките на висящо производство по допускане на делбата. В случая делба е
допусната с Решение №107/04.04.2018г., връчено на М. М. М. на 16.04.2018г. и
съответно влязло в сила на 04.05.2018г. Установителният иск е заведен повече от
половин година по-късно, което обосновава неговата недопустимост и надлежно
прилагане на чл.299, ал.2 ГПК. Налице е отрицателна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, а именно след като за същия
имот, между същите страни и на същото основание вече има влязло в сила друго
съдебно решение, в което със сила на пресъдено нещо е установено между същите
страни кои са съсобствениците на процесния имот. Това решение не е било
обжалвано, а след влизането му в сила не е било отменено на някое от
предвидените в ГПК основания. В исковата си молба ищецът не се е
позовал на настъпили след влизане в сила на решението за допускане на делбата
нови правопораждащи, правоизменящи или правопрекратяващи правото му на
собственост юридически факти.
Възраженията,
че висящото делбено производство е следвало да бъде прекратено също не могат да
бъдат споделени. В процесния случай няма влязло в сила обвързващо съделителите
решение. Освен това прекратяването на производството във втората фаза на
делбата няма за последица обезсилване или отмяна на влязлото в сила решение по
допускане на делбата, нито заличава силата на пресъдено нещо на това решение.
Установителният иск не би бил допустим дори производството по гр.д. №924/2017г.
да бъде прекратено.
Предвид
изложеното дотук се налага изводът, че определението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №541/26.02.2019г.,
постановено по гр.д. №259/2019г. по описа на СРС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едноседмичен срок
от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: