Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря………………ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА…………………...и в присъствието на
прокурора.........................................................................................като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2511 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.48 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Р.П.Н., с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. С.Д. от ЛАК, със служебен адрес: *** против Д.П.Д., М.М.И. и ПЕТКОО Д.П., последните двама в качеството на родители на Д.П.Д.,***, Н.Р.В. и М.В.П., в качеството на родител на Н.Р. Въцев, и двамата с адрес: ***.
Ищецът излага, че с Определение от 04.10.2019 г., постановено по НОХД № 960/2019 г. по описа на РС – Ловеч е одобрено споразумение, с което Д.П.Д. и Н.Р.В. са се признали за виновни в това, че на 31.10.2018 г., около 19,30 часа, пред катедрален храм в центъра на гр. Ловеч, като непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди – грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с установените правила за поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, причинили на Р.П.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето – престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК им е наложено наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на споразумението по училищния радиовъзел, в училището където учи всеки един от тях.
Ищецът посочва, че към датата на деянието двамата подсъдими са били непълнолетни, като родителските права спрямо Д.П.Д. са се упражнявали от ответниците М.М.И. и П.Д.П., а родителските права спрямо Н.Р.В. – от ответника М.В.П.. Изтъква, че в конкретния случай действа презумцията, че родителите са виновни, защото не са дали добро възпитание или не са упражнявали контрол и надзор над децата си и затова те са причинили вреди на трети лица. Позовава се на съдебната практика, според която отговорността на родителите е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете.
Наред с това отбелязва, че отговорността по чл.48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен.
Наведени са твърдения, че след нанесения му побой, ищецът е постъпил за лечение в неврологично отделение, където е подложен на множество изследвания. На 02.11.2018 г. му е извършено съдебно-медицинско освидетелстване от д-р М.Г., издадено е медицинско свидетелство № 139/2018 г., като е взето предвид и медицинско удостоверение, издадено от АПМП – ИП по стоматология.
Твърди се, че в резултат на извършеното престъпление на ищеца са нанесени травматични изменения, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето, като същите се дължат на множество удари. Трябвало е да мине повече от един месец, за да може да се започне лечение на зъбите, тъй като липсвала част от меката тъкан на небцето. Изтъква се, че продължителен период от време, вследствие на нанесения му побой, ищецът изпитвал болки и страдания. Имал постоянно главоболие от масивното кръвонасядане, не можел да спи, както търпял болки и дискомфорт при отхапване, дъвчене и говорене, вследствие на избитите му два предни горни зъби.
Ищецът твърди, че освен получените при побоя на 31.10.2018 г. телесни увреждания, причинили му силни болки и страдания, е преживял и неописуем психически стрес. Инцидентът е породил у него силно безпокойство, психически и физически дискомфорт, чувствал се е унизен и беззащитен. Нарушено било нормалното му ежедневие за дълъг перииод от време. Наложило се да посещава психолог около два месеца. Липсата на предни зъби и затрудненото му дъвчене и говорене, още повече засилвали неговия психически дисбаланс.
Посочено е, че ищецът е студент във Великотърновския университет Св.св. Кирил и Методи“, но след инцидента нямал желание да си идва в Ловеч, тъй като изпитвал постоянен вътрешен страх и дискомфорт. Излага, че на 30.11.2018 г. е посетил Стоматологична клиника – АИППМПДМ ЕООД, гр. София, където му е извършен преглед и лечение на избитите и разклатени от инцидента дъби. Ищецът твърди, е цялото лечение е продължило повече от 6 /шест/ месеца.
Твърди се още, че вследствие на получените увреждания ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти, както и заплащане на специфичното му дентално лечение, като към 09.12.2019 г. претърпените имуществени вреди са в размер на общо 229,97 лв.
Ищецът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Навежда довод, че силата на присъдено нещо се изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди, в т.ч. и одобрените от съда споразумения, и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието.
Счита, че с оглед изложените обстоятелства следва да се приеме за доказано, че поведението на ответниците Д.Д. и Н.В. се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Поддържа, че деянието е извършено виновно, поради което им е наложено наказание. Твърди, че е налице и пряка причинна връзка между виновното поведение на ответниците и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което са осъдени.
Ищецът излага, че съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Подчертава, че принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди Д.П.Д., М.М.И. и П.Д.П., последните двама в качеството на родители на Д.П.Д., Н.Р.В. и М.В.П., в качеството на родител на Н.Р.В. да заплатят солидарно на Р.П.Н. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинената му от Д.П.Д. и Н.Р.В. на 31.10.2018 г. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което Д.П.Д. и Н.Р.В. са признати за виновни с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 04.10.2019 г. по НОХД № 960/2019 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1 229,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендирани са и направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците Д.П.Д., М.М.И. и П.Д.П.,
последните двама като родители на Д.Д.,
не са подали писмен отговор.
Ответниците
Н.Р.В. и М.В.П., поотделно, са депозирали писмен отговор. Считат, че иска е
допустим, но прекалено завишен, тъй като предявената сума за неимуществени
вреди не отговаря на болките и страданията на ищеца, нито на психическото му
състояние или периода на възстановяването. Не оспорват, че имало образувано
НОХД, по което с обвинението е подписано споразумение и на Н.В. е наложено
наказание – обществено порицание. Ответниците считат, че в
случая не е доказано ищецът да е изпаднал в безсъзнание, като изтъкват, че от
представената епикриза от неврологично отделение
никъде не е отбелязано какви травми е имал по главата и в какво се изразява комоционния синдром, не са отбелязани усложнения в
соматичния му статус, психиката в норма и само счупени преден ляв и десен зъб, а освен това, при преглед на компютърен томограф е установено, че е с нормален КТ мозъчен статус,
липсват КТ данни за травматични увреждания. Според ответницата М.П., макар и
родителите на непълнолетните да отговарят за
постъпките им, то това не доказва твърдението за безконтролност, тъй
като при възникнали инцидентни случаи и евентуално поведението на пострадалия
може да създаде конфликтна обстановка с
нежелани последици.
В с.з.ищецът Р.П.Н. се явява лично и с адв. Ст. Д..
Заявява, че поддържа предявените искове. Подробно фактически и правни доводи са
развити в писмена защита.
Ответниците Н.Р.В. и М.В.П. вземат лично участие в процеса, като се явяват с представител по пълномощие – адв. Ц. Ж.. Счита, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишена и не съответства на претърпените болки и страдания, нито на периода на възстановяване. По отношение направените разходи за лечение по представените писмени доказателства за сумата от 1090.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, намира,че доказателствата са безспорни и не възразява да бъдат уважени. Моли представения фискален бон от 22.11.2018 г. да не се уважава, тъй като не е относим към ищеца. Представени са писмени бележки, в които са изложени подробни съображения.
Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Страните не спорят, че с Протоколно определение № 117 от 04.10.2019 г. е одобрено споразумение, постигнато между прокурор при РП – Ловеч, защитниците адв. и. и адв. Ж. и подсъдимите Д.Д. и Н.В., като подсъдимите са признати за виновни в това, че на 31.10.2018 г. около 19,30 часа, пред катедрален храм в центъра на гр. Ловеч, като непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди – грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с установените правила за поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, причинили на Р.П.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъба и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от Н, поради което им е наложено наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на споразумението по училищния радиовъзел в СУ „ Тодор Кирков“ – Ловеч.
От приложените по делото доказателства се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е потърсил лекарска помощ, като още същия ден / 31.10.2018 г./ е постъпил на лечение в Неврологично отделение на МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов“АД с оплаквания от главоболие, гадене, болки в шият, изразено счупване на първи ляв и десен преден зъб.
На 02.11.2018 г. е извършено съдебно-медицинско освидетелстване от д-р М.Г. – Началник отделение по съдебна медицина при МБААЛ – Ловеч, като след преглед съдебният лекар е установил, че на ищеца Р.П. са причинени травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно – косо, както и травматично разклащане на множество зъби, повреда причинила на П. трайно затруднение на процеса на отхапване, говора и дъвченето за около 2 месеца, след което тези зъби могат да се протезират.В дясната челна област и дясно слепоочие, на границата между окосмена и неокосмена част на лицето е установено петнисто охлузване на кожата с тъмно червен цвят, на места с тънка суха червена круста и с размер 6 на 2 см. Описано е, че в дясната половина на горната уста има също така разкъсно-контузна рана, намираща се в петнисто охлузване с червен цвят и размери на охлузването 2 на 2 см, като наред с това и долният клепач на дясното око е слабо кръвонаседнато със светло морав цвят. При освидетелстването е установено още, че от вътрешната повърхност на горната устна е налице разкъсно контузна рана, като се вижда празната алвеола на първи горен в ляво зъб и кръвен съсирек, запушващ алвеолата. Установено е и овално охлузване в дясната половина на кръста,
както и охлузване в областта на левия лакет. При прегледа на ищеца, извършена на 02.11.2018 г. не са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. При прегледа е съобразено представеното медицинско удостоверение от стоматолог – хирург ЕТ“Д-р В. Симеонов“.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, първоначално с вещо лице съдебен лекар, а впоследствие и повторна съдебно – медицинска експертиза с вещо лице лекар по дентална медицина.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Г., на ищеца Р.П. Нечон към 31.10.2018 г. са причинени: травматично счупване на ниво венец на първи горен ляв зъб с последващо възстановяване на зъба, повреда обуславяща трайно затруднение на дъвченето и говора. Също така е причинено косо счупване на първи горен десен зъб – временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице е посочило, че установените и отразени в медицинската документация охлузвания и разкъсно-контузни рани в областта на устата са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Всичките те са причинени от удари с твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин, съобщен от пострадалия – побой. Според експерта, диагнозата с епикризата – комоционен синдром се касае за лека степен на сътресение на мозъка, без данни за загуба на съзнание, а само зашеметяване / без положителна обективна неврологична симптоматика/, което от своя страна също така обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. Дадено е заключение, че всички увреждания, които е получил пострадалия Н. са в причинно-следствена връзка с нанесения му на 31.10.2018 г. побой. С оглед приложените по делото амбулаторни листи за лечение на зъбите на пострадалия, експертизата е приела, че е напълно възстановен за около 5 месеца след инцидента и не са налице трайни последици от тези повреди.
От заключението на д-р А.Ч. по допуснатата повторна съдебно-медицинска експертиза се потвърждава, че в резултат на нанесения на ищеца побой са счупени двата централни резеца в почти цялата си коронкова част. При левия е засегната пулпата, наложило се е умъртвяване на зъба, разклатени са и останалите четири зъба в горния фронт, както и четирите резеца в долния. Има разкъсно-контузна рана в устата, оточен и подут венец. Според заключението, при горните увреждания настъпва временно разстройство на здравето за повече от месец, като възстановяването става със стоматологично лечение – умъртвяване на единия резец и изграждане с фотополимер на двата счупени резци. Експертизата е установила, че е налице трайна увреда на пулпата на левия централен резец. Умъртвен е вследствие на травмата при инцидента, като двата резеца са възстановени след счупването с фотополимер. Към датата на изготвяне на заключението венеца около левия резец е зачервен и възпален.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: И. П. Д., В. П. В.и В. А. М., допуснати по искане на ищеца, и А. В. Д. и Х.Г.П., допуснати по искане на ответника.
Св. В. е майка на ищеца, като споделя, че в деня на инцидента / 31.10.2018 г./ Р. се прибрал от гр. София към 18,30 часа и последвало обаждане от страна на момиче, което посочва поименно като П. Х., което настоявало да излезнат. Към 19,30 ч. Р. излязъл от къщи със сестра си, като заявили на майка си, че няма да се бавят и ще се върнат за вечеря. След около 30 минути св. В. получила обаждане от дъщеря си, която й казала „Мамо, пребиха батко!“и говорела неадекватно. Свидетелката тръгнала веднага към центъра на града и при пристигането си на място видяла, че дъщеря й е в шок, а състоянието на Р. описва по следния начин: „Р. трепереше целия, целият беше в рани, имаше кръв по цялото лице, устата му беше цялата в кръв, не можеше да говори“. Придвижили се до болницата, където преценили състоянието на Р. като тежко и е приет в спешно отделение. Цяла нощ на ищеца били правени изследвания, прегледал го и хирург, направен е скенер, за да се види състоянието на главата, тъй като повечето рани били в областта на главата, макар такива да имало и по други части от тялото. От показанията на свидетелката се установява, че в продължение на три дни синът й е бил на системи, с висока температура, заради травмите по главата не можел да легне нормално, а само на едната страна. На шестия ден бил изписан от болницата, а след това 10 дни е бил на домашно лечение вкъщи. Тъй като губел учебен материал, се наложило да замине за София. Св.В. заявява, че още след изписването на Р. от болницата, потърсила помощ от психолог - св. Д., тъй като синът й изпаднал в много тежка депресия, която продължила дълго. Твърди, че св. Д. е оказвала психологическа подкрепа, като е работила с Р. около месец, в почивните, когато се прибирал от София. Споделя, че синът й се затворил в себе си, не можел да разбере защо му се случва това, като не е направил нищо лошо. Сочи, че и до ден днешен Р. изпитва страх да излиза в центъра на родния си град сам. Изтъква, че много сериозен се оказал и проблемът с храненето, тъй като било изкъртено част от небцето, виждала се костта и поради това храната му се пасирала и я приемал със сламка. Около два месеца ищецът е бил на силни болкоуспокояващи лекарства, тъй като всяко движение на устата му причинявало болка. Дори и към настоящия момент продължава да се храни на една страна, което според свидетелката е на психическа основа и синът й изпитва страх да се храни нормално. Свидетелката споделя, че лечението при зъболекар продължило дълго, като около шест месеца синът й ходил без зъби и не можел да говори нормално и пред майка си казвал, че „не е вярвал, че някога ще престане с тази болка. По мнение а на св. В. към момента синът й частично се е възстановил психически след инцидента.
По делото е разпитана св. Д. – психологът, който е работил с ищеца непосредствено след инцидента. Заявява, че първата й среща с ищеца била на 06.11.2018 г., когато придружен от майка си и сестра си, я посетил за оказване на терапевтична психологическа помощ. Свидетелката твърди, че Р. бил в много тежко емоционално състояние, отделно от това имал травма в устата, супен зъб и трудно говорел. Споделя, че комуникацията е била изключително трудна, от една страна заради затруднения говор, а от друга заради изключителния стрес, който е преживял от физическата агресия. Изпитвал трудности в ориентиране на емоционалното си състояние, с изключително объркано мислене. До такава степен бил травмиран от ситуацията, че му било трудно да си даде логично обяснение. Сочи, че са проведени общо пет терапевтични сесии в рамките на един месец, като основно е работено върху преодоляване на симптомите от травмата. Според св. Д. фамилната обремененост и отношенията с родителите нямат връзка в конкретния случай, тъй като състоянието на Р. в конкретната ситуация е било предизвикано от нанесената травма от насилието. Затова директно е работила върху симптоматиката и това, което успели да постигнат е превенция на риска от посттравматично стресово разстройство. Свидетелката отбелязва, че децата, преживяли насилие, са в по-рискова ситуация от всички останали, по-трудно се доверяват, по-трудно комуникират с околните, по-трудно се ориентират в живота, травмата бележи човека и остава за цял живот. Изтъква също, че при силно стресови ситуации човек понякога отказва да приеме това, което се случва с него, нивото на стрес е толкова голямо, че отказва са го приеме, защото не може да го понесе и именно това се наблюдавало и при Р..
Св. М. се занимава със социално – милосърдна дейност към Българската православна църква и познава ищеца от Софийската духовна семинария. Излага, че след инцидента е видяла Р. около 17.11.2018 г. и тогава той бил в тежко физическо и емоционално състояние. Имал срив на имунната система, поддържал висока температура, трудно говорел поради възпалението в челюстта, виело му се свят. Почти всички зъби се клатели,а венците били оголени и с рани. По време на лечението му свидетелката е придружавала ищеца при посещението му медицински специалисти. Била проведена консултация с ортопед, както и с неврохирург, тъй като била налице симптоматика за сътресение на мозъка. Лекуването на зъбите продължило около седем месеца, като първо трябвало да мине възпалението на венците и след това да се започне лечение. Св.М. заявява, че през този период ищецът изпитвал болки, не можел да спи, преживявал силно унижение и страдание и все още не разбира защо му се е случило изобщо и каква вина има. И към момента й споделял, че все още сънува и преживява инцидента, от което прави извод, че той все още е психически и емоционално неспокоен. Изтъква още, че като резултат от инцидента Р. има посттравматичен проблем, тъй като все още не се храни добре и трудно предъвка, слаб е за възрастта и височината си.
От показанията на разпитаните по искане на ответната страна свидетели А. В. Д. и Х.Г.П. се установява, че инцидентът се е случил заради момиче на име П., кът което ищецът е проявил интерес. Конфликтът се заформил преди ищецът да се прибере от гр. София, като е имало предупреждение към ищеца от приятеля на П., споменат с името П., да преустанови да се занимава с нея. Свидетелите твърдят, че след отправяне на това предупреждение Р. е започнал да заплашва П. и П. със саморазправа. Скоро след инцидента са виждали ищеца на разходка из града със семейството си, но демонстрирал добро настроение и изглеждал все едно нищо не се е случило.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за непозволено увреждане с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.48 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, което е извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С оглед така очертания фактически състав с доклада си по делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, а именно: противоправно деяние на ответниците, извършено на твърдяната в ИМ дата – 31.10.2018 г.; настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинна връзка с поведението на ответниците. Всички тези правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно - без да остава съмнение за тяхното осъществяване .
Анализирайки в
съвкупност събраните в хода на производството
пред настоящата инстанция доказателства,
съдът приема, че по делото
е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи ангажиране
на деликтната отговорност на ответниците.
Наличието
на противоправно деяние, извършено от ответниците Д.П.Д.
и Н.Р.В., е установено безспорно
в процеса. Поради наличието на одобрено от съда споразумение /имащо последиците на влязла в сила присъда/ по приложеното НОХД
№960/2019 г. по описа на РС – Ловеч, с което всеки от посочените ответници е признат за
виновен в извършето престъпление
по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът приема, че фактът на деянието, неговата противоправност, авторството
на ответника и виновността му следва да се считат установени с обвързваща за гражданския съд сила /чл.300 от ГПК/.
Установява се, че към датата на деянието
/31.10.2018 г./ двамата подсъдими/сега ответници, са били непълнолетни, поради което при условията на чл. 48,
ал.1 от ЗЗД отговорност следва
да носят родителите – в случая ответниците М.М.И. и П.Д.П.,
в качеството на родители на Д.П.Д., и М.В.П., в качеството си на родител на
Н.Р.В..
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. В съдебната практика, вкл. и посочената от ищеца, трайно и непротиворечиво се възприема, че отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и не отпада в случаите, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на процеса, след като вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Приема се, че отговорността на родителите е лична – за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. Според възприетото в Решение № 270/10.01.2017 г. По дело № 916/2016 г. На ВКС, ГК, IV г.о.,в тези случаи е без значение на какви добродетели родителите са научили децата си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти.
Родителите се освобождават от отговорност единствено в хипотезата на чл.48 ал.3 от ЗЗД – ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. В настоящия спор в срока по чл.131 от ГПК конституираните като ответници родители на непълнолетните към момента на деянието извършители на деликта не са въвели възражение за наличието на обстоятелства, освобождаващи ги от отговорност и изключващи правото на обезщетение на ищеца за вредите, които техните деца са му причинили.
Установено е също, че с осъщественото деяние на 31.10.2018
г. ответниците Д.Д. и Н.В. са причинил на ищеца травматични увреждания, подробно описани по-горе в мотивите на решението, за които са признати за виновни. Т.е. доказани са и другите два основни елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреда и
причинна връзка
между деянието на ответника/
нанесени множество удари по
цялото тяло, но най-вече в областта на главата/ и причинената на ищеца средна телесна
повреда.
Под делото
са ангажирани доказателства, които по
категоричен начин установяват, че
Лечението на причинените телесни увреждания е продължило в период от около седем месеца. Тъй като липсвала част от меката тъкан на небцето, е трябвало да измине около месеца, за да се предприеме лечение на зъбите. В периода след инцидента ищецът е имал сериозни затруднения при говорене и особено при хранене, тъй като като е приемал храната пасирана и със сламка. Продължително време е изпитвал болки и е търпял страдания, поради което е вземал обезболяващи лекарства. Сънят му бил нарушен, като непрекъснато сънувал и преживявал инцидента. Продължително време е било нарушено обичайното му функциониране.
Разпитаните по делото свидетели Д., В. и М. имат непосредствени впечатление от състоянието на ищеца след инцидента и дават последователни и непротиворечиви показания, че освен претърпените болки, страдания и дискомфорт във връзка с проведеното лечение на зъбите, ищецът е претърпял и силен психически и емоционален стрес. Чувствал се унизен, изпитвал безпокойство, самоизолирал се, затворил се в себе си, бил дезориентиран по отношение на случилото се и отказвал да го приеме. Св. Д. е категорична, че когато започнала да работи с ищеца, същият е бил в тежко емоционално състояние и изключително травмиран от ситуацията. С оглед данните по делото, че семейната среда е формирала у ищеца известна несигурност към живота, поради присъствието в семейството на авторитарен и алкохолно зависим баща, психологът дава мнение, че процесният инцидент просто е засилил травматичния процес, но не може да се твърди с категоричност, че преживяното в ранна детска възраст има отношение към симптоматиката от нанесената травма, по която основно е работила.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че настъпилата промяна в психичното и емоционалното състояние на ищеца е в пряка причинна връзка с претърпения на 31.10.2018 г. инцидент, който се е отразил изцяло негативно на начина му на живот и обичайното му ежедневие. Установените депресивни симптоми в случая се явяват естествена реакция на организма, като в случая за преодоляването им е оказана терапевтична помощ от специалист.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени с ППВС №4/64 г. понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Във всички случаи следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. В съдебната практика трайно се приема, че в понятието „неимуществени вреди” се включват както телесните увреждания, така и такива, засягащи психо-емоционалната сфера на пострадалия, които са довели да физически и морални страдания, негативни изживявания и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Съдът намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищеца болки, страдания, дискомфорт и негативни психо-емоционални, отчитайки и техния интензитет, е заплащане на обезщетение в размер на 15000.00 лв, като при определянето му съдът съобразява характера на причиненото увреждане, както и факта, че възстановяването на двата счупени централни резеца е било продължително, като своевременното лечение е било затруднено поради липсата на част от меката тъкан на небцето и наличието на възпаление. При прегледа, извършен за целите на експертизата, вещото лице е установило трайна увреда на пулпата на левия резец, като венеца около левия резец е зачервен и възпален и към днешна дата. Понастоящем ищецът продължава да изпитва дискомфорт при хранене, като се храни само на едната страна и „изпитва страх да се храни нормално“ /св. В./. Наред с това, от гласните доказателства по делото се установява, че ищецът не е напълно възстановен психически и емоционално, изпитва тревожност, не желае да се прибира в родния си град и все още не е преодолял преживяната травма.
Съобразявайки казаното дотук, икономическата
конюнктура в страната към датата на деянието, съдът намира, че горният размер
на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 31.10.2018 г. до окончателното погасяване. Съдът съобразява, че според разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тъй като в случая задължението е парично, поради което съгласно чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
По имуществените вреди:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото е установено, че в резултат на получените увреждания ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти и разходи по проведеното дентално лечение.
Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 229.97 лв. В подкрепа на претенцията са представени писмени доказателства: Фактура № **********/02.11.2018 г. от ЕТ „Д-р Велислав Симеонов – АПМП – ИП – по дентална медицина“ ведно с касов бов към нея на стойност 100.00 лв., касов бон от Рентгенов стоматологичен кабинет „Дентал Ликьови – АПМП ГП по дентална медицина“ООД на стойност 5.00 лв, фискален бон от „Софармаси 14“ЕООД за закупени медицински медикаменти на стойност 34,97 лв., Фактура № 1090/27.05.2019 г. от Стоматологична клиника „АИППМПДМ“ЕООД, гр. София на стойност 1090.00 лв. С оглед на така ангажираните доказателства, които безспорно установяват, че претендираните разходи реално са сторени от ищеца във връзка с провежданото лечение, съдът намира, че предявеният иск за репариране на имуществените вреди се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците ще следва да заплатят на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представеният списък на разноските чл.80 от ГПК, сторените от ищеца по делото разноски да в размер на 600.00лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2019 г. Съразмерно с уважената част от иска дължимите от ответниците разноски възлизат на сумата от 480.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответниците ще следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Ловеч държавна такса в размер на 50.00 лв. – по иска за имуществени вреди и 600.00лв. - държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди. На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК при завеждане на делото ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр.чл.48 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, Д.П.Д., с ЕГН **********, М.М.И., с ЕГН ********** и П.Д.П., с ЕГН **********, последните двама в качеството на родители на Д.П.Д.,***, Н.Р.В., с ЕГН **********, М.В.П., с ЕГН **********, в качеството на родител на Н.Р.В.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ, при условията на солидарност, на Р.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** / чрез адв. С.Д. от ЛАК/ сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/лева – съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинената му от Д.П.Д. и Н.Р.В. на 31.10.2018 г. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично счупване на два горни зъба – първи горен вляво на ниво венец и първи горен вдясно, травматично разклащане на втори и трети двустранно горни зъби и втори двустранно долни зъби, довели до трайно затрудняване на процеса на отхапване, дъвчене и говоренето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.1, въъв вр. с чл.20, ал.2, във вр. д чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което Д.П.Д. и Н.Р.В. са признати за виновни с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 04.10.2019 г. по НОХД № 960/2019 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на увреждането / 31.10.2018 г. / до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1 229,97 лв. / хиляда двеста двадесет и девет лева и 97ст/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение, в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендииран размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД, Д.П.Д., с ЕГН **********, М.М.И., с ЕГН ********** и П.Д.П., с ЕГН **********, последните двама в качеството на родители на Д.П.Д.,***, Н.Р.В., с ЕГН **********, М.В.П., с ЕГН **********, в качеството на родител на Н.Р.В.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ, при условията на солидарност, на Р.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** / чрез адв. С.Д. от ЛАК/ сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/лева – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ЗЗД, Д.П.Д., с ЕГН **********, М.М.И., с ЕГН ********** и П.Д.П., с ЕГН **********, последните двама в качеството на родители на Д.П.Д.,***, Н.Р.В., с ЕГН **********, М.В.П., с ЕГН **********, в качеството на родител на Н.Р.В.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ, при условията на солидарност, по сметка на РС – Ловеч сумата от 600.00лв./шестстотин/ лева - държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди и 50.00 лв./петдесет/лева – държавна такса по иска за имуществени вреди
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: