М О Т И В И:

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Плевен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо:

-Обвиняемия С.С.М., с ЕГН: ********** *** за това, че на 05.11.2016г. в гр.Плевен, в качеството си на управляващ и представляващ „***“ ЕООД — Плевен, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление ***, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, считано от 05.10.2016г. не поискал от съда - Окръжен съд - Плевен, да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

-обвиняемия Й.Т.,  с документ за самоличност № ***, серия *** ***, живущ в гр. ***, *** за това, че на 05.11.2016г. в гр.Плевен, в качеството си на управляващ и представляващ „***“ ЕООД - Плевен ЕИК-***, със седалище и адрес на управление ***, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, считано от 05.10.2016г. не поискал от съда - Окръжен съд - Плевен, да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

РП – Плевен, редовно призована се представлява от наблюдаващия делото прокурор Б.Д.. Моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемите С.С.М. и Й.Т. за виновен, на осн. чл. 78а от НК и да му наложи административно наказание към минимума предвиден в закона.

Обвиняемият С.С.М. редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Ч.Д.от Ак  Плевен.

Адв. Д.в хода на съдебните прения, моли съда да постанови решение с което да признае подзащитния му за невинен, тъй като не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Навежда доводи, че обвиняемият С.М. е нямал качеството на управител и представляващ търговското дружество „***“ ЕООД по смисъла на ТЗ.

Обвиняемият Й.Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. С.Н. ***.

Адв. Н. моли съда да уважи постановлението на РП – Плевен за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо подзащитния му Т.. Моли да бъде наложено на подзащитния му Т. наказание към предвидения от закона минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

„***“ ЕООД-Плевен било регистрирано на 07.01.2016 г., със седалище и адрес на управление ***, офис ***, с управител М. - В.Т. от *** Предмета на дейност на дружеството е бил - добив и търговия на дървен материал, производство и монтаж на машини и съоръжения в областта на дърводобива /транспортни услуги/ и др.

За упражняване на дейността на дружеството и да го представляват, на 13.01.2016 г. пред Нотариус ***, с район на действие РС-Плевен, обвиняемият М. Т. упълномощил своя брат Й.Т. - ***гражданин, и обвиняемия С.С.М. ***. Самият М. Т. обаче не участвал по никакъв начин в управлението и дейността на дружеството.

В края на 2016 г. на дружеството била направена данъчна проверка, следствие на което било служебно дерегистрирано по ЗДДС.

От ТД на НАП установили обявени данъчни задължения на дружеството, но неплатени. За задълженията било образувано изпълнително дело № 14017/2016г. при публичен изпълнител свидетелката ***. Пред публичния изпълнител било представено писмо от обвиняемия С.М. от 25.08.2016 г. с предложен погасителен план на дължимите суми. Въпреки това обаче, от дружеството погасили много малка част от задължението и преустановили плащанията, без да предприемат каквито и да са действия за погасяване на останалите публични задължения.

По изпълнителното дело било извършено проучване на имуществото на „***“ ЕООД - Плевен, при което било установено, че не притежава активи и имущество, върху които да се наложат обезпечения, гарантиращи вземането на държавата. В тази връзка на 09.05.2017г. от ТД на НАП-Велико Търново депозирали сигнал в ОП-Плевен, изпратен по компетентност в РП- Плевен за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 от НК, а на база първоначално събраните данни било образувано настоящото производство.

В хода на разследването било установено, че непосредствено след депозиране на сигнала от ТД на НАП-В.Търново в прокуратурата, на 12.06.2017г. „***” ЕООД - гр.Плевен било прехвърлено на „***“ ЕООД, което станало и едноличен собственик на капитала. За управител бил назначен свидетелят ***от гр.Плевен.

В тази връзка от Служба по вписванията - Плевен са били изискани удостоверения за актуално състояние на „***” ЕООД — гр.Плевен. Изискани и приложени са справки от КАТ-Плевен и ОС-Плевен.

По искане на РП-Плевен, с Решение № 697/08.08.2017г. по ЧНД № 2064/2017 г. по описа на РС-Плевен по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за кредитните институции, било допуснато разкриване на банкова тайна по отношение на движението на авоарите и наличността по сметките на „***” ЕООД — гр.Плевен за периода от 01.01.2016 г. до 31.06.2017г.

На база Определение № 1006/27.05.2019г. на АС-Плевен по адм.д № 592/2019 г. - производство по реда на чл. 75, ал. 2 от ДОПК, било допуснато разкриване на данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП - В. Търново - офис Плевен по отношение на „***” ЕООД - гр. Плевен относно подадените ГДД по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. ведно с представените баланси, отчети за приходи и разходи, отчет за поток, справка за ДМА и за собствен капитал.

Изпратени били писма до ЧСИ в гр.Плевен за информация относно евентуално образувани дела срещу „***” ЕООД - гр.Плевен. Направена е справка в ОС-Плевен за евентуално обявяване в неплатежоспособност на дружеството.

В хода на досъдебното производство е разпитана на счетоводителката на дружеството - свидетелката ***от гр.Плевен. Същата заявила, че като счетоводител на „***” ЕООД - гр. Плевен била избрана от обвиняемия С.С.М., тъй като го познавала от друга предходна съвместна дейност. Нейната счетоводна фирма „***“ ЕООД е сключила договор за счетоводно обслужване на „***“ ЕООД, който е прекратен с анекс от 30.03.2017г.

Свидетелката ***в разпита си твърди, че ежемесечно е подавала Декларациите по ЗДДС и Декларации образец 6, с електронен подпис. В показанията си твърди, че е подадена за „***" ЕООД и Годишна данъчна декларация за 2016г., с изготвен Годишен финансов отчет, подаден към Статистиката по електронен път. Твърди, че се е запознала с лицето регистрирало фирмата - румънския гражданин М. - В.Т. още в самото начало. Всички документи - фактури, платежни нареждания разходни ордери и др. свързани с цялостната дейност на дружеството по сделки, ремонтни дейности на наета техника, плащане заплати на работници и др., лично са й били предоставяни от обвиняемия С.С.М. и обвиняемия Й.Т., а М.-В.Т. е виждала само няколко пъти, когато е идвал с обвиняемия С.С.М., но без същият да е бил ангажиран с дейността на „***” ЕООД - гр.Плевен.

Свидетелката ***представила за нуждите на разследването наличната при нея документация, както и Оборотна ведомост за 2016г„ от която е видно, че дружеството е разполагало с парични средства в Каса, общо 588 812,57лв., с които би следвало да може да погаси своите задължения към държавата в случай, че наистина са налични.

С оглед така предоставената информация от показанията на свидетелката ***, в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел бил разпитан обвиняемият С.С.М..

Обвиняемият С.С.М. първоначално заявил, че незнае нищо относно дейността на „***” ЕООД - гр. Плевен, с твърдения, че само е съдействал като преводач. При съобразяване на тези му твърдения, и предоставената банкова информация, в хода на досъдебното производство било установено, че обвиняемият С.С.М. на база генералното пълномощно за управител и представляващ дружеството, включително да се разпорежда със средства по банковите сметки, което му предоставил М.-В.Т., всъщност активно е участвал в цялостната дейност на дружеството.

Видно от информацията за движението на паричния поток по сметките на визираното дружество за периода от 30.03.2016г. до 11.08.2016г., т.е. за 5 месеца само, от сметката на дружеството в „***“ АД, обвиняемият С.С.М. е изтеглил на каса в брой общо сумата от 301 396,17лв., а от сметката на дружеството в „***“ АД за периода от 07.03.2016г. до 08.07.2016г. /за 4 месеца/ е изтеглил на каса в брой общо сумата от 141 307,60лв. или общо от двете банки сума в размер на 442 703,77лв. за която липсва отчетност къде е, с каква цел е теглена, на кого е предавана и за какво е разходвана.

От банковите документи е видно, че обвиняемият С.С.М. системно е осъществявал преводи към различни други дружества контрагенти. Т.е. през целия период от дейността на „***” ЕООД - гр.Плевен, обвиняемият С.С.М. активно е участвал в дейността, възползвайки се от управленските права, които М.-В.Т. му е предоставил с пълномощното. Никъде в банковата документация не фигурират имената на М.-В.Т. или брат му Й.Т..

Във връзка с горното за изясняване на всички обстоятелства по делото, с цел разкриване на обективната истина и за пълно, обективно и всестранно извършване на разследването, била изготвена молба за правна помощ до румънските власти, за провеждане разпит на М. - В.Т. и брат му Й.Т.. Молбата не е била изпълнена и не е налично дори уведомление, че същата е получена от румънските власти. Поради това в хода на разследването били предприети други предвидени от закона способи за разпит на двете лица, които междувременно чрез адвокат С.Н. *** заявили желание за участие в разследването с посочен адрес за призоваване - кантората на адвокат Н.. По посочения ред същите били призовани и разпитани в качеството на свидетели.

От разпита на М.-В.Т. е видно, че същият се е запознал с обвиняемия С.С.М. в ***преди доста време, чрез брат му Й.Т.. Твърди, че брат му – обвиняемият Й.Т. и обвиняемият С.С.М. се познавали и имали общ бизнес, когато го помолили да регистрира дружеството на свое име. Заявил още, че никога не е участвал пряко в дейността на фирмата, не е знаел с какви средства разполага фирмата, какви сделки и друга дейност е упражнявала. Това е било осъществявано изцяло от обвиняемия Й.Т. и обвиняемия С.М., за което им бил предоставил и съответните пълномощни. Относно възникналите публични задължения на дружеството твърди, че никога и по никакъв повод не е бил информиран от брат си – обвиняемия Й.Т. или от обвиняемия С.С.М., нито от друго лице за тези задължения. Не се е интересувал за това, а единствено когато разбрал, че дружеството вече не осъществява дейност е прехвърлил дружествените си дялове на „***“ ЕООД, които желаели да разширят бизнеса си с регистрирания предмет на дейност на „***” ЕООД - гр.Плевен.

От разпита на обвиняемия Й.Т. се установява, че идеята за регистрацията на дружество „***” ЕООД - гр.Плевен е дошла именно от страна на обвиняемия С.С.М.. С него се познавали от доста години, когато е имал фирма в ***, в *** за търговия с дървен материал. Предложението за фирма с такъв предмет на дейност в     България е била именно на  обвиняемия С.С.М..

Предложението  на      обвиняемия С.С.М. било, друго    лице да е собственик формално, а те двамата да работят с фирмата. В тази връзка обвиняемият Й.Т. е предложил на брат си – М.-В.Т. формално да стане собственик на фирмата. Когато регистрирали фирмата, М.-В.Т. упълномощил обвиняемия Й.Т. и обвиняемия С.С.М. с генерални пълномощни да осъществяват дейността във фирмата, да оперират със средствата от банковите сметки и документацията.

Обвиняемият Й.Т. твърди, че именно С.М. е избрал счетоводителката и екип по негова преценка за дейността. Твърди още, че „***” ЕООД - гр.Плевен не е имало складова база, а машините необходими за експлоатация и транспорт на дървен материал са наемали от ***. Тъй като обвиняемият Й.Т. имал съответните знания и опит за работа с дървен материал, поел ръководството на работния процес, а обвиняемият С.С.М. се е занимавал с цялата счетоводна, административна дейности, връзките с институциите, връзки с купувачи и търговци по повод продажба на дървения материал.

Обвиняемият Й.Т. заявил още, че лично е наемал работници от *** - около 20-30 човека. Договорите с тях и заплащането на труда им било осъществявано предимно от обвиняемия С.С.М. и осчетоводявано от счетоводителката ***.

Обвиняемият Й.Т. твърди, че единствено обвиняемият С.С.М. е теглил парични суми от банковите сметки на дружеството, като много рядко е ходел с него. От изтеглените пари понякога му давал на ръка за плащане на заплати и разходи за машините, но без да му подписва документ. Веднъж месечно е ходел в офиса на счетоводителката ***в гр. Плевен и е подписвал разни квитанции и други документи, които му представяла. Посочва още, но без конкретизиране, че за резервни части също е получил пари от обвиняемия С.С.М. около 4 или 5 хиляди лева месечно. За ремонт и гориво между 5 и 7 хиляди лева месечно, като понякога е носил квитанции за парите, които е плащал за храна и нощувка на работниците - между две и три хиляди лева седмично. Около 1000 лева месечно за вулканизация по машините, наем за механизация - по 10000 лева на месец. Почти винаги обаче е носил разходо-оправдателни документи за плащанията, които е правил, с изключение за малки суми за вулканизация и за резервни части.

Относно публичните задължения на дружеството, обвиняемият Й.Т. заявява, че именно от обвиняемият С.С.М. е разбрал и решили да предприемат действия за сключване на визираното по-горе споразумение за разсроченото им плащане. За тези задължения обаче, не са казвали на М.-В.Т.. Относно погасителния план твърди, че нито той, нито М.-В.Т. са го подписвали, но знаел, че трябва се направи такъв план.

Обвиняемият Й.Т. твърди, че след като ходели с обвиняемия С.С.М. ***, всички парични средства които са минавали по банковите сметки на дружеството са удържани за погасяване на публичните задължения на дружеството, но незнае колко са.

Обвиняемият Й.Т. твърди, че е незнае кога са спрели плащанията на тези задължения, като е научил за това, едва когато бил блокиран един от договорите, тъй като нямало плащания.

В последващ момент обаче, за период около два месеца обвиняемит С.С.М. спрял да комуникира с него, а след това му казал, че е болен от рак. По твърденията на обвиняемия Й.Т., точно тогава случайно намерил човек, търсещ фирма с лиценз за работа с дървен материал на когото М.-В.Т. е прехвърлил „***” ЕООД — гр.Плевен. За тази операция обвиняемият С.С.М. не бил уведомен веднага, тъй като обвиняемият Й.Т. вече нямал връзка с него.

От разпитите на свидетелите проведени в хода на досъдебното производство за дейността на „***” ЕООД - гр.Плевен и лицата извършвали управленски и представителни функции към него, в хода на досъдебното производство било приложено актуално състояние на дружеството към дата 12.06.2017г. От същото е видно, че на 29.05.2016г. е било извършено е прехвърляне на дружествен дял, както следва:

М.-В.Т. (прехвърлител), прехвърлил на правоприемника „***” ЕООД, с ЕИК ***целия размер на дяловото участие 500 лв. Законен представител на „***“ ЕООД е бил свидетелят ***, с Договор за управление от 29.05.2017 г. Едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД – „***“ ЕООД, чрез законния му представител - свидетелят ***, е възложил управлението на дружеството на свидетеля ***.

На база приложената по делото справка на НАП за задълженията на Дружеството, по годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО № ***/ 24.03.2017г, е деклариран дължим Корпоративен данък от нефинансови предприятия в размер 35 947,12 лв..

От изисканата информация от банките в страната за наличието на разплащателни сметки на „***“ ЕООД и справки-извлечения за движението на средствата по тях, в хода на досъдебното производство било установено, че „***“ ЕООД е разкрило и оперирало дейност през две разплащателни сметки съответно в „***“ АД – Плевен, IBAN ***.02.2016г. - 30.06.2017г. и в „***“ АД - клон Плевен сметка IBAN ***, открита на 13.01.2016г. за периода 13.01.2016г. - 04.10.2017г.

От подробните извлечения от двете сметки е видно, че оборотите на средствата на дружеството и по двете сметки са били значителни по размер.

В сметката в „***“ АД оборотите по кредита (суми в приход от дейността) за периода 26.02.2016 - 30.06.2016г. са в размер 528 571,69 лв.. От тях са били извършени преводи към бюджета в общ размер 40 237,63 лв. (7,6% от целия оборот), от които 1 056,20 лв. били преведени принудително от НАП след запор по Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

От разплащателната сметка в „***“ АД е видно, че приходите от дейността също са били значителни. От оборотите по кредита на разплащателната сметка представляващи приходи от търговската дейност на дружеството към 04.10.2016г. включително е видно, че са в общ размер 710 273,04 лв. Същите са били формирани в периода 13.01.2016г. - 04.10.2016г. От тях били извършени преводи към бюджета в общ размер 20 693,29 лв., всички с посочено основание „принудителни преводи към НАП след запор по Постановление за налагане на обезпечителни мерки“.

Т.е. видно от предоставената информация, общият размер на средствата в лева получени от приходи свързани с търговската дейност на „***“ ЕООД по двете разплащателни сметки за периода 13.01.2016г. (дата на откриване на сметка в „***“ АД до 04.10.2017г.- датата на последното движение по банковата сметка на дружеството) е била 1 238 844,73 лв.

От тези средства, видно от справките представени от банките, по банков път са били преведени средства към бюджета в общ размер само на 60 930,92 лв. за задължения за данъци и осигуровки, което е значително по-нисък процент дължимото според приходите от дейността на дружеството.

Видно обаче от същите банкови сметки, изтеглени са значителни средства в брой. Същевременно с това липсва информация, и такава не е предоставена от управляващите и представляващи дружеството, за реализирани разходи, с изключение разходите свързани с дейността - преводите към клиенти и доставчици, отразени в преводите по банковите сметки.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството, дали дружеството „***” ЕООД - гр.Плевен поради изпадане в неплатежоспособност не е изплащало публичните си задължение, към коя дата или поради какви причини.

От заключението на вещото лице ***/лист №87 до лист № 98 от том 1 на делото/ е видно, че задължението на „***“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ***, произтича от публично-правни задължения към държавата свързани с търговската му дейност в размер 127 212,88 лв. и сумарно представлява главница от неплатени задължения, подробно изброени по пера - данъци, здравни осигуровки и универсиален пенсионен фонд, включително претендирана лихва върху сумите.

От анализа на наличната в делото Оборотна ведомост към 31.05.2017г. дружеството е разполагало с парични средства в размер 588 812,57 лв., а до 05.10.2016г., видно от извлеченията от разплащателните сметки, също са постъпвали суми от основната дейност - продажби на услуги. В оборотната ведомост така също са отразени ДМА — Машини и съоръжения в размер 2 054,16 лв. и активи „Вземания от клиенти и доставчици“ в размер 774,65 лв. и Гаранции за изпълнение - 3 034,72 лв.

От заключението е видно, че безспорно е установено, че „***“ ЕООД е спряло плащанията на публично-правните си задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Като дата на която са спрени плащанията е отбелязано 05.10.2016г. След тази дата, по разплащателните сметки на „***“ ЕООД не са постъпвали парични средства от търговска дейност и съответно не са извършвани от дружеството никакви плащания, така също и не са постъпвали средства по нареждане на НАП във връзка със запора по банковите сметки за погасяване на задължения.

От подробния анализ на наличната финансова и счетоводна информация, вещото лице е отразило, че не може категорично да се определи наличие на неплатежоспособност като трайно състояние, тъй като по данни от Оборотната ведомост дружеството би трябвало да разполага с парични средства в каса (сч.сметки 501 Каса в лева и 502/1 Каса в евро) в общ размер 588 812,57 лв. Следователно, със средства в този размер, дружеството би могло да погаси всички свои задължения, включително публично-правните задължения към държавата.

Установено е обаче, че паричните средства не са налични в касата и в тази връзка дружеството не може да погаси задълженията предявени от НАП и може да се предположи неплатежоспособност като трайно състояние.

От останалите активи - ДМА Машини и съоръжения - в размер 2 416,66 лв., вземания от доставчици (см-ка 401) в размер 774,65 лв. и Гаранции за изпълнение (см-ка 498/7), ако са налични и могат да се реализират, са общо в размер на 6 226,03 лв., но с тях биха могли да се покрият само много незначителна част от публично-правни задължения, като биха останали неплатени/непокрити 120 986,86 лв. от главницата.

В хода на досъдебното производство е установено, че в Окръжен съд - Плевен няма постъпила молба от кредитори на „***“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност и няма постъпило уведомление на осн. чл. 625, от ТЗ за изпадане в неплатежоспособност от „***“ ЕООД.

Според нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Т.е. неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг. В случая безспорно е установено, че дълга на „***“ ЕООД е установен по основание и размер, и произтича от публично-правни задължения към държавата. Същият безспорно е станал изискуем, тъй като не е изплатен в предвидените за това срокове, дори и след споразумението с погасителния план за разсрочване на изплащането му.

В хода на досъдебното производство безспорно е установено, че поради липсата на визираните от експерта средства, които е следвало да има в каса левове и евро, „***“ ЕООД не е било в състояние, да изплати задълженията си към държавата, с начална дата на изпадане в неплатежоспособност 05.10.2016г., когато управители и представляващи дружеството са били М.- В.Т. и на основание посочените пълномощни - брат му – обвиняемият Й.Т. и обвиняемият С.С.М..

Според практиката на ВКС -Решение № 38 от 2.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 330/2004 г., I т. о., ТК/, релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е бързоликвидно, а не имущество изобщо. Дълготрайните материални активи каквито според оборотната ведомост и от заключението по експертизата „***“ ЕООД би следвало да има, не могат да служат за покриване на задълженията към кредиторите извън производството по несъстоятелност, защото заплащането чрез тях може да стане само и единствено чрез осребряването им, когато се включат в масата по несъстоятелността. Т.е. в случая макар да е отразено от експерта, че дружеството чрез дълготрайните си материални активи е можело да покрие частично задълженията си, същите не би следвало да се вземат под внимание.

Според разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от Търговския закон, длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В ал.2 от същия член е регламентирано, че молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. С чл. 627 от същия закон, ясно е посочено, че при неизпълнение на задължението за заявяване, лицата по чл. 626, ал. 2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Т.е. в случая всеки от тримата - М.- В.Т., брат му  - обвиняемият Й.Т. и обвиняемият С.С.М. на база управленските и представителни функции които са имали в „***“ ЕООД, като длъжник, са били в кръга на задължените лица, които в 30 дневен срок от изпадането в неплатежоспособност е следвало да подадат молба до съда по регистрация на дружеството, за откриване на производство по несъстоятелност, което обаче не са сторили.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички  писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство № Д-1266/2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на доказване.

По делото не е събран доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т.  са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по  чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него.

От фактическа страна по делото се установи, че към 05.11.2016 г. „***“ ЕООД не е могло да изпълнява свои изискуеми, безспорни по основание и размер и ликвидни парични задължения към кредитори, като според изготвената съдебно-икономическа експертиза 05.10.2016 г. следва да се определи като дата на изпадане в неплатежоспособност на дружеството. Следователно от тази дата е започнал да тече, предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемите са следвали да поискат от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.

От данните по делото се установява, че в този срок обвиняемите са бездействали и не са изпълнили задължението си да поискат от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.

Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. са извършили престъплението умишлено, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието си и са предвиждали неговите общественоопасни последици и са искали или допускали тяхното настъпване.

Обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. в качеството си на управляващи и представляващи ***“ ЕООД са съзнавали, че дружеството, което представляват не е имало възможност да изпълнява свои парични задължения към кредитори.

Обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. са съзнавали, че дружеството е натрупало задължения.

Обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. като управляващи и представляващи „***“ ЕООД са знаели, че дружеството не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си задължения и въпреки това са бездействали и не са сезирали съда за откриване на производство по несъстоятелност.

По изложените съображения съдът призна обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. за виновни в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК ги освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” на всеки един по отделно. 

По вида и размера на наказанието:

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

В чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Както се установи по-горе в изложението обвиняемият С.С.М. и обвиняемият Й.Т. не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието.

От престъплението не са причинени имуществени вреди.

С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия С.С.М. и обвиняемия Й.Т. от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание „Глоба”.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени  в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия С.С.М. и обвиняемия Й.Т. следва бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от по 1000 лв. за всеки един

Обществената опасност на извършеното от обвиняемия С.С.М. и обвиняемия Й.Т. не е висока, като същите следва да се определят като лица с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция.

Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод, че при отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от обвиняемия С.С.М. и обвиняемия Й.Т. престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия С.С.М., обвиняемия Й.Т. и обществото.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

 

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: