Р Е Ш Е Н И Е №
260406
гр.Пловдив, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 21.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1332/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И.С.Г. против решение № 161/16.04.2020г. по гр.д.№ 1555/2018г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.108 от ЗС за това въззиваемите Н.А.В., М.Н. К. и А.Н.В. да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението върху поземлен имот с идентификатор № 43298.901.583, находящ се в с. Л., общ. Асеновград, обл. Пловдив, с площ от 565 кв.м. и трайно предназначение земеделска земя- нива. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а също така че РС неправилно е разпределил доказателствената тежест и съответно, че неправилно е преценил събраните доказателства и е направил погрешни изводи относно принадлежността на павото на собственост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен.
От въззиваемите Н.А.В., М.Н. К. и А.Н.В. е подаден отговор на въззивната жалба, с който поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат доводи в подкрепа извода на РС относно това, че са придобили собствеността върху процесния имот.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от И.С.Г. против Н.А.В., М.Н. К. и А.Н.В., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС, с искане по чл.537, ал. 2, пр.3 от ГПК за отмяна на нот.акт № 110/02.06.2016г., том 4, рег.№ 3170, нот.дело № 683 на Нотариус Светлана Кожухарова. В исковата молба се твърди, че И.Г. е собственик на горепосочения имот по КККР за землището на с.Л., ведно с построената в него сграда на основание на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 81/03.11.2015г., том IV, рег. № 4739, нот.дело № 631 на Нотариус Арусяк Пейчева. След сключване на договора за покупко- продажба Н.А.В., М.Н.К. и А.Н.В. се снабдили с горепосочения нотариален акт по обстоятелствена проверка от 02.06.2016г., с който били признати за собственици на същия имот по наследство и давностно владение.
В подадения от Н.А.В., М.Н.К. и А.Н.В. отговор на исковата молба се твърди, че наследодателят им Н. Д. В.на 21.10.1996г. сключил договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, имащ за предмет правото на собственост върху описания в исковата молба поземлен имот. Оттогава той и тримата му наследници владеели имота трайно и необезпокоявано. Оградили мястото, изградили селскостопанска сграда, която не спирали да използват, поставили сонда за водоснабдяването му, засадили трайни насаждения, поддържали, обработвали и облагородявали имота. В този смисъл твърдят, че са придобили правото на собственост върху него по давностно владение, като десетгодишния срок за това бил изтекъл още през 2006г..
По първоинстанционното дело, като част от материалите по нот.дело № 631 на Нотариус Арусяк Пейчева, е прието заверено копие от решение № 09/30.11.1994г. на ПК- гр.Първомай, с което на наследници на Т. С. Б. е вързстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 0,565 дка., местност Реал. граници – 18Ж, ал. 11, имот № 901583 по картата на землището на с. Л.. Видно от удостоверението за наследници на л.153 по делото на РС- гр.Асеновград, Т. Б.е починал на ***г. и е оставил за свои наследници две дъщери- З. Т. Н. и Н. Т. Д., която е починала през 2012г. и оставила за свои наследници син К. И. К. и дъщеря В. И. В. На 21.10.1996г. между Н. Т. Д. и З. Т. Н. от една страна, в качеството им на продавачи, и Н. Д.В., в качеството му на купувач, е сключен договор със заверка на подписите, съгласно който продавачките са продали на купувача нива от 561 кв.м, на стойност 6000 лева. Текстът на договора е допълнен, като е посочен имот № 901583 по плана на землището на с.Л.. Допълването е заверено с печата на Кметство- с.Л..
С нот.акт № 81/03.11.2015г. на Нотариус Арусяк Пейчева И.Г. е купил процесния имот от продавачката по договора от 21.10.1996г. З. Т. Н.и от наследниците на другата продавачка Н. Д., починала през 2012г.- К. И. К. и В. И. В. С нот.акт по обстоятелствена проверка № 110/02.06.2016г. на Нотариус Светлана Кожухарова наследниците на купувача по договора от 21.10.1996г. Н. В., починал на ***г.- Н.А.В., М.Н.К. и А.Н.В., са признати за собственици на същия имот при квоти 4/6 за първата и по 1/6 за останалите двама, на основание покупка и построяване в режим на СИО за първата и на основание наследство и давностно владение за всички. Наличието на идентичност между имота по договора от 1996г. и по двата нотариални акта се установява пряко на база на приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвена от вещо лице М. Г.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Н. К. / без родство/, М. Ц. / без родство/, С. К. / съпруг на М.К./ и З. Н. / без родство/. Първите двама свидетели сочат, че са бил в близки отношения съответно с Н. В. и със съпругата му Н.В.. Известно им е, че към 1996г.- 1997г. те са купили имот в с.Л., съседен на друг техен имот, който притежавали от преди това. Свидетелят К. помогнал на Н. В. да изгради гараж в новопридобития имот и да го огради с масивна ограда. В. и семейството му обработвали мястото, били засадили в него овощни дръвчета. Гаражът бил електроснабден. В имота имало прокарана и вода. Освен Н. В. и наследниците му други лица не били ползвали имота. Свидетелят К. потвърждава, че процесният имот бил купен от тъста му през 1996г.. С общи усулия построили в него гараж. Прокарали електричество и вода от съседен, собствен на Н. В. имот. През годините само те обработвали и ползвали имота. Свидетелката Н., която фигурира като продавач в договора от 21.10.1996г., сочи, че Н. В. бил неин първи братовчед. Тя отрича да му е продала процесния имот. Била му го дала само да го ползва, като той се задължил да й дава част от реализираната продукция. Свидетелката отрича също така да е подписала горепосочения договор, като същевременно заявява, че подписът на представения й оригинален договор, положен от нейно име е неин. Дала била имота на братовчед си да го ползва преди около 4- 5 години. След това го била дала на жалбоподателя И.Г..
От приетото по първоинстанционното дело заключение по СГЕ, изготвено от в.л.М. С., категорично се установява, че „подписът, положен за продавачи под № 2“ на договора от 21.10.1996г. е положен от З. Т. Н.. Настоящият състав на ПОС намира, че показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като тя отрича обективно установени факти и същевременно твърди факти, които са обективно невъзможни. Тя отрича да е подписала договора за покупко- продажба от 1996г., при положение, че подписът за продавач под № 2 е неин. Твърди, че била предоставила процесния имот на братовчед си Н. В. за ползване преди 4- 5 години, а същият е починал на 03.06.2013г.- близо шест години и половина преди датата на съдебното заседание, в което е разпитана. От показанията на останалите трима свидетели непротиворечиво се установява, че след сключване на договора от 21.10.1996г. Н. В. и семейството му са установили владение върху процесния имот, считайки го за свой собствен. От показанията става ясно, че те са игнорирали факта на липсата на изискуемата, съгласно чл.18 от ЗЗД нотариална форма за продажба на недвижим имот, като изначално са се демонстрирали като собственици- т.е. те не са владели, за да придобият правото на собственост, а са се считали за собственици, което е категорична форма на своене.
Констатациите в издадения на въззиваемите нотариален акт по
обстоятелствена проверка не се опровергават от събраните доказателства, а
напротив- напълно се подкрепят от коментираните по- горе гласни и писмени
доказателства и заключение по СГЕ. Относно началния момент на давностното
владение, предвид статута на процесния имот като земеделски, собствеността
върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, следва да се отчете разпоредбата
на чл.5, ал.2 /нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм., бр. 61 от 2015 г./
от ЗВСОНИ, съгласно която, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила. Както се сочи и в мотивите към Решение № 6 от 6.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1092/2017 г., I г. о., ГК, „Изменението
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, направено с § 22 от Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ,
публикуван в ДВ, бр. 61 от 11 август 2015 г., се изразява в замяна на думата
"ползуването" с "ползването". Нормата на ал. 2 на чл. 5 от ЗВСОНИ е приета и влязла
в сила 21.11.1996 г., три дни след публикуването на ЗИД на ЗВСОНИ в ДВ, бр. 107 от 18.11.1996
г. и от тази дата придобивната давност е допустим способ за придобиване на
вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ“.
От влизане в сила на разпоредбата на ал.2 на чл.5 от ЗВСОНИ до издаване на нот.акт по обстоятелствена проверка №
110/02.06.2016г. на Нотариус Светлана Кожухарова са изтекли повече от 10
години- период напълно достатъчен за придобиване на правото на собственост чрез
давностно владение. Не се установява през този период владението, упражнявано
от наследодателя на въззиваемите и от самите тях, да е било смутено или
прекъснато по какъвто и да било начин. Посочените в нотариалния им акт квоти в
съсобствеността са от значение единствено за вътрешните им отношения, но не и
за претенцията на жалбоподателя за право на собственост. Без значение е също
така обстоятелството, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е издаден
след изповядване на договора за покупко- продажба по нот.акт № 81/03.11.2015г. на Нотариус Арусяк Пейчева, тъй като към
03.11.2015г. десетгодишната придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС вече е била
изтекла. Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК,
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита
на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. Нещо повече- в т.3 от същото тълкувателно решение се приема,
че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на
основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало
на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост. Всъщност давностното
владение е могло да бъде довършено и след договора за покупко- продажба от
03.11.2015г., тъй като действието на разпореждане не прекъсва давността. Съгласно
трайната съдебна практика- така например Решение № 139/ 16.01.2017 година по
гр. д.№ 2165/2016г. на ВКС, ІІ г.о. и в цитираните в него решения, по силата на
препратката на чл.84 от ЗС разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ЗЗД са приложими
и по отношение на придобивната давност, поради което давността се прекъсва само
с успешното провеждане на иска за защита на правото на собственост. Реализирането
на придобивното основание- давностно владение, изключва възможността
придобивното основание- договор за покупко- продажба, на което се позовава
жалбоподателят, да е породило вещно- прехвърлително действие. Продавачите по
нот.акт № 81/03.11.2015г. не са могли да прехвърлят права,
които към онзи момент вече не са били техни, поради което следва да се приеме,
че с обжалваното решение правилно и законосъобразно исковата претенция по
чл.108 от ЗС е отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/16.04.2020г. по гр.д.№ 1555/2018г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявения от И.С.Г. иск по чл.108 от ЗС за това въззиваемите Н.А.В., М.Н. К. и А.Н.В. да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението върху поземлен имот с идентификатор № 43298.901.583, находящ се в с. Л., общ. Асеновград, обл. Пловдив, с площ от 565 кв.м. и трайно предназначение земеделска земя- нива.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: