ПРОТОКОЛ
2020
година гр. Плевен
Районен съд първи наказателен състав
На четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ
секретар:
ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА
прокурор:
сложи
за разглеждане докладваното от съдията Д.
КИРИЛОВ
НАХД № 1826
по описа за 2019 год.
На
именното повикване в 16.14 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
***, чрез управител С. С.С.- редовно призован, не се явява представлява се от
адв. Г.Г. с пълномощно по делото.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩ
ОРГАН М.Б.О.Б.Н.Х.П. - редовно призован, се представлява от юрк. Г.Д.с
пълномощно от днес.
Съдът
докладва постъпило писмо от РП-Плевен с вх. рег № 14682/14.07.2020г., с което
уведомяват, че в РП-Плевен е образувано досъдебно производство № Д-1693/2020г.
Съдът,
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
възможност на страните да се запознаят с постъпилото писмо от РП-Плевен.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Г.
– Да се даде ход на делото. Считам, че е неотносимо. Моля да не го приемате.
ЮРК. Д.–
Моля, да не се дава ход на делото, предвид превеса на наказателната
отговорност.
Съдът,
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА
и ВЛАГА в делото писмо от РП – Плевен, с вх.рег.№ 14682 от 14.07.2020г. на
РС-Плевен.
СЪДЪТ, след
като взе предвид становището на страните, депозираното писмо от РП – Плевен, с вх.рег.№
14682 от 14.07.2020г. на РС-Плевен, както и Определението на Административен съд
гр. Плевен №887 от 18.06.2020г., счита че административно наказателното производство
по делото, следва да бъде прекратено, а делото изпратено на РП-гр.Плевен по
компетентност, поради следните съображения:
С цитираното
Определение на Административен съд Плевен № 887 по КЧНАХД №486/2020г.,
касационната инстанция е дала следните указанията на РС – Плевен - „Като е
прекратил административно наказателното производство без да отмени наказателното
постановление, съдът е създал предпоставки издаденото наказателно постановление
да влезе в сила, с което се нарушава принципа „ne bis in idem“. Поради всичко
изложено по-горе определението на съда следва да бъде отменено, а делото върнато
на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане
на жалбата по същество при спазване на дадените по-горе указания“.
Така зачетеното
указание на Административен съд гр. Плевен, дава две възможности пред настоящият
съдебен състав. Едната възможност е да продължи
съдопроизводствените дейности по делото и да се произнесе с решение, а
другата възможност е да отмени наказателното постановление, да прекрати производството
по делото и да изпрати същото на РП – гр.Плевен
по компетентност, с оглед постъпилото писмо.
По отношение
на приложението на чл.33, ал.2 от ЗАНН, на която правна норма настоящият
съдебен състав се позова при предходното разглеждане на делото, в съдебно
заседание на 21.05.2020 г., за да прекрати съдебното производство и изпрати делото
на РП – гр. Плевен, следва да бъде добавено следното: В съдебната практика преобладава
становището, че с оглед систематичното място на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, която
се намира в Глава 3 от ЗАНН – Производство по установяване на административните
нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания, с правомощия
по чл.33, ал.2 от ЗАНН, разполага само административно-наказващият орган, но не
и съда. Такова становище е застъпено и с цитираното определение на Административен
съд гр. Плевен. В този смисъл са и редица определения, а именно: Определение №6530/08.07.2004г.
на ВАС по адм.дело№5662/2004г., V-то отделение; Решение №69 от 15.04.2009г. на Административен
съд гр. Габрово по КНАХД №50/2009г.; Определение №543 от 19.09.2019г. на
Административен съд гр. Бургас по ЧКАНД №469/2019г. Допълнителен аргумент в
подкрепата на горния извод е и предвидената в ЗАНН процесуална възможност за
възобновяване на приключило административно наказателното производство при
наличие на някоя от предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.70 от ЗАНН. В
този смисъл беше и жалбата на адв. Г., с която той сезира Административен съд гр.
Плевен за отмяна на определението на прекратяване на административно наказателното
производство на РС гр.Плевен. Съществуват обаче и съдебни актове, в които се възприема
обратната теза, а именно, че съдът може да прекрати съдебното производство на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и да изпрати материалите по делото на прокурора, ако
прецени, че деянието за което е образувано административно наказателно производство
съставлява престъпление и това са: Определение №146 от 05.02.2016г. на Административен
съд гр. Плевен по КЧАНД №76/2016г., като за коректност следва да бъде отбелязано,
че в това определение е налице и особено мнение от съдията-докладчик, което е в смисъл на постановените и цитирани по-горе
определения. Налице е обаче и задължителна съдебна практика установена от ТР №51
от 07.01.1981г. по нак.дело №46/1980г. на ОСНК на ВС, чиито принципни разяснения
по отношение на тълкуването и законосъобразното приложение на чл.33 от ЗАНН не са
загубили актуалност според мотивите към ТР №3/22.12.2015г. по тълкувателно дело
№3/2015г. на ОСНК на ВКС. Според ТР №3 от 22.12.2015г. Общото събрание на наказателна
колегия оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се
образуват и провеждат административно наказателни производства спрямо
нарушители и въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни
производства, в случаите когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми
лица.
Настоящият
случай видно от писмото изпратено до настоящия съдебен състав от РП гр. Плевен е
именно такъв. Тук следва да се вметне, че установената от чл.33 от ЗАНН забрана
за образуване и провеждане на административно наказателно производство, ако за
деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху деянието като водещо
основание при преценка за приложението й, без да се постави изискване за
привличане на конкретен извършител в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране
е и в синхрон с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за образуване на досъдебно
производство не се изискват данни обуславящи извод относно личността на извършителя.
Привличането под наказателна отговорност на конкретно лице е прерогатив единствено
и само на прокуратурата.
Съгласно Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи е недопустимо двойното наказване на дееца
по административно наказателен и наказателен ред и това се извежда от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН,
която в конкретният случай при приключило административно наказателно
производство с решение се преодолява чрез възобновяване на същото по реда на чл.70,
б.“г“ от ЗАНН. В конкретния случай обаче не е налице приключило административно
наказателно производство. Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи не позволя никой да бъде подлаган на повторно наказателно
преследване за едно и също деяние въз основа на принципа „ne bis in idem“.
В
дадените указания от Административен съд гр. Плевен на настоящият съдебен състав
е дадено възможност да отмени наказателното постановление и да прекрати
административно наказателното производство.
Налице
е новооткрито обстоятелство, за което настоящия съдебен състав е уведомен с
постъпилото писмо от РП – Плевен, а именно че е образувано досъдебно
производство №1693/2020г. по описа на РП-Плевен, за това че през месец април и
месец май 2019г. са унищожени противозаконно пчелни семейства в пчелини,
разположени в землищата на с. Божурица, обл. Плевен и с. Биволаре, обл. Плевен,
собственост на различни лица, като това деяние е квалифицирано, като
престъпление по чл. 216, ал 1 от НК.
Настоящият
административно наказателен процес се провежда, за това че на 25.04.2019г. в
интервала от 14:00 часа до 17:00 часа при извършена проверка на обект, полета,
засети с царевица /непоникнала/ БЗС 49 с площ 346.4 дка в землището на с.
Биволаре, БЗС 48 и БЗС 110 с обща площ
422 дка в землището на с. Божурица, общ. Долна Митрополия, във връзка с
подадена жалба за подмор на пчели, подадена от пчелари от с.Биволаре и с.
Божурица и Заповед № РД-07-15/25.04.2019г. на ***а на ОД „Земеделие“ –
гр.Плевен. С Констативен протокол № 002959/25.04.2019г. при оглед на място на
горепосочените полета, е констатирано, че същите са засети с царевица, която
още не е поникнала и има единични плевелни растения. Чрез служител на Общинска
служба „Земеделие“ – гр. Долна Митрополия, е установено, че полетата се
стопанисват от „***“ ***. По данни на жалбоподателите посочените полета са третирани
с наземна техника на 23.04. и 24.04.2019г., като предполагат, че са вложени
продукти за растителна защита. Масова смъртност при пчелите е установена на
24.04.2019г., като същата продължава и в деня на проверката. Полетата отстоят
на разстояние от 358 до 1336м от пчелините. В кметствата на с.Биволаре и с.
Божурица няма постъпвали уведомителни писма за третиране с продукти за
растителна защита. По данни на жалбоподателите, те също не са били уведомени за
пръскането, с което е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за
пчеларството, вр. чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба 13/26.08.2016г. за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от
отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности, но касаят
едно и също деяние, като обществените отношения нарушени от извършеното биват
защитени от различни правни норми в административно-наказателната производство разпоредбата
на чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за пчеларството, вр. чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба 13/26.08.2016г. за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства
от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности, а в наказателното производство нормата на чл. 216,
ал.1 от НК, според преценката на Районна прокуратура – гр. Плевен, но безспорно
касаят едно и също евентуално противозаконно действие с конкретен еднакъв
престъпен резултат. В този случай, както вече беше изтъкнато от настоящия
съдебен състав, а и от константната съдебна практика приоритетен е характера на
наказателното пред административно наказателното производство. Съотношението между
наказателното и административно наказателната отговорност е изяснено от разпоредбите
на чл.32, ал.1 и ал.2, чл.33, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН, включително и чл.70, б. „г“ от ЗАНН и чл. 25, ал.1, т.5 от НПК. Тези принципни
постановки утвърждават, че когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателната
и административно наказателната норма, с един и същ обект на защита, какъвто е
конкретният случай, по-тежката наказателна отговорност поглъща административно
наказателната отговорност. Именно по този начин със санкционирането на
извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения,
а наказателно-правната репресия най-интензивно въздейства върху дееца.
Поради тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да отмени наказателното постановление,
тъй като по същият случай за същото деяние вече има образувано наказателно
производство по досъдебно производство №1693/2020г. по описа на РП гр. Плевен,
за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, да
прекрати административно наказателното производство и изпрати делото на РП-Плевен, след влизане на
настоящото определение в сила.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №190/01.08.2019г. на ***И.Х.Й. на длъжност *** на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, с което на „***“ ***, с ЕИК ***,
е наложена имуществена санкция в размер
на 8000 /осем хиляди/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
административно наказателното производство по НАХД№1826/2019г. по описа на РС-Плевен,
по изложените аргументи в обстоятелствената част на определението.
ИЗПРАЩА
делото на РП гр. Плевен по компетентност, за присъединяване към досъдебно
производство № 1693/2020г., след влизане на определението в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва и протестира с частна жалба в 7-мо дневен срок пред Административен
съд гр. Плевен.
Протоколът
написан в съдебно заседание, което приключи в 16.38 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: