№ 234
гр. Пловдив, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900612 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът З. Д. Н. ЕГН ********** от гр. ***, иска да бъде признато за
установено по отношение на Л. О. И. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. Е.
И.а от гр. ***, че дължи плащане на 36 000 лв. по Запис на заповед, издаден
от Л. О. И. на 28.06.2019г., с който се задължава безусловно и неотменимо да
плати на З. Д. Н. сумата от 36 000лв. на падеж 28.06.2023г., с клауза без
протест, без разноски и не на заповед, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението пред ПРС на 30.06.2023г. до изплащането й, за
което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 4445 от 03.07.2023г. по
ч.гр.д. № 9573/2023г. на РС Пловдив.
Твърди, че ответникът е издал в негова полза на 28.06.2023г. запис на
заповед за 36 000лв., платими на падеж 28.06.2023г., който е настъпил, но
сумата не е платена и за това подава заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС и
се снабдява със заповед за изпълнение на парично задължения, за лихва и за
разноски. Длъжникът подавал възражение по чл.414 от ГПК и след указание
на съда ищецът предявява установителния иск за вземането си. Записът е
редовен от формална страна, съдържа всички императивно изискуеми
реквизити, има падеж, сумата на е платена на падежа, поради което се дължи.
Ангажира доказателства, претендира разноските в настоящото и в
1
заповедното производство, представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Л. И. не признава иска по основание и размер.
Възразява, че записът е унищожаем, защото липсва съгласие за
издаването му – ответницата е била принудена от ищеца да го подпише.
Твърди, че записът обезпечава предоставен й от ищеца заем в размер на
18 000лв., с които погасява всичките си задължения към бързи кредити. Част
от заемната сума в размер на 2000лв. е върнала на ищеца.
Горницата над 18000лв. по записа на заповед е лихва за предоставените
заемни средства, едностранно опредЕ., без договаряне.
Възразява, че възнаградителната лихва не се дължи като нищожна
поради противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно
упражняване на права. Позовава се на съдебна практика за смисъла на
добрите нрави и добросъвестността. Твърди, че липсва еквивалентност на
насрещните престации, защото вземането на едната страна е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация. Това несъотвествие цели
обогатяване, а не възмездяване. Възнаградителната лихва е цена за
предоставеното ползване на заета сума. При явна нееквивалентност между
услугата и уговорената цена има нарушаване на принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Когато се дават
парични средства, насрещната престация за заплащане на възнаградителната
лихва трябва да е съизмерима със стойността на заема, със срока, за който е
уговорено връщането и дали заемът е обезпечен. В случая лихва от 18 000лв.
не се обяснява нито с разходите, нито с поетия риск, нито с размера на
добросъвестно очакваната печалба. Висока възнаградителна лихва е
характерна за дългосрочни кредити над 15 години, при които рискът се
увеличава поради инфлация, водещи до намаляване стойността на
обезпечението. В случая такива обстоятелства липсват и за това лихва от 18
000лв. противоречи на добрите нрави, което сочи на нейната нищожност.
Престациите на страните са явно нееквивалентни. Липсват обстоятелства,
налагащи определяне на висок размер лихва.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
2
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
Ищецът представя в оригинал Запис на заповед, издаден на 28.06.2019г.
от Л. О. И., с който безусловно и неотменимо се е задължила да плати на З. Д.
Н. сумата от 36 000лв. с падеж 28.06.2023г., с място на плащане – адреса на
поемателя, с клауза без протест, без разноски и не на заповед.
От ч.гр.д. № 9573/2023 на ПРС ХХIІ гр.с. се констатира, че на
30.06.2023г., въз основа този запис на заповед, ищецът е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за
плащане на цялата сума по него. На 03.07.2023г. е издадена Заповед № 4445, с
която искането е уважено изцяло, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На
03.08.2023г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Поканата за
доброволно изпълнение на ЧСИ Драгомира Митрова по изп.д. №
20238280400532 е връчена на 21.07.2023г. и за това възражението е в
законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със
съобщение на 28.08.2023г., исковата молба е подадена на 19.09.2023г., поради
което срокът е спазен.
От получената справка от БНБ от Централен кредитен регистър се
установява, че ответницата Л. И. фигурира в регистъра с множество
потребителски кредити, които е получавала в периода от 23.01.2019г. до
31.01.2024г. като една част от кредитите са погасени, а друга не.
Потребителски кредит в голям размер е отпуснат на И. на 23.01.2019г. от
Банка ДСК АД в размер на 39 000лв. и на 25.01.2019г. от Банка ДСК АД в
размер на 3 000лв., който не е погасен, предоговорен е на 03.09.2020г. в
размер на 37 404.50лв. Останалите потребителски кредити са сключвани с
различни финансови и кредитни институции и са в различен размер от
порядъка на 300лв. , 500лв., 600лв., 800лв. до 1 000лв., 1 500лв., 2000лв.,
2 500лв. Голяма част от потребителските кредити на малка стойност от по 300
– 500лв. са погасявани в кратък срок и не са активни, други не са обслужени,
трети са цедирани.
От тази справка се констатира, че в периода след издаване на записа на
заповед на 28.06.2019г. до декември 2019г. ответницата Л. И. е погасила
потребителски кредити в размер общо на 13 450лв. към различни финансови
къщи, на различни дати, както следва: 1000лв. на 14.10.2019г., 800лв. на
3
19.11.2019г., 2 500лв. на 23.06.2019г., 2 700лв. на 25.12.2019г., 500лв. на
01.09.2019г., 800лв. на 28.08.2019г., 350лв. на 08.10.2019г., 1000лв. на
15.12.2019г., 700лв. на 23.07.2019г., 500лв. на 10.08.2019г., 750лв. на
13.11.2019г., 500лв. на 01.07.2019г., 400лв. на 19.07.2019г., 500лв. на
22.12.2019г. и 450лв. на 20.09.2019г.
От 28.06.2019г. до края на справката няма погасяване на кредитни
задължения на една и съща или близки дати чрез плащане общо на големи по
размер суми, така, както се твърди в отговора. И към момента ответницата
продължава да има задължения както по кредита, отпуснат от Банка ДСК АД,
така и към финансови институции.
От постъпилата справка от Банка ДСК АД и от ССчЕ на в.л. И. С.,
дадено компетентно, неоспорено от страните, както и от устните й обяснения
в съдебно заседание, се установява, че ответницата има разкрити две
разплащателни сметки и един спестовен влог в Банка ДСК АД, от които само
разплащателна сметка № 25739948, открита на 27.11.2018г., е активна и по
нея се извършват операции. Втората разплащателна сметка е закрита на
17.05.2019г. – преди издаване на процесния запис на заповед, както и
спестовния влог – по него няма активи, операции и движение.
От издвечението от разплащателна сметка № 25739948 и от
обясненията на в.л. С. става ясно, че по сметката не са постъпвани големи по
размер суми около датата на издаване на записа на заповед и след това, няма
превод от ищеца или към ищеца, нито погасяване на задължения по
потребителски кредити в близки дни и дати спрямо записа на заповед. От
движението по сметката се вижда, че ответницата И. е погасявала и
продължава да погасява суми по потребителски кредити, но в малки размери
– от по 100 – 200лв., както и че операциите по сметката са със суми в такъв
размер, изключая постъпваща заплата и плащания в тази връзка.
При тези доказателства искът е доказан по основание и размер и следва
да се уважи.
Представеният в оригинал в заповедното производство документ
съдържа всички императивно изискващи се реквизити по чл.535 от ТЗ,
поради което съдържанието му е на запис на заповед. Същият, като редовен
от външна страна и съдържащ нужните реквизити, проявява менителничен
ефект и подлежи на плащане поради настъпил падеж.
4
Въведените от ответника защитни възражения останаха недоказани и
поради това неоснователни. За възражението, че документът е издаден от
издателя след принуда, не са ангажирани никакви доказателства, поради
което възражението е голословно. Възраженията за липса на съгласие се
опровергават от положения от издателя подпис и саморъчно изписване на
името му. Доказателства в противната насока, опровергаващи това изявление
като симулативно, не са ангажирани.
Недоказано остана възражението, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на сключен между страните договор за заем за сумата от
18 000лв., с която ответницата И. погасила потребителски кредити към
финансови къщи, като горницата до 36 000лв. е лихва, опредЕ. едностранно
от ищеца. Няма никакви доказателства както за постигнато между страните
съгласие по сключване на договор за заем за 18000лв., така и доказателства,
че ищецът реално е предал на ответника тази сума и че записът на заповед е
издаден като обезпечение на заемния договор. Вярно е, че И. има сключени
множество потребителски кредити за неголеми суми както в този, така и в
последващи периоди, но липсват доказателства след 28.06.2019г. тя да е
погасила задължения по кредитите си като погасените задължения да са на
голяма стойност около 18 000лв. и на близки дати спрямо датата на издаване
на записа на заповед. След получаване на кредит от Банка ДСК АД през
януари 2019г. в голям размер от 37 000лв., Л. И. е теглила потребителски
кредити за малки суми, но скоро след това ги е погасявала. Данните от
разплащателната й сметка за операции и движение сочат, че лицето има
практиката да тегли и да погасява потребителски кредити за малки суми.
Поради недоказване на защитните възражения, искът следва да се
уважи като на ответника се възложи плащане на разноските на ищеца в
заповедното и в исковото производство, общо в размер на 4 970лв., и
разноските на съда за депозит за ССчЕ.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 във вр. с чл.124 ал.1
от ГПК, че Л. О. И. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. Е. И.а от гр. ***,
5
дължи плащане на З. Д. Н. ЕГН ********** от гр. ***, на сумата от 36 000 лв.
по Запис на заповед, издаден от Л. О. И. на 28.06.2019г., с който се задължава
безусловно и неотменимо да плати на З. Д. Н. сумата от 36 000лв. на падеж
28.06.2023г., с клауза без протест, без разноски и не на заповед, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 30.06.2023г.
до изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение №
4445 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 9573/2023г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Л. О. И. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. Е. И.а от гр.
***, да плати на З. Д. Н. ЕГН ********** от гр. ***, разноски за заповедното
и исковото производство в размер на 4 970лв.
ОСЪЖДА Л. О. И. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. Е. И.а от гр.
***, да плати на ПОС по бюджетна сметка на съда разноски за депозит за
вещо лице от 500лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6