Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
град Горна Оряховица, 27.08.2020 година
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията
Станчев АНД № 78 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
Д.И.Р. обжалва чрез защитника адв. Б.З. *** наказателно постановление № 19-0350-000400/26.11.2019
г., издадено от началника на РУ – С. при ОДМВР – Велико Търново, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Излага подробни доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени.
В хода на
съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – С. при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител
и не изразява становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2019 г. вечерта жалбоподателят Д.И.Р. управлявал собствения си лек автомобил „С.“ с рег. № *** по път III-4072 в посока от с. Н. към гр. С.. В
автомобила пътувала и съпругата на жалбоподателя – свидетелката С.М.Р.. В 19:11
часа в участъка при км 3+400 автомобилът навлязъл в левия банкет и се
преобърнал. На местопроизшествието пристигнали свидетелите Д.М.Й. и В.Д.И. –
съответно младши автоконтрольор и полицай в РУ – С.. В тяхно присъствие
свидетелката Р. се оплакала, че има болки в пръста на ръката, което наложило да
бъде извикана линейка. От извършените по-късно преглед и рентгенография било
установено, че пътничката няма фрактури на костите или други наранявания,
представляващи средна или тежка телесна повреда по смисъла на закона.
След като
се запознал с фактическата обстановка, свидетелят Д.М.Й. съставил против жалбоподателя
в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA №
30844/18.11.2019 г. за това, че поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост причинил пътнотранспортно произшествие с пострадал, с което
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
На 26.11.2019
г., след като разгледал преписката, образувана по така съставения акт, началникът
на РУ – С. издал обжалваното наказателно постановление № 19-0350-000400, с
което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200
лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от същия закон.
Препис от
постановлението бил връчен на жалбоподателя на 14.01.2020 г. На 20.01.2020 г.
подадената от защитника адв. Б.З. жалба против постановлението била заведена в
деловодството на РУ – С..
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Д.М.Й.,
В.Д.И. и С.М.Р. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите
за проведените съдебни заседания.
Въз
основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно.
В хода на
административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че
настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от
допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От събраните
гласни доказателства и от данните в административнонаказателната преписка се
установява, че полицейските служители, посетили местопроизшествието, не са
извършили измервания на оставени на пътното платно следи от протриване, не са
определили скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на
навлизане в посочената в наказателното постановление лява крива и в момента на
излизане от платното за движение, не са съобразили радиуса на кривата и не са установили
критичната скорост за преодоляване на кривата без занасяне. Без изясняването на
тези обстоятелства не могат да се установят причините за настъпване на
пътнотранспортното произшествие от експлоатационно-техническа гледна точка и не
може да се направи обоснован извод имал ли е жалбоподателят обективна възможност
да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие било като избере
по-ниска скорост на движение, било като прояви майсторство за преодоляване на
занасянето и възстановяване на контрола върху автомобила. В крайна сметка
неизяснени са останали основните въпроси от значение за съществото на спора –
допуснал ли е жалбоподателят нарушение на правилата за движение и има ли
причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
При това
положение изводът на наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е
резултат от движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с
несъобразена скорост, следва да бъде оценен като предположение, което не се
основава на установени в хода на административнонаказателното производство
обективни факти и обстоятелства.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин Д.И.Р. да
е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП,
поради което в тази част обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски в производството пред районния съд в размер на 500 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Предвид
изложеното по-горе съдът следва да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0350-000400/26.11.2019
г., издадено от началника на Районно управление – С. при ОДМВР –
Велико Търново, с което на Д.И.Р., ЕГН
**********,***, с адрес за призовки и
съобщения: *** – адв. Б.З., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия
закон.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ *********, с адрес на
управление град Велико Търново, улица „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Р.,
ЕГН **********,***, сумата 500 лв.
(петстотин лева), представляващи направените разноски в производството пред
районния съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………