Р Е
Ш Е Н
И Е
№242, 27.09.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №989 по описа за 2019г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.В. Ц. И., че дължи на ищеца сумата от 636.04лв.- главница,
сумата 72.72лв.-договорна лихва от 03.02.17г. до 15.09.17г., сумата 84.67лв.-
лихва за забава за периода 04.02.17г.-02.10.18г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 420.80лв. за периода 17.02.17г.-15.09.17г., ведно със
законната лихва върху главницата. Претендира и разноски в двете производства.
Ищецът твърди, че ответницата е сключила на 06.12.16г. договор за паричен заем № 2697623
/потребителски заем на продукт Изи Макс 24/ с Изи Асет Мениджмънт АД за сумата
от 750лв. Уговорената лихва за срока на договора е 35% /110.40лв./, ГПР е
40.65%, като общата крайна дължима сума е 860.40лв., разпределена в 20 двуедмични
вноски от по 43.02лв. Срокът на договора е 40 седмици.Първата вноска е с падеж
23.12.16г., а последната с падеж 15.09.17г. С тази сума ответницата е
рефинансирала и задължението си по договор за паричен заем №2629145 в размер на
398.88лв.
На
06.12.2016г. кредиторът е цедирал вземането си спрямо ответницата на ищеца,
като го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия.
Ищецът е уведомил ответницата за извършената цесия на 19.12.2018г.
На
ответницата е била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45лв. Поради непредставяне на двама поръчители, отговарящи на определени от
кредитора изисквания същият е начислил договорна неустойка в размер на 526лв.,
платима на 20 равни двуседмични вноски от 26.30лв., платими на съответните
падежи на вноските. за непредоставяне на обезпечение чрез поръчител.
Ответницата не е изплатила дължимите суми по договора, като е заплатила
общо сумата от 301.84лв., от които неустойка от 105.20лв., такса разходи от
45лв., договорна лихва от 37.68лв. и главница от 113.96лв.
Ищецът
представя формуляр за кандидатстване за кредит, договор за паричен заем
№2697623, уведомление за извършена цесия, договор за цесия, потвърждение за
извърена цесия, приложение №1,пълномощно.
Ответницата В. Ц. И. при редовно връчена искова молба не е отговорила. В
с.з. заявява, че е работила в Изи Асет Мениджмънт АД, като със заработеното е
погасявала задължението си. Не е получавала възнаграждение. Според нея
мениджърът А. Т. е следвало да приспада сумите. Според ответницата спрямо това
лице има наказателно производство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №1881/2018 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Ответницата
е сключила договор за паричен заем № 2697623 /потребителски заем на продукт Изи
Макс 24/ с Изи Асет Мениджмънт АД за сумата от 750лв. Уговорената лихва за
срока на договора е 35% /110.40лв./, ГПР е 40.65%, като общата крайна дължима
сума е 860.40лв., разпределена в 20 двуедмични вноски от по 43.02лв. Срокът на
договора е 40 седмици.Първата вноска е с падеж 23.12.16г., а последната с падеж
15.09.17г. С тази сума ответницата е рефинансирала и задължението си по договор
за паричен заем №2629145 в размер на 398.88лв. В чл.16 ал.2 от договора
страните са приели, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифа за таксите
начислявани от ищеца, поради което ответникът дължи таксата за разходи по
събиране на вземането при забава на всеки 30дни по 9лв., но не повече от 45лв.
Ищецът
твърди, че ответницата не е представила уговореното в договора обезпечение на
кредита, поради което дължи неустойка в размер на 526лв., платима на двадесет
равни части от по 26.30лв., която следва да се прибави към погасителната вноска
от 43.02лв., като двуседмичната вноска на ответницата следва да е в размер на 69.32лв.
Крайният
срок на кредита е 15.09.17г. и ищецът е начислил обезщетение за забава на
ответника за периода от датата на забавата 04.02.17г. до датата на депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК- 02.10.18г в размер на 84.67лв..
На 16.11.10г.
между ищеца и праводателя на ответника е сключен договор за цесия, по който
вземането на цедента срещу ответника, видно от Приложение №1/01.02.18г.
Цесионера е потвърдил сключената цесия. Цедента е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжника за извършената цесия, което последният е сторил на
19.02.18г.
По
делото е изготвена ССЕ според, с процесния заем е рефинансиран текущ заем по договор №2629145 в размер на 398.88лв.
Разликата е изплатена на ответницата в брой. Ответницата е направила плащания
общо в размер на 277.28лв., от които 134.40лв. главница,37.68лв. договорна
лихва и 105.02лв. неустойка. Според вещото лице са сърбани и 45лв. такса
разходи. Ответницата дължи главница от 636.04лв., договорна лихва от 72.72лв.,
начислена неустойка от 420.80лв. и обезщетение за забава от 84.67лв. или общо 1214.23лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че между ответницата
и Изи Асет Мениджмънт АД е налице валидно сключен договор за паричен заем №
2697623/06.12.16г. за сумата от 7500лв., при който страните са съобразили
изискванията на ЗПК като са уговорили фиксирана възнаградителна лихва за срока
на договора от 35% и ГПР в размер на 40.65%,
който също е в рамките на допустимият от ЗПК. Налице са безспорни доказателства
по делото, че ответницата не е изпълнила точно договорното си задължение, което
влече като санкция начислената от кредитора мораторна лихва, освен връщането на
заемната сума. Според заключението по назначената ССЕ претендираните суми за
изчислени точно, съобразно уговорените договорни клаузи.
В този валидно сключен договор съдът
констатира неравноправна клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта
на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го напри, дългът му нараства с 526лв., т.е. опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава почти два пъти. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
На
следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди.
Съдът намира, че ответницата е надлежно
уведомена за цесията. Нещо повече с връчването на исковата молба към нея е приложен
екземпляр от уведомлението до ответника, което също се явява надлежно връчване
на уведомление за извършената цесия от името на цедента.
Ищецът претендира разноски по
заповедното и по исковото производства. Разноските по заповедното производство
са в размер на 75лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение.Същите
следва да бъдат уважени.
В исковото производство се претендират
разноски в размер на 775лв., от които 350лв. юк.възнаграждание,175лв. държавна
такса, 250лв. за вещо лице. Така претендираното юк.възнаграждение е
неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност на делото и цената на
иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът намира са справедлив
размер на юк.възнаграждение от 150лв., като общият размер на съдебните разноски
е 575лв. От тях съобразно уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца
сумата от 375.73лв.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.Ц.
И., ЕГН ********** ***6, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София сумата от 636.04лв. /шестстотин тридесет и шест лева и четири
стотинки/ дължима главница по договор за паричен заем № 2697623 с Изи Асет
Мениджмънт АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.18г.
до окончателното й изплащане, сумата 72.72лв./седемдесет и два лева и
седемдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 03.02.17г.-15.09.17г. и сумата
от 84.67лв./осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ мораторна
лихва за периода от 04.02.17г. до 02.10.18г., за които е издадена заповед за изпълнение №4061/05.10.18г.
по гр.д.№1881/18г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД против В.Ц. И. установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 420.80лв.,
дължима неустойка за непредоставено обезпечение КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Ц. И. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по
гр.д.№1881/18г. на РРС и сумата от 375.73лв./триста седемдесет и пет лева и седемдесет
и три стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: