Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 14725 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М.Г.,
гражданин на Израел,
искове против И.К.К., Е.Б.К. и Е.Д.Х. с правно основание чл.135 ЗЗД:
- за
прогласяване относителна недействителност на т.2 и т.5 от брачен договор от 01.03.2013г., с който първият ответник
прехвърлил на втория ответник 1/2 ид.ч. от недвижим имот-Апартамент № 48 с
идентификатор 68134.4359.210.21.48, находящ се в гр.София, ж.к.********, и
относителна недействителност на клаузата по чл.11
от брачния договор предвиждаща режим на разделност;
-против Е.Б.К. и Е.Д.Х. за прогласяване относителна
недействителност на договор за покупко-продажба от 28.11.2017г., обективиран в
НА № 89, том І, общ рег.№ 4036, дело № 69/2017г., сключен между втория и третия
ответник за 1/2 ид.ч. от 1.Апартамент № 48 с идентификатор 68134.4359.210.21.48
в гр.София, ж.к.********1; 2. Поземлен
имот с идентификатор 00357.5347.170 в гр.Нови
Искър, ул.********; 3.Поземлен имот с
идентификатор 00357.5347.193 в гр.Нови Искър, кв.Курило, ул********, заедно с
изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5347.193.1 и 4. Поземлен имот с идентификатор 00357.5347.304 в гр.Нови Искър, кв.Курило, ул.********заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 00357.5347.304.2.
Твърденията на ищеца са, че е кредитор на първия ответник
И.К. за сумата 120 000 евро-главница по записи на заповед,
лихви за забава и разноски, за които са издадени изпълнителен лист от
07.02.2012г. по гр.д.№ 56138/2012г. по описа на СРС и изпълнителен лист от
01.09.2014г. по гр.д.№ 12736/2014г. по описа на СРС, за удовлетворяването на
които било образувано изпълнително дело с предприети действия по налагане
запори и възбрани върху имущество на длъжника. На 22.02.2013г. между тях било
сключено споразумение за отлагане плащането на вземанията за срок от 12 месеца,
в изпълнение на което изпълнителното производство било спряно и вдигнати
наложените възбрани и запори. Твърди, че вместо да започне погасяване на задълженията, на
01.03.2013г. длъжникът сключил със съпругата си Е.К.-вторият ответник брачен договор, с който прекратили съпружеската си имуществена общност по отношение
придобития през време на брака недвижим
имот-Апартамент № 48 в гр.София, ж.к.********. Според чл.5 от брачния договор длъжникът му прехвърлил на съпругата си безвъзмездно 1/2 ид.ч. от този имот, а с клаузата на чл.11 съпрузите договорили режим на разделност по отношение
придобиваното занапред имущество. На 30.06.2014г. Е.К. закупила три недвижими
имота-Поземлен имот с идентификатор 00357.5347.170 в гр.Нови Искър, ул.********; Поземлен имот с идентификатор
00357.5347.193 в гр.Нови Искър, кв.Курило, ул********, заедно с изградената в
него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5347.193.1 и Поземлен имот
с идентификатор 00357.5347.304 в гр.Нови Искър,
кв.Курило, ул.********заедно с находящата се в него жилищна сграда с
идентификатор 00357.5347.304.2. Твърди част от продажната цена да е платена от втория ответник Е.К., а остатъкът
чрез банков кредит, по който тя е кредитополучател, а нейният съпруг солидарен
длъжник, с оглед на което навежда общностно придобиване на имущество, но целящо
преминаване в собственост само на съпруга-недлъжник. Предвид това твърди, че
сключването на брачния договор, с който е прехвърлена безвъзмездно 1/2 ид.ч. от
Апартамент № 48 и уговорения в чл.11 режим
на разделност при закупуването на ново имущество, въз основа на който втората
ответница се легитимира като единствен собственик на другите три имота, но при
участие в придобиването им на неговия длъжник в плащането на цената,
съставляват увреждащи спрямо него действия в удовлетворяването на паричните
вземания, за които първият ответник е знаел. Твърди още, че на 28.11.2017г. Е.К. се разпоредила с процесните имоти чрез продажбата им на третия
ответник Е.Х.. Продажбата била извършена на занижена цена и в полза на лице, с
което длъжникът и съпругата му са в близки отношения, с оглед на което твърди
последващото прехвърляне да е осъществено с цел избягване имуществената
отговорност към него от длъжника по отношение притежаваната 1/2 ид.ч. от
имотите, поради което претендира прогласяване относителната недействителност и
на тази сделка до посочената идеална част. Претендира разноски.
Ответникът
И.К. оспорва качеството на кредитор на ищеца с възражения, че не дължи по запис
на заповед суми, а самите вземания по тях са погасени по давност. Твърди сключването
на брачния договор да е планирано отдавна и не било предназначено за увреждане
интересите на ищеца. Твърди още, че преуреждането на имуществените отношения
със съпругата си по отношение придобития през време на брака
имот-Апартамент № 48 с прехвърляне на 1/2 ид.ч. от него е резултат от много
по-големия й принос в придобиването имащ не само финансово изражение, но и в
грижи за дома, децата и семейството.
Ответницата
Е.К. оспорва да е знаела за парични задължения на съпруга си към ищеца, самата
тя не е негов длъжник, а по отношение момента на сключване на брачния договор и
предвиденото в него изразява становище идентично с това на първия ответник. Не
оспорва след подаване на исковата молба на 28.11.2017г. да е прехвърлила
имотите на трето лице Е.Х. чрез покупко-продажба, но твърди, че към този момент
молбата не е била вписана в Агенцията по вписванията и не е предполагала, че
кредитор на съпруга й има претенции спрямо тях, включително не е знаела за
образуваното спрямо нея дело поради получаването на съдебните книжа по чл.131 ГПК няколко месеца след разпоредителната сделка.
С оглед клаузата на чл.12 от брачния договор установяващ режим на разделност в
имуществените отношения с първия ответник и обстоятелството, че три от имотите
са придобити по време след неговото сключване по предвидените в СК ред и
форма, навежда да са нейна изключителна
собственост с правото да се разпорежда с тях. Оспорва прехвърлянето да е
осъществено на занижена стойност с твърдението, че върху имотите имало учредени
вещни тежести в полза на банка-кредитор и това обстоятелство било съобразено
при уговарянето на цената с купувача.
Ответникът Е.Х.
сочи, че придобил собствеността върху имотите след
подаване на исковата молба, но преди нейното вписване в Агенция по вписванията, поради което и на основание чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД навежда да е добросъвестен и
евентуална относителна недействителност спрямо ищеца не може да му бъде противопоставена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Ищецът се легитимира като кредитор
въз основа издаден изпълнителен лист на 07.12.2012г. по гр.д.№ 56138/2012г. по
описа на СРС, 36 състав, и изпълнителен лист от 01.09.2014г. по гр.д.№
12736/2014г. по описана СРС, 30 състав, с които първият ответник И.К. е осъден
да му заплати главница в общ размер на 120 000 евро по записи на заповед,
съответно от 11.01.2011г. и 22.02.2013г., ведно със законна лихва и разноски. За събиране на вземанията е образувано изп.д.№
20137880400006 по описа на ЧСИ М. К.,*** действие СГС.
Със споразумение от 22.02.2013г.
ищецът и първия ответник се съгласили да се отложи плащането на дължимите суми
за срок от 12 месеца, в който период длъжникът ще плаща само лихва от
20 000 евро, а кредиторът се задължава да поиска спиране на изпълнителното
дело и вдигане наложените по него запори и възбрани върху имуществото му.
Последното е било изпълнено видно от представеното сведение на ЧСИ изх.№
8783/20.09.2016г. /стр.18/.
По делото не се твърди, както и не
са представени доказателства за погасяване паричните вземания доброволно или
като последица от проведено принудително изпълнение по изпълнителното дело.
Не е спорно, че първият ответник И.К.
и ответницата Е.К. са съпрузи със сключен граждански брак през 1989г. По време
на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност два недвижими
имота:
-Апартамент № 48 с идентификатор 68134.4359.210.21.48,
находящ се в гр.София, ж.к.********, в сграда № 21 разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4359.210, на едно ниво, с предназначение „жилище“ със
застроена площ 83.12 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи по документ за
собственост: изток-зелена площ; запад-улица; север-улица; юг-апартамент № 47,
отгоре-апартамент № 53 и отдолу-апартамент № 43 и при съседи съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда: обекти с идентификатори 68134.4359.210.21.47;
68134.4359.210.21.49; 68134.4359.210.21.43; 68134.4359.210.21.53, заедно с
прилежащото таванско помещение № 17 с полезна площ от 5.04 кв.м., при съседи: изток-мазе № 18,
запад-коридор, север-коридор, юг-коридор, заедно с 1.747% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е посторена
сградата;
-Апартамент № 1 с идентификатор 68134.4357.91.1.1 с адрес
гр.София, ж.к.********, съгласно документ за собственост находящ се на кота
+-0.00, съставляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4357.91, на едно ниво, със застроена площ 59.28
кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и
един балкон, заедно с 1.62% ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
На 01.03.2013г. съпрузите сключили брачен договор по
чл.37, ал.3 СК, с който уредили имуществените си отношения по въпросите по
чл.38 СК при условията на заварен брак. С чл.2 и чл.5 от него се съгласили да прекратят
съществуващата до този момент имуществена общност върху посочените два имота,
като съпругът прехвърля без заплащане на съпругата си 1/2 ид.ч. от тях и
считано от сключване на договора съпругата придобива правото на собственост
изцяло. За имуществата, които ще бъдат придобивани занапред от всеки от
съпрузите по време на брака, с клаузата на чл.11 уговорили законов режим на
разделност. Брачният договор е сключен в изискуемата от Семейния кодекс писмена
форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в Агенцията по вписванията.
На 30.06.2014г. Е.К. придобила чрез
два договора за покупко-продажба, обективирани в НА № 31, том ІІ, рег.№ 8030,
дело № 206/2014г. и НА № 29, том ІІ, рег.№ 8027, дело № 205/2014г. правото на
собственост върху три недвижими имота:
-Поземлен имот с идентификатор
00357.5347.193 с административен адрес гр.Нови Искър, кв.Курило, ул.********с
площ по скица 532 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при съседи съгласно
кадастрална скица: имоти с идентификатори 00357.5347.167; 00357.5347.194;
00357.5347.197; 00357.5347.170; 00357.5347.303 и 00357.5347.304, който съгласно
документ за собственост е идентичен с УПИ ІІІ-911 от кв.44 по плана на гр.Нови
Искър, целият с площ 530 кв.м., при съседи: от две страни-улици, УПИ ІІ-911,
УПИ ІV-911 и УПИ VІІ-911, заедно с с изградената в мястото двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 00357.5347.193.1, с разгърната застроена площ от 130
кв.м., състояща се на първи етаж от кухненски бокс, трапезария, хол, баня с
тоалетна и коридор и на втори етаж от две спални, коридор, баня с тоалетна,
заедно с котелно помещение с площ 20 кв.м. и тераса-барбекю;
-Поземлен имот с идентификатор
00357.5347.304 с административен адрес гр.Нови Искър, кв.Курило, ул.********с
площ по скица 939 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при съседи съгласно
кадастрална скица: имоти с идентификатори 00357.5347.167; 00357.5347.193;
00357.5346.296; 00357.5347.303 и 00357.5346.259, който съгласно документ за
собственост е идентичен с част от УПИ І-92 от кв.44 по плана на гр.Нови Исъкр,
целият с площ 1543кв.м., при съседи: от две страни-улица и Д.М.Н.; заедно с
находящата се в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор 00357.5347.304.2, със
застроена площ 61 кв.м., заедно с всички
приращения и подобрения направени в имота;
-Поземлен имот с идентификатор 00357.5347.170 с
административен адрес гр.Нови Искър, ул.********, с площ по скица 395 кв.м., с
трайно предназначениена територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м., при съседи съгласно кадастрална скица: имоти с идентификатори
00357.5347.194; 00357.5347.197; 00357.5347.196; 00357.5346.296; 00357.5347.303
и 00357.5347.193, който имот съгласно документ за собственост съставлява УПИ
ІV-909 от кв.44 по плана на гр.Нови Искър, целият с площ 550 кв.м., при съседи: път, УПИ ІІІ-911 и УПИ VІ-909.
Общата продажна цена за имотите е 273 000лв. В
нотариалните актове е посочено, че заплащането се осъществява частично със
средства на купувача Е.К., а останалата част чрез банков кредит, отпуснат й от
„И.“ АД въз основа договор за ипотечен кредит № 6/27.06.2014г., по който
съпругът И.К. е солидарен длъжник.
От своя страна Е.К. прехвърлила на ответника Е.Х. правото
на собственост върху апартамент № 48 в гр.София, ж.к.******** и трите поземлени имота в гр.Нови Искър, ведно
с постройките в тях, с договор за покупко-продажба от 28.11.2017г., обективиран
в НА № 89, том І, общ рег.№ 4036,
дело № 69/2017г., срещу обща цена от 75 000лв. Договорът е вписан в Агенцията по вписванията
в деня на сключването му-28.11.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна следното:
С иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативното
право да се обяви за недействителна спрямо него сделка или друго действие, с
които длъжникът го уврежда. Правото възниква, когато сделката /възмездна или
безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и третото лице са
знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато увреждащата сделка или
действие са извършени преди възникване на вземането, но са били предназначени
от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135, ал.3 ЗЗД/. Искът е
конститутивен и уважаването му, независимо в коя от двете хипотези, има за
правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на сделката или
действието между длъжника и третото лице /приобретател/, макар и в отношенията
на последните да е действителна и да е породила правно действие. Спрямо
кредитора тя се счита за нестанала /недействителна/ и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество.
Предпоставките на този иск са качеството кредитор на
ищеца; отчуждаване от ответника-длъжник на собствено имущество или
осъществяването на правни и/или фактически действия, с които намалява имуществото
си, възпрепятстващо възможността на кредитора да се удовлетвори; знание от
длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а при разпореждане
по възмезден начин знание за увреждането /недобросъвестност/ и от
приобретателя. При разпореждане по безвъзмезден начин срещу прехвърленото
имущество приобретателят не дължи насрещна престация, поради което в този
случай добросъвестността му е без правно значение.
Съгласно ТР № 2/09.07.2019г. по
тълк.д.№ 2/2019г., ОСГТК на ВКС, със защитата по чл.135 ЗЗД кредиторът се
ползва и при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято
полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, защото увреждането може да е
последица не само от една, а от поредица от сделки. Затова разполага с иск за
обявяване относителна недействителност по отношение на него не само на
първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки.
Ищецът е доказал по делото
качеството си на кредитор спрямо първия ответник за неудовлетворени парични
вземания, поради което е налице първата материална предпоставка. Според
установената съдебна практика съществуването на вземането не е предмет на иска чл.135 ЗЗД и кредиторът не е длъжен да доказва правата си, от които черпи правен
интерес. Ако този иск е съединен обективно с иск за вземането, само тогава
предмет на делото наред с потестативното право ще са и правоотношенията, които
легитимират ищеца като кредитор, и в този случай длъжникът би могъл да
противопостави своите правопогасяващи възражения. Съдът може да приеме, че
вземането на кредитора не съществува, само ако е отречено с влязло в сила
съдебно решение. Настоящият случай не попада в посочените хипотези. Поради това
възраженията за несъществуване на вземанията по записите на заповед, съответно
за погасяването им по давност не следва да бъдат разглеждани.
Брачния договор между И.К. и Е.К. е
сключен на 01.03.2013г. по време след възникване на паричните задължения. С
него съпрузите прекратили съществуващата до този момент съпружеска имуществена
общност по отношение Апартамент № 48 в гр.София, като съпругът прехвърлил на
съпругата безвъзмедзно собствената си 1/2 ид.ч. По същия начин била прехвърлена
и 1/2 ид.ч. от друг придобит по време на брака имот-Апартамент № 1 в гр.София,
който не е предмет на предявения иск. Същевременно с договора ответникът И.К.
не е получил в своя собственост друго имущество, нито от него следва в режим на
съпружеска общност да са останали други имуществени права. С така извършения
акт на разпореждане по безвъзмезден начин длъжникът е намалил имуществото си, което
безспорно уврежда интересите на кредитора, защото го лишава от възможността за
удовлетворение.
Доводът
за по-голям принос на съпругата в придобиването, ремонта и обжавеждането на имотите
е неоснователен и не променя извода за безвъзмездност на прехвърлянето. По
начало по-големият принос на единия съпруг в придобиването на общо имущество уголемява
дела му съгласно чл.29, ал.3 СК, а това предпоставя прекратяването на общността
при неравни квоти. В случая подобно неравенство е само декларирано в чл.3 от
брачния договор, но фактически споразумението за прекратяване е при равни квоти
по 1/2 ид.ч. и такава част е прехвърлена от съпруга, което имплицитно съдържа
признанието за съвместен и еднакъв принос.
Налице е и субективния елемент за
знание на длъжника за увреждането, тъй като прехвърлянето е осъществено не само
след възникване на вземанията, но и непосредствено след сключване на
споразумението с кредитора /22.02.2013г./ за отлагане плащането на паричните
задължения.
Разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД
изисква знание за увреждането и от приобретателя, но само когато разпореждането
е чрез възмездна сделка. В случая сделката е безвъзмездна, поради което
добросъвестността на съпругата Е.К., в чиято полза е направено разпореждането,
е без правно значение.
Горното обуславя наличие на предпоставките
по чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение прехвърлянето от И.К. на Е.К. с брачния
договор на 1/2 ид.ч. от Апартамент № 48 с идентификатор 68134.4359.210.21.48 в
гр.София, ж.к.********.
По делото не е спорно, че с
договор от 27.11.2017г., обективиран в НА 89/2017г., Е.К. продала на третия
ответник Е.Х. този недвижим имот, поради което е налице последващо разпореждане
с процесната 1/2 ид.ч. Прехвърлянето е
осъществено след подаване на исковата молба /13.11.2017г./, но преди нейното
вписване /06.03.2018г./.
На основание чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяването й. Прехвърлянето
ще бъде непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора, ако последващият
приобретател е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото искът по чл.135 ЗЗД може да бъде уважен. Според
разрешенията дадани с т.3 от ТР № 2/2017г., когато последният приобретател е
придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защитата по реда на
чл.135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен-знаел е за увреждането. В
този случай добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица,
придобили имота след прехвърлянето му от длъжника е без значение, защото
предходните сделки са били само средство за постигане на увреждането. Когато
кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от
увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането
от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл.135,
ал.1, изр.2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил
безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните
сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице
предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И
обратно, ако не са налице предпоставките за уважаването му спрямо последния
приобретател, искът по чл.135 ЗЗД на поредицата от сделки следва да бъде
отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от
междинните сделки.
Съобразно това в настоящия
случай, за да се счита лишена от противопоставимостта по чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД последващата разпоредителна сделка и като резултат да се уважи предявения
отменителен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи знание у
последния приобретател Е.Х. за увреждането, доколкото прехвърлянето е по възмезден
начин.
По
делото не са събрани доказателства, от които може да се направи категоричен и
безспорен извод за недобросъвестност на третия ответник при придобиването на
процесната идеална част от апартамента. За наличието на знание за увреждане не
може да се съди само от това, че целият имот, ведно с други няколко имота,
предмет на продажбата, са били прехвърлени срещу обща и значително занижена
цена, както и от обстоятелството, че е бил адресно регистриран отпреди сделката
в един от продаваемите имоти. Дори и да се приеме, че е в близки отношения със
съпрузите и техен съсед, това обстоятелство също не доказва знание за
увреждане.
Следователно
недоказването на правно релеватния факт-недобросъвестност на последващия
приобретател при придобиването на 1/2 ид.ч. от апартамент № 48 в гр.София
обуславя неоснователност на иска в тази част с последици неговото отхвърляне.
По
отношение клаузата по т.11 от брачния договор и договора за покупко-продажба на
трите имота в гр.Нови Искър, сключен между Е.К. и Е.Х. също не са налице
предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване относителната им недействителност.
В чл.18 СК са регламентирани
режимите на имуществени отношения между съпрузите- на общност, на разделност и
договорен режим, измежду които могат да избират при сключването на брака. Разпоредбата
на чл.18, ал.4 СК допуска промяна на режима по време на брака, което следва да
стане по предвидения ред и форма. В хипотезата на заварен брак по смисъла на
§4, ал.2 ПЗР на СК съпрузите могат да преуредят имуществените си отношения чрез
брачен договор, с който да прекратят съществувалата до този момент съпружеска
общност и да изберат за в бъдеще друг законов режим. В случая с клаузата по
т.11 от брачния договор ответниците И.К. и Е.К. са установили помежду си режим
на разделност относно придобиваните по време на брака, но след сключване на
брачния договор имуществени права. Според чл.33, ал.1 СК при законов режим на
разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово
лично притежание.
Съгласието между
съпрузите за режим на разделност няма характер на увреждащо кредитора на единия
съпруг за личен дълг действие или сделка. С него не се извършва разпореждане
/отчуждаване/ със съществуващи имуществени права, а установява в имуществените
им отношения, че това, което всеки ще придобие е негова индивидуална
собственост, т.е. урежда титулярството на правата по време на брака за вбъдеще.
Действието му занапред изключва съпругът-длъжник да се лишава от или да
намалява имуществото си, защото към момента на съгласието за режим на
разделност такова в неговия патримониум не е възникнало, а това от своя страна
изключва и субективния елемент-знание за увреждане. В случай, че съпрузите
придобият по време на брака при този режим заедно имущество между тях възниква
обикновена съсобственост, като получената част от съпруга-длъжник служи за общо
обезпечение на задълженията му по чл.133 ЗЗД към кредитора. Ако единият съпруг
е допринесъл за придобиването на имуществото, това не променя правата на другия
съпруг, който се счита за инвидиуален собственик, а поражда облигационно
вземане за стойността на приноса по чл.33, ал.2 СК.
В случая договорът за
покупко-продажба на трите недвижими имота в гр.Нови Искър е сключен по време
след като Е.К. и И.К. установили помежду си по предвидения в СК ред имуществен
режим на разделност. Според нотариалния акт купувач е съпругата и правото на
собственост е възникнало в нейния партимониум. Тя не е длъжник на ищеца, поради
което последващото разпореждане с имотите в полза на третия ответник Е.Х. не е
увреждащо кредитора на съпруга й и в този смисъл относително недействително по
чл.135 ЗЗД. Обратното не следва от обстоятелството, че част от продажната цена
е заплатена с банков кредит, по който И.К. е солидарен длъжник. Това му
качество има значение само в отношенията с банката във връзка с погасяване на
кредита и в отношенията със съпругата на плоскостта на чл.33, ал.2 СК за това,
което евентуално е платил по кредитното правоотношение.
По изложените
съображения предявените искове по чл.135 ЗЗД са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Ответниците И.К. и Е.К.
не са направили разноски по делото, поради което такива в тяхна полза не следва
да се присъждат.
Ответникът Е.Х. е
представляван от адвокат, като по делото са представени два договора за правна
защита и съдействие-от 23.04.2018г. за сумата 5000лв. и от 11.03.2019г. за
сумата 9000лв., в които е удостоверено
плащане в брой. Със списъка по чл.80 ГПК този ответник е поискал присъждане
само на възнаграждението по втория договор от 9000лв., поради което съдът е
обвързан от волята на страната. Възражението на ищеца за неговата прекомерност
е основателно. Минималният размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
с оглед материалния интерес /данъчната оценка на имотите, а не пазарната им
стойност/ възлиза на 1840.95лв. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, съответно уговорения и платен размер е несързмерен спрямо
процесуалното представителство на адвоката в събирането на доказателства по
релевантните факти и в оборване насрещните възраженията, поради което и в
приложение на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва дасе намали до сумата от
2000лв. Тази сума съставлява за страната разноски и с оглед изхода от делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Г., гражданин на Израел,
притежаващ паспорт № 13125409/24.07.2008г., иззаден от правителството на
Израел, със съдебен адрес ***, против И.К.К., ЕГН **********, Е.Б.К., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, и Е.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на т.5 от
брачен договор от 01.03.2013г., с който И.К.К. прехвърлил на Е.Б.К. 1/2 ид.ч. от недвижим
имот-Апартамент № 48 с идентификатор 68134.4359.210.21.48, находящ се в
гр.София, ж.к.********, със застроена площ 59.28 кв.м., състоящ се от антре,
дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и един балкон, заедно с 1.62%
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена; относителна недействителност на
клаузата по т.11 от брачен договор от 01.03.2013г. предвиждаща режим на
разделност между И.К. и Е.К. и относителна недействителност на договор за
покупко-продажба от 28.11.2017г., обективиран в НА № 89, том І, общ рег.№ 4036,
дело № 69/2017г. за прехвърляне от Е.Б.К. на Е.Д.Х. на 1/2 ид.ч. от
1.Апартамент № 48 с идентификатор 68134.4359.210.21.48 в гр.София, ж.к.Люлин,
бл.143, вх.А, ет.1, със застроена площ 59.28 кв.м.,
състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и един
балкон, заедно с 1.62% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена; 2. Поземлен имот
с идентификатор 00357.5347.170 в гр.Нови Искър, ул.********, с площ по скица
395 кв.м., при съседи по кадастрална
скица: имоти с идентификатори 00357.5347.194; 00357.5347.197; 00357.5347.196;
00357.5346.296; 00357.5347.303 и 00357.5347.193, който съгласно документ за
собственост съставлява УПИ ІV-909 от кв.44 по плана на гр.Нови Искър, целият с
площ 550 кв.м., при съседи: път, УПИ
ІІІ-911 и УПИ VІ-909; 3.Поземлен имот с идентификатор 00357.5347.193 в гр.Нови Искър, кв.Курило, ул********, с площ
по скица 532 кв.м., при съседи по кадастрална скица: имоти с идентификатори
00357.5347.167; 00357.5347.194; 00357.5347.197; 00357.5347.170; 00357.5347.303
и 00357.5347.304, който съгласно документ за собственост е идентичен с УПИ
ІІІ-911 от кв.44 по плана на гр.Нови Искър, целият с площ 530 кв.м., при
съседи: от две страни-улици, УПИ ІІ-911, УПИ ІV-911 и УПИ VІІ-911, заедно с с
изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5347.193.1, с
разгърната застроена площ от 130 кв.м., състояща се на първи етаж от кухненски
бокс, трапезария, хол, баня с тоалетна и коридор и на втори етаж от две спални,
коридор, баня с тоалетна, заедно с котелно помещение с площ 20 кв.м. и
тераса-барбекю; и т.4 Поземлен имот с идентификатор 00357.5347.304 в гр.Нови
Искър, кв.Курило, ул.********с площ по скица 939 кв.м., при съседи по кадастрална скица: имоти с идентификатори
00357.5347.167; 00357.5347.193; 00357.5346.296; 00357.5347.303 и
00357.5346.259, който съгласно документ за собственост е идентичен с част от
УПИ І-92 от кв.44 по плана на гр.Нови Исъкр, целият с площ 1543кв.м., при
съседи: от две страни-улица и Д.М.Н.; заедно с находящата се в имота
еднофамилна жилищна сграда на един етаж
с идентификатор 00357.5347.304.2, със застроена площ 61 кв.м., заедно с всички приращения и
подобрения направени в имота.
ОСЪЖДА М.Г., гражданин на Израел, със
съдебен адрес ***, да заплати на Е.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2000лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: