Р Е Ш Е
Н И Е
№ 140
град Велико Търново, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 178/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „Темси-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Павликени, ул. „Илия Златев“ № 57, вх. А, ап. 1 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11016 от 15.02.2021 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Заповедта се
оспорва като материално незаконосъобразна и немотивирана. Жалбоподателят излага
доводи, че никъде в заповедта не е конкретизирано в какво точно се изразява
нарушението, а именно какви данни не са били подавани от страна на търговеца
към НАП, кога е следвало да се подадат и какво точно не е било изпълнено от
негова страна. Такова нарушение не било констатирано и при проверката на място
на 10.02.2021 г. Сочи, че фискалното устройство в обекта незабавно било сменено
с друго и дори да е имало нарушение, същото е отстранено. Развива съображения,
че мотивите за определяне на срока на ПАМ са напълно бланкетни. Неправилно било
приравняването на мярката със санкция и самоцелното налагане на ПАМ по никакъв
начин не изпълнявало целта на законодателя. По тези мотиви се иска от съда да
отмени процесната заповед. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че неиздаването на касова бележка е самостоятелно основание за издаването на
ПАМ, а касовият апарат в обекта не е от одобрен тип, не изпраща данни към НАП,
и издаваните от него касови бележки нямат задължителен реквизит – QR код.
Сочи, че мотивите по отношение на срока, за който е определено запечатването,
били съобразени с мястото, където се намира проверяваният обект, със стоките,
които се продават в него и при извършване на проверка дали лицето е изряден
платец към държавата. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. инспектори
по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр. Павликени, ул. „Илия Златев“ № 57, вх. А, стопанисван от „Темси-96“ ООД.
При проверката е установено, че при извършена контролна покупка на 1 пакет
кифлички със сирене и 1 бр. минерална вода на обща стойност 3,19 лв., заплатени
в брой от инспектор Г.Ю. с банкнота от 5 лв. на С.Н. – съдружник и управител на
дружеството, същият е приел плащането, върнал е ресто, но не е издал фискален касов
бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация
касово устройство, а е предоставил служебен бон № 0115077/10.02.2021 г. от
фискалното устройство. След легитимация на проверяващите е изведен междинен
дневен финансов отчет. При проверката е установено също така, че в касата е
налице касова наличност в размер на 35,78 лв., а е разчетена касова наличност
от фискалното устройство в размер на 22,29 лв. или е налице разлика от 13,49
лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. При
поискване от проверяващите да бъде издаден фискален касов бон (ФКБ), за
целите на проверката бил издаден служебен бон № 0115082, като опитите да се
изведе ФКБ били неуспешни. Предоставен бил ФКБ № 0115041/09.02.2021 г. за
извършена продажба от предходния ден, като същият не съдържал като реквизит
двуизмерен баркод (QR код) по см. на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/2006 г. При
извършена проверка в информационните масиви на НАП на 10.02.2021 г. в 09:32 ч.
за период 01.01.-09.02.2021 г. се установило, че липсват данни за издадените
документи за продажби към НАП от фискалното устройство, което не е подавало
данни към НАП по установената дистанционна връзка на всеки 5 минути за
регистрираните продажби, с което същото не отговаря на функционалните
изисквания съгласно Приложение № 1, раздел ІІІБ, т. 1, б. „е“ към Наредба
Н-18/2006 г. С горното ДЗЛ било нарушило чл. 8, ал. 2 от Наредбата да използва
ФУ от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания по ал. 1 от
същия член. Не бил спазен установения срок на основание пар. 75, ал. 6 от ПЗР
на Наредбата, като след законоустановения срок лицето е продължило да използва
ФУ, което не е от одобрен тип. Тези констатации от проверката са обективирани в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0070397/10.02.2021г. Протоколът е
подписан от представляващия дружеството, който е вписал, че няма възражения.
На същата дата
са извършени действия по обезпечаване на доказателства, като с Протокол сер. АА
№ 0001683/10.02.2021 г. е иззето наличното в търговския обект фискално
устройство.
При тази
фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 11016 от 15.02.2021 г. от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл. 33, ал. 1, чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. § 75, ал. 6 от ПЗР
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вкл. на функционалните изисквания за дистанционна връзка и
чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 186, ал. 1, т
1, б. „а“ и ал. 1, т. 2 от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване
на търговския обект – магазин, находящ се в гр. Павликени, ул. „Илия Златев“ № 57,
вх. А, стопанисван от „Темси-96“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане
в сила на заповедта, и на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС е отнето в полза на
държавата фискално устройство модел DATECS с ИН DT473113
и ФП 02682926. Заповедта е връчена на „Темси-96“ ООД на 02.03.2021 г., а
жалбата срещу нея е подадена на 16.03.2021 г. съгласно поставения входящ номер.
В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително представените от жалбоподателя Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 2347/11.02.2021 г. и Договор за техническо обслужване на ЕКАФП от 11.02.2021 г., според които жалбоподателят е закупил ново фискално устройство в търговския обект.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изп. директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА № №
0070397/10.02.2021 г. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока
на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Съдът не
установява допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените. Не се констатират и допуснати нарушения при
извършване на проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по отношение
на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията на длъжностните лица - инспектори в отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са
разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично
задължение и права като служителите, осъществяващи фискален контрол, са им
предоставени правомощията по ал. 1 на същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в
който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване на
разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното
обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно
териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл.
12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна
независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил такава
правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция
"Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с
оглед спазването на данъчното законодателство.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, както и на лице, което използва фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от
Българския институт по метрология. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Фискалните устройства, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания
съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Според чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство
от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, или използване
в търговски обект на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за
одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 10.02.2021
г. в търговския обект е установено, че при извършената контролна покупка на
стойност 3,19 лв. жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното и
работещо в обекта ФУ при плащането на стоката, а вместо това е издаден служебен
бон (л. 17), чрез който не се отчита приход от
продажбата. Съгласно чл. 7а, ал. 2, предл. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не се
допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби. Установена е положителна разлика в размер на 13,49 лв.
между фактическата наличност (35,78 лв.) и отчетените продажби
(22,29 лв.). В тази връзка следва да се отбележи,
че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В случая от представения дневен фискален
отчет е видно, че не са отчитани никакви служебно въведени суми. Следователно
въпросната касова разлика, освен че представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата (което
само по себе си не е основание за издаване на процесната ЗНПАМ), е косвено доказателство за наличието
и на други неотчетени продажби. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, като събраните при проверката доказателства не са оборени в
хода на съдебното производство. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
На следващо място, при
проверката е представен фискален бон № 01115041/09.02.2021 г., който не съдържа
QR код (л. 17), а също така е
установено, че фискалното устройство не е подавало данни на всеки 5 минути към
НАП за извършените продажби по установената дистанционна връзка за периода
01.01-09.02.2021 г., като разпечатката от извършената проверка е приложена на
л. 16 от делото, без същата да е оспорена и опровергана от жалбоподателя. Сред функционалните изисквания към ФУ,
регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, в раздел ІІІ
"Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с
ФУ", в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента,
трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26, ал. 1, т.
16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова
бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се
издава хартиен документ. Въпросният QR код според Приложение № 18а към чл. 26,
ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален двумерен баркод и
се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция непосредствено
преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН". Същевременно в Приложение
№ 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в раздел ІІІб, т. 1, б. „е“, е
регламентирано изискването фискалните устройства да подават по установената
дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на
ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени
и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон,
визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.
С нормата § 75, ал.
6 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ бр. 68 от 2020 г.), е въведено задължение
за лицата по чл. 3 да приведат дейността си с всички изисквания на наредбата по
отношение на фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г. От протокола за извършена проверка в
търговския обект на 10.02.2021 г., приложените справка за данни от документи за
продажба и фискален бон № 01115041/09.02.2021 г. е видно, че оспорващото
дружество не е изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба
№ Н-18/2006 г. да приведе дейността си в съответствие
с изискванията й относно фискалните устройства. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в оспорваната ЗНПАМ ясно и конкретно е посочено в какво се
изразява неизпълнението на задълженията на ДЗЛ по наредбата. Процесното ФУ не
отговаря на функционалните изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на
наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186,
ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от
Българския институт по метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10,
ал. 9 от наредбата. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен
тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал.
2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния
тип ФУ не са от одобрен тип.
Недоказани са
възраженията на жалбоподателя, че нарушението било отстранено. От представените
доказателства е видно единствено, че на 11.02.2021 г. дружеството е закупило и
регистрирало ново фискално устройство (което е съвсем логично предвид
обстоятелството, че проверяваното ФУ е било иззето на 10.02.2021 г.), но по никакъв
начин не е доказано, че посочените по-горе нарушения на наредбата са
отстранени. Освен това, не са ангажирани никакви доказателства по отношение на
другото констатирано от органите по приходите нарушение, свързано с
неиздаването на фискален бон.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. След като е констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговския обект по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и използване на фискално устройство,
което не отговаря на функционалните изисквания по чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС,
органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не.
Единствената
преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока
на принудителната административна мярка, която преценка е била направена от
този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 14-дневния
срок. Неоснователно оспорващият твърди бланкетност
на мотивите за определяне на срока на мярката. Изложените
в оспорената заповед мотиви във връзка с определянето на срока на мярката са изцяло
относими към конкретното нарушение и към извършителя му, които мотиви дават
възможност на съда да извърши преценката дали процесната ПАМ е в съответствие с
целта на закона. Видно от самата
заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок са съобразени вида и обема
на упражняваната в обекта търговска дейност, както и важния държавен интерес,
който се охранява. Анализирани са местоположението, дейността, площта и вида на
търговския обект, цялостното поведение на търговеца. Направено е заключение, че
е налице трайно повтарящо се поведение на избягване законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите от страна на дружеството. Използването на
фискално устройство, което не отговаря на изискванията, създава възможност за укриване на приходи и затруднява
проследяването на реализираните обороти. Неиздаването на фискална касова
бележка при контролна покупка е друго сериозно нарушение на данъчната
дисциплина, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, водещо
до неотразяване на приходи от търговеца и ощетяване на държавния бюджет, като
допълнителен мотив при определяне на срока на мярката е и установената
положителна касова разлика, сравнена с размера на регистрираните чрез ФУ
продажби. Изложеното опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая
са съобразени конкретните специфики на обекта и въобще търговският му
потенциал.
Срокът
на ПАМ се определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на
органа е законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 14
дни е към средния размер, като са изложени доводите, на които се основава
извършената преценка. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и
обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в
определения от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил. С неиздаването на
изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в
търговския обект продажба, при всички положения е нарушена фискалната политика
на държавата. Не следва да се подценява обстоятелството, че констатираните
нарушения са две, като принципно неиздаването на касови бележки води до
укриване на приходи и съответно разлика в отчетената и фактическата наличност.
Същевременно, размерът на фактическата наличност е около 58% по-голям спрямо отчетените
парични постъпления по ФУ, което говори за системност и постоянство в
неспазването на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Установено
е и неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на
търговеца към датата на проверката – 10.02.2021 г., т. е. повече от месец след
като е изтекъл даденият в нея срок, и осъществяване на търговска дейност през
този период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо
на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е
изводът, че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова.
Изложеното е показател за трайно отклонение от спазване на данъчното
законодателство и обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при отчитане на
индивидуалните специфики на търговския обект и населеното място, определеният
срок от 14 дни при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава още и
от значимостта на охраняваното обществено отношение. В заключение съдът приема, че определеният срок от 14 дни
за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок по чл. 187,
ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите, предвидени
в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен
с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Срокът от 14 дни
е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Негативните
последици от налагането на ПАМ върху жалбоподателя са резултат от собственото
му поведение, изразяващо се в неиздаването на фискален бон за извършена
продажба и използване на фискално устройство, неотговарящо на изискванията за
одобрен тип, като установеното несъответствие между фактическата и отчетената
парична наличност, индикира за системност на това поведение. При положение, че от страна на
жалбоподателя не е проведено пълно доказване за това, че е привел дейността си
в съответствие с изискванията на наредбата, не може да се приеме, че целта на
мярката за преустановяване на нарушението, регламентирана в чл. 22 ЗАНН, не може
да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с принципа на
пропорционалност и с тежестта на нарушението.
На последно място,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на
обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с регистриране на извършените продажби. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „Темси-96“ ЕООД и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
На последно място, въпреки
че в жалбата липсват възражения в тази насока, законосъобразно с оспорената
заповед на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС е постановено отнемане в полза на
държавата на процесното фискално устройство, за което е установено, че не
отговаря на изискванията за одобрен тип.
При този изход на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на ***ско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото разноските се
определят на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Темси-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Илия Златев“ № 57, вх. А, ап. 1 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11016 от 15.02.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА „Темси-96“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Илия
Златев“ № 57, вх. А, ап. 1 да заплати на Национална агенция за приходите гр.
София разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева). |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: