О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 30.04.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 30
април 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 1662 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата
Д.Р.К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
Хрищян войвода 18, вх.Б, ап.55. Като такава същата била клиент на „Евн България
Електроснабдяване” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2074763.
Същата
заявява, че преди няколко дни получила писмо изх. № 7369170/12.03.2019г. от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с приложени към него документи. В изпратеното
до ищцата писмо било записано, че при извършена на 18.12.2017г. от служители на
Електроразпределение Юг проверка бил демонтиран и изпратен за експертизна
проверка електромер с фабричен № ********* от ИТН 2074763 на клиент с клиентски
номер **********. От служители на БИМ било констатирано, че електромерът бил
манипулиран и отчитал с грешка минус 60,78 %. За това бил съставен констативен
протокол № 1279/17.13.2018 г. на БИМ Плевен. В писмото било записано също, че
на основание чл.48 и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата
ел.енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за
ел.енергия на абоната щяла да бъде коригирана за периода от 03.11.2017г. до
18.12.2017г. за 45 дни. Освен посочените документи писмото било придружено и от
фактура № **********/12.03.2019г. за сумата от 271,18 лв.
Ищцата
стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното
дружество. Лично тя не манипулирала електромера си, нито знаела за извършване
на подобно действие от друго лице.
Тя
счита, че допълнително начислената й сума за ел.енергия била не дължима към
ответника.
Основанията
й за това били следните:
1.
На първо място следвало да се отбележи, че същата не присъствала на извършената
проверка, не била уведомена за нея и електромерът отчитащ ел. енергията
доставяна до абоната се намирал в заключено електромерно табло, извън нейния
имот.
2.
На следващо място в изпратения Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 4025(35 от 18.12.2017 г. било записано, че същия се съставял и
проверката се извършвала на основание чл.42 я 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017г.,
постановено по адм. д. № 2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС,
ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013г., обн. в
ДВ бр.98/12.11.2013г. били отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от
този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017г.и било в сила от 14.02.2017г.
Само
това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената
корекция на сметката на абоната била лишена от основание, т.к. се извършвало
въз основа на отменена правна норма.
На
следващо място в изпратеното до абоната уведомително писмо за извършена
корекция на сметка се сочило, че корекцията се извършвала на основание чл.48 и
чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата ел.енергия.
Действително
така цитираните норми към момента на проверката не били отменени от ВАС, но
видно от разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, последната
препраща към отменената към датата на извършване на проверката разпоредба
на чл.47 от ПИКЕЕ.
От
това следва, че след като проверката била извършена след 14.02.2017г., какъвто бил
настоящия случай, то тя била извършена въз основа на отменени правни норми,
което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приеме, че извършената
корекция на сметката на абоната била лишена от основание.
Към
момента на извършване на корекцията обаче и издаване на процесната фактура
ПИКЕЕ били отменени изцяло.
Ищцата
счита, че допълнително начислената й електрическа енергия била начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с
ПИККЕ правила.
Ищцата
не била уведомявана от представител на ответното дружество за извършената
проверка, нито присъствала на нея.
В
приложеното към иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 402565 от 18.12.2017 г. било видно, че последния бил съставен
в присъствие на двама свидетели, посочени единствено с двете си имена.
Същата
намира също, че протоколът бил съставен в нарушение на визираните в ПИКЕЕ
правила. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на
чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. В ал.2 било разпоредено, че протоколът се подписвал от представител
на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от
негова страна да го подпишел, констативният протокол се подписвал поне от двама
свидетели, които не били служители на оператора на съответната мрежа. /чл. 47,
ал.З от ПИКЕЕ/. Смисълът на нормата бил да присъстват свидетели на действията
на служителите на оператора, които да не били в специални отношения с
последния, за да могат и пред съда да потвърдяли извършването на съответните
действия на служителите на оператора, т.е. да се гарантирало максимална
обективност и коректност на проверката в отсъствието на клиента. Именно така,
чрез присъствието на безпристрастни свидетели, които можели да бъдат
идентифицирани, би могло да се установи обективно дали клиентът бил потърсен
преди извършването на проверката, дали отсъствал и ако било така - тя да се
извършила пред свидетели. Процесният констативен протокол бил съставен в
нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.З от ПИКЕЕ, тъй като формата и
реквизитите му не отговаряли на посочените законови изисквания. Положените
подписи на свидетели били на две лица, които не били индивидуализирани с трите
си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и качеството на същите. Като вид документ
констативният протокол бил частен свидетелстващ, удостоверяващ изгодни за издателя
му факти, и когато същият бил съставен в нарушение на процедурата, посочена в
подзаконовия нормативен акт- ПЙКЕЕ, той не можел да се ползва за пряко и пълно
доказване на обстоятелствата, посочени в него.
3.Предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие
на потребителя. В противен случай, без да се държало сметка за този период или
без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период
позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия. Липсвало защита на интереса на потребителите
при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на
дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или
неизмерване за електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как
точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и
какъв точно бил този период, липсват данни относно обстоятелствата, въз основа
на които бил определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи
тази корекция.
4.От
представените доказателства ставало ясно, че
липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищцата, от които да
били настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна
връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни
действия или бездействия върху електромера от страна на ищцата не били
извършвани. Следва да се отбележило още, че електромерът се намирал извън неговия
имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД
нямали физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали
средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да
ги заявявали и представяли за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по
силата на собствените си Общи условия било да извършвало периодични и контролни
проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от
страна на електроразпределителното дружество, не следвало да влече като
последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му
за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението
за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на
електроснабдителното дружество.
5. Освен всичко изложено по-горе,
ищцата счита, че липсвало каквото и да било законово основание за извършената
корекционна процедура.
Ответникът
обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл.48 и 51 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установила грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или
неизмерване и не било известно кога се появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определяла съгласно процедура, определена
в договорите с оператора на преносната мрежа или. в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвал да бъда подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и били влезли в сила на 15.11.2013г., по
арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма
на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове
относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като
материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била
възложена, можело да я упражнява само в границите определени в законовата
разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би
излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на
нормативни актове не можело да бъде прехвърляна, от което следва, че
делегирането било изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона
предели. Това се потвърждавало и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той
да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката водил до единствения правилен извод, че комисията била компетентна
да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за
измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно
или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за
установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена
ел.енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на ел.енергия или
разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало
единствено способите, по които да бъдело установено наличието на неправилно
измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на
извършване на проверките на средствата за търговско измерване и
регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в
измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на
неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за
вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали
неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се установяло, че
неизмерването било резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД.
Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството
за търговско измерване било собственост на електроразпределителното
предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му,
представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото
той ползвал уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и
носил задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност
били отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се регламентирало
от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна
уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право
– арг. от чл.З, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно
чл.З, ал.2 от ЗНА, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да
се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична
уредба, тя следва да била в съответствие с нормите от по-висока йерархия,
включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито са чл.81,
ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налагал и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за
нормативните актове. От гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която
регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика
на ел.енергия да получил плащане, компенсиращо стойността на неизмерената,
респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с
норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлявало ПИКЕЕ, можело
единствено да допиши и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
На
следващо място, когато не било налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от
страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, както и при обективно
неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил
посочен точният период на неотчитане, не можело да се отчете реално
консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
минал период било недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи
цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период"
бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на базата на какви
данни, бил формиран. В този смисъл ищцата счита, че клаузата на чл. 48 от
ПИКЕЕ, която регламентирала едностранното коригиране на сметките от доставчика
за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната
електрическа енергия, било неравноправна, тъй като създавало в ущърб на клиента
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и
на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така
тази клауза противоречила и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в същата
норма. Освен това тази клауза противоречала и на залегналите в Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на
консумираната ел.енергия да се базирала само на действително потребление, без значение дали ставало
дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл.10,ал.
1и ал.2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт,
нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се
дерогирали разпоредби на закон или да се нарушавали конституционни принципи,
посочената клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните,
респективно - съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да
коригира post factum потребителската сметка, щом не
бил определен точен период и не била отчетена реално консумираната електрическа
енергия, и щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената
електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора
задължения на ищеца.
6.
Ищцата счита, че по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в
сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала
при действието на заварените Общи условия, било налице трайна съдебна практика.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г, било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ,
т. е. само при предвиждане в Общите условил на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че имало основание за корекция и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно н/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят бил вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създавало посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба,
както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на
електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не
противоречали на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението
на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите
условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи
условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но
не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената
съдебна практика, следва да се приемело, че не бил осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент
при доказало неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят
не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на
изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвало
уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за
корекция.
Тази
теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018г.
постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение №
13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и
влязло в сила.
Моли съда да се произнесе с решение, с което
да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул. Христо Г.
Данов № 37, ЕИК *********, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер,
Робърт Дик и Жанет П. Стойчева – заедно от всеки двама членове на УС, че Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи сумата от 271,18 лв.
/двеста седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* за
период: от 03.11.2017 г. до 18.12.2017 г., за имот с ИТН 2074763, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Хрищян войвода” 18, вх.Б, ап.55, на клиент с кл. № **********,
за която сума ответника издал фактура № **********/12.03.2019 г.
Моли
съда да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в
който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда
да го отхвърли изцяло.
Твърди, че на
28.03.2019г., служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” АД (ЕР Юг) са
извършили проверка на електромер № *********, монтиран в обекта на ищеца.
Проверката
била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които били демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба
с номер 476885, с цел същият да бъде
изпратен изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на
мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след
извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %
(вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица са съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване с № 402565/18.12.2017г. (Констативния протокол). Въпреки положените
усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства
на проверката, същият не е бил открит, ето защо тя е била извършена в присъствието
на двама свидетели, които не са служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица са подписали и Констативния протокол. Действително
към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за
извършване на проверки от СТИ били отменени, но такъв ред бил записан и се
съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2018г., които били действащи между страните.
Процесният електромер в последствие е бил предаден на Българския институт
по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в
заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било
констатирано следното: „осъществен е достъп до вътрешността на електромера. На
електронната платка на електромера при елементи на позиции: Р 37, Р26 и Р19, Р37 допълнително били монтирани два броя нерегламентирани
резистори, водещо до промяна на метрологичните характеристики. Електромерът не
соътветствал на изискванията, съгласно
т.4.1., т.4.3., т.4.4.1, т.4.6 и т,5." и било обективирано в изготвения от БИМ Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
1279/17.10.2018 г.
С
оглед на описаното по-горе и като било установено, че са налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ, като е
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от
1472 kWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) е 271,18 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена
корекцията е 90 дни, като първата дата - 03.11.2017г. - началото на корекционния
период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е
най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад,
последната дата е датата на извършената техническа проверка - 18.12.2017 г.
(вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг е
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и
процесната фактура № **********/12.03.2019г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка
били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 7369170/12.03.2019г. е изпратило на
адреса на му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително
начисление, като обстоятелството, че същото било получено от ищеца не било
спорно и писмото било приложено като доказателство към исковата молба. Като
доказателство за това прилагат обратна разписка, от която било видно, че
писмото било получено от ищеца на 15.03.2019г.
КЕВР има
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел
IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал 1 ПИКЕЕ където изрично е посочено, че „.. в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване но не по-дълъг от 90 дни” , тъй
като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза
било установено точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1, б
."б" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване”.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51 ал, 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на сметка на клиента (вж решение № 111 от 17.07.2075 г. на ВКС по т. Д.
1650/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева постановено по реда
на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т д № 616 от
2015 г докладчик съдията Емилия Василев).
Считат за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е
извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина
на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело
до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител е ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извършил едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не
било предоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката
му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били
единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна
корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно
въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не
следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е
неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г.
по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV т.д., Решение № 166 от 11.05.2016г. по
т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.д, Решение №115 от 20.09.2017 г.,
постановено по т.д. № 1156/2016 г, на ВКС, ТК, II т.д. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕО. ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи
условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните
клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа
енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично
бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите
от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата
имало следното съдържание:
„чл.28. (1)
ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и
коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите
по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.”
Заявяват, че според
тях не можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на
изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може
да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012г. Това е изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително
поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение
на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по-горе,
такъв ред бил предвиден. Нашето тълкуване се споделя и от ВКС, като съдът
приема, че в чл. 1279 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД (също краен снабдител с
електрическа енергия но за територията на Североизточна България) бил предвиден
реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016г., II т.о ТК). Тук следва да се отбележи, че ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г на КЕВР,
т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно
чл. 1279 има следното съдържание:
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз
основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки
за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите
по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1279 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД) ясно се вижда, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика
при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна
теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си
условия.
Моли съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и дължима.
Ответникът следва да установи твърденията, че е установено манипулиране на
средството за търговско измерване и че е
спазена процедурата, предвидена в общите условия за съставяне на констативен
протокол, демонтаж на електромера и извършване на експертиза за неговата
годност, както и, че оспорваната сума е начислена основателно.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: писмо с изх. № 7369170/12.03.2019г.; фактура
№ **********/12.03.2019г.; констативен протокол № 402565; справка за коригиране
на сметката за електроенергия от 18.02.2019г.; констативен протокол №
1279/17.10.2018г.; обратна разписка от 15.03.2019г.
ПРИЛАГА
към делото б.б. за платена държавна такса,
пълномощно на адвокат И.П. и на юриск. Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 28.05.2019г. от 09.40ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: