Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав
в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ МАРИНА
ГЮРОВА
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на
прокурор: Любомир
Мирчев, като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД №
1312 по описа на Софийски градски съд за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба от адв. Д.С. от САК, в качеството му на защитник
на подсъдимата И.Ц.П., с ЕГН:
**********,
срещу решение от 11.12.2018 година, постановено по НОХД № 21876 по описа на
Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 21 състав.
С посоченото
първоинстанционно решение подсъдимата И.Ц.П., с ЕГН: **********
е била призната за виновна в това, че на 19.03.2015 година, във времевия
диапазон от около 08:30
часа до около 09:00
часа, в град София, в района на кръстовището на ул. "Леонардо да
Винчи" и ул. "Гогол", не положила достатъчно грижа за гръбначно
животно – куче на име "Кайо", пол – мъжки, порода "Немска
овчарка", родено на *** година, което се намирало под неин надзор, като
оставила кучето без надзор, без намордник и повод, не осъществявала постоянен и
непосредствен контрол върху поведението на кучето, в нарушение на задълженията
си по чл. 172, т. 2 ЗВД:
"Собствениците на
домашни любимци са длъжни:
2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;",
както и по чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВД:
"Забранява се: 3. извеждането на кучета без
повод, а на агресивни кучета – и без намордник;", в резултат на което то причинило
две средни телесни повреди на човек – А.А.К., изразяващи се в: 1. Счупване на лявата
голямопищялна кост на левия долен крайник, довело до трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и 2 – изкълчване
на лявата раменна става, причинило трайно затруднение в движението на десния
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 305, ал. 5 НПК,
във вр. с чл. 78а НК, районният съд я освободила от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание "Глоба"
в размер на 1 000
(хиляда) лева.
Със същото решение подсъдимата
И.П. е била осъдена да заплати направените по делото разноски: 126.96 лева – за
съдебномедицинска експертиза по сметка на Столична дирекция на вътрешните
работи, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
В срок е подадена въззивна
жалба и в нея се релевират оплаквания, че решението е необосновано и
незаконосъобразно. След изготвяне на мотивите към решението е подадена и
допълнителна въззивна жалба с развити доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Като в жалбата се развиват съображения за нарушение при
анализа и оценката на събраните по делото доказателства и по тази причина се
твърди, че районния съд е достигнал до погрешни изводи, които са довели в
крайна сметка до постановяване на необоснован съдебен акт. Направено е искане
за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново, с
което подсъдимата И.П. да бъде призната за невинна.
В разпоредително
заседание на 10.04.2019 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимата
И.П. не се явява, за нея се явява адв. Д.С. от САК, който поддържа жалбата.
Няма доказателствени искания. Счита, че липсват безспорни доказателства, че
именно кучето на неговата подзащитна е причинило телесните увреждания на
пострадалата. Счита, че те са получени при игра между двете кучета – това на
пострадалата и другото, на неговата подзащитна. Намира също, че не е доказано
кое куче точно е причинило вредите, а в такива случаи е нормално собственикът
да не вини своето куче, а чуждото. Моли да бъде отменено решението на Софийски
районен съд и да бъде постановен акт, който да признае подсъдимата за
невиновна.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита, че подадената жалба е неоснователна.
Счита, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен и категоричен
начин е доказано авторството и вината за извършеното престъпление, поради което
моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба и
допълнителната такава,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
първоинстанционния съд по
съществото си законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните:
Първоинстанционният съд
e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата
обстановка по делото като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд,
който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на
формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимата,
като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за
правата на човека. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата
инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимата И.Ц.П. е
родена на *** ***, българка, българска гражданка, висше образование, пенсионер,
неосъждана, с адрес в град София, ул. ******, с ЕГН: **********.
И.П. живеела със сина
си в триетажна къща на адрес:
град София, ул. ******.
От 2009 година П. притежавала куче порода немска овчарка с малко име "Кайо", което била регистрирала съобразно
законовите изисквания в Столична община, район "Средец" и отглеждала на посочения адрес.
Към 2016 година къщата, в която живеела П. имала общ непреграден двор с
двуетажната къща, обитавана от свидетеля С.С.и неговото семейство.
В ранните сутрешни часове
на 29.03.2016 година, около 08:30
часа, свидетелят С.С.излизал на улицата с мотора си. В този момент кучето на П.
се намирало в двора и излязло на улицата през отворената врата. В същото времеА.К.,
която живеела в същия квартал заедно със сина си и бившия си съпруг О.К.,
разхождала своето куче порода кокер шпаньол в близката градинката, намираща се
между ул. "Гогол" и ул. "Леонардо да Винчи". Когато видял кучето за излиза
извън огражданията на двора С. веднага повикал П. да го прибере и си тръгнал.
При вида на по-голямото куче кучето на К. се уплашило и откъснало повода от
ръцете й. Двете кучета се сборичкали, а в този момент се появила П. държейки
голям клон в ръцете си. К. я помолила да прибере кучето си, но П. отговорила,
че не може, защото го е извела да облекчи естествените си нужди. К. била
застанала на тротоара между два автомобила и при станалото сборичкване между
кучетата кучето на П. минало зад гърба й и тъй като нямало достатъчно
пространство да я заобиколи я блъснало в гръб и К. паднала. Изпитала силна
болка в крака и в дясната раменна става. Случката била възприета от свидетеля О.К.,
който се намирал на разстояние от около 15-20 метра. К.веднага отишъл при
бившата си съпруга и видял, че непознат млад мъж и оказва помощ да се изправи. К.позвънил
на сина си Б.К., който живеел в същата жилищна сграда като родителите си, и го
уведомил за инцидента с майка му. Б.К. незабавно позвънил от личния си телефон
на спешен телефон 112.
К. била транспортирана
и хоспитализирана за периода от 19.03.2016 година до 25.03.2016 година в
клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ "Царица Йоана – Истул" ЕАД. Направена й била репозиция и
фиксация с ортеза на дясното рамо, както и кръвна репозиция и метелна
остеосинтеза на лявата голямопищялна кост в горната й част. От заключението на
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се
установява, че на К. е причинено счупване на голямопищялната кост и изкълчване
на дясната раменна става, които са довели до трайно затруднение на левия долен
крайник и движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от един месец
като механизмът на получаване на двете травматични увреждания е съответен на
заявеният от пострадалата.
След описания инцидент
в двора между къщата на П. и тази на С. С.а била поставена вътрешна
ограда.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза на вещото лице Х. (л. 30-32 от ДП), съставено по
писмени данни компетентно и пълно отговарят на поставените въпроси относно
характера на телесните увреждания, причинени на К., както и механизмът на
причиняването им, който напълно съответства на описания от пострадалата при
хоспитализацията й и пред органите на досъдебното производство. Въззивният съд
изцяло дава вяра на експертизата и заключението на вещото лице, като същата
кореспондира с останалият доказателствен материал.
Приетите за установени
фактически положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция, до които е
достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз основа на преценката на
събраните доказателства по досъдебното производство – показанията на
свидетелите О.К.,А.К., С.С.и Б.К.; писмени доказателства – епикриза наА.К.,
издадена от отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ "Царица Йоанна
– ИСУЛ" ЕАД; справка
от дирекция "Национална система 112", районен център град София и справка
за съдимост на обвиняемата; експертно заключение на извършеното по делото
съдебномедицински експертизи.
Въззивният съд счита,
че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Очертаните от
пострадалатаА.К. фактически положения изцяло кореспондират на заявеното и от
свидетелите – очевидци О.К. и С. С..
По отношение
причинените на пострадалата наранявания, показанията й се подкрепят от приложената
по делото епикриза, издадена от отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ
"Царица Йоанна – Исул" ЕАД, както и от заключението на вещото лице по
извършената съдебномедицинска експертизи.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012
година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно
отделение/.
Не намира опора в
доказателствата по делото твърдението на защитника на обвиняемата – адв. Д.С.,
заявено във въззивната жалба, че първостепният съд е допуснал нарушение при
анализа и оценката на събраните по делото доказателства. Напротив, Софийски
районен съд е извършил цялостен и подробен анализ и оценка на доказателствата. Налице
са категорични доказателства, че именно кучето на подсъдимата П. е причинило
телесните увреждания на пострадалата К..
Цитираното в жалбата
решение № 122 от 27.05.2014 година по НОХД № 135 по описа на Районен съд –
Луковит за 2014 година не е постоянна практика на съдилищата, още по-малко пък
да е от категорията на задължителните.
В рамките на
процесуално законосъобразно установените фактически положения, правилно и
съобразно разпоредбите на материалния закон тези факти са квалифицирани като
извършено от обвиняемата престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК.
Съставомерността на
обвинението по чл. 325в, ал. 1 НК предполага от обективна страна деецът да не е
положил достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов
надзор, в резултат на което то да е причинило средна или тежка телесна повреда
на човек. В тази връзка следва да бъдат установени какви грижи за гръбначното
животно са били положени точно на инкриминираната дата и дали същите са били
достатъчни, за да предотвратят неблагоприятните последици.
Съгласно чл. 172, т. 2
от Закона за ветеринарномедицинската дейност обвиняемата е следвало да вземе
всички необходими мерки конкретното животно да не създава опасност за хора.
Същевременно разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на
животните са задължавали обвиняемия, като собственик на животното, съответно да
вземе мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да
навлиза в чужда собственост или на обществени места, както и да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Разпоредбата на
чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинска дейност, забранява
извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник.
В разглеждания случай,
доказателствата по делото установяват, че на инкриминираната дата обвиняемата
не е била в близост, където е отглеждала кучето от породата "немска
овчарка", че кучето било без намордник, както и че дворът на къщата, в
която било кучето имал общ непреграден двор друга къща, обитавана от св. С.С.и
неговото семейство. Безспорно е установено, че кучето успяло да излезе на
улицата, след което проявило агресивно поведение спрямо пострадалата К., което
е довело до причиняване на телесни увреждания на последната.
Всички тези
обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание и на
въззивната инстанция да сподели извода на първоинстанционния съд, че поведението
на обвиняемата изпълва формата на изпълнителното деяние "неполагане на
достатъчно грижи".
Наличието на причинена
средна телесна повреда на пострадалата се установява от заключенията на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертизи, която не са оспорени от
страните, и които настоящият въззивен състав възприема като обосновани и
изготвени от компетентно вещо лице.
Въззивният съд намира,
че не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Възможността
обвиняемата да се възползва от нормата на чл. 15 НК и да бъде оправдана би съществувала
само в случай, че тя не е допуснала никакви нарушения на законови разпоредби,
свързани с отглеждането на гръбначни животни, които се намират в причинна
връзка със съставомерните последици.
В случая обвиняемата е
имала задължението, съгласно разпоредбите на чл. 172, т. 2 и чл. 177, ал. 1, т.
3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за защита на животните, да отглежда притежаваното от нея куче, което е
било порода немска овчарка, съобразно характеристиката на природата и породата
му, като го държи под контрол с оглед агресивния нрав на кучетата от тази
порода. Като не е предприела всички необходими мерки по контрола над животното –
не е осигурила целостта на оградата на двора и да ограничи възможността кучето
да напусне двора, така щото дори кучето да е вързано и да се измъкне от
синджира и/или каишката, то да няма възможност да излезе на улицата, и да достигне
до минувачите, обвиняемата е осъществила деяние, изразено във форма на
бездействие, което е в причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат.
Обвиняемата е
осъществила деянието по непредпазливост, като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. На
обвиняемата е била известна обусловената от породата "немска овчарка"
агресивност на животното му. За обвиняемата, като собственик на агресивно по
порода куче, е съществувало задължение да го постави в такива условия на живот
и контрол, че да предотврати възможността същото да напусне двора, в който е
било отглеждано, и да навлезе на обществени места, където да прояви агресия
спрямо хора. Бездействието на обвиняемия като наказателноотговорен субект по чл.
31, ал. 1 НК за създаване на ефикасни пречки, собственото му отличаващо се
поради природата и породата си с агресивност куче да причини вреди, е виновно.
Проявената форма на вината му е несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал. 3, пр. 1 НК и е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Това обуславя наказателната отговорност на обвиняемата за
осъществено престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, в какъвто смисъл е
законосъобразното първоинстанционно решение.
Поради изложеното
липсват основания за оправдаването на обвиняемата И.П., тъй като деянието не
представлява "случайно" такова по смисъла на чл. 15 НК.
За извършеното
престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или пробация и глоба до пет хиляди лева. В случая се касае за
непредпазливо престъпление. Обвиняемата е с чисто съдебно минало и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VIII от
общата част на НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
При тези данни, правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.
78а НК за освобождаване на обвиняемата И.П. от наказателна отговорност.
Изложеното, наред с
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, дава основание на въззивната
инстанция да приеме, че както обвиняемата, така и конкретното извършено от нея
престъпно деяние, не се характеризират с висока степен на обществена опасност.
Престъпният резултат – причинената средна телесна повреда на пострадалата К. е
обективен признак от състава на престъплението, а причиняването му поради
неправомерното бездействие на обвиняемия е естеството на изпълнителното деяние,
чрез което е осъществено престъплението, поради което тези факти не биха могли
да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства и да обосноват
по-тежка санкция за извършителя.
В тази връзка
въззивният съд счита, че размерът на наложеното от първата инстанция административно
наказание – глоба от 1 000 (хиляда) лева се явява справедливо
наказание. Така определена по размер санкция по отношение на подсъдимата П. по
мнение на въззивния съд е достатъчна за постигане на съответните положителни
промени в съзнанието й и превъзпитаването й към спазване на закона, както и за
постигане целите на генералната превенция, поради което е и справедлива.
При
извършената служебна проверка на решението и мотивите към него и на основание
чл. 314 НПК съдът не констатира същото да е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната му или неговото изменение.
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният
съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден изцяло, поради което въззивната жалба и допълнението към нея
като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338,
във вр.
с чл. 334, т.
6 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
11.12.2018 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 21 състав,
постановена по НОХД № 21876/2017 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.