РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Десети Май Две хиляди и Двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 696 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 21-1228-000110 /05.02.2021 г. на Началник
група при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ „.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
му административно наказание моли съда да го отмени. Бланкетно оспорва
наказателното постановление.
Жалбоподателят редовно призован не сех
явява в с.з. и не взема становище по
делото.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че
жалбоподателят Х.И. на 21.01.2021 г. около 10.40 часа като водач на МПС – „
Рено Меган Сценик „ с рег. № СТ 0825 КК в град Стара Загора по улица „ Войвода
Стойно Черногорски“ до „ Ромбул“ в посока запад управлява автомобила като не
използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.Превозва пътника
Александър Огнянов, който не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано
МПС.
Описаната фактическа обстановка се установява
от показанията на св. И.И. / актосъставител/ и по същество не се оспорва в
жалбата и не се сочат доказателства опровергаващи фактическата обстановка.
В с.з. не се събраха други
доказателства, които опровергават изложената фактическа обстановка и на
основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе доказателствени
средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. чл. 137 А, ал. 1
ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7
ЗДП е наложил административно наказание Глоба в размер на 50 лева и чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП .
По чл. 137 А, ал. 1 ЗДП.
Обстоятелствената част на наказателно
постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с
доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И.
като водач на МПС е управлявал МПС без обезопасителен колан, от което следват
изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез бездействие е
осъществил деяние.
-
Задължението за активно действие произтича от правната
норма на чл. 137 А, ал. 1 ЗДП.
-
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 137 А,
ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП е обявено
за наказуемо.
-
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че
управлява МПС, че същото е снабдено с обезопасителен колан / ,предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил
задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 137 А, ал. 1 т. 1
ЗДП /.
Следователно жалбоподателят И. с деянието
си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 137 А, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Деянието на жалбоподателя И. осъществено
чрез бездействие не попада в нито една от хипотезите на изключението по чл. 137
А, ал. 2 ЗДП.
Следователно жалбоподателят не е имал
основание по чл. 137А, ал. 2
ЗДП да а не ползва обезопасителен колан.
По чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП.
Обстоятелствената част на наказателно
постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с
доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И.
като водач на МПС е управлявал МПС без обезопасителен колан, от което следват
изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез действие е
осъществил деяние.
-
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 183, ал.
4 т 7 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП е обявено
за наказуемо.
-
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че
управлява МПС, че същото е снабдено с обезопасителен колан и че пътуващият на
предната седалкса не ползва обезопасителен колан / ,предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал
обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си,
които произтичат от чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят И. с деянието
си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП.
Наложените административни наказания
за извършените административни нарушения са от категорията на абсолютно
определените и същите не подлежат на индивидуализация.
Правилно и законосъобразно на основание
чл. 18 ЗАНН за отделните административни нарушения е постановено да се изтърпят
отделно наложените административни наказания.
При описание на нарушенията са посочени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административните
нарушения. Ясно са разграничени отделните деяния съответно отделни
административни нарушения и са спазени всички стандарти за форма на
наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената
фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация, която е
пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН.
Тези изводи дават основание да се
приеме, че е спазена формата на наказателното постановление и не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на същото.
Съдът приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице
по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В
наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която издателят е
упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни
постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията
на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието,
поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление
следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление
№ 21-1228-000110 /05.02.2021 г.
на Началник група при ОД на МВР град
Стара Загора,сектор „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ „ ,с което са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 50 лева и ГЛОБА в размер на 50 лева на Х.И. ***,
ЕГН – ********** .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: