№ 1453
гр. Велико Търново, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110102122 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Д. срещу ПГМД, гр.
Велико Търново, с която се иска да бъде признато за незаконно извършеното
със Заповед № 435/23.4.2025 г. уволнение на ищцата и за отмяна на
въпросната заповед, за възстановяване на заеманата от ищцата преди
уволнението длъжност – „учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап – по история, география и гражданско образование“, както и
за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето,
през което последната е останала без работа в резултат от незаконното
уволнение.
Ищцата твърди, че е заемала при ответника длъжността „учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – по история,
география и гражданско образование“, както и че след възстановяването й на
работа с решение на Районен съд – Велико Търново на 27.3.2025 г. се е явила в
ПГМД, гр. Велико Търново за постъпване на работа. Заявява, че на същата
дата е издадена заповед на директора на училището, с която е обявен престой
за неопределен период от време за отдел „Педагогически специалисти по
история и география“, който отдел се състои единствено от учителя по
история, география и гражданско образование съгласно действащото от
18.3.2025 г. длъжностно разписание. Сочи, че въпросната заповед е
незаконосъобразна, тъй като обявяването на престой или спирането на
работата „поради технологични причини или производствена необходимост“ е
недопустимо в българското училище, доколкото последното не извършва
1
„производствена и/или стопанска дейност“. В тази връзка твърди, че в периода
от 27.3.2025 г. до 23.4.2025 г. в училището не е имало престой за учителя по
история, география и гражданско образование, тъй като часовете по тези
предмети са били взети от други учители. Заявява, че въпреки действителната
липса на законово основание и причини за престой и на действително спиране
на работата за повече от 15 дни, със Заповед № 435/23.4.2025 г. на директора
на ПГМД, гр. Велико Търново трудовото й правоотношение е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Счита, че утвърденото на
18.3.2025 г. щатно разписание е фомално, а заповедта за престой е
тенденциозна и издадена без да се имат предвид съдебното решение за
възстановяване на работа и реалната й ангажираност в учебното заведение.
Сочи, че след уволнението е останала без работа, поради което претендира
заплащане на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
периода от 24.4.2025 г. до постановяване на съдебното решение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че фактическият състав на
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е осъществен реално, т.е. че ищцата за период от 15
работни дни не е изпълнявала трудовите си функции поради установения
престой в отдел „педагогически специалисти по история и география“.
Твърди, че предвид на това и с оглед правата на работодателя в управлението
на трудовия процес по критериите за целесъобразност е решено прекратяване
на трудовото правоотношение на цитираното правно основание. Счита, че
извършеното уволнение е законосъобразно и че твърденията в исковата молба
не отговарят на действителното положение. С оглед неоснователността на
обуславящия иск, намира за неоснователни и обусловените искове.
В проведените открити заседания ищцата поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са били в
2
трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, по
силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – по история и
география“. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 435/23.4.2025 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работа за повече от 15
работни дни.
За законността на така извършеното уволнение работодателят следваше да
докаже наличието на сочените в заповедта факти и обстоятелства,
съставляващи твърдяното от него основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, а именно – реално спиране на работа за повече от
15 работни дни.
За установяване на твърдението, че в ПГМД, гр. Велико Търново в
периода от издаване на Заповед № 378/27.3.2025 г., с която е обявен престой
на работещите в отдел „Педагогически специалисти по история и география“,
до издаване на Заповед № 435/23.4.2025 г., с която трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено, е имало реално спиране на работа за отдела на
ищцата ответникът не ангажира каквито и да било доказателства.
На свой ред, за опровергаване на твърдението на ответника, че за отдела
на ищцата в посочения период е имало реално спиране на работата последната
представи извлечение от електронния дневник на учебното заведение, от
което става ясно, че в горепосочения период часове по история и география за
провеждани.
Нещо повече, ответникът отказа да изпълни указанието на съда, дадено с
разпореждането от 30.7.2025 г., като не представи изисканите от ищцата
документи, чрез които последната се домогваше да докаже липсата на реален
престой в нейния отдел, поради което съдът цени неизпълнението на това
указание по реда на чл. 161 ГПК, приемайки, че реално спиране на работа за
отдела на ищцата не е имало.
По повод аргумента на ответника, че решението за обявяване на престой е
по целесъобразност и същото не подлежи на съдебен контрол, следва още
веднъж да се посочи, че издаването от страна на работодателя на акт, с който
се постановява даден служител или даден отдел да бъде в престой, не е
достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение може да бъде
прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Не е
достатъчно и работникът да бездейства, а е нужно бездействието да е резултат
от реално спиране на работата. По тази причина дали училището е на
делегиран бюджет, или не, в случая /а и по принцип/ няма никакво значение,
щом няма реално спиране на работата, а престоят е фиктивен.
Ето защо уволнението е незаконно и искът за отмяната му следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен характер
3
или към момента на устните състезания да не са настъпили факти, които
препятстват възстановяването /напр. осъществяване на друга причина за
прекратяване на трудовото правоотношение/.
Съдът достигна до извод за незаконност на уволнението, а по делото е
безспорно установено обстоятелството, че трудовото правоотношение е било
безсрочно и не са налице други факти, които независимо от уволнението биха
довели до прекратяването му към момента на устните състезания.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без
работа в резултат от уволнението за процесния период.
Съдът формира фактически и правен извод за незаконност на
уволнението, като оставането на ищцата без работа се установява от
ангажираните писмени доказателства. От тези доказателства се установява
също, че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата към 31.3.2025
г. е било 1 853.00 лева, към което следва да се прибавят 32 % трудово стаж и
професионален опит. Доколкото обаче след прекратяване на трудовото
правоотношение със задна дата /към 1.3.2025 г./ е актуализиран минималният
размер на основната месечна работна заплата на учители и възпитатели, която
е станала 2 131.00 лева, именно тази сума следва да е базата, върху която да се
начислят 32 % трудов стаж и професионален опит. Т.е. при прекратяване на
правоотношението работната заплата на ищцата е била 2 812.92 лева, каквато
сума работодателят й е изплатил като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Изчислен на тази база, размерът на дължимото обезщетение за периода от
24.4.2025 г. до 15.10.2025 г. /датата на приключване на устните състезания/
възлиза на 16 113.15 лева, за който размер следва да бъде уважен искът.
Искането на ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 267, ал. 1 КТ е
направено несвоевременно – едва с писмената защита, поради което съдът не
следва да се произнася по същото.
По разноските:
С оглед крайното решение по съществото на спора и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за производството в размер на 644.53 лева - 4% от цената
на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по 80.00 лева
за всеки от конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К. Г. Д.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № 435/23.4.2025 г. на директора на
ПГМД, гр. Велико Търново.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, К. Г. Д., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност – „учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – по история и
география“ в ПГМД, гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ПГМД,
гр. Велико Търново да заплати на К. Г. Д., ЕГН ********** сумата от
16 113.15 /шестнадесет хиляди сто и тринадесет лева и петнадесет ст./ лева,
представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 24.4.2025 г. до 15.10.2024 г.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта относно заплащането на обезщетението за работа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ПГМД, гр. Велико Търново да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Велико Търново сумата от 804.53 /осемстотин и четири лева и петдесет и три
ст./ лева, представляваща дължимата държавна такса за производството, както
и сумата от 5.00 /пет/ лева – държавна такса в случай на издаден на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5