№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 7928 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.К.В. срещу Решение №
69320/19.03.2019г., постановено по гр. д. № 3144/2018г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че не
дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 3030,58лв., представляваща
начислена електроенергия съгласно съставен констативен протокол от 25.09.2017г.
и извършена корекция на сметка, за която сума е издадена фактура №
*********/17.11.2017г., както и сумата от 23,57лв., представляваща неустойка за
просрочено плащане на главницата.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения
и необоснованост. Посочва се, че не е спазена процедурата по чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ, като при съставянето на констативния протокол не е присъствал служител
на МВР, въпреки че е била установена промяна в схемата на свързване и
присъствието му е задължително. Твърди се, че ответното дружество не е спазило
изискването на чл. 58, ал. 1 от ОУ и не е уведомило надлежно ищеца за
проверката. Поддържа се, че неправилно е кредитирано заключението по изготвената
съдебно – техническа експертиза (СТЕ), доколкото количеството електроенергия за
процесния период е изчислено за небитов клиент, а не за битов, какъвто е
ищецът, а също така вещото лице не е извършило техническа проверка на
електромера. Сочи се, че в нарушение на материалния закон и съдебната практика районният
съд е приел, че ищецът носи обективна отговорност за заплащане стойността на
начислената ел. енергия и не е необходимо по делото да се доказва неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване от негова страна. Твърди
се, че проверката и последващата корекция са извършени без да съществува
законов ред за това, тъй като ПИКЕЕ са отменени с решение на ВАС. Съобразно
изложеното се моли за отмяна на постановеното решение, уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
Въззиваемият ответник е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди, като присъди и направените
разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че между страните
съществува облигационно правоотношение, по силата на което ищецът купува
електроенергия, а ответникът доставя такава. Приел е, че след извършена
проверка от страна на служители от ответното дружество на електромера, измерващ
потребената ел. енергия за имот на ищеца в с. Говедарци, е установено, че има
нарушение на холограмните стикери и пломбите на таблото и електромера, което
наложило демонтиране на електромера и изпращането му за проверка в БИМ. Счел е,
че по делото е доказано неточното отчитане на средството за търговско
измерване, че ответната страна е извършила законосъобразно процедурата по
корекция и че фактурираните суми са дължими. Приел е, че в случая ищецът носи
обективна отговорност и по делото не е необходимо да се установява виновно
поведение от негова страна. Тъй като искът за неустойка е акцесорен, същият е
отхвърлен поради отхвърляне на главния иск.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му. Независимо от това, с оглед изложените от жалбоподателя доводи, е необходимо да се добави и следното:
Между страните по делото няма спор, че са обвързани от облигационно
правоотношение, възникнало от договор по чл. 98a от ЗЕ. Правният спор е относно
дължимостта на процесните суми, които са начислени от ответника като корекция
по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ въз основа на констативен протокол № 1018502 от 25.09.2017г.
По делото е установено, че на 25.09.2017г. е извършена проверка от
служители на отдел „НТЗ“ към „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на електромер с фабричен № 02757555,
отчитащ електроенергията за процесния имот, за което е съставен констативен
протокол № 1018505/25.09.2017г. От съдържанието на приложения по делото
констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама
служители на ответното дружество, като са присъствали и двама свидетели –
представители на Федерацията на потребителите. Потребителят е отсъствал при
проверката. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите са
констатирали липса на пломба на щита на ел. таблото, нарушена пломба на
капачката на клемния блок на електромера, нарушени пломби и холограмен стикер
на големия капак на електромера. Електромерът е бил демонтиран, а на негово
място е монтиран друг, който да измерва в клас на точност. Протоколът е
подписан от служителите на ЧЕЗ и от двамата свидетели – представители на
Федерацията на потребителите.
В съдебно заседание са разпитани като свидетели В.И.– техник при
ответното дружество, и Е.П.– член на Федерацията на потребителите, които са
присъствали при извършването на проверката и съставянето на протокола. Същите
потвърждават извършените действия и направените в протокола констатации.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца
за съставяне на констативния протокол в нарушение на процедурата по чл. 58 от
ОУ и ПИКЕЕ. От показанията на разпитания по делото свидетел И.се установява, че
при извършване на проверката ищецът е потърсен на адреса, но не е намерен, а по
данни на съседи същият идвал само през зимата в имота. Обстоятелството, че
потребителят е потърсен да участва в проверката се установява и от показанията
на свидетеля П.. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ОУ, ако потребителят не присъства
и/или откаже да подпише констативния протокол, същият се подписва от двама
свидетели, които не са служители на електроразпределителното предприятие. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, съгласно която при
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от
негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на оператора на съответната мрежа. В тези случаи операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента
с препоръчано писмо с обратна разписка. От съдържанието на констативния
протокол и показанията на свидетелите се установява, че посочените изисквания
са спазени – ищецът не е присъствал на проверката и протоколът е подписан от
други две лица, различни от служителите на ответното дружество. Изпълнено е и
изискването препис от протокола да се изпрати на потребителя с писмо с обратна
разписка, което се установява от приложените по делото документи, поради което
са неоснователни оплаквания на въззивника за нарушена процедура по извършване
на проверката и последващото уведомяване.
Неоснователно е и възражението на ищеца за съставянето на КП в нарушение
на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, поради отсъствието на орган на
полицията при проверката. Нормата, на която се позовава ищецът, визира
хипотезата, при която в рамките на извършената проверка е установено по видими
белези от проверяващите наличие на промяна в схемата на свързване. В конкретния
случай от представения констативен протокол е видно, че при проверката не са
били налични видими данни за промяна в схемата на свързване, тъй като единствените
видими вмешателства са свързани с пломбите на щита на ел. таблото и електромера
и холограмния стикер на последния. Промяната в схемата на свързване е
констатирана едва при следващата техническа проверка – разглобяването на уреда
за търговско измерване от Българския институт по метрология. Ето защо в
конкретния случай нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ е неприложима.
По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна
корекция е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав, съгласно която след приемането на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ е налице законово основание за доставчика на ел. енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия – Решение №
118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г., II TO на ВКС. С изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г.) и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, е предвидена
възможност за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
ел. енергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура
въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена ел. енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже
периода на неточното измерване и реално потребеното количество ел. енергия, а в
тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни, както
е в настоящия случай, да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество ел. енергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
ел. енергия обаче правото на доставчика на ел. енергия да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от
доказването на виновното поведение на потребителя, довело до неизмерването
или неточното измерване на доставената ел. енергия, тъй като корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Следователно първоистанционният съд правилно е приел, че ПИКЕЕ не
установяват нормативно изискване за доказване на конкретно виновно поведение от
страна на ищеца-потребител, което да е довело до неточно отчитане на
консумираната ел. енергия. Този извод на
първоинстанционния съд съответства и на установената съдебна практика – Решение
№ 115/20.05.2015г. по гр.дело № 4907/2014г., ІV ГО на ВКС, Решение №
164/02.03.2016г. по гр. дело № 2446/2014г., II TO на ВКС.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
техническа експертиза (СТЕ), която съдът намира за
компетентно и обективно изготвена и кредитира изцяло, се установява, че чрез
присъединеното допълнително устройство към електромера е извършена манипулация
на СТИ, довела до непълно отчитане на доставената ел. енергия, както и че
начислената електроенергия и нейната стойност са правилно пресметнати и възлизат
на 184,75 кВч на ден, респ. 16 628 кВт за 90 дни, на обща стойност
3030,58лв., колкото е в издадената от ответника фактура. Неоснователно е
оплакването на въззивника, че извършеното от вещото лице изчисление не
съответства на правилото по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за битови
клиенти, а на това по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ за небитови такива.
Очевидно е налице техническа грешка в изписването на подзаконовата разпоредба в
заключението, като вещото лице в съдебно заседание изрично е потвърдило, че
направеното изчисление се отнася за битов абонат. Използваната от вещото лице
формула, включваща максимален базов ток на СТИ, напрежение и 8-часов период на
натоварване, показва, че е приложено правилото на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“
от ПИКЕЕ, а не това на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ, което изисква за
изчисляване на количеството ел. енергия да се използва пропускателната
способност на СТИ и друг часови период. Невярно е и твърдението на въззивника,
че използваното от вещото лице уравнение е неправилно, тъй като същото
съответства на нормативно установеното по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ,
а извършените пресмятания са математически верни. Изготвената от ответното
дружество корекционна сметка съвпада с експертното заключение, поради което
съдът приема, че начислената ел. енергия е законосъобразно пресметната и
остойностена.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че в приложимите общи
условия към договора за доставка на ел. енергия не е установен ред за
уведомяване на потребителя за извършената корекция в съответствие с чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ. По отношение на този въпрос мнозинството от съдебния състав
отстъпва от разбирането, което е възприемал в предишни свои решения. В
приложимите към исковия период ОУ е предвидено изрично връчване на констативния
протокол за корекцията на потребителя с клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите. Не е нужно
дружеството подробно да разписва правила, чрез които да се случва уведомяването
на потребителя, тъй като за последния е важно единствено да бъде известен за
констатациите при извършената проверка и корекцията. Цитираната норма от ЗЕ в
конкретния случай реално е обезпечена от ответника, тъй като до потребителя са
изпратени писма за извършената проверка и предстояща корекция, копие на
констативния протокол на БИМ от 06.11.2017г., както и уведомление за
начислената сума. Съобщенията са изпратени с куриер с обратна разписка на
адреса на имота, като обстоятелството, че същите са върнати като „непотърсени“
не променя изводите на съда, тъй като дори и при липса на уведомяване,
съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните по спорове за
грешно отчитане на изразходваната ел. енергия и тези гаранции са достатъчни, за
да защитят добросъвестните потребители. Допълнително следва да се посочи, че
ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но то не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред, в който смисъл е Решение №
124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г., III ГО на ВКС.
Доводът на въззивника, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени с решение на
ВАС и са неприложими, съдът намира за неоснователен. Както е разяснено в
Решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. и Решение № 124/18.06.2019г.
по гр. д. № 2991/2018г. на III ГО на ВКС, дори да
липсва специална правна уредба (тоест ПИКЕЕ), отново би било допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена ел.
енергия за минал период, когато действително доставената енергия е погрешно
отчетена и заплатена в по-малък размер, тъй като правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел. енергия
възникват по силата на договор за продажба на ел. енергия, за който са
приложими и общите правила на ЗЗД. Следователно, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, то купувачът
дължи доплащане на разликата. Специалната регламентация на ЗЕ не изключва за
неуредените случаи приложение да намерят общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената ел. енергия. Този извод
следва и от общия правен принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
Други релевантни оспорвания не са направени от въззивника.
По изложените съображения съдът намира жалбата на ищеца срещу
първоинстанционното решение за неоснователна. Поради съвпадане изводите на
двете инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемото дружество има право на разноски за
въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определя 100лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69320/19.03.2019г., постановено по гр. д. № 3144/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143-ти състав.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.