Решение по дело №632/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Хасково, против Решение №84 от 22.03.2023г., постановено по АНД №20225640200768 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът направил необосновани изводи, които не кореспондират с материалния закон. Навеждат се доводи, че административнонаказващият орган изпълнил изискванията на материалния закон, като били спазени всички процесуални разпоредби при издаването на електронния фиш. Твърди се, че издаденият електронен фиш съдържал всички необходими реквизити, изискуеми съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Изпълнени били кумулативно дадените изисквания , съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения. Извършеното от жалбоподателя нарушение било надлежно документирано. В тази връзка се сочи, че направените изводи от съда по отношение на това, че електронният фиш не удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни и такива при превратно тълкуване на законовите разпоредби. На следващо място се навеждат доводи за необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът преценил, че предоставените доказателства по делото са недостатъчни и непълни, като по тази причина стигал до извода за наличие на основание за отмяна на електронния фиш. Сочи се, че по делото пред районния съд била предоставена цялата административна преписка по издаване на оспорения електронен фиш, съдържаща всички необходими и относими писмени доказателства, като въпреки това съдът стигал до горния извод. На следващо място се сочи, че направените изводи на съда по отношение на съдържанието на електронния фиш, както и на правната квалификация на деянието, били напълно погрешни и необосновани. Видно било от приложения по делото електронен фиш, същият бил с посочени конкретни законови разпоредби, комуникиращи с описаното и документирано нарушение, а от друга страна съдържанието на електронния фиш било законово определено. Във връзка с изложеното се сочи, че съдът направил необосновани изводи, които не кореспондират с материалния закон, допуснато било съществено нарушение на съдопроизводствените правила и била налице необоснованост на постановеното решение, поради което се моли същото да бъде отменено. Претендира се присъждане в полза на ОДМВР Хасково разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Ответникът, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба заявява, че оспорва същата, като я счита за неоснователна и необоснована. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира и направените разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 84 от 22.03.2023г., постановено по АНД №20225640200768 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., се отменя Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, №5971391, издаден от ОД на МВР Хасково, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП, на П.О.П. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че в конкретния случай съставеният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011г. на министъра на вътрешните работи образец. Съдът изследвал и дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес. В тази връзка посочил, че в случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото като писмено доказателство бил и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният бил доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобилът, на който било поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата и е приел, че съгласно същата съставеният на основание ал.1 протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, каквато в случая била приложена, а така било изпълнено и това специално изискване. Наред с това, съдът посочил, че в случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание на деянието относно квалифициращия признак „повторност“ на установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл.182 ал.4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, липсвало препращането в нея към предвиденото по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5, съответно по ал.1 т.6 и ал.3 т.6 на чл.182 ЗДвП, относно конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В случая това не било направено, тъй като не било ясно дали нарушението е на чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3 т.1-5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвидения за него размер на наказанието. Съдът е приел, че извеждането или запълването на правната квалификация с логически разсъждения от съда или страните не могат да санират допуснатото процесуално нарушение, което, както и другото визирано, изразяващо се в пропуск да бъде надлежно и пълно описано деянието, следва да се квалифицира като съществено, всяко от което явяващо се самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Съдът е направил извод, че с оглед изложените съображения, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразно издаден, с оглед на което следва да бъде отменен, след като кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения, не са удовлетворени в процесния случай.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция споделя изводите за отмяна на Електронния фиш.

В случая административнонаказващият орган е приел, че извършеното от П.О.П. нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са налице предпоставките на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174 ал.2 от ЗДвП) е следвало в производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП. Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3451303, който е посочен в приложената към административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на П.О.П., видно от която на лицето е било наложено административно наказание глоба за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на деянието. Предвид последното, наказващият орган не е доказал (предвид разпределението на доказателствената тежест), че П.О.П. е извършил процесното деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено „повторно“, съответно и не следва да се прилага чл.182 ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В случая нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП установява условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ в зависимост от това дали констатираното нарушение е повторно, като от съществено значение е правната му квалификация и именно тя е определящият критерий. Това е така, защото според чл.182 ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3 т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1 т.6 и ал.3 т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В контекста на горното, следва да се определи правната квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размерът на наказанието за него и едва след това, ако същото попада в приложното поле на чл.182 ал.4 от ЗДвП да се изчисли двойния му размер. В случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3 т.1-5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието. В този смисъл, при установената от Районен съд - Хасково неправилна квалификация в електронния фиш – неясна и непълна, Районен съд - Хасково е достигнал до правилен извод относно отмяна на електронния фиш като незаконосъобразно издаден.

По изложените по-горе съображения, решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото, на касационния ответник не се присъждат разноски, поради това, че по делото липсват доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №84/22.03.2023г., постановено по АНД №20225640200768/2022 г. по описа на Районен съд Хасково.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: