Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 636 12.05.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при
секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдията Икономов касационно административно наказателно дело №
270 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на П.А.П. ЕГН **********, против Решение
№ 48 от 13.01.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 3405/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С
оспореното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ №
20-0769-005695/22.04.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“ , с което на жалбоподателя, на основание чл.
175, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, като
са му отнети и 10 контролни точки.
Касаторът счита, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда за
материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, като твърди
че липсват доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението.
Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба, подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
С
обжалваното Решение
№ 48 от 13.01.2022 г.
по н.а.х.д. 3405/2021 г. Районен съд – Бургас е потвърдил НП №
20-0769-005695/22.04.2021 г. издадено от
началник група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на П.А.П. за
нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл.
175, ал. 3, пр. първо ЗДвП е наложена глоба в размер на 200. 00 лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Отнети са му и 10
контролни точки.
По
делото е установено следното от фактическа и правна страна:
Административнонаказателната
отговорност на П.П. е ангажирана за това, че на 01.11.2020 г., около 08:30 ч.
на ул. Одрин до завод „Елкабел“ в посока
ул. Проф. Яким Якимов управлява лек автомобил
- БМВ 523 с рег. № А8329МК, собственост на брат му С. А.П., който не е
регистриран по надлежния ред. След извършена справка се установило, че
процесното МПС е с прекратена регистрация от 06.09.2020 г. по реда на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. За деянието на П. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 20.0769.005695/01.11.2020 г., въз основа на
който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да
постанови решението си, съдът е счел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП. По същество от
събраните по делото доказателства е преценил, че безспорно е установено, че на
посочената дата и място, П.П. е управлявал автомобил, който не е регистриран по
надлежен ред, с което е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е
постановено при неправилно приложение на закона.
Според
правилото на чл.
140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в текста на
чл.
175, ал. 3 ЗДвП,
съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер.
Разпоредбата
на чл.
145, ал. 1 ЗДвП
вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба. Нормата на чл.
143, ал. 15 ЗДвП
сочи, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
По делото
няма спор относно факта, че на 01.11.2020 г. в хода на извършваната
проверка е установено, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил БМВ
523 с рег. № А8329МК, собственост на брат му С. А.П., със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. При така
установената фактическа обстановка, правилно е прието, че са доказани
обективните признаци на състава на нарушението.
За да се
приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил
наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация. Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че П. е знаел
за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил, направено на 06.09.2020
г., поради което не може да се формира несъмнен извод, че същият е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни
последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл. 175, ал.
3, във връзка с чл. 140, ал.
1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от касатора, несъставомерно. Налице е т. нар.
извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс. Съгласно цитираната разпоредба незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за
непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не
се дължи на непредпазливост. В тази
връзка и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че в конкретния случай липсва умисъл за извършване
на нарушението, доколкото на П. не е бил известен фактът на дерегистрация на
автомобила, който факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.
За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл
да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди
и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в
рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в
подобни случаи. Като ползвател на процесното МПС П. е длъжен да установи дали
същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го
управлява. В разглеждания случай той не би могъл да предвиди неправомерния
резултат, а именно, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно
не е могъл да узнае, че процесният автомобил е с прекратена регистрация на 06.09.2020
г., тъй като не е бил уведомен за това от собственика на автомобила, който също
не е знаел това обстоятелство. Предвид на тези обстоятелства следва да се
приеме, че е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е
извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и
следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено
виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.
Предвид гореизложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение по съществото на
спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.
При този изход на спора, разноски не следва да бъдат присъдени на касатора,
тъй като такива не са поискани от жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал.
1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 48 от 13.01.2022 г. по н.а.х.д. № 3405/2021 по описа на Районен
съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление №
20-0769-005695/22.04.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“,
с което на П.А.П. на основание чл.
175, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП
като са му отнети и 10 контролни точки, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№
20-0769-005695/22.04.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“,
, с което на П.А.П. на основание чл.
175, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП
като са му отнети и 10 контролни точки
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.