РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110109887 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.
С. Г. против /фирма/ и /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен
лист от 10.01.2013 г., издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на РС- Сандански, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20157970400038 по описа на ЧСИ М.В., поради изтекла в
полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 10.01.2013 г. срещу него е издаден изпълнителен лист, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 9887/2024
г., по описа на РС- Сандански, с който е осъден да плати на /фирма/ сумата 3 688,36 евро,
представляваща дължима главница по сключен между страните договор за текущо
потребление от 02.10.2008 г., сумата 291,32 евро лева, представляваща лихва за забава за
периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г., сумата от 97,00 евро, наказателна лихва за периода
от 03.10.2012г. до 07.01.2013г., сумата от 30,00 евро, заемни такси, представляващи такси за
управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2013г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 160,64 лева, държавна такса и сумата от 380,
96 лева, юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист са образувани
изпълнително дело № 38/2015 г. и № 251/2022 г. и двете по описа на ЧСИ М.В.. Ищецът
твърди, че след образуването на изпълнителното производство по изп.д.№ 251/2022г.
ответниците дължат и постъпилата сума от 2 586,00 лева (съобразно допуснато с протоколно
определение от 04.12.2014 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща резултат от предприетите действия за принудително събиране на взимането,
след изтичане на погасителната давност по посоченото изпълнително дело. Моли съда да
признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на
предвидената в закона погасителна давност в негова полза, както и да му бъде възстановена
сумата от 2586,00 лева, събрана по изп.д.№ 251/2022г. по описа на ЧСИ М.В.. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответникът /фирма/ оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
1
вземанията по договора за кредит са прехвърлени на /фирма/ по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 г., вследствие с договор от 21.06.2022г., поради
заличаване на /фирма/ взимането е прехвърлено на /фирма/, от на което последният е подал
молба и е конституиран като взискател по изпълнително дело № 38/2015 г. и № 251/2022 г. и
двете по описа на ЧСИ М.В. на мястото на /фирма/. Твърди още, че ищецът е бил надлежно
уведомен за извършената цесия, във връзка с което оспорва качеството си на кредитор и
взискател по изпълнителното дело. В условията на евентуалност прилага уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, което да бъде връчено на длъжника ведно с отговора на исковата молба. Моли
съда да остави без разглеждане като недопустими предявените искове, а в условията на
евентуалност, да отхвърли същите като неоснователни. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника /фирма/. Със
същия счита предявеният иск за допустим, но по същество неоснователен. Навежда
твърдения, че предприетите действия по принудително изпълнение в ход на двете
изпълнителни производства не са породили правни последици, поради неуведомяване на
длъжника. Счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по
давност и предявеният иск е неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен по изложените неправилни, необосновани и недоказани твърдения. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски съобразно практиката ВКС и СЕС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели
да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на РС- Сандански, не
съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е
погасено, поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК) в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочената сума, че ответниците са легитимирани кредитори за процесните вземания
спрямо него и са образували посочените изпълнителни дела, както и да докаже твърдените
от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл
предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответниците е да докажат съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
Следва да бъде разяснено с оглед спецификата на казуса и поддържаните от ищеца
доводи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК е установяване на
надлежно уведомяване на длъжника за сключването на договор за цесия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – така изрично Решение
№ 209/28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г. по описа на ВКС, I ТО.
Между страните не е спорно, че на 10.01.2013 г. е издаден изпълнителен лист в полза
на ответниците срещу ищеца във връзка с дължими суми по сключен между страните
договор за кредит.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответните
дружества, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 10.01.2013
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
13/2013 г., по описа на Районен съд - Сандански, с което е констатирано, че представеното
по делото изпълнително основание е редовно от външна страна, и длъжникът П. С. Г. е
осъден да заплати солидарно с В. С. следните суми: 3 688,36 евро, представляваща дължима
главница по сключен между страните договор за текущо потребление от 02.10.2008 г., сумата
291,32 евро лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г.,
сумата от 97,00 евро, наказателна лихва за периода от 03.10.2012г. до 07.01.2013г., сумата от
2
30,00 евро, заемни такси, представляващи такси за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2013г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 160, 64 лева, държавна такса и сумата от 380, 96 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
С договор за цесия от 15.02.2013 г./фирма/ е придобило вземането срещу длъжниците.
В началото на 2015 г. е образувано изпълнително производство при ЧСИ М.В., като
взискателят /фирма/ е представил издадения на цедента изпълнителен лист от 10.01.2013 г.,
както и договора за покупко-продажба на вземания.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело
№ 20157970400038 по описа на ЧСИ М.В.. Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателя /фирма/ от 20.01.2015 г., въз основа на издадения на ********** изпълнителен
лист. С молбата от 20.01.2015 г. взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да
извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело действия, сред които
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П. С. Г. и възбрана върху недвижими
имоти на другия длъжник – В. С. К.. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до П.
С. Г. и В. С. К. от 30.01.2015 г., получени на 26.03.2015 г. и 11.02.2015 г. Със запорно
съобщение от 30.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. С. Г..
С молба от 24.04.2017 г. /фирма/ е поискал извършване на изпълнителни действия,
сред които проучване на имуществото на длъжниците, налагане на запор върху банкови
сметки на П. С. Г. и опис на движимите вещи в жилището на другия длъжник – В. С. К.. Със
запорно съобщение от 23.06.2017 г. е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника П.
С. Г.. С постановление от 23.06.2017 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на
други длъжник В. С. К..
С молба от 02.04.2018 г. взискателят е посочил нови способи за принудително
изпълнение – да бъде наложен запор върху МПС собственост на длъжника В. С. К., като със
запорно съобщение от 10.04.2018 г. е наложен запор върху лек автомобил на същия. С
постановление от 12.06.2018 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника В.
С. К..
На 21.06.2022 г. процесното вземане е прехвърлено с втора цесия от /фирма/ на
ответника по настоящото дело /фирма/, като същият е подал молба на 06.10.2022 г. до
частния съдебен изпълнител да бъде конституиран на основание чл. 429 ГПК като взискател
по изпълнителното дело, като е представен и договорът за покупко-продажба на процесните
вземания. Със същата молба е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия – запор
върху банкови сметки на длъжниците по процесния изпълнителен лист. С постановление от
13.10.2022 г. частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното
дело /фирма/. С последваща молба от 16.12.2022 г. ответникът по настоящето дело /фирма/ е
поискал прекратяване на изпълнително дело № 20157970400038, като на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК същото е прекратено с постановление за прекратяване от 19.12.2022 г.
За процесните вземания е образувано ново изпълнително дело № 20227970400251 по
описа на ЧСИ М.В., по молба на ответника от 19.12.2022 г. въз основа на изпълнителния
лист от 10.01.2013 г., с която е поискано и предприемане на конкретни изпълнителни
действия, вкл. изискване на справка в РБСС относно банковите сметки и сейфове на
длъжниците и налагане на запор върху откритите такива, както и справка от НОИ за
съществуване на регистрирани и непрекъснати трудови договори и/или доходи от пенсия на
длъжниците. На 16.03.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците
и със запорни съобщения от същата дата са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника П. С. Г. и върху платежни сметки за електронни пари на длъжника В. С. К.. С
последваща молба от 04.05.2023 г. взискателят отново поискал извършване на изпълнителни
действия - налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.
На следващо място, по второто изпълнително дело са постъпвали суми през 2023 г. и
2024 г. по наложените запори, за които е извършено съответно отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист и което обстоятелство се потвърждава от прието заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като професионално и
обективно изготвено. Съгласно заключението, от извършената проверка в счетоводството на
ЧСИ М.В. и предоставените документи се установи, че постъпилите суми по изпълнително
дело № 20227970400251/2022г., по описа на ЧСИ М.В. от момента на образуване на делото
до момента на изготвяне на експертизата – 27.09.2024г. са в размер на 2 586,16 лева, като
експертът е посочил, че сумата в размер на 217,63 лева, постъпила на 14.06.2024г. е върната
на ищеца.
3
По иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично
задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на
съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед
по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност,
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
При пасивната солидарност по чл. 121 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, като предявяването на иск
срещу един не засяга правата му спрямо останалите - чл. 122 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 ЗЗД постановява, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, т.е. давността има
относително действие между тях и тече самостоятелно по отношение всеки един. Това
правило е приложимо в изпълнителното производство. Когато е образувано срещу един или
всички солидарни длъжници давността се прекъсва по чл. 116, б. "в" ЗЗД само за този,
спрямо когото е поискано или извършено изпълнително действие, не и за останалите, спрямо
които взискателят не е предприемал такива действия. За да запази правата си е необходимо в
рамките на давностния срок взискателят да упражни принудително изпълнение и по
отношение на тях за да настъпи ефекта на прекъсване давността.
В съдебната практика е изяснено, че погасителната давност и перемпцията на
изпълнително дело са различни правни институти с различни правни последици. Давността е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора по упражняване притезателните
си субективни права и се състои в изгубване възможността за удовлетворение по
принудителен ред след изтичане на предвидения в закона срок. Перемпцията по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е процесуален институт, при който бездействието на кредитора да иска
изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на
изпълнителното производство като процесуално правоотношение. Затова за разлика от
давността, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение ако кредиторът е
останал неудовлетворен.
С т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК
на ВКС, е уеднаквена практиката по въпроса относно перемпцията на изпълнително дело
срещу няколко солидарни длъжници. Прието е, че в случай на множество солидарни
длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, то не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само
по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е
налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в
производството. В т. 3 от мотивите на същото окончателно е дадено разрешение на въпроса,
че погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва и от изпълнителни действия,
извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Мотивите на ВКС са, че
„кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново“. ВКС
приема, че ново писмено искане по делото за извършване на действия, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. „Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта
за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо
4
значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“.
Според ВКС „погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемпираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той
не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на
изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 –
годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
В случая изпълнителното дело е образувано срещу ищеца П. С. Г. и солидарния
длъжник В. С. К. за събиране вземанията на ответниците по издадения изпълнителен лист.
При съобразяване на цитираната съдебна практика, следва да се посочи, че давността за
процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 10.01.2013 г., е прекъсната
с молбата от 20.01.2015 г. за образуване на изпълнително дело № 20157970400038 по описа
на ЧСИ М.В., доколкото в същата взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия за събиране на предявените вземания съгласно издадения
изпълнителен лист. С предприемане на действия за принудително събиране на задължението
на 30.01.2015 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищец П.
С. Г.. Следващото валидно изпълнително действие е молба от 24.04.2017 г., с която
взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, включително
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника П. С. Г..
С оглед на изложеното съдът приема, че през на 30.01.2017 г. е настъпила перемпция
и на тази дата изпълнителното производство по първото изпълнително дело спрямо ищеца е
било прекратено по силата на цитираната законова разпоредба. В тази връзка съдът съобрази
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС
по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, че при наличието на няколко солидарни длъжници за
настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на
всеки от солидарните длъжници в производството, какъвто именно е настоящият случай. В
периода между 30.01.2015 г. и 30.01.2017 г. по изпълнителното производство не са били
извършвани изпълнителни действия по отношение на нито един от двамата солидарни
длъжници.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на
изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 –
годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
Същевременно, съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2013 г от
26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала
да тече от последното по време валидно изпълнително действие. Тази нова петгодишна
давност обаче тече поотделно спрямо всеки от солидарните длъжници по аргумент от чл.
125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници
е без правно значение за останалите. Ето защо, при преценка дали по отношение на ищеца
П. С. Г. е изтекла погасителна давност за процесните вземания следва да се имат предвид
единствено извършените спрямо него изпълнителни действия, а не и тези, извършени
спрямо другия солидарен длъжник.
След налагането на запора върху трудовото възнаграждение от 30.01.2015 г.
следващото действие, което прекъсва погасителната давност спрямо него е молбата на
взискателя от 24.04.2017 г., с която се налагане на запор върху банкови сметки на длъжника
П. С. Г.. Със запорно съобщение от 23.06.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника-ищец. Следващото действие, с което е прекъсната давността спрямо ищеца-
длъжник е молба на взискателя от 06.10.2022 г., с която се иска налагане на запори върху
вземания и на двамата солидарни длъжници. В периода от 23.06.2017 г. до 06.10.2022 г.
5
обаче са изминали повече от 5 години, поради което процесните вземания са се погасили по
давност и ищецът не дължи принудителното им изпълнение. Поради това, съдът приема, че
предприетото изпълнително действие от кредитора – подаването на молба за образуване на
второто изпълнително дело, не е могло да прекъсне вече изтеклата в полза на ищеца
погасителна давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД:
Претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предявена от ищеца, дължи основателността си на
обстоятелството, че след като вземането е погасено по давност, то не подлежи на събиране
по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл незаконността на изпълнителния
процес, воден спрямо ищеца като длъжник, се обосновава от факта, че изплатената на
взискателя по изпълнението сума е получена от него на отпаднало основание.
По молба на ответника /фирма/ от 19.12.2022 г. е образувано ново изпълнително дело
№ 20227970400251 по описа на ЧСИ М.В., с която е поискано и предприемане на конкретни
изпълнителни действия, като на 16.03.2023 г. със запорни съобщения са наложени запори
върху банкови сметки на ищеца-длъжника П. С. Г.. От приетия по делото препис от
изпълнително дело № 20227970400251 по описа на ЧСИ М.В. се установява, че по същото са
постъпвали суми през 2023 г. и 2024 г., за които е извършено съответно отбелязване върху
гърба на изпълнителния лист. Това обстоятелство се потвърждава и от прието заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като професионално и
обективно изготвено. В същото, вещото лице след извършена проверка в счетоводството на
ЧСИ М.В. и предоставените документи е установило, че постъпилите суми по изпълнително
дело № 20227970400251/2022г., по описа на ЧСИ М.В. от момента на образуване на делото
до момента на изготвяне на експертизата – 27.09.2024г. са в размер на 2 586,16 лева, като
експертът е посочил, че сумата в размер на 217,63 лева, постъпила на 14.06.2024г. е върната
на ищеца.
От събраните доказателства по делото се установи, че вземането по изпълнителен
лист от 10.01.2013 г. издаден в полза на /фирма/ е прехвърлено с
договор за цесия от 15.02.2013 г. на „OTП Факторинг България“ ЕАД, което дружество
впоследствие е прехвърлило вземането по процесния изпълнителен лист на /фирма/ с
договор за прехвърляне на вземане от 21.06.2022 г. Изпълнителното дело, по което са
събрани посочените суми, е образувано единствено по искане на ответника /фирма/, който е
придобил процесното вземане и единствено въз основа на процесния изпълнителен лист, по
който вземанията на ответника са били погасени по давност към момента на образуване на
производството пред ЧСИ, респ. събраните суми са преведени в полза на взискателя
/фирма/. Доколкото вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист са били
погасени по давност още преди образуването на посоченото изпълнително дело, ответникът
е получил сумата от 2368,53 лева (2 586,16 лева – 217,63 лева) без основание и следва да я
възстанови на ищеца. В случая не е приложима хипотезата на чл. 118 ЗЗД, тъй като тя
предполага доброволно заплащане на погасени по давност задължения, при което даденото
не подлежи на връщане, а в случая ищецът не е заплатил доброволно посочената сума.
Съгласно решение № 1483 от 1967 г. на ВС, първо ГО, по гр. д. № 977/1967 г., принудително
събрани парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на когато са
поискани от длъжника, поради което може да се иска тяхното връщане.
Предвид гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД следва да бъде в цялост спрямо ответника /фирма/, а спрямо другия ответник /фирма/
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в размер на 2875,31 лева – 425,31 лева за държавна такса,
500,00 лева депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1950,00 лева.
Доколкото разноските се дължат разделно, то същите следва да се разпределят поравно
между ответниците съобразно уважената част на исковите претенции по отношение на всеки
един от тях. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024
г. се установява, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение, а именно 1950,00
лева, за което договорът служи за разписка за извършеното плащане. С отговорите на
исковата молба ответниците са навели възражения за прекомерност на ищцовата претенция
6
за адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, което се явява основателно.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на отнесения към съда правен спор,
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по делото следва да бъдат намалени
до размера от 1 404,42 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. / изм.,
бр. 68 от 31.07.2020г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
гореизложеното, съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да бъде присъден
сума в общ размер на 2284,30 лева разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците. В полза на
ответника /фирма/, следва да бъде присъдена сума в размер на 1,95 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, съразмерно
отхвърлената част. В ползва на другия ответник /фирма/, следва да бъде присъдена сума в
размер на 50,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П. С. Г., ЕГН **********, адрес: ***********, срещу
/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******** и /фирма/, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ***********, че П. С. Г. не дължи на
/фирма/ и /фирма/ сумата от 3 688,36 евро, представляваща дължима главница по сключен
между страните договор за текущо потребление от 02.10.2008 г., сумата 291,32 евро лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.06.2012 г. до 07.01.2013г., сумата от 97,00
евро, наказателна лихва за периода от 03.10.2012г. до 07.01.2013г., сумата от 30,00 евро,
заемни такси, представляващи такси за управление на кредита, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 160,
64 лева, държавна такса и сумата от 380,96 лева, юрисконсултско възнаграждение, по
изпълнителен лист, издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа на Районен съд - Сандански, въз основа на който
били образувани изпълнително дело № 38/2015 г. и № 251/2022 г. и двете по описа на ЧСИ
М.В., поради погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*********** да заплати на П. С. Г., ЕГН **********, адрес: ********, по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата от 2368,37 лева събрана по изп.д.№ 251/2022г.
по описа на ЧСИ М.В., представляващи събрани суми по принудително изпълнение след
отпадане правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден във връзка с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа
на Районен съд - Сандански, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
251/2022 г. по описа на ЧСИ М.В., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2
586,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Г., ЕГН **********, адрес: ******** срещу
/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ******** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 2586,00 лева събрана по изп.д.№ 251/2022г.
по описа на ЧСИ М.В., представляващи събрани суми по принудително изпълнение след
отпадане правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден във връзка с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13/2013 г. по описа
на Районен съд - Сандански, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
251/2022 г. по описа на ЧСИ М.В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *********** и /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
********, да заплатят на П. С. Г., ЕГН **********, адрес: *********** сумата от 2284,30
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. С. Г., ЕГН **********, адрес:
*********** да заплати на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*********** сумата от 1,95 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. С. Г., ЕГН **********, адрес:
*********** да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
******** сумата от 50,00 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8