Решение по дело №1189/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261143                                           14.10.2021 г.                                              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                          ІІІ-ти граждански състав

На шестнадесети септември                          две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 1189 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на К.П.Д. с ЕГН ********** и П.Д.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *.136 в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, без последващо изменение на кадастралната карат и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: местност Буджака, площ: 703 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 8, с номер по предходен план*, при съседи: *.7.167, *.7.81, *.7.135, *.7.578 и *.7.137. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Ищците твърдят, че с решение № 1251 от 08.11.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОЗСГ/– Созопол, в качеството им на наследници на В.Пим е възстановено правото на собственост върху имот № 007136 в землището на гр. Созопол с площ 0.703 дка. С одобряване на кадастралната карта на гр. Созопол през 2007 г. имотът бил отразен с идентификатор *.7.136 с площ 703 кв. м. Преди време ищците установили, че в кадастралния регистър като собственик е отбелязан ответникът. Той придобил имота след поредица от сделки, които не са породили действие, тъй като продавачите по тях не са били собственици на имота.

            При условията на евентуалност се навеждат доводи за придобиване на имота по давност, който се е владеел спокойно и необезпокояван от ищците повече от 10 години.

            Правното основание на предявения установителен иск за собственост е чл.

124, ал. 1 от ГПК.

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен, като се твърди, че се легитимира за собственик на имота с нотариален акт, като го е придобил валидно чрез покупко-продажба и от тогава - 18.05.2015 г. и до настоящия момент владеел същия, като демонстрирал явно своите собственически намерения, като го е придобил и на годно правно основание. Наред с това оспорва идентичността между претендирания с исковата молба имот и възстановения с цитираното решение. Оспорено е и обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот преди кооперирането на земеделската земя, респ. не е бил собственик на имот, идентичен със заявения и възстановен с решението от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол. Излага също тъка, че решението е незаконосъобразно, същото е нищожно, като излага доводи за това. Евентуално сочи, че същото е невярно, тъй като към датата на постановяването му е действала кадастрална карта на гр. Созопол, а такова описание в решението липсва.

            При условията на евентуалност депозира възражение за придобиване на имота по давност, тъй като владеел имота от придобиването му на 18.05.2015 г., а неговият праводател – от 13.10.2014 г. Поради това била изтекла както кратката 5-годишна давност, така и 10-годишната такава, присъединявайки и владението на праводателите на неговия праводател, легитимиращи се като собственици на имота от 08.11.2007 г.

            Също търси присъждане на разноските по делото.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            С решение № 1251/08.11.2007 г., постановено по преписка с вх. № 478/03.02.1992 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 61/10.11.1992 г. по чл. 18г, 61/14.11.1992 г. по чл. 18д, 61/17.11.1992 г. по чл. 18е и решение № 1450/17.03.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направени измервания на земята, съгласно чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, ОЗСГ – Созопол възстановява правото на собственост на наследниците на В.К.П.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които под т. 2 е следния имот: изостав. тр. нас. от 0. 703 дка, осма категория, местност Буджака, имот № 007136 по картата на землището, при граници /съседи/: 007135 – лозе на Община Созопол, 000166- др. тер. нестоп. на Министерство на отбраната, 007137 – изоставена нива на „Ивъл Емпайр“ ООД и 007167 – др. селищна тер. на СГ. Чи др. В решението изрично е посочено, че заверените скици на имотите с номера 005195 и 007136 представляват неразделна част от решението. В тази връзка е представена и скица 29.11.2007 г. /и в оригинал/, отразяваща точното местонахождение на имота, като в нея като собственик са посочени наследниците на В.К.П.. Решението носи подпис на началник – инж. И. К., зам. началник – инж. Ц.И.и член – В.Н., като е било представено и в оригинал по делото, като след извършена справка съдът е констатирал, че оригиналът на документа е идентичен с копието на същия, съдържащо се в кориците на делото. Съгласно протокол № 478 на 28.12.2007 г. е извършен и въвод във владение върху имота в полза на ищците, като по делото този документ също е бил представен в оригинал. Наред с това в самото решение е налице отбелязване, че с издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 1450/17.03.1999 г. Представен е препис от същото /листи 224 и 225/, като видно от него на наследниците на В.Псе възстановява правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2.000 дка в местността Буджака, заявена с пореден номер 1 от заявлението и установена с други д-я 49 г. 149, за което е представено и издадено удостоверение № 409 от Община Созопол /л. 227/. Същата сама е инициирала реституционното производство, като е подала заявление за възстановяване на три  имота, сред които и  нива с площ от 2.000 дка в местността Буджака.

            По делото е представено и удостоверение за наследниците на В.К.П.с ЕГН **********, починала на 04.04.2001 г., от което е видно че след смъртта си същата е оставила за свои законни наследници сина си К.Д.П. и внука си П.Д.П. – ищци по делото.

            С нотариален акт за покупко-продажба № 76, том II, рег. № 5273, дело № 187 от 18.05.2015 г. на нотариус с рег. № 491 в регистъра на Нотариалната камара – В.Д., вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 5855/18.05.2015 г., акт № 62, том 17, дело № 2929, Д.Л.Я.продава на ответника недвижими имоти, сред които и процесния поземлен имот с идентификатор *.136 по ККРК на гр. Созопол, както и още шест имота в местността Буджака. Продавачът се легитимира за собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба № 142, том III, рег. № 10851, дело № 401 от 13.10.2014 г. на нотариус с рег. № 491 в регистъра на Нотариалната камара – В.Д., вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 12420/13.10.2014 г., акт № 113, том 39, дело № 6548, като го е закупил от К.Д. Р.и З.Д.Р..

            В преписката по възстановяване на наследниците на К.Р.има множество решения, в това число и такива за други възстановени имоти в местността Буджака, със съответни скици и протоколи за въвод, решения с отбелязване „анулиран“ и изпълнен подпис. Относимо към предмета на спора се явява решение № 1251/08.11.2007 г., постановено по преписка с вх. № 388/13.01.1992 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 61/10.11.1992 г. по чл. 18г, 61/14.11.1992 г. по чл. 18д, 61/17.11.1992 г. по чл. 18е и решение № 1450/17.03.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направени измервания на земята, съгласно чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, ОЗСГ – Созопол възстановява правото на собственост на наследниците на К.С. Р.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които под т. 2 е следният имот: изостав. тр. нас. от 0. 703 дка, осма категория, местност Буджака, имот № 007136 по картата на землището, при граници /съседи/: 007135 – лозе на Община Созопол, 000166- др. тер. нестоп. на Министерство на отбраната, 007137 – изоставена нива на „Ивъл Емпайр“ ООД и 007167 – др. селищна тер. на СГ. Чи др., като това е и цитираното в горния нотариален акт такова. В него също изрично е посочено, че заверените скици на имотите с номера 005195 и 007136 представляват неразделна част от решението, но такива не се съдържат по преписка с вх. № 388. Също е налице отбелязването, че решението се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 1450/17.03.1999 г., каквото също не се съдържа в преписка № 388. Това решение също носи подпис на началник – инж. И. К., зам. началник – инж. Ц.И.и член – В.Н., но е оспорено от насрещната страна, и се установява, че ОСЗ-Созопол не разполага с оригинал на документа. Същото така се установява от вписванията в Имотния регистър, че е вписано въз основа на препис, а не на оригинал.

            Видно от представеното по делото удостоверение за наследниците на К.С. Р., роден на *** г., след смъртта си на 03.11.1972 г. същия е оставил за свой наследник сина си Д.К.Р.с ЕГН **********, починал на 12.03.1983 г.,  чиито наследници са дъщеря му З.Д.Р. и сина му К.Д. Р..

            От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява, че възстановеният с решение № 1251/08.11.2007 г. имот № 007136 по картата на възстановената собственост /КВС/ е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *.136 по КККР на гр. Созопол. За имота в КВС е налице отбелязване, че в периода от 29.01.2000 г. до 29.11.2007 г. се стопанисва от Общината. След това, въз основа на решението на ОСЗ от 08.11.2007 г., имотът е записан на наследниците на В.К.П.. Експертът в съдебно заседание е уточнил, че когато е влязъл в сила планът за земеразделяне, който е в стари възстановими реални граници, за този имот не е имало решение на Поземлена комисия /ПК/, с което да се признава собствеността на този имот и тъй като обикновено такава била практиката - да се записва за стопанисване на Общината, в случая бил записан на нея, до момента, в който излязло решението на ПК за възстановяване на имота в стари реални граници. Вещото лице на място в ПК не е срещнало отразяване в регистъра на собствениците относно процесния имот на името на наследниците на К.Р..

            Страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на водения от ищцовата страна свидетел А.Г. – геодезист, се установява, че познава К.Д., и е бил повикан от него да трасира границите на негов имот, находящ се в м. Буджака, землището на Созопол, с площ от 703 кв.м. Като ориентир за имота може да каже, че граничи с бивше военно поделение и до него се стига по черен път. Видял имота на 10.02.2021 г., като според него към този момент не е бил заравняван, като настилката му била от пръст. Имотът не бил ограден, в него нямало постройки и насаждения и бил по-скоро буренясал. Свидетелят Стоян Колев – също познат на ищците, като те осъществяват поддръжката на колите и моторите му от дълги години, знае, че имат имоти в Созопол, като лично К. му е показвал преди около 10, 12 години  старата къща и два имота на Буджака. Единият от тях се намирал точно до поделението, горе на билото, а другият бил до гробището. По-късно пак е виждал имота до поделението, който бил целият с бурени, като цялото място било пусто, все си било трънак и храсталак, като до не го се стигало по черен път. Свидетелят често е виждал имота, тъй като карал често наоколо мотор, защото мястото било много красиво. За другия му имот в Буджака знае, че е застроен, като там са построили Лидл.

            Свидетелят Г.С.– воден от ответната страна, заявява, че познава К.Т.,***. Занимава се с недвижими имоти и изработката на ПУП-ве. Известно му е че ответникът има имот на Буджака, в близост до военното поделение, като го е закупил от Д.Я.. Свидетелят сочи, че лично е помагал на последния да засипят мястото към края на 2014 г., за да може да се ползва за паркиране на автомобили. Доколкото помни били излети около 20-30 камиона, предимно с чакъл. За целта дори направили със собствения си булдозер черен път на мястото на съществуващ преди това коларски път, като де факто го удължили с булдозера, като преди това достъп до него не е имало и всичко било в драки. Преди това извикали геодезисти, които поставили колчета. След това ответникът ползвал мястото за паркиране, като самият свидетел лично е паркирал там, с неговото съгласие. Автомобили на чужди хора не е виждал. Доколкото помни имотът е около 700-800 кв.м., като знае, че те се закупили и съседен имот от Общината. Не му е известно някой да е предявявал претенции към имота. Те всяко лято го почиствали за да го ползват за паркиране.

            Свидетелят К.Д.– познат на ответника от 2001 г., заявява, че му е известно, че той има имот в Буджака, в близост до военното поделение, тъй като след разговор с него е узнал за възможността да паркира там. След това свидетелят използвал мястото за паркиране, най-вече през лятото, но не само тогава. Имотът с площ от около 600-700 кв.м. бил засипан с чакъл, без да е ограден. Когато свидетелят е паркирал там имало и други паркирани автомобили. Не е чувал някой да е имал претенции към имота. Самото място било на около 700-800  разстояние от Лидл. Не му е известно дали ответникът има други имоти в Буджака, но знае, че има много имоти, но не и къде точно се намират останалите.

            От заключението на вещото лице по изпълнената технико-криминалистическа експертиза, което съдът също изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява, че не може да се отговори на въпросите дали с едни и същи технически средства са изпълнени страници 1 и 2 от решение № 1251/08.11.2007 г. в полза на наследниците на К.Р., нито дали е налице еднаква овехтялостта на хартията и мастилото на всяка от страниците. Относно химикалната паста според експертът може да се направи изводът само, че подписите на л. 2 са изпълнени с различна такава.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            Налице са две решения № 1251/08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол, с абсолютно идентично съдържание, като с едното се възстановява процесния имот на наследниците на В.П, а с другото на наследниците на К.Р.. Т.е. между тези лица е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който следва да бъде разрешен в настоящото производство и чието разрешение е преюдициално за окончателното разрешаване на настоящия спор. Едното обаче от решенията, това в полза на Р.и, не може да бъде представено в оригинал, като не се установява нито страните, нито ОСЗ – Созопол, нито Агенцията по вписванията, където то е вписано, да разполага с такъв оригинал. Наред с това липсват данни по преписката на Р.и с вх. № 388 от  13.01.1992 г. да е издавано решение № 1450/17.03.1999 г., за което изрично се посочва, че се изменя и допълва от така поставеното № 1251/08.11.2007 г. Решение № 1450/17.03.1999 г. фигурира само в преписката на Паскалеви. Наред с това в преписката им с вх. № 478/03.02.1999 г. е налице и скица към решението, обявена за неразделна част от него, както и протокол за въвод във владение върху имота, т.е. изпълнена в цялост реституционната процедура. Подобни липсват в преписката на Р.и, при което за тях не може да се направи същия извод. Наред с това е видно, че приживе наследодателката на ищците е заявила за възстановяване имот в м. Буджака с площ от 2. 000 дка, като е обосновала правото си на собственост с д-я 49 г. 149, за което е представено и издадено удостоверение № 409 от Община Созопол. В преписката на Р.и липсва заявление и позоваване на документ за собственост, още по-малко представяне на такъв. Видно е също така, че на същите са реституирани множество имоти, в това число и други такива в местността Буджака, като са постановявани множество решения; има и такива които са анулирани, като се налага изводът, че относно спорния имот е станала някаква грешка. Аргумент за това и че самият орган след като е възстановил имота е записал същия в КВС на наследниците на П. Ето и защо съдът намира, че въз основа на валидно решение и приключила реституционна процедура ищците се легитимират за собственици на процесния имот. Ответникът е придобил имот, който не е бил собственост на неговия праводател, който също го е закупил от лица, които не са негови собственици, при което сделката няма съответния транслативен ефект.

            Доводите за нищожност на реституционното решение по преписка с вх. № 478 не се споделят от съда, като същото е издадено след изпълнение на съответната процедура по чл. 18д, ал. 4 и сл. от ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението, имотът вече е бил отразен в кадастралната карта и следвало да бъде описан с кадастралния си номер, не влияе по никакъв начин на валидността на решението, тъй като е ясен възстановеният имот и точното му местонахождение, съгласно скицата – неразделна част от него.

            При тези изводи на съда следва да се разгледа депозираното от страна на ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Придобивната давност има два елемента – обективен и субективен. Първият е свързан с факта на владение като фактическо състояние, а вторият – с намерението да се свои вещта, да се държи като своя. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че по делото не се установи Р.и да са въведени във владение на имота от ОСЗ-Созопол, като са абсолютно недоказани твърдения на ответника за осъществявано от тях владение върху процесния имот, считано от датата на постановяване на решението, а и от който и да е друг момент. Не се и доказа, че праводателят на ответника и самият ответник също са упражнявали фактическа власт върху имота, независимо, че водените от ответната страна свидетели изнасят доводи за такава, в това число и за извършвани благоустройствени мероприятия, за да  може имотът да се ползва за паркиране. Съдът намира обаче, че същите не се отнасят до процесния имот, който граничи с военното поделение, а не е просто в близост до него, както сочат свидетелите, водени от ответната страна. Това се потвърждава и от факта, че Д.Я. е закупил от Р.и, а след това е продал на ответника още шест имота, находящи се в местността Буджака. Така и водените от ищцовата страна свидетели, които са абсолютно незаинтересовани от изхода на спора, разказват възприятията си за процесния имот, за който изрично сочат, че граничи с военното поделение, като в него няма чакъл, а просто пръст и бурени, като никога не се виждали други хора или паркирани коли в имота, което е и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че ответникът не е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот.

При този изход на спора и с оглед претенциите на ищците за присъждане на направените по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответникът да им заплати сумата от  1 128 лв., съобразно представения списък на разноските. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноските по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено по отношение на К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, че К.П.Д. с ЕГН ********** и П.Д.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор *.136 в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, без последващо изменение на кадастралната карат и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: местност Буджака, площ: 703 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 8, с номер по предходен план*, при съседи: *.7.167, *.7.81, *.7.135, *.7.578 и *.7.137.

            Осъжда К.Г.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на К.П.Д. с ЕГН ********** и П.Д.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 1 128 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева/ за направените по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. М.

Вярно с оригинала!

С. Добрева