Решение по дело №207/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 90/16.07.2020 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 08.07.2020 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                          РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 207/2020 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от К.Д.А. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Р.Д. срещу решение № 133/12.02.2020 год по т.д. № 358/2019 год. на Окръжен съд - Варна, с което е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата 60 000 лв., представляваща общо изплатеното от Фонда по щета № 210350/25.11.2015 год. обезщетение за неимуществени вреди на Б.И.С. и Е.Б.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.02.2019 год до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 2875 лв. Въззивникът е изложил доводи, че не са били налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Не са били спазени изискванията на Кодекса на застраховането (отм) и на Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Ищецът не е доказал наличието на взето валидно решение на УС на Фонда за определяне и изплащане на обезщетението; липсват доказателства, че Б.И.С. и Е.Б. С. са наследници на И.С., и при предявяване на претенцията не е било представено в оригинал удостоверение за наследници, както и оригинал на адвокатското пълномощно за адв. Радослав Данков, даващо му правомощия да подава заявление пред ГФ и да получава обезщетението от името на доверителите му; не е доказано изплащането на обезщетението в полза на Б. И.С. и Е.Б.С. Изразено е несъгласие с мотивите на съда относно размера на обезщетението, като неправилно е определен процентът на съпричиняване от страна на пострадалия.

По изложените съображения, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условия на евентуалност моли за намаляване на размера на обезщетението след съобразяване на по-високата степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В постъпилия отговор от Гаранционен фонд гр.София чрез адв. Л.В. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Моли да бъдат взети предвид всички доводи и възражения, направени при първоинстанционното разглеждане на спора, както и всички приложени по делото доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно основание чл. 288 ал.12 от КЗ (отм) във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединен кумулативно с иск с правно осн. чл. 86 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 935/2015 год. на ОС - Варна, че на 17.01.2014 год ответникът при управление на лек автомобил „Сеат“ с ДК № В 3425 СН, движейки се с превишена скорост ударил преминаващия през кръстовището без да спре велосипедист И.С.М., който при транспортирането му до болницата починал от раните си. Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за съда, който разглежда гражданско-правните последици от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и вината на дееца.

В качеството си на законни наследници на починалия, Б.И.С. и Е.Б. С. предявили пред Гаранционния фонд претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. На свое заседание на 10.12.2015 год Управителният съвет на фонда въз основа протокол № 29/09.12.2015 год на Застрахователно-медицинската комисия, взел решение за заплащане на обезщетение по 30 000 лв на всеки от молителите, съобразявайки съпричиняването от страна на самия пострадал. Сумата е изплатена по сметка на Р.Д.Д. – адвокат на наследниците, изрично упълномощен от тях включително с правото да получи от тяхно име определното обезщетение.

Съгласно чл. 288 ал.12 от КЗ (отм), който е действал към момента на увреждането, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на заплатената сума. Не е спорно между страните, че деликвентът не е имал застраховка гражданска отговорност, което е условие за заплащане на обезщетението от Гаранционния фонд.

Ответникът още в отговора на исковата молба, а и във въззивната жалба, поддържа възражение за нелегитимност на взетото решение от Гаранционния фонд за изплащане на обезщетението поради участието на лица, които не са членове на управителния съвет. Това твърдение се опровергава от приложените на л.77-81 от делото удостоверения от Комисията за финансов надзор, установяващи персоналния състав на УС на Гаранционния фонд. По безспорен начин е установено също, че Б.И.С. и Е.Б.С. като син и съпруга на загиналия И.С. са негови законни наследници.  

По отношение размера на вредите и съответно – на дължимото обезщетение постановената срещу дееца присъда няма задължителна сила, поради което за определянето им гражданският съд е назначил съдебно-автотехническа експертиза и е събрал гласни доказателства, от които се установява следното:

Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 17.01.2014 год в гр.Провадия, около 19,30 часа – в тъмната част на денонощието. Лекият автомобил „Сеат“, управляван от ответника, се е движил с около 61 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. По същото време пострадалият с велосипеда си е навлязъл в кръстовището без да спре и изчака, като освен това е бил без светлоотразителна жилетка. При така описаната обстановка, и съобразявайки осветеността на пътя, вещото лице е определило, че зоната на видимост между двете превозни средства е около 40 м. В случай, че лекият автомобил се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране е 37,64 м, което би дало възможност за предотвратяване на произшествието, но при скорост от 61,16 км/ч ударът е бил неизбежен. Безспорно е налице съпричиняване от страна на пострадалия, което правилно е било съобразено в рамките на 50%.

Одобреният от Гаранционния фонд размер на обезщетението в размер на 60 000 лв за всеки от молителите, редуциран съобразно степента на съпричиняване, не е прекомерен.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото няма представени доказателства за направени разноски от въззиваемата страна, липсва и такова искане в отговора на жалбата и в изразеното писмено становище по делото.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/12.02.2020 год. по т. д. № 358/2019 год на Окръжен съд - Варна, т.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)