№ 196
гр. Русе, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100105 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК- за установяване недължимост на вземането по издаден изпълнителен
лист като погасено по давност.
Ищцата Р. М. К. твърди, че на 15.07.2009 г. бил сключен договор за
банков кредит № 67381 между „Райфайзенбанк / България“ ЕАД- гр.София и
кредитополучателя ЕТ „А.Б.- Аполо“, по който се съгласила да гарантира за
задълженията на кредитополучателя като станала солидарен длъжник.
Условията по договора за банков кредит били предоговорени с анекс № 1 от
08.07.2010 г., по който също имала качеството на солидарен длъжник. На
04.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 3584/2021 г. по описа на РС-Русе в полза на
кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД- София била издадена заповед №
2336 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, а на 09.05.2012 г. бил издаден и изпълнителен лист срещу длъжника
по договора за кредит, както и срещу всички солидарни длъжници, вкл. и
срещу нея за сумите: 20 368.45 евро- главница, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение- 03.05.2012 г. до окончателното плащане; 3455.55 евро-
изискуема разовна лихва, начислена а периода от 05.01.2011 г. до 20.04.2012
г. вкл.; 502.26 евро- изискуема наказателна лихва за периода 07.02.2011 г.-
1
02.05.2012 г., 513.35 евро- изискуема лихва, дължима съгласно чл.5.1 вр.чл.4,
б.“а“ и чл., букви „в“, „г“, „д“, „е“ и „ж“ от анекс №1 от 08.07.2010 г.,
начислена за периода 15.04.2009 г. до 07.07.2010 г. вкл., както и за сумите
971.64 лв.- разноски за заплатена държавна такса и 935.85 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 20128320402175 по описа за 2012 г. на ЧСИ с рег.№ ***-И.Х.,
действащ в района на Окръжен съд-Русе. В рамките на образуваното
изпълнително дело до нея на 23.07.2012 г. била изпратена покана за
доброволно изпълнение, получена на 24.07.2012 г. Едновременно с поканата
за доброволно изпълнение бил наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, както и запор върху банковите й сметки в Алфа банк,
СИбанк, Райфайзенбанк и ОББ като нито един от тези запори не бил изпълнен
и от третите лица не постъпвали суми по изпълнителното дело като резултат
от наложените запори. На 30.08.2012 г. била наложена възбрана върху
притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижим имот- апартамент, находящ се в
гр.Р., бул.Л. **, вписана в имотния регистър на 31.08.2012 г., което било и
последното предприето спрямо нея действие, поискано от взискателя
Райфайзенбанк България ЕАД-София в рамките на горепосоченото
изпълнително дело. Тъй като взискателят не искал извършване на други
изпълнителните действия спрямо нея, считано от 01.09.2014 г.
изпълнителното производство по отношение на нея било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като съгласно чл.433 от ГПК съдебният
изпълнител следвало служебно да вдигне наложените възбрани и запори и
същите губели своето действие. След получаване на ПДИ, заедно със
заповедта за незабавно изпъление и изпълнителния лист, подала възражение,
в резултат на което кредиторът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД предявил
иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си-
предмет на гр.д. № 989/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. С решение
№30/28.01.2013 г., постановено по делото, било признато за установено
съществуването на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ №3584/2012 г. по описа на РРС. Решението на ОС-Русе
било потвърдено с решение №209/24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 146/2013 г. на
ВТАС и влязло в сила на 29.05.2015 г., когато било постановено определение
№281 по т.д.№ 1175/2014 г. по описа на ВКС, с което не било допуснато до
2
касационно обжалване въззивното решение. От влизане в сила на решението
по гр.д.№ 989/2012 г. по описа на РОС- 29.05.2015 г. съгласно чл.117, ал.2 от
ЗЗД започнала да тече нова петгодишна давност за всички процесни
вземания, тъй като същите били установено със съдебно решение. На
17.08.2021 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД като
цесионер, по силата на който ответното дружество придобило процесните
вземания на банката, дължими от нея. За цесията била уведомена на
12.10.2021 г. С молба от 28.10.2021 г. новият кредитор поискал от съдебния
изпълнител да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
производство по изп.д.№20128320402175, включително и спрямо нея, което
било сторено с разпореждане от същата дата. С нова молба- вх.№
21918/23.12.2021 г. по изпълнителното дело взискателят поискал да бъде
наложен запор върху трудовото й възнаграждение, както и да бъде извършена
обща имуществена справка и при наличие на имущество да бъдат наложени
запори/ възбрани с цел обезпечаване на вземанията. Спрямо нея като
длъжник , считано от 30.05.2015 г./ датата, следваща момента на влизане в
сила на решението по гр.д.№ 989/2012 г. по описа на РОС/ започнала да тече
нова погасителна давност, която съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД е петгодишна.
След тази дата в предвидения в закона петгодишен давностен срок не били
предприемани действия на принудително изпълнение, не били налице и други
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Поради това
на 30.05.2020 г. давностният срок изтекъл и всички вземания били погасени
по давност. Тъй като по отношение на нея било налице погасяване по давност
на вземания, било недопустимо последващо принудително изпълнение за
тези вземания. Предвид отправеното от ответника искане от 23.12.2021 г. до
съдебния изпълнител за предприемане на нови изпълнителни действия
спрямо нея, бил налице правен интерес от предявяването на иска за
установяване по съдебен ред погасяването на вземанията по давност.
Претендира съдът да постанови решение, с което да признание за установено
по отношение на ответника, че не съществува право на принудително
изпълнение за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София в общ размер на
69150.54 лв., от които 39837 лв.- главница и 29313.54 лв.- лихви, предмет на
изп.д.№ 20128320402175 по описа на ЧСИ И.Х.- рег.№ *** на КЧСИ спрямо
Р. М. К. поради погасяването му по давност. Претендира и направените
3
разноски за производството.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София счита предявеният иск за
допустим. По същество оспорва основателността му по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че по отношение на ищцата
са извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъснали
давността, поради което вземането им не е погасено по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2009 г. в гр.Русе «Райфайзенбанк /България» ЕАД- гр.София от
една страна и от друга- ЕТ А.Р.Б. с фирма «А.Б.» като кредитополучател и
солидарните длъжници А.Р.Б., С.С.Б., П.Р.А., А.А.Ф. и Р. М. К. е сключен
договор за банков кредит №67381, по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателя сумата в размер на 22 204.92 евро с краен срок на
погасяване 05.07.2014 г. В договора са уговорени условията и сроковете за
усвояване на кредито, лихвите, таксике и комисионните, начина и сроковете
за погасяването му, както и задълженията на страните по него, случаите на
неизпълнение и правните последиците от неизпълнението. С анекс №1 от
08.07.2010 г. страните преуреждат начина на погасяване на кредита и, вкл. И
по отношение на просречените задължения.
На 04.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 3548/2012 г. по описа на РРС в полза на
банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците ЕТ А.Р.Б. с фирма «А.Б.»
като кредитополучател и солидарните длъжници А.Р.Б., П.Р.А., А.А.Ф. и Р.
М. К. за сумите: 20 368.45 евро главница, законнтата лихва върху главницата,
считано от 03.05.2012 г. до окончателното плащане, 3455.55 евро- изискуема
редовна лихва, начислеа за периода 05.01.2011 г.- 20.04.2012 г., 502.26 евро-
изискуема наказателна лихва за периода 07.02.2011 г.- 02.05.2012 г., 513.35
евро- изискуема лихва, дължима съгласно чл.5.1 вр. чл.4, б.»а» и чл.1, букви
«а»-«ж» от Анекс №1, както и за разноските.
По молба на взискателя «Райфайзенбанк /България/» ЕАД- гр.София
срещу горепосочените длъжници е образувано изп.д.№ 20128320402175 по
описа на ЧСИ И.Х.- рег.№ *** на КЧСИ въз основа на издадения в полза на
4
банката изпълнителен лист на основание заповедта за незабавно изпълнение.
В молбата взискателят е посочцил конкретни изпълнителни способи и е
възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
На 23.07.2012 г. ЧСЕ е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на Р. М. К. със запорно съобщение- изх.№ 34144/23.07.2012 г. и запории
върху банковите сметки на лицето.
До Р. М. К. е изпратена ПДИ, връчена на 24.07.2012 г. с преписи от
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
С молба- вх.№ 31665/17.08.2012 г. К. е поискала вдигане на наложения
запор върху трудовото й възнаграждение като е заявила, че ще внася
ежемесечно суми по банков път за погасяване на задълженията. На 30.08.2012
г. е наложена възбрана върху притежаваната от Р.К. ид.ч. от недвижим имот.
Безспорно е по делото, че Р.К. е подала възражение по реда на чл.414 от
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, както и че кредиторът е
предявил иск по чл.422 от ГПК- за установяване на вземанията по издадената
заповед за незабавно изпълнение- предмет на гр.д.№ 989/2012 г. по описа на
ОС-Русе. С решение №30/28.01.2013 г. по гр.д.№ 989/2012 г. е признато за
установено по отношение на Р. М. К. и А.А.Ф. вземането на банката по
издадената заповед за изпълнение по чл.417 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3548/2012 г. по описа на РРС. Решението е потвърдено с решение №
209/24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 146/2013 г. на ВТАС и е влязло в сила на
29.05.2015 г.
До 24.08.2020 г. спрямо Р.К. не са искани и не са извършвани
изпълнителни действия и няма приложени изпълнителни способи. От тази
дата са извършвани парични преводи с наредител М.Б.М.-С. и основание
изп.д.№ 20168320400754 и разпределяни за погасяване на задълженията по
изп.д.№ 2175/2012 г. по описа на ЧСИ И.Х..
На 28.10.2021 г. като взискател по делото е коституиран «ЕОС Матрикс»
ЕООД-София по негова молба и въз основа на договор за цесия, сключен на
17.08.2021 г. с «Райфайзенбанк / България» ЕАД- София.
С молба от 23.12.2021 г. ответникът е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, както и извършване на обща
имуществена справка и налагане на запори / възбрани върху притежаваното
5
имущество и банкови сметки с цел обезпечаване на вземанията.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
От приетите по делото писмени доказателства и приложеното
изпълнително дело № 2175/2012 г. по описа на ЧСИ И.Х.- рег.№ *** на КЧСИ
се установява, че е налице е висящо принудително производство между
страните по делото като ответникът в качеството на взискател е поискал
предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо ищццата. Тези
факти обуславят правния интерес от търсената защита.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Ищцата като длъжник по изпълнението оспорва съществуването на
изпълняемото право по издаден в полза на ответника изпълнителен лист като
искът е основан на факти, настъпили след приключване на производството по
делото- погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл.от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В чл.111 от ЗЗД е предвиден по- кратък давностен срок за вземания с
периодичен характер.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
6
В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на принудително
изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си за главница, лихви и разноски на 09.05.2012 г. по ч.гр.д.№
3548/2012 г. въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Заповедта за
изпълнение е била оспорена от ищцата, поради което взискателят
„Райфайзенбанк /България/ “ ЕАД- София е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си по издадената в негова полза заповед за
изпълнение- предмет на гр.д.№ 989/2012 г. по описа на Русенския окръжен
съд. Искът на банката е уважен като с №30/28.01.2013 г. по гр.д.№ 989/2012 г.
е признато за установено по отношение на Р. М. К. и А.А.Ф. вземането на
банката по издадената заповед за изпълнение по чл.417 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 3548/2012 г. по описа на РРС. Решението е потвърдено с
решение № 209/24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 146/2013 г. на ВТАС и е влязло в
сила на 29.05.2015 г.
От влизане в сила на съдебното решение по отношение на вземанията на
кредитора е започнала да тече нова погасителна давност по смисъла на чл.117
от ЗЗД, чийто срок е винаги петгодишен.
В случая срледва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от
ЗЗД, съгласно която правна норма, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е винаги пет години.
Решението, с което е установено вземането на взискателя е влязло в сила
на 29.052015 г. с постановяване на определение № 281/29.05.2015 г. по т.д.№
1175/2014 г. на ВКС., поради което от 30.05.2015 г. спрямо ищцата в
качеството й на солидарен длъжник е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок.
От данните по приложеното изпълнително дело е видно, че в периода
30.05.2015 г. до 30.05.2020 г. спрямо ищцата не са искани и съответно не са
предприемани изпълнителни действия. Няма доводи и доказателства за
наличие на други факти, които да спират или да прекъсват давността по
отношение на нея, поради което съдът приема, че на 30.05.2020 г. е изтекъл
визирания в закона давностен срок и вземането на вземането на взискателя
7
спрямо нея е погасено.
От доказателствата по приложеното изпълнително дело, както и от
приетото удостоверение на ЧСИ се установи, че в периода от 24.08.2020 г.-
24.08.2021 г. по сметката на съдебния изпълнител са превеждани парични
суми с наредител М.Б.М.-С. и основание изп.д.№ 20168320400754, които са
разпределяни за погасяване на задълженията по изп.д.№ 2175/2012 г. по описа
на ЧСИ И.Х..
Тези плащания са извършени след изтичане на погасителната давност, но
същите нито прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните
последици.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответника.В полза на ищцата следва да се присъдят действително
направените от нея разноски, изразяващи се в платена държавна такса и адв.
възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното от
ищцата адв. възнаграждение. по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Същото е
неоснователно, тъй като възнаграждението е в минималния размер, визиран в
чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.София, че не съществува право на
принудително изпълнение за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София в
общ размер на 69150.54 лв., от които 39837 лв.- главница и 29313.54 лв.-
лихви по издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 3548/2012 г.
по описа на РРС, предмет на изп.д.№ 20128320402175 по описа на ЧСИ И.Х.-
рег.№ *** на КЧСИ спрямо Р. М. К. , ЕГН ********** от гр.Русе поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
8
гр.София да заплати на Р. М. К., ЕГН ********** от гр.Русе сумата в размер
на 5371.02 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9