Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 27.03.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1134/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1309, гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, срещу Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на GSM услуги № М3176394 от 18.05.2012 г. за телефонен номер ********** по тарифен план bob за неопределен срок, като за периода от 03.09.2014    г. до 02.11.2014 г. ищецът не заплатил възникналите си задължения по издадените фактури от 06.10.2014 г. и 04.11.2014 г. в сроковете съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образувано ч. г. д. № 809/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Иска се признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 233,23 лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и заплащане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.Р.Д. е подал писмен отговор, в който твърди, че исканата цена била висока за него, като имал клинични заболявания и минимален доход.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя молба-становище с доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът Д.Р.Д. не се явява и не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното ч. г. д. № 809/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин, че на 07.08.2017 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Д.Р.Д.. Издадена е заповед № 668 от 08.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 809/2017 г. на РС Елин Пелин за сумата от 233,23 лева, представляващи главница; 63,39 лева, лихви за периода от 20.11.2014 г. до 24.07.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. Заповедта е била получена от ответника на 21.08.2017 г. На 24.08.2017 г. ответникът Д.Р.Д. подал бланково възражение срещу заповедта, което уточнил с молба от 18.09.2017 г. На 09.10.2017 г. заявителят получил съобщение с указания по чл. 415 ГПК, а на 09.11.2017 г. е подадена исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Видно е от договор за предоставяне на GSM услуги № М3176394 от 18.05.2012 г., че същият е сключен между абоната Д.Р.Д. и оператора „МОБИЛТЕЛ” ЕАД. Според чл. 3.1 от договора доставчикът (ищецът) предоставя на потребителя (ответника) електронни съобщителни услуги с марката bob чрез електронни съобщителни мрежи на оператора и/или негови партньори, при условията на този договор, условията за ползване bob тарифни планове и общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществени наземни мрежи на „Мобилтел" ЕАД. Според чл. 3.2 от договора избраната услуга, ценовите и други условила за ползването й, както SIM карти и номерата, по които се ползват, се описват в приложение, представляващо неразделна част от този договор. В чл. 5.2 от договора е посочено, че същият се сключен за неопределен срок.

Според приложение 1 от 18.05.2012 г. към договора на абоната е предоставена СИМ карта 8935901077081844885 за телефонен номер +359********* по тарифен план bob за неопределен срок.

Ищецът издал фактура № ********** от 06.10.2014 г. за сумата от 148,19 лв. с включен ДДС за ползвани от ответника услуги за периода от 03.09.2014 г. до 02.10.2014 г. с падеж на плащане 21.10.2014 г. Представено е приложение Б към фактурата – подробна справка за телефонен номер *********, според което са ползвани: 696 бр. разговори за общо 1605,08 минути – за 144,78 лева; 32 бр. изходящи съобщения – за 11,42 лева; други такси – повторно включване 1,58 лева; месечна такса superbob – за 14,42 лева и отстъпка – от 46,71 лева.

Ищецът издал фактура № 03001704006 от 04.11.2014 г. за сумата от 120,04 лв. с включен ДДС за ползвани от ответника услуги за периода от 03.10.2014 г. до 02.11.2014 г. с падеж на плащане 19.11.2014 г. Представено е приложение Б към фактурата – подробна справка за телефонен номер *********, според което са ползвани: 611 бр. разговори за общо 1541,27 минути – за 139,11 лева; 28 бр. изходящи съобщения – за 7,90 лева; и отстъпка – от 46,98 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на паричното вземане, който е допустим. Налице е правен интерес от предявяване на иска, което се доказва от приложеното ч. г. д. № 809/2017 г. на Районен съд - Елин Пелин. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от ответницата за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил настоящия иск против длъжника – ответник по настоящото дело.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. За да бъде основателен искът за реално изпълнение, следва ищецът да докаже изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от договора. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена, с оглед на конкретните твърдения на страните. В конкретния случай ответникът не излага съображения по същество, а твърдения, че има ниски доходи.

С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложеният по делото договор за далекосъобщителни услуги е валидно сключен между страните. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него, съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл. 20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника услуги в периода от 03.09.2014 г. до 02.11.2014 г., за което са издадени съответни фактури от 06.10.2014 г. и от 04.11.2014 г. Представените от ищеца фактури са частни свидетелстващи документи, които са доказателство, че изявлениета, които се съдържат в тях, са направени от лицето, което ги е подписало. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка на стока или е извършена услуга. Затова и ответникът дължи заплащането на цената при потребени услуги. Доказателствената сила на фактурата не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността на счетоводството, както и на всички други обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. От друга страна ответникът не оспорва издадените фактури и не твърди да е платил ползваните от него услуги. Ето защо, съдът приема, че същият е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.

Съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и доказан в претендирания размер, като следва да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца -  сумата от 233,23 лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство, 180 лева за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25 лева за държавна такса в исковото производство и 180 лева за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1309, гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, суми по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 668/ 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 809/2017 г.  на РС Елин Пелин, а именно: 233,23 лв. (двеста тридесет и три лева и двадесет и три стотинки), представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги в периода от 03.09.2014 г. до 02.11.2014 г. по издадени фактури от 06.10.2014 г. и 04.11.2014 г.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1309, гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, сумата от: 25 (двадесет и пет) лева за държавна такса в заповедното производство, 180 (сто и осемдесет) лева за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25 (двадесет и пет) лева за държавна такса в исковото производство и 180 (сто и осемдесет) лева за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: