№ 1678
гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20244110102226 по описа за 2024 година
Ищцата Г. И. Е., чрез пълномощника си адвокат М. Г. твърди в исковата си молба, че
по силата на трудов договор от *** г. е работила при ответника и е получавала брутно
трудово възнаграждение от 1200 лева. Със Заповед № *** г. ТПО било прекратено. Излага,
че на *** г. предала на работодателя трудовата си книжка за оформяне и я изискала на *** г.
в разменена кореспоненция по Вайбър. Поради липса на изпълнение на задълженията от
страна на работодателя, подала сигнал до ИТ на *** г. Сочи, че на *** г. изпратила покана
чрез ЧСИ С.Косева, а на *** г. получила чрез пълномощника си трудовата си книжка.
Посочва, че е претърпяла вреди от незаконосъобразното задържане на трудовата и книжка и
неизпълнението на задължението на работодателя, довело до ограничаване на трудовите и
осигурителните и права.Моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 2400 лева
представляваща обезщетение за незаконното задържане на тр. книжка за периода *** г.- ***
г. , ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска.
Съдът прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно
убеждение и приема за установено следното и достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк.
д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.
1
350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за
работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването, и да
предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване,
са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След
вписването им, работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение
на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и
обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът
или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е „незабавно“,
т.е. в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като срокът е императивно
определен. В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две
задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени.
Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си книжка на
работодателя и тя е в негово държане, задълженията на работодателя да я оформи и да я
предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При
неизпълнение той изпада в забава от същия ден. Ако работникът или служителят предаде
трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми
в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в
същия ден задълженията си, той изпада в забава.
Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си,
той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога
следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да
бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице,
освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това.
За избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение относно
обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата
книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2 изр. 2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изискването датата на предаване на
трудовата книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в дневника за
издаване на трудовите книжки по приложение № 1. По този начин работодателят
удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка
на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или
служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното
задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право
на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа,
както и до ограничаване на негови социалноосигурителни права, с оглед невъзможността да
получава обезщетения за безработица.
Както е разяснено и в мотивите на по т. 2 от цитираното тълкувателно решение,
основателността на иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: прекратен трудов договор, незаконно задържане на
трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя
препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира
трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до
2
предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен.
В случая в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание управителят на ответното дружество не оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства. Признава, че ищцата му е предала трудовата си книжка на
***г. Трудовата книжка е върната на ищцата на ***г. – видно от двустранния протокол,
подписан между страните.
След като ищцата е предала трудовата си книжка на работодателя след прекратяване
на трудовото правоотношение, в тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си да предаде оформената трудова книжка незабавно, респ. че е поканил
ищцата съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка. Доказателства за това не са ангажирани, вкл. не е
представено извлечение от Дневника за издаване на трудовите книжки по чл. 6, ал. 2 изр. 2
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, от което да е видна датата на предаване
на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя.
Както беше посочено по-горе, а и се твърди в исковата молба, законът презумира
настъпилите от незаконното задържане вреди. Презумпцията е оборима, като тежестта за
оборването й, и то при условията на пълно доказване, е за ответника – работодател. За да
обори презумпцията, работодателят следва да докаже, че в периода на задържането на
трудовата книжка работникът е реализирал доход и в какъв размер. Следователно не е в
тежест на ищеца да доказва откази на евентуални работодатели да сключат трудов договор
поради непредставяне на трудова книжка.
В случая такова обратно пълно доказване не е проведено от ответника и законовата
презумпция не е оборена.
Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ е
основателен, поради което и следва да бъде уважен в предявения размер от 2400 лв.,
предвид уговореното брутно трудово възнаграждение от 1200 лв. по прекратения трудов
договор –л.5 от делото.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 540 лв.
Ответникът дължи и заплащането на държавната такса за разглеждане на делото в
размер на 96 лв., от заплащането на която ищецът е освободен.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, гр.***, ул. ***, представлявано от С. М. И., да
заплати на Г. И. Е. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, ***, сумата 2400 лв. /две
хиляди и четиристотин лева/ обезщетение по чл.226 от КТ за незаконно задържане на
трудовата й книжка от ***г. до ***г., ведно със законната лихва по сл.86 от ЗЗД върху
главницата за времето от подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до окончателното им
плащане, както и сумата 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, гр.***, ул. ***, представлявано от С. М. И., да
заплати по сметка на ВТРС сумата 96 лв. /деветдесет и шест лева/ държавна такса, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВТОС.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4