Р Е Ш Е Н И Е
№ 260117
гр. Пловдив, 24.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1340
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба на „Булгрейпс“ ООД, подадена чрез адв. П.Т., против Решение №
1440 от 15.04.2020 г. по гр. дело № 8868 / 2018 г. на РС - Пловдив, XIX гр.
с-в, в частта, с която са развалени сключените между жалбоподателя, като
арендатор, и П.П.М. и П.Г.М., като арендодатели, два броя договори за аренда, а
именно: Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег. № 2817 от 28.04.2016 г. и Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № 2816 от 28.04.2016 г. и двата заверени
от нотариус Адела Кац с рег. № 171, район на действие РС – Пловдив.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалвана част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят счита, че
развалянето на договорите за аренда на земеделска земя е правно необосновано,
дори да се приеме, че е налице забавено плащане на дължимите арендни вноски,
доколкото задължението по единия от договорите е изцяло изпълнено, а по другия
е налице частично неизпълнение в незначителен с оглед интереса на кредитора
размер – 574,58 лв. В този смисъл твърди, че приложение следва на намери
разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и да се запази облигационната връзка между
страните, като се вземе предвид и множеството средства, които е вложило, и
ангажименти, които е поело, ответното дружество във връзка с експлоатацията на
земеделската земя. По тези съображения моли решението да бъде отменено в
атакуваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от П.П.М. и П.Г.М., чрез адв. В.Б., в
който се излагат аргументи в подкрепа на атакуваното решение. Навеждат се
твърдения за правилност на извода на районния съд, че са налице предпоставките
на чл. 10, ал. 2, б. „в“ от Договорите и на чл. 28, ал. 1 от Закон за арендата
в земеделието (ЗАЗ) за прекратяване на договорите за аренда, който извод се потвърждавал
и от събраните по делото доказателства. В отговора също се сочи практика и се
излагат съображения за неприложимост на чл. 87 от ЗЗД в настоящия случай.
Въззиваемите страни считат, че твърденията в жалбата относно сключените
договори между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ и направените разходи в тази
връзка са неотносими към настоящия спор, доколкото същият касае забавени
плащани на арендни вноски по двата договора за аренда. Моли се решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират разноски за въззивната
инстанция.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че на дата 28.04.2016 г. съобразно изискванията на ЗАЗ
страните са сключили два договора за аренда със сходни клаузи, а именно:
Договор
за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № 2817 от
28.04.2016 г. на Нотариус рег. № 171 – Адела Кац, с район на действие Районен
съд – Пловдив, по който въззиваемите страни в качеството им на арендодатели, са
се задължили да предоставят на жалбоподателя, в качеството му на арендатор,
собствените си 140,974 дка земеделски земи, находящи се в землищата на с. ***,
с. Н***, с. Р*** и с. П***, Община Нова Загора, за временно ползване – за срок
от 26 стопански години, срещу поето от арендатора задължение да извършва
годишно арендно плащане /рента/ за декар арендувана площ, дължима в земеделски
продукти или лева, а съгласно анекс към договора от същата дата размерът на
арендното плащане не може да бъде по-малко от 25 евро за всеки един арендуван
декар земеделска земя.
И
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. №
2816 от 28.04.2016 г. на Нотариус рег. № 171 – Адела Кац, с район на действие
Районен съд – Пловдив, по който въззиваемите страни в качеството им на
арендодатели, са се задължили да предоставят на жалбоподателя, в качеството му
на арендатор, собствените си 19,748 дка земеделски земи, находящи се в землището
на с. З., Община Тунджа, за временно ползване – за срок от 26 стопански години,
срещу поето от арендатора задължение да извършва годишно арендно плащане
/рента/ за декар арендувана площ, дължима в земеделски продукти или лева, а
съгласно анекс към договора от същата дата размерът на арендното плащане не
може да бъде по-малко от 25 евро за всеки един арендуван декар земеделска земя.
Съгласно
чл. 3 на всеки от двата договора за аренда, за една стопанска година се приема
времето от първи октомври на текущата година до тридесети септември на
следващата, като договорите влизат в сила от момента на сключването им –
28.04.2016 г. Следователно първата стопанска година, за която са се прилагали
договорите за аренда е била 2016 г. – 2017 г. Последното е видно и от чл. 4,
ал. 2, изр. второ на всеки от договорите, съгласно които за първа стопанска
година се счита периодът от сключване на договорите – април 2016 г., до 30
септември 2017 г.
Съгласно
чл. 4, ал. 2, изр. първо от договорите арендната вноска се дължи от арендатора
на арендодателите от 01 до 30 октомври на започващата стопанска година. Т.е.
вноската за стопанска 2016 г. – 2017 г. е следвало да се заплати до 30 октомври
2016 г., за стопанска 2017 г. – 2018 г. – до 30 октомври 2017 г. и за стопанска
2018 г. – 2019 г. – до 30 октомври 2018 г.
Съгласно
приетата по делото и неоспорена ССчЕ размерът в лева на дължимата вноска за
една стопанска година по договорите е както следва:
По
Договор за аренда с рег. № 2817 се дължи от арендатора на арендодателите сумата
от 6893,03 лв. за една стопанска година, като за стопанската 2016 г. – 2017 г.
е заплатено цялото задължение на дата 13.04.2018 г., за стопанската 2017 г. –
2018 г. е заплатена сумата от 6318,45 лв. на дата 01.06.2018 г., като е
останало неизплатена сумата от 574,58 лв., а за стопанската 2018 г. – 2019 г.
също е заплатено цялото задължение на дата 31.10.2018 г.
По
Договор за аренда с рег. № 2816 се дължи от арендатора на арендодателя сумата
от 965,59 лв. за една стопанска година, като за стопанските години 2016 г. –
2017 г., 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г., са изплатени всички дължими
суми на дата 25.02.2020 г., видно от представено платежно нарежда от същата
дата за превод на сумата от общо 2896,77 лв.
Следователно
към приключване на съдебното дирене пред първата инстанция е била дължима от
арендатора на арендодателите само сумата от 574,58 лв., остатък от арендната
вноска за стопанската 2017 г. – 2018 г. по Договор за аренда с рег. № 2817. Всички дължими арендни
вноски по Договор за аренда с рег. № 2816 са били заплатени към момента на
приключване на съдебното дирене пред районния съд.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с искане за прекратяване на двата процесни договора
за аренда на основание чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАЗ и чл. 10, ал. 2, б. „в“
от Договора за аренда с рег. № 2817 и от Договора за аренда с рег. № 2816.
Съгласно
чл. 10, ал. 2, б. „в“ от договорите при забава от страна на арендатора с
плащане на годишната арендна вноска към арендодателите с повече от шест месеца,
съответния договор може да се прекрати предсрочно. Цитираната клауза
представлява доразвитие на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, съгласно която
арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на
арендното плащане за повече от три месеца. Предвиждането на по-дълъг срок е
допустимо с оглед принципа на свобода на договарянето, уреден в чл. 9, ал. 1 от ЗЗД, доколкото правилото на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ е диспозитивно.
С оглед
на горното настоящият състав намира, че крайният срок за заплащане на арендната
вноска от жалбоподателя за стопанската 2016 г. – 2017 г. е изтекъл на 01.05.2017
г. – шест месеца след 30.10.2016 г., а за стопанските 2017 г. – 2018 г. и 2018
г. – 2019 г. съответно на 01.05.2018 г. и на 01.05.2019 г. Следователно в полза
на арендодателите се е породило правото им по чл. 10, ал. 2, б. „в“ от
процесните договорите да прекратят предсрочно същите. Това е така, защото
арендаторът, настоящ жалбоподател, е заплатил арендна вноска по Договора за
аренда с рег. № 2817 за стопанската 2016 г. – 2017 г. на дата 13.04.2018 г.,
т.е. почти година след изтичането на шестмесечния срок, а за стопанската 2017
г. – 2018 г. частично е заплатил вноската на дата 01.06.2018 г., т.е. месец
след изтичането на шестмесечния срок. Допълнително, арендните вноски по
Договора за аренда с рег. № 2816 за стопанските 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. –
2018 г. са заплатени на дата 25.02.2020 г., т.е. около двадесет и два месеца,
съответно около десет месеца след изтичането на срока по чл. 10, ал. 2, б. „в“.
В т.н. въззивният съд намира, че въззиваемите страни – арендодатели по процесните договори за
аренда, разполагат с правото да прекратят и двата договора поради забавяне на
плащането на арендните вноски по всеки за повече от предвидения шестмесечен
срок.
Съгласно
чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ развалянето на договор за аренда, сключен за срок,
по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. Настоящите договори
са сключени за срок от 26 години, следователно арендодателите могат да упражнят
правото си по чл. 10, ал. 2, б. „в“ от договорите само по съдебен ред. С
предявяване на настоящите искове те са направили именно това, като по
изложените по-горе съображения, предявените искове следва да бъдат уважени.
В т.н.
за неоснователни се намират твърденията на жалбоподателя, че в случая
приложение следва да намери правилото на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. В съдебната
практика (вж. Решение № 202 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г.,
III г. о., ГК, Решение № 931 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5000/2008 г.,
III г. о., ГК) се приема, че нормата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД не е императивна,
а диспозитивна, и с оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, с
договора, като основен източник на облигационни задължения могат да се
определят последиците от неизпълнението. В случая с процесните договори за
аренда страните са уговори помежду си специална възможност за прекратяване на
договорите при забавено изпълнение на задълженията за заплащане на годишната
арендна вноска от страна на арендатора - чл. 10, ал. 2, б. „в“. Следователно
страните са ограничили приложното поле на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД като
предварително са дефинирали интереса на кредитора – ареднодателите по договори,
при забавено изпълнение на задълженията по договора. На основание чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл
жалбоподателят не може да се ползва от защита при частично неизпълнение,
независимо какъв е неговият размер, защото същият с подписването на договора се
е съгласил с последиците на чл. 10, ал. 2, б. „в“ от договорите, настъпващи при
забавено плащане на която и да е от арендните вноски, и е длъжен да търпи тези
неблагоприятни за него последици, доколкото страните по настоящите договори са
се съгласили развалянето да настъпи при определени условия, които са се
сбъднали.
Допълнително
следва да се отбележи, че приложението на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД в настоящия
случай е трудно мислимо, доколкото процесните договори за аренда са такива с
продължително и периодично изпълнение и интересът на кредитора –
арендодателите, подлежи на изследване с оглед на целия период на договора –
всичките 26 стопански години. Прието е в съдебната практика, че прилагането
на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД винаги изисква
преценка за съотношението между изпълнена и неизпълнена част от задължението,
но която да е в пряка зависимост от вида на договора и характера на
задължението (вж. решения: № 60 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1892/2018 г.,
II т. о., № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о.; №
102 от 03.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/09 г., II т. о. и № 78 от 17.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 379/2015 г., II г. о.). В случая може да се направи
преценка за съотношението между изпълнена и неизпълнена част от задължението
само относно първите няколко години от действието на договорите, но не и за
целия период, с оглед на това, че изпълнението на последващите задължения за
заплащане годишните арендни вноски тепърва предстой. За отбелязване е още, че
предвид забавянето при плащанията по предходните арендни вноски (като тези по
Договор за аренда с рег. № 2816 дори са заплатени след образуване на настоящото
дело) от гледна точка на арендодателите е налице индиция за забавяне в
изпълнението и на бъдещите вноски, доколкото арендаторът неоправдано не е
изпълнил своевременно вече породените си задължения по процесните договори. Следователно
обективно погледнато интересът на кредиторите не е напълно удовлетворен и
гарантиран при евентуално запазване на договорните отношения между страните, с
оглед на това, че при бъдеща забава от страна на арендатора при заплащане на
вноските, аредодаторите ще са принудени да водят нови съдебни процеси, сходни
на този пред първата инстанция.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно ще се потвърди в обжалвана му част. В
останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора и с оглед на обстоятелството, че страните не са заявили
претенции за заплащане на направените от тях разноски в хода на въззивното
производство, то настоящата инстанция намира, че разноски за въззивната
инстанция не следва да се присъжда на нито една от страните, а присъдените с
обжалваното решение за първоинстанционното производство да се потвърдят.
С оглед разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване. В случая предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК цената
на всеки от исковете за прекратяване на договора е под 20 000 лв.
Настоящото дело се явява търговско по смисъла на ГПК, тъй като има за предмет
спор с участието на търговец, свързан изцяло или отчасти с регулирани от
обективното търговско право отношения (вж. Определение № 95 от 14.03.2014 г. на
ВКС по т. д. № 600/2014 г., I т. о., ТК). Това е така, доколкото жалбоподателя е
търговско дружество, а сключените между страните договори представляват
търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като са свързани с
упражняваното от жалбоподателя занятие.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1440 от 15.04.2020 г. по гр. дело № 8868 / 2018 г.
на РС - Пловдив, XIX гр. с-в, В ЧАСТТА,
с която е РАЗВАЛЕН, сключения на
28.04.2016 г. между „БУЛГРЕЙПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. "Крали Марко" 13, в качеството му на
арендатор от една страна и от друга - П.П.М. с ЕГН ********** и П.Г.М. с ЕГН **********,***,
Договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № 2817/28.04.2016 г. на Нотариус рег.
№ 171 – Адела Кац, с район на действие – Районен съд – Пловдив, посредством
който последните са поели задължение да предоставят на арендатора за временно
ползване – за срок от 26 години, собствените си 140.974 дка земедлски земи
както следва : НИВА в местността „С***” с площ от 4.000 дка, четвърта
категория, съставляваща имот № 019198 по плана за земеразделяне на с. ****,
община Нова Загора, при граници и съседи: имот № 019197; кад № 000465 ; имот №
019141 ; кад № 000187 полски път; НИВА в местността „К***” с площ от 7.204 дка,
трета категория, съставляваща имот № 010006 по плана за земеразделяне на с. ****,
община Нова Загора, при граници и съседи: имот № 010076 ; имот № 010004 :кад. №
010058 полски път; НИВА от 3.771 дка, от които 0.386 дка десета категория,
3.385 дка четвърта категория, в местността „Д***”, имот № 024008 по плана за
земеразделяне на с. Р***, община Нова Загора, при граници и съседи: имот №
024005 ; имот № 024007 ; кад. № 024053 полски път, имот № 024009; НИВА от
46.827 дка, четвърта категория, в местността „ Ю***”, имот № 006008 по плана за
земеразделяне на с. П***, община Нова Загора, при граници и съседи: имот
№006011 ; имот № 006012 ; имот № 006007 ; имот № 006093; имот № 006092; имот №
006025; имот № 006009; имот № 006072; имот № 006089; имот № 006139; имот №
006140; имот № 006135; НИВА от 79.172 дка, трета категория, в местността „ В**”,
имот № 037020 по плана за земеразделяне на с. П**, община Нова Загора, при
граници и съседи: имот № 037108 ; имот № 037001 ; имот кад. № 000184 полски път
и имот кад. № 037073 полски път, срещу поето задължение от арендатора да
заплати арендно плащане /рента/, И В
ЧАСТТА, с която е РАЗВАЛЕН, сключения на 28.04.2016 г.
между „БУЛГРЕЙПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. "Крали Марко" 13, в качеството му на арендатор от една
страна и от друга - П.П.М. с ЕГН ********** и П.Г.М. с ЕГН **********,***,
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег. № 2816/ 28.04.2016 г. на Нотариус рег. № 171 – Адела Кац, с район на
действие – Районен съд – Пловдив, посредством който последните са поели
задължение да предоставят на арендатора за временно ползване – за срок от 26
години, собствените си 19.748 дка земедлски земи както следва : НИВА от 11.750
дка, пета категория, в местността „ П**”, имот № 029090 по плана за земеразделяне
на с.З***, община Нова Тунджа, при граници исъседи: имот № 029178 ; имот №
029177 ; имот I 029186; имот № 029052; имот № 029063, имот № 029271; имот №
029249 и имот № 029081; НИВА от 7.998 дка, пета категория, в местността „ Ч***”,
имот № 019083 по плана за земеразделяне на с.З***, община Нова Тунджа, при
граници и съседи: имот № 019049 ; имот № 019079 ; имот № 019047; имот № 019081,
срещу поето от арендатора задължение да заплати арендно плащане /рента/.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./