Решение по дело №78/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20204120200078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

 

град Горна Оряховица, 27.08.2020 година

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 78 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.И.Р. обжалва чрез защитника адв. Б.З. *** наказателно постановление № 19-0350-000400/26.11.2019 г., издадено от началника на РУ – С. при ОДМВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени.

В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ поддържа жалбата.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ С. при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2019 г. вечерта жалбоподателят Д.И.Р. управлявал собствения си лек автомобил „С.с рег. № *** по път III-4072 в посока от с. Н. към гр. С.. В автомобила пътувала и съпругата на жалбоподателя – свидетелката С.М.Р.. В 19:11 часа в участъка при км 3+400 автомобилът навлязъл в левия банкет и се преобърнал. На местопроизшествието пристигнали свидетелите Д.М.Й. и В.Д.И. – съответно младши автоконтрольор и полицай в РУ – С.. В тяхно присъствие свидетелката Р. се оплакала, че има болки в пръста на ръката, което наложило да бъде извикана линейка. От извършените по-късно преглед и рентгенография било установено, че пътничката няма фрактури на костите или други наранявания, представляващи средна или тежка телесна повреда по смисъла на закона.

След като се запознал с фактическата обстановка, свидетелят Д.М.Й. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 30844/18.11.2019 г. за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост причинил пътнотранспортно произшествие с пострадал, с което нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На 26.11.2019 г., след като разгледал преписката, образувана по така съставения акт, началникът на РУ – С. издал обжалваното наказателно постановление № 19-0350-000400, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 14.01.2020 г. На 20.01.2020 г. подадената от защитника адв. Б.З. жалба против постановлението била заведена в деловодството на РУ – С..

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Д.М.Й., В.Д.И. и С.М.Р. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

В хода на административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От събраните гласни доказателства и от данните в административнонаказателната преписка се установява, че полицейските служители, посетили местопроизшествието, не са извършили измервания на оставени на пътното платно следи от протриване, не са определили скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на навлизане в посочената в наказателното постановление лява крива и в момента на излизане от платното за движение, не са съобразили радиуса на кривата и не са установили критичната скорост за преодоляване на кривата без занасяне. Без изясняването на тези обстоятелства не могат да се установят причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие от експлоатационно-техническа гледна точка и не може да се направи обоснован извод имал ли е жалбоподателят обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие било като избере по-ниска скорост на движение, било като прояви майсторство за преодоляване на занасянето и възстановяване на контрола върху автомобила. В крайна сметка неизяснени са останали основните въпроси от значение за съществото на спора – допуснал ли е жалбоподателят нарушение на правилата за движение и има ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие.

При това положение изводът на наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде оценен като предположение, което не се основава на установени в хода на административнонаказателното производство обективни факти и обстоятелства.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин Д.И.Р. да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0350-000400/26.11.2019 г., издадено от началника на Районно управление – С. при ОДМВР – Велико Търново, с което на Д.И.Р., ЕГН **********,***, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв. Б.З., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ *********, с адрес на управление град Велико Търново, улица „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Р., ЕГН **********,***, сумата 500 лв. (петстотин лева), представляващи направените разноски в производството пред районния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………