Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18050 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от Е.В.Г., ЕГН **********
срещу „*** иск по чл.439 от ГПК за установяване недължимост
на сумата от 1148.08лв. /хиляда сто четиридесет и осем
лева и осем стотинки/ представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, за която сума е издаден изпълнителен
лист и заповед № 11 427 от 11.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по
ч.р.д. № 19 641/2010г. на ВРС, поради погасяването й по давност.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. П.Т. е
посочил, че предявява иск срещу „П.Б./.“ ЕАД, като правоприемник на ***,
за приемане за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от
1148.08лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по ч.гр.д. № ***.,
по което е издадена заповед за изпълнение № ***.
и изпълнителен лист, по който пък е образувано изп.д. № 131/2010г. на ***
и това вземане на взискателя е погасено по давност,
т.к. взискателят не е поискал повече от две години изпълнителни действия, но
изп.д. не се прекратява. Сочи, че с решение ***.
на ВОС, съдът е установил, че не дължи сумата от 29350.21 евро, представляваща
главница по непогасено задължение по запис на заповед, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-09.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
11427/11.12.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19640/2010г. на ВРС-35-ти
състав, поради погасяването й с изтичането на предвидената в закона давност.
Счита, че след като е погасено по давност вземането за главницата, то е
погасено и вземането за разноски.
Моли за уважаване на предявения иск
по тези съображения
и присъждане на сторените по делото
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не
изразява становище, не се явява в содебно заседание.
Съобразно събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема за установено следното:
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище
по спора.
Съдът като взе предвид,
че с връчените на ответника по
реда на ГПК съобщение за връчване
на препис от исковата молба
и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за
открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение
№1, ведно с Определение № 5534/25.04.2019 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса по сметка на ВРС 17 лв.
по сметка на ВОС по подадена ч.жалба и 700 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение по предявения иск и 400 лв. за защита пред ВОС по подадена
ч.жалба.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.В.Г. с ЕГН ********** не дължи на „*** сумата в размер на 1148.08 лв. (хиляда
сто четиридесет и осем лева и осем стотинки) представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, за която сума е издаден изпълнителен лист и
заповед № 11 427 от 11.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по ч.р.д.
№ *** на ВРС, поради погасяването й по давност на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „*** ЗАПЛАТИ на Е.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 1167 лв. (хиляда сто шестдесет и седем лева) разноски по
делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: