Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 191 28.09.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и седми
юли, две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.
АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1411 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 61 от 26.03.2020г. по гр.д.№295/2019г. на РС- Карнобат, Й.Б.Н., ЕГН-**********,*** е осъден да плати на С.Б.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1350 лева - главница, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 540 лева и пропуснати ползи в размер на 810 лева за убити 3 бр. бременни животни – овце млечно направление без произход, вследствие причинено от ответника на 14.11.2018 г. около 16,30 часа ПТП с лек автомобил "О.К.", с рег. № ***по път 7306 на км 19+1, в близост до табелата, обозначаваща началото на с. Чубра, общ. Сунгурларе, ведно със законната лихва върху главницата от 1350 лева, считано от 14.11.2018 г. до окончателното плащане, като претенцията над уважения размер от 1350 лева до претендирания 3250 лева е отхвърлена.
С решението е отхвърлено възражението за прихващане, предявено от Й.Б.Н., срещу С.Б.С., за сумата от 1500 лева, от които 500 лева за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил "О.К.", с рег. А № 8506 КВ, причинени от овцете, собственост на С.Б.С. и за сумата от 1000 лева за причинени неимуществени вреди при възникнало ПТП на 14.11.2018 г.
Й.Б.Н. е осъден да заплати на С.Б.С. направените разноски по делото в размер на 916,38 лева, съответно последният е осъден да заплати на първия разноски по делото в размер на 440,00 лева.
Против това решение са постъпили две въззивни жалби.
Първата жалба е подадена от ответника Й.Б.Н., чрез адв.Даниел Петров. Същият атакува решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 1350 лв. обезщетение, от които 540 лв. – имуществени вреди и 810 лв. пропуснати ползи за 3 бр. убити бременни животни – овце, ведно със законната лихва считано от 14.11.2018г., както и в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че в тази му част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалния закон, а освен това го намира недопустимо.
На първо място въззивникът- ответник сочи, че съдът неправилно е допуснал промяна в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че ищецът е длъжен да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, както и искането си към съда и след като фактите и обстоятелствата, на които се основава иска са част от неговото основание, то според чл.214 ГПК изменение на основанието може да бъде извършено в първото по делото заседание. В процесния случай съдът допуснал изменение след преклузивния срок, което било недопустимо.
Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като петитумът съдържа искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3250 лв. обезщетение за имуществени вреди, а съдът се е произнесъл по иск за претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лв. и за 2250 лв.- пропуснати ползи.
На следващо място въззивникът- ответник заявява, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е основал решението си изключително въз основа на свидетелските показания, тъй като не е взел под внимание представено по делото удостоверение изх.№ 537/30.01.2020г. на БАБХ, от което е видно, че в информационната система на БАБХ е отразена смъртта на едно животно с ушна марка 100034000247003 на 14.11.2018г., въз основа на декларация за клане/умиране на животно от С.С. до д-р Сашо Р. – ветеринарен лекар обслужващ животните на ищеца. Заявява, че удостоверението представлява официален документ и неговото съдържание не може да бъде опровергано чрез свидетелски показания.
Сочи, че според приетото по съдебно-зоотехническа експертиза заключение, ищецът е собственик на 30 овце, с конкретно посочени ушни марки. Ищецът не е установил по категоричен начин кои точно овце са загинали в следствие на ПТП от 14.11.2018г., докато безспорно е установено, че от всички 30 овце липсва само една – тази с ушна марка 100034000247003, която е заклана от собственика- ищец.
Заявява, че идентификацията на животните в животновъдните обекти се извършва на основание Наредба № 6 от 08.10.2013г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в интегрираната информационна система на БАБХ и Наредба № 61 от 09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, както и от Регламент № 21/2004 за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите. В случай на умряло животно, трупът на същото следвало да бъде унищожен в екарисаж- обстоятелство, което не е установено по делото във връзка с твърденията за настъпила смърт на 5 овце.
Установено било, че автомобилът бил управляван със скорост не по-висока от 53-53 км/ч, а водачът направил всичко възможно да спре и да избегне удара с животните. Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, на пътя нямало знак, който да предупреждава за преминаващи животни.
Същевременно намира, че за безспорно установено, че ищецът не е осъществил необходимите действия да направлява животните и е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че съдът неправилно е изчислил размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Вещото лице е посочило, че определените от него цени касаят процесната година, а за бъдещ период същите са прогнозни и нереални, но въпреки това съдът определил размера на обезщетението за две години.
Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на пропуснатите ползи, което води до извод за неоснователност на претенцията. Цитира относима съдебна практика.
Изразява несъгласие и с определените разноски, които се дължат на ищеца спрямо уважената част на исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си е заявил, че моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо това иска да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Срещу тази жалба е постъпил отговор от адв. Светла Гонкова- Трайкова – процесуален представител на С.Б.С.. Ищецът намира жалбата на ответника за неоснователна, а решението в тази му част за правилно и обосновано. Развити са подробни съображения. Посочва, че не е налице твърдяното от въззивника изменение в основанието на иска, като според него е допуснато само изменение на обстоятелство в исковата молба във връзка с произхода на животните. Твърди, че съдът се е произнесъл по предявен иск. Сочи, че от свидетелските показания по категоричен начин се доказват твърденията на ищеца по отношение на загиналите животни и извода на съда в тази насока не може да бъде опроверган от представеното удостоверение от БАБХ. Заявява, че размерът на претърпените вреди е доказан. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Втората въззивна жалба е подадена от С.Б.С., чрез адв.Светла Гонкова- Трайкова. С нея решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 1350 лв. до претендирания 3250 лв., ведно със законната лихва считано от 14.11.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Ищецът счита в тази му част решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, както и за необосновано.
Сочи, че съдът постановил решението без да обсъди всички относими доказателства, доводи и възражения на страните. Преповторена е подробно фактическа обстановка, изложена в исковата молба, описани са подробно показанията на свидетелите по делото, които според ищеца установяват твърденията в искова молба. Според въззивника- ищец обстоятелствата по делото се установяват и от писмените доказателства, събрани по преписка № 454-р-10790/2018г. на РУП Сунгурларе.
Сочи, че от заключението на авто- техническата експертиза е видно, че пораженията върху автомобила на ответника са възникнали в следствие на сблъсък по време на движение с група от 5- 6 животни. Сочи, че обстоятелството, че ответникът не е успял да избегне сблъсъка с животните е индиция, че същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост и като е напуснал мястото на инцидента е създал пречки по отношение установяването на неговото състояние, т.е. дали е реагирал адекватно, употребил ли е алкохол и др.
Установено по делото било, че участъкът, по който се е движел ответника е абсолютно прав и той е имал обективната възможност да възприеме движещите се животни и да избегне удара.
Излага становище, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на извършителя на деликта.
Според жалбоподателя, заключението по зоотехническата експертиза е установило пълния размер на претендираните от ищеца вреди, а именно 2500 лв., от които 1000 лв.- преки имуществени вреди и 1500 лв. - непреки вреди.
Заявява, че не е доказано по делото ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради и което съдът неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и е намалил размера на обезщетението.
Моли, решението в обжалваната от него част да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение до размера от 2500 лв., т.е. още 1150 лв. над присъденото от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски пред двете инстанции.
С допълнителна молба, във връзка с указанията на съда ищецът е уточнил, че претендира още 460 лв. преки вреди и 690 лв. пропуснати ползи, ведно със законната лихва.
Срещу тази жалба е постъпил отговор от Й.Б.Н., чрез адв. Даниел Петров. Ответникът счита, че въззивната жалба на ищеца е неоснователна, а решението на съда в тази му част е законосъобразно. Излага съображения. Посочва, че въззивникът е изградил фактическата обстановка по делото само въз основа на ползващите го свидетелски показания. С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже, че е собственик на 5 броя овце, които са били бременни и съответно умъртвени в процесното ПТП, както и да докаже размера на претърпените вреди, което обаче не било сторено.
Заявява, че ищецът с действията си е допринесъл за настъпването на ПТП. По отношение твърдението в жалбата във връзка с установяването на факта дали водачът е употребил алкохол, въззиваемият счита, че това е ново обстоятелство, което не може да бъде въвеждано за първи път с въззивната жалба.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес от обжалването на съдебният акт в съответните части. Жалбите са редовни и допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищецът С.С., чрез пълномощника си адв. Гонкова- Трайкова е заявил, че е собственик на стадо от около 30 бр. овце, местна карнобатска порода, които отглежда в двора си в с.Чубра и пасе в землището на същото село. През ноември 2018г. овцете му били бременни.
Твърди, че извежда и прибира стадото си от и до пасищните територии по маршрут, одобрен от Община Сунгурларе чрез кметския наместник на с.Чубра. На 14.11.2018г. около 16.30 ч. ищецът прибирал животните от паша. Малко преди пътния знак, обозначаващ началото на населеното място откъм с. Пъдарево по път 7306, стадото и пастирът пресичали пътното платно. Част от животните били на платното, а ищецът подбирал последните от тях, изчаквайки ги в десния банкет по посока с.Чубра. В този момент управляваният от ответника автомобил „О.К.“ с рег.№ 8506 КВ, движещ се с висока скорост не успял да избегне удара и ударил 5 бр. овце, три от които, заедно с плода загинали на място, а останалите две, заедно с плода, починали по-късно от раните си. Водачът напуснал местопроизшествието. Множество очевидци се притекли на помощ на ищеца и информирали органите на „Пътна полиция“. Пристигналият на място екип на ПП съставил протокол за ПТП. Според ищецът той бил съставен в нарушение на Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН, ИЦГФ и бил неверен, тъй като отразявал информация за участник №2, който липсвал на местопроизшествието- разположение на пътното платно и щети по автомобила. Този факт се подкрепял от писмо от 5.02.2019г. на Началника на РУ на МВР гр. Сунгурларе.
Заявява, че извършеното от ответника противоправно деяние се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди- убити пет животни, собствени на ищеца.
Заявява, че е претърпял пряка загуба- намаляване на имуществото му с пазарната стойност а убитите 5 броя овце при единична цена 200 лв. на брой, или общо 1000 лв. Същевременно ищецът пропуснал и да увеличи имуществото си, понеже се очаквало убитите овце, които били в петия месец на бременността, да родят 5 бр. агнета, от чиято продажба ищецът очаквал да реализира по 150 лв. на брой, или общо 750 лв.
Освен това през една календарна година собственикът очаквал приход от една овца, включващ мляко, вълна, агне, докато разходите по отглеждането на едно животно включвали осигуряване на фураж, силаж, сено, ветеринарно- медицински разходи. Разликата между приходите и разходите възлизали на 150 лв., който бил очаквания чист доход /печалба/ от едно животно. Убитите животни били на възраст от 2- 4 години, поради което ищецът пропуснал доход за периода на достигане на минималната възраст на част от животните /пет броя/ за 2 години, или 1500 лв.
Общо преките вреди, за които ответникът следвало да обезщети ищеца били 1000 лв., а пропуснатите ползи- 2250 лв., които се дължат със законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ето защо е предявил иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответникът Й.Н., чрез пълномощника си адв. Андрияна Андреева, е представил своевременно отговор, с който е оспорил иска по основание и размер.
Посочил е, че исковата молба не е редовна, тъй като в нея не били идентифицирани животните, за които се иска обезщетение, чрез посочване на тяхната порода, цвят и възраст /за всяко от тях/. Не бил посочен и техният идентификатор- ушна марка, електронно средство за идентификация, електронна ушна марка, инжектируем транспондер. Моли ищецът да бъде задължен да представи удостоверение за регистрираните си овце и тяхната идентификация. Заявява, че процесните животни не са собственост на ищеца, както и че изобщо няма умъртвени животни. Липсвал списък от БАБХ за притежаваните от ищеца животни. Липсвали и доказателства, че притежаваните от ищеца животни са заплодени, в кой месец и с колко плода, като липсвал протокол от ветеринар, който да е констатирал бременността. Липсвали също доказателства за това кой е ветеринарния лекар, констатирал смъртта на животните, от какво е настъпила смъртта им и какво се е случило с умрелите овце, а така също липсвал и протокол от екарисаж за тяхното изгаряне.
Сочи, че фактическата обстановка била различна от описаната от ищеца. На 14.11.2018г., вече в сумрак, прибирайки се от работа по междуселищния път в близост до с. Чубра, ответникът заедно с брат си видял да преминава по пътя безнадзорно стадо овце. Намалил скоростта, за да пропусне стадото. Животните били без придружител. След като стадото преминало, на пътя внезапно изскочила една овца. Ответникът ударил спирачки, но ударил леко овцата. Тя паднала за момент на земята. Докато ответникът излезе от автомобила, овцата се изправила и хукнала след стадото. По тази причина ответникът продължил към с. Чубра. След пристигането на органите на реда ответникът разбрал, че имало пастир, който сигнализирал КАТ.
Оспорва, че е ударил 5 бр. овце. Сочи, че автомобилът му е малък, като в случай, че е участвал в ПТП, при което са умъртвени 3 бр. овце, автомобилът му трябвало изцяло да бъде смачкан отпред, което щяло да доведе до невъзможност да се движи. При посещението в дома му, извършено от младши автоконтрольор Р. последният направил снимка на автомобила, който бил в движение.
Заявява, че в случая е налице съпричиняване по смисъла на чл.50 ЗЗД. От отговора на писмото до процесуалният представител на ищеца, на последният бил съставен АУАН. Ищецът пасял овцете в непосредствена близост до пътя, по който се движат МПС, поради което той носел отговорност за причинената вреда, тъй като в качеството му на упражняващ надзор над вещта не направил необхоД.то, за да предотврати инцидента- нарушение на чл.106 от ЗДвП. Сочи, че когато животно напуска стопанството, движенията му следвало да се записват в документ, който го придружава.
Твърди, че единствената му вина е, че е напуснал мястото на сблъсъка с овцата, за което е понесъл административно наказание.
Намира за неоснователен иска за пропуснати ползи от бъдещ млекодобив, вълна и агнета от убитите овце. Позовава се на разрешението, дадено в ТР №3 от 12.12.2012г. по тълк. дело №3 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която не се предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й. По принцип пропуснатите ползи като вид имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване при непозволено увреждане, се изразявали в неполучено сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице, а в случая липсвали доказателства ищецът да е развивал постоянна земеделска дейност за времето, предхождало деликта и да е продавал млякото, агнетата и вълната, която давали овцете.
Моли искът да бъде отхвърлен.
В случай, че искът се приеме за основателен, ответникът е направил възражение за прихващане със свое вземане срещу ищеца за нанесените на автомобила му щети при удара с животното, при който били счупени двата предни фара на автомобила на стойност 250 лв., както и за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в тревожност и нарушение на съня вследствие изживения стрес.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е авто-техническа експертиза, както и зоотехническа експертиза.
Във връзка с данните от последната относно породата на притежаваните от ищеца овце, в с.з. на 3.02.2020г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за допускане на изменение в обстоятелствената част на исковата молба, като е посочил, че овцете на ищеца не са местна карнобатска порода, а са от млечно направление без произход.
Процесуалният представител на ответника е възразил да се допусне това изменение, като е посочил, че срока за това е първото по делото заседание, а по същество е направил възражение, че ищецът следва да знае каква порода са животните му.
В съдебно заседание на 27.02.2020г. районният съд е уважил искането, като е приел уточнението на породата на процесните животни, а именно, че вместо „местна карнобатска овца“, същите са от порода „млечно направление без произход“.
Районният съд е приел, че исковете са основателни до уважените от него размери.
Приел е, че от събраните доказателства безспорно се установява, че на 14.11.2018г. около 16.30ч. при управление на лек автомобил „О.К.“ с рег.№ ***с несъобразена скорост по път 7306 на км 19+1, в близост до табелата, обозначаваща началото на с. Чубра, ответникът ударил общо 5 овце, като вследствие на удара 2 от тях били убити на място на пътя, а една овца умряла по-късно от получените тежки наранявания. Приел е за недоказани твърденията за настъпила смърт на още две животни в нощта след ПТП, независимо от данните в САТЕ, че пораженията върху автомобила на ответника свидетелстват за удар с 5-6 животни. Приел е също, че трите овце били бременни. Въз основа на данните от САТЕ съдът приел, че преди удара МПС на ответника се е движило със скорост 50-53 км/ч, а в момента на удара с 15-18 км/ч.
Приел е, че деянието е противоправно, тъй като ответникът не управлявал автомобила със скорост, съобразена с пътната обстановка и не могъл да спре при появата на животните на пътя. След ПТП водачът не останал на място за установяване на причинените щети, а напуснал местопроизшествието, за което била ангажирана административно- наказателната му отговорност за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и бил санкциониран с наказателно постановление от 12.12.2018г., издадено от началника на РУ- Сунгурларе при ОД МВР- Бургас.
Приел за установено, че ответникът е осъществил деликт, предвид наличието на всички предпоставки по чл.45 и сл. от ЗЗД. По тази причина е счел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на причинените от ищеца имуществени вреди- стойността на убитите 3 животни- овце от порода „млечно направление без произход“.
Приел е, че стойността на една овца е 200 лв. към датата на ПТП- 14.11.2018г., а средната пазарна цена за агне /живо тегло/ е 150 лв. Приел е още, че приходът от мляко за една година е 73,50 лв. от овца. Така е достигнал до извод, че Средният приход от една овца млечно направление за една календарна година, включваща приход от агне и мляко /без вълна, която не се реализира/ е общо 223,50 лв.. Приспаднал е от тази сума разходите за храна на възрастното животно, храната за агнето, разходите за ветеринарна дейност, или общо 75-80 лв., поради което е приел, че чистата печалба от 1 овца за две календарни години е 300 лв.. Предвид изложеното районният съд е приел, че вследствие процесното ПТП имуществото на ищеца е намаляло с 1500 лв., от които 600 лв. била стойността на трите убити бременни овце, а 900 лв.- пропуснатата полза.
По повод възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът е констатирал, че и той като пастир е бил санкциониран по административно-наказателен ред за процесното ПТП за това, че като водач на стадото нарушил чл.106, ал.1 от ЗДвП и по-конкретно вмененото му задължение непрекъснато да направлява животните, така че те да не създават пречки и опасност за движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. В тази връзка съдът е посочил, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление за описаното по-горе административно нарушение е било отменено от съда с решение по АНД №193/2018г. по описа на РС- Карнобат, но не поради липса на вина у ищеца, а за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Ето защо, районният съд е приел, че поведението на ищеца също е било неправомерно, тъй като не е осъществявал необходимите действия да направлява и охранява животните /не бил близо до пътното платно, не контролирал преминаването на животните, с което създал пречки и опасност за движението/ и така също е допринесъл за ПТП, макар и в значително по-малка степен, поради което е приел, че дължимото обезщетение от 1500 лв. следва да бъде намалено с 10% . Ето защо е счел иска за основателен и доказан до размер от 1350 лв., от които 540 лв. равняващи се на стойността на убитите животни и 810 лв.- пропуснати ползи.
Районният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за прихващане на дължимото от него обезщетение и с претендираното от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо 1500 лв.
При проверката на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
Районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като е налице несъответствие между твърденията в исковата молба, в които се разграничават две самостоятелни искания- за претърпени вреди и за пропуснати ползи, а в петитума на исковата молба същите са обединени в едно искова претенция- за претърпени имуществени вреди.
Това процесуално нарушение на районния съд не води до извод за недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск. Задължение на въззивната инстанция е да го отстрани, което в случая е сторено. В резултат, с молба от 6.07.2020г. ищецът е конкретизирал, че от общо претендираната сума от 3250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди преките вреди са 1000 лв., а 2250 лв.- пропуснати ползи, което уточнение следва да бъде съобразено от въззивния съд.
Не е налице и следващото твърдяно процесуално нарушение- допуснато след установения в закона срок по чл.214 ГПК изменение на основанието на иска. Действително в хода на делото и след първото по делото съдебно заседание, предвид заключението на вещото лице е изменил твърденията си относно породата на притежаваните от него овце. Това обаче не съставлява изменение на основанието на иска. В конкретният случай основанието на иска е осъществен от ответника деликт- неправомерно увреждане на имуществото на ищеца от страна на ответника при допуснато пътно- транспортно произшествие, при което били умъртвени 5 броя овце, заедно с плода им. Индивидуализацията на животните чрез посочване тяхната порода, възраст, пол, цвят и други индивидуализиращи белези /например ушни марки/ са от значение за установяване твърденията относно това дали действително са погиналите при ПТП животни, както и за това кой е техния собственик, респективно- стойността на евентуално претърпените вреди, но изменението на твърденията за някое от тези обстоятелства не съставлява изменение основанието на иска, както неправилно счита въззивникът- ответник. Ето защо, като е допуснал конкретизацията на породата на овцете след срока по чл.214 ГПК районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.
Ето защо възраженията за недопустимост на решението е неоснователно.
По същество.
Безспорно е между страните, че при процесното ПТП, допуснато на 14.11.2018г. около 16.30ч., на третокласен път 7306 на км 19+1, преди табелата на с.Чубра, при управлението на лек автомобил „О.К.” с рег.№ А 8506 КВ, същият ударил част от стадо пресичащи през пътя овце.
Спорни са въпросите относно броя на убитите овце, както и тяхната собственост.
Ищецът твърди, че умъртвените вследствие сблъсъка овце са 5 броя, ведно с плода им, като три от тях загинали на място, а останалите вечерта след ПТП, вследствие нараняванията.
Доказателствата по делото по тези въпроси са противоречиви, като основателно е оплакването на въззивника- ответник, че районният съд не е ценил всички събрани по делото доказателства и не е обсъдил всички негови възражения.
Във връзка с оспорванията на ответника са представени два броя справки от БАБХ за наличните животни в животновъдния обект на ищеца към 14.11.2018г. и към 1.12.2018г. От първата справка е видно, че към 14.11.2018г. регистрираните в БАБХ овце на ищеца са били 30 бр. от женски пол, бели на цвят, местна порода, на възраст между 44,8- 45 месеца. За всяко от тях е посочена ушната марка. При съпоставка с втората справка, която е за състоянието на обекта месец след процесното ПТП се установява, че броя на регистрираните овце е намалял с една- тази с ушна марка № 100034000247003, като към края на 2018г. общия им брой е бил 29. Съгласно удостоверението, издадено от БАБХ- л.149 от делото на КРС, в интегрираната информационна система на БАБХ- ВетИС била отразена смъртта на едно животно на 14.11.2018г., на базата на издадена от ищеца на 15.02.2019г. декларация за клане/ умиране на място на животно до д-р Сашо Р.- регистриран ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект на ищеца. Или, пред БАБХ ищецът е декларирал, макар и три месеца след ПТП, настъпила на 14.11.2018г. смърт на едно свое животно, а като причина за това е посочил, че то е било заклано. Горната информация е отразена и в зоотехническата експертиза, изпълнена от в.л.Иван Иванов.
В докладната си записка от 16.11.2018г., младши автоконтрольор Д.Р., съставил протокола за ПТП /№1528849 от 14.11.2018г./ е посочил, че в 16.30ч. е получил сигнал от дежурния при ОДЧ- Карнобат за настъпило ПТП с материални щети, което той посетил на място, заедно със свой колега. Заварил два броя убити овце, намиращи се извън пътното платно.
В сведението си от 14.11.2018г. по повод образуваната преписка ищецът е заявил, че около 16.30ч. се прибирал със стадото си овце, които били 12 броя, като го превел по пътя между с.Чубра и с.Пъдарево до табелата на първото село. По пътя с висока скорост се приближил л.а. „О.”, син на цвят, който блъснал преминаващите животни. Водачът му спрял и се разкрещял на ищеца, при което последният разпознал, че това е ответника Й.Б.. След казаното, водачът на автомобила потеглил в неизвестна посока. Три от овцете били сериозно ранени, а едната била убита, като той й прерязал главата. След това се обадил на телефон 112.
В своето сведение от същата дата ответникът е заявил, че на същата дата около 16.30- 16.50 ч. се прибирал от работа с личния си автомобил „О.К.”. На около 20 метра от табелата на с.Чубра, на неосветено място внезапно изскочили стадо овце. Посочил е, че не е карал с повече от 50 км/ч., а животните видял в последния момент, понеже било тъмно и не могъл да спре. Признава, че е блъснал 2 или три от тях. Сочи, че е спрял, но понеже имало доста хора от ромски произход, близки и съседи на ищеца, той запалил колата си и се прибрал, а около час по- късно в дома му отишъл представител на полицията, който снел от него писмени сведения и му съставил акт. Посочил е, че няма вина, тъй като произшествието е на главен път, поради което счита, че не може свободно животни да преминават през него, понеже създават опасност за движението.
Снето е писмено сведение и от Р.Ж.Й., която е била очевидец на случилото се. Същата е посочила, че около 16.30 ч. е стояла в дома си в очакване прибирането на животните си- пет броя овце, чийто овчар бил ищеца по делото. В момента, в който нейните овце се отделили от стадото на ищеца тя видяла автомобил „О.К.” да се приближава от с. Пъдарево с висока скорост. В този момент овцете на ищеца се намирали на пътя. Лекият автомобил ударил три овце и водачът му си тръгнал.
Въз основа на тези сведения е съставен протокола за ПТП, в който е посочено, че щетите от сблъсъка с автомобила са три броя овце.
Съставени са актове са извършени административни нарушения на ищеца и на ответника.
Този на ищеца е за виновно нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП, че като собственик и водач на стадо овце не направлявал животните така, че да не създават пречки за движението и да не ги оставя без надзор в обхвата на пътя. Въз основа на него е издадено наказателно постановление №18-0454-000676 от 12.12.2018г., с което на ищеца е наложено административно наказание по чл.184, ал.1, т.1 ЗДвП- глоба в размер на 30 лв. последният го е обжалвал пред съда. С влязло в сила на 12.12.2019г. решение по АНД № 193/2019г. на КРС наказателното постановление е отменено, като решаващите мотиви на съда са, че както в АУАН, така и в НП не е описано нарушението , а е цитирана разпоредбата на чл.106 ЗДвП, с което е нарушено правото на защита на С.С..
АУАН на ответника е съставен за това, че е допуснал ПТП като е ударил три броя животни /овце/ свободно движещи се на пътното платно и като участник в ПТП не спрял , за да установи последиците от произшествието, с което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на него е издадено наказателно постановление №18-0454-000677 от 12.12.2018г., с което на ищеца е наложено административно наказание по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Безспорно е, че постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Пред районния съд са разпитани множество свидетели.
Свидетелите М.Х.и Р.Й. са били очевидци на процесното ПТП.
Първият от тях бил на двора си, намиращ се до шосето, в съседство с този на ищеца. Около 16.20-16.40 ч. чул „страхотни спирачки” /измерили по-късно спирачния път, който бил 15 метра/ и видял син автомобил „О.К.” да удря „задната част на овцете”, т.е. втората група овце, които преминавали в близост до табелата на с.Чубра /преди нея/. Докато отиде на местопроизшествието, ответникът Й., добре познат на свидетеля, вече си бил заминал. Ищецът С. стоял от срещуположната страна на асфалта, понеже карал овцете след стадото. Според свидетеля, при процесното ПТП С. бил на 2-3 метра от асфалта и на около 5 метра от овцете, които били на асфалта. Този свидетел помогнал на ищеца да прибере овцете. Този свидетел, че две овце умрели на място, а третата била отхвръкнала в канавката. Според свидетеля овцете били много ударени, пълни с кръв и не ставали за консумация. Трите мъртви овце били закарани на количка в дома на ищеца. Свидетелят сочи, че е видял в стадото още една наранена овца, чиито вътрешности /”шкембя”/ се влачели по земята и й пречели да ходи, а през нощта умряла. Умрелите овце не били предадени на екарисаж, а били заровени. Свидетелят твърди още, че всички овце на ищеца, около 30 на брой били еднакви, както и че били бременни- след около месец трябвало да раждат.
Свидетелката Р.Й., която е пряк очевидец на случилото се, потвърждава пред съда сведенията, които е дала пред органите на МВР. Сочи, че когато е станало ПТП била в своя двор, на около 100 м. от местопроизшествието, в очакване прибирането на своите животни, с лице към шосето. Сочи, че ищецът пасял само своите и нейните животни. Видяла автомобила на ответника, когато добре познавала, понеже купувала от него фураж и др. Заявява, че не е чула спирачки, но чула удар и видяла колата на ответника да удря животни. Ответникът отворил вратата на автомобила и стъпил с единия крак на пътя, но само погледнал и после заминал. Той пътувал сам в автомобила. Тя отишла на мястото на удара и видяла счупени стъкла, както и две умрели на място овце. Ищецът по време на удара бил още в нивата, където отделили овцете на свидетелката от тези на ищеца, като разстоянието между него и шосето било 10-15 метра.
Свидетелят Д. Р.- младши автоконтрольор, съставител на протокола на ПТП възпроизвежда описаното в докладната записка, като сочи, че на мястото на ПТП е установил тълпа от хора от ромски етнос над 10 човека, а встрани от пътното платно имало 1-2 умрели животни. По посока на движението вляво видял една мъртва овца, а ищецът му казал, че има и друга. При проведената беседа с хората установил, че ответникът, движейки се от с.Пъдарево към с.Чубра блъснал с колата си едно или две животни, слязъл, разправял се със собственика, после се качил на автомобила си и си заминал. Овчарят бил след овцете, а трябвало да е пред тях, облечен в жълта жилетка. Когато снел обяснения от ответника, последният му казал, че се движел бавно, но в тъмното изскочили едни овце, натиснал спирачки, но ги ударил. Съставил актове и на двамата и им връчил протокола за ПТП. 20- 30 минути след като му връчил акта, по телефона се обадил пострадалия и казал, че има и други пострадали животни. Заявява, че не е видял спирачен път, защото било тъмно. При огледа на автомобила констатирал, че отпред бил със счупен фар, а калникът и бронята му били деформирани. По автомобила имало и вълна от овцете.
Въззивният съд не кредитира показанията на двама от свидетелите- на Б.С.Б. - син на ищеца, както и на Д. Б.Н.- брат на ответника, в частта, в която излагат изгодни за призовалите ги страни показания, тъй като освен че са заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК от изхода на делото, като близки на страните, двамата излагат показания, които противоречат на останалите доказателства.
Така например св.Б.С. сочи, че баща му има към 30 овце, които са регистрирани и имат ушни марки, но същевременно заявява, че умрелите при ПТП овце са общо 5 броя- три от тях умрели веднага, а останалите две на сутринта. Очевидно е несъответствието между твърдението на този свидетел, че всички притежавани от баща му овце са регистрирани и с ушни марки и данните в БАБХ, които установяват, че по данни на самия ищец на 14.11.2018г. от регистрираните в БАБХ била заклана само една овца с посочена ушна марка и не е била заявявана смъртта на други овце на ищеца.
Свидетелят Д. Н. пък твърди, че се е возил в автомобила на брат си при настъпване на процесното ПТП. Показанията му са очевидно неверни, тъй като свидетелите очевидци, които не са заинтересовани от изхода на делото- Й. и Х. заявяват, че в автомобила е пътувал само ответника, а освен това при снемането на обясненията му непосредствено след инцидента самия ответник не е посочил, че е пътувал с брат си. Неверни са и очевидно в полза на ответника са и данните относно времето, по което е настъпило ПТП- след 17 ч., макар всички останали свидетелски показания и писмени доказателства, включително тези на св.Р., установяват, че ПТП е станало към 16.30ч., т.е. в светлата част на денонощието.
Свидетелят Д.И.- изпълняващ длъжността кмет на с.Чубра е посочил, че е налице утвърден със заповед маршрут за придвижване на селско-стопанските животни /приложен е и картен материал за това/, като същия се спазва от стопаните на животни и няма съставен актове за допуснати нарушения.
От авто-техническата експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
На 14.11.2018г. около 16.30ч., при управлението на автомобил марка „О.”, модел „К.” с рег.№ ***по третокласен път №7306 в посока от с.Пъдарево към с.Чубра в участъка от пътя включен в километър 19+100, обхващаш подхода между двете табели на селото. Приближавайки лявата за него табела, водачът забелязал пресичащи пътя овце. Въпреки, че задействал спирачната уредба, не успял да спре и се врязал в група животни пред него. Тези животни били изостанали зад стадото, след разделянето му и отлъчването на една част от тях и последните животни от стадото.. Ударът между автомобила и животните настъпил на пътното платно. От него две от животните загинали на място, а третото останало извън пътя. Други две животни били живи, но сериозно ранени. От сблъсъка с телата на животните в предната част на автомобила възникнали деформации по левия капак, бронята и пластмасовата декоративна решетка на автомобила, както и по предната част на капака на двигателния сектор. От деформацията на калника и капака се счупила прозрачната част на левия фар, а десният бил с пропукана лицева страна. Спирачните следи били 15 м. Участъкът от пътя бил със сухо асфалтово покритие, равен, без напречен и надлъжен наклон и без повърхностни увреждания. ВиД.стта не била ограничена от препятствия или мъгла. Според експертът скоростта на автомобила преди да забележи опасността пред него не била повече от 53- 54 км/ч, а на 2-3 метра от края на спирачната следа скоростта била не повече от 19 км/ч. Експертът е посочил още, че пораженията върху автомобила, управляван от ответника са възникнали вследствие на сблъсък по време на движение с група от 5-6 животни с тегло около 60 кг.
От зоотехническата експертиза се изяснява, че овцете от стадото на ищеца са от породата млечно направление, без произход, а не от заявената в исковата молба порода местна Карнобатска овца, която е една от най-старите и автохтонни породи в България. Показаните на експерта овце били с електронни ветеринарни марки на ушите . Същите не били контролирани от животновъдни асоциации. Сочи, че не е логично стопанин да държи в стадото си животни, които са ялови и по които ще има само разходи , а не приходи. Изтъква, че животните от тази породи встъпват в полова зрялост на 1,5 години /18 месеца/, разгонват се един път в годината през м.август или септември, когато се осеменяват, при което към 14.11.2018г. процесните животни би трябвало да са били в напреднала бременност.
От тази експертиза се установява, че средната пазарна цена на една овца е 200 лв., а за агне за периода зима- пролет 2019г. е 150 лв. Като е посочил конкретните разходи във връзка с отглеждането на една овца и агнето й, както и приходите от мляко от една овца, експертът е посочил, че приходите от една овца майка за 1 година биха били около 150 лв. за календарна година, включващи агне и мляко, без вълна, която за тази порода не била качествена. Посочено е още, че за следващата година цените нямало да са реални, а прогнозни.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема следните правни изводи:
С оглед отразеното в протокола за ПТП и показанията на св.Р. и Х., въззивният съд намира, че умрелите непосредствено вследствие удара от автомобила на ответника овце са три на брой, като две от тях не са били регистрирани в БАБХ, а третата, с ушна марка №100034000247003 е била обезглавена от ищеца при ПТП. Трите животни не са били предадени в екарисаж, а загробени в околностите на селото. Същите са били в напреднала бременност- така св.Х. и зоотехническата експертиза.
За останалите сериозно наранени овце /броят им не е ясен, доколкото св.Х. сочи, че е била една, а сина на ищеца, чиито показания не следва да се кредитират - 2/ липсват безспорни доказателства, че са починали само вследствие нараняванията /за това не е бил уведомен ветеринарният лекар, обслужващ стадото/, нито че не са били годни за консумация. Няма свидетели- очевидци, които да не са заинтересовани от изхода на делото, които да могат да установят това, а данните изнесени от младши автоконтрольора се основават на споделеното му по телефона от ищеца.
По делото липсват писмени доказателства за собствеността на убитите животни , (т.е. документ по смисъла на §1, т.48 от Закона за животновъдството), което е от съществено значение за това дали на ищеца се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Индиция за собствеността на животните се съдържат единствено в свидетелските показания на св.Х. и Й., които заявяват, че умрелите при ПТП овце са били на ищеца, а за едното от животните- и данните от БАБХ. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на собственост върху животни не се установява единствено с писмени доказателства, доколкото придобиването на такива може да стане и в резултат на приплод от собствени животни.
Ето защо, съдът намира, че умрелите вследствие процесното ПТП 3 броя овце от млечна порода са били собственост на ищеца, макар две от тях да не са били регистрирани по установения ред пред БАБХ, като същите са били бременни. С оглед заключението на зоотехническата експертиза вследствие на смъртта им ищецът е претърпял вреди в размер на 600 лв. общо за трите овце, както и пропуснати ползи от по 300 лв. за период от две години, които би получил от всяка от тези три овце, които включват стойността на агнетата и млякото, които биха дали тези три овце. Несъстоятелни са доводите на въззивника- ответник, че пропуснатите ползи са установени само за една година. Видно е, че овцете на ищеца са били в млада възраст- 44-45 месеца, поради което добивът на агнета за две години от всяка от тях не е предполагаем, а очакван. Несъстоятелно е и оплакването, че не било доказано ищецът да е продавал млякото от овцете, тъй като дори да не го е продавал, същият е бил лишен от възможността да го ползва сам, както и да приготвя от него други млечни продукти /например сирене/.
Ето защо, правилен е извода на КРС, че претърпените вреди от ищеца са в размер на 600 лв., а пропуснатите ползи- 900 лв.
Правилен е и извода на КРС за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. От показанията на св.Й. се изяснява, че ищецът не е бил на шосето при преминаването на втората част от стадото, а все още е бил в нивата, на около 15 метра от пътя в опит да прибере и последните овце, с което като е нарушил задължението си по чл.106 ЗДвП при пресичането на пътя непрекъснато да контролира и направлява животните така, че да не създават пречки и опасности за движението. Очевидно е, че същият не е бил в състояние да реагира, за да ускори движението на овцете, макар да е видял отдалече /както и останалите свидетели/ приближаващия се към стадото автомобил.
Ето защо, правилно районният съд е приел наличието на съпричиняване от страна на ищеца на процесното ПТП, както и процентът на това съпричиняване- 10%.
Предвид изложеното и на основание чл.45 ЗЗД за ответникът е възникнало задължение да обезщети ищеца като собственик на три броя загинали при ПТП , заедно с плода си овце за претърпените от него вреди в размер на 540 лв., както и пропуснати ползи в размер на 810 лв.
Ето защо искът за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника за главницата /претърпени вреди/ е основателен и доказан в размер на 540 лв., а за пропуснати ползи- 810 лв., като за горницата над тези размери следва да бъде отхвърлен.
Съответно, предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, обезщетението за забавено плащане на обезщетението се дължи от датата на увреждането- 14.11.2018г.
Тъй като фактическите и правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на районния, то решението на последния следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото- отхвърляне на двете жалби, разноските за въззивната инстанция следва да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 26.03.2020г. по гр.д.№295/2019г. на РС- Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.