Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Добрич, 19.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н
А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет втора
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 596 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на К.С.Р., подадена чрез адв. М.И., ДАК, с правно основание чл.
203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Министерство на
вътрешните работи.
Ищецът предявява
иск срещу Министерство на вътрешните работи за сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед №
8121К-5330/ 23.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.01.2016 г. (датата на връчване на
незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание), до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ищецът сочи, че Заповед
№ 8121К-5330/ 23.12.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
срок от 4 месеца, е отменена като незаконосъобразна с Решение № 6821/ 31.05.2017
г. по адм. д. № 2105/ 2016 г. на Върховен административен съд, V отделение.
Изтъква обстоятелството, че решението на съда е влязло в сила на 30.10.2017 г.,
когато е потвърдено с Решение № 1302 от 30.10.2017 г., по адм. д. № 8543/ 2017
г. на петчленен състав на ВАС. Продължава, че вследствие на незаконосъобразната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е претърпял неимуществени вреди,
представляващи психически страдания, породени от накърняване на доброто му име,
чест и достойнство. След връчването на заповедта първоначално усетил обида и
започнал да чувства напрежение и тревожност. Появило се постоянно главоболие
заедно с повишаване на кръвното му налягане. Не можел да спи. Психичното му
състояние се влошило. Чувствал се поставен в стресова ситуация. Изпитвал силно
притеснение как ще се появи сред приятелите и колегите си, с които работи. Почувствал
смесена тревожност, изпаднал в депресия. Бил завладян от мрачно и потиснато
настроение, тревожност с висока интензивност, невъзможност да изпитам радост и
да се справя със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с
ежедневните задължения. Стресовото събитие довело до засягане и на семейното му
обкръжение и до влошаване на отношенията със семейството му, като лабилното му
психично състояние преминало в посттравматично стресово разстройство. Тези
изяви го притеснили и потърсил услугите на психиатър, като се обърнал към д-р ***.
Започнал да приема предписаните му лекарства. Въпреки това продължил да се
чувства напрегнат, усещал безпомощност и невъзможност да се справя със
ситуацията. Усещал непълноценност в ежедневието си. В периода месец март -
април 2016 г. психическото му състояние остро се влошило, което наложило да
ползва от 25.03.2016 г. до 29.03.2016 г. отпуск по болест, а от 30.03.2016 г.
до 08.04.2016 г. - платен годишен отпуск. Провел няколко консултации с
психиатър. Върнал се на работа на 11.04.2016 г., но тормозът започнал още на
следващия ден, тъй като на 12.04.2016 г. му била връчена Заповед № 8121К-1246
от 04.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която бил уведомен, че
срещу него има образувано друго дисциплинарно производство. На два пъти давал
обяснения по второто дисциплинарно производство - на 21.04.2016 г. и на
16.05.2016 г. Тогава състоянието му се влошило още повече, както в емоционален,
така и във физически аспект, което сериозно нарушило функционирането на
ежедневието му. Продължил с медикаментозната терапия, предписана от д-р М.***.
В края на месец юни
2016 г. дисциплинарното производство било прекратено поради липса на
дисциплинарно нарушение и през юли 2016 г. ищецът напуснал системата на МВР,
според него, след продължителното му подлагане на психически „тормоз“ чрез
налагането на незаконосъобразната заповед и образуване на ново дисциплинарно
производство.
Състоянието му се
подобрило едва след отмяна на наложената заповед по съдебен път и след като
напуснал системата на Министерството на вътрешните работи, но на преден план
останали изключително неприятните усещания за обида, недоверие и кошмарните
сънища, макар че с времето тяхната честота намаляла, но твърди, че не е отшумяла
напълно.
Достойнството му на
отговорен, честен и съвестен човек и служител на МВР било сериозно засегнато, с
оглед на което счита, че следва да бъде обезщетен. Настоява да бъдат уважени
предявените искове и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
се явява лично и с адв. М.И., редовно упълномощен (л. 9), който поддържа
исковата молба.
Ответникът –
Министерство на вътрешните работи, представлявано от гл. юрисконсулт ***,
редовно упълномощена (л. 24), в писмен отговор на исковата молба с вх. № 3985
от 30.12.2021 г. (л. 19 – 23), оспорва
изцяло предявените искове. Изразява становище за недопустимост на исковата
молба, черпейки довод от изявлението на ищеца за претенция за законна лихва
върху главницата, считано от 05.01.2016 г., когато се е запознал със Заповедта,
от чиято незаконосъобразност претендира вреди. Ответникът счита, че исковете са
погасени по давност, тъй като от 05.01.2016 г. до подаването на исковата молба на
24.11.2021 г. е изтекъл петгодишният период по чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите, поради което се иска прекратяване на производството
по делото. В условията на евентуалност, се моли да бъде отхвърлен искът като
необоснован и/или недоказан. Сочи се, че претенцията на ищеца се отнася за
неимуществени вреди, които същият твърди, че е претърпял вследствие на наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за срок от четири
месеца, с оглед на което се изразява становище, че твърдените от ищеца вреди не
са му причинени по повод на административна дейност, свързана с упражняване на
властнически правомощия, въпреки че Министърът на вътрешните работи е
административен орган, а произтичат от незаконосъобразен административен акт,
който обаче е постановен по повод служебно правоотношение, свързано с полагане
на труд, респективно като такъв не е в резултат на административна дейност по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от което се прави извод, че в случая се касае
за търсена и реализирана дисциплинарна отговорност. На следващо място, ответникът
оспорва иска по основание и размер и настоява, че ищецът не е доказал наличието
на елементите от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. В
тази връзка обръща внимание, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са
хипотетични и евентуални, а реално установени и доказани, като такива според
ответника не са доказани, като се позовава на обстоятелството, че по делото е
представена 1 брой „Етапна епикриза“, издадена от д-р ***, с дата 11.07.2016
г., от която се установява едно посещение при нея и се споменава за проблеми в
работата, а не конкретното дисциплинарно производство и наказание. Според
ответника наложеното дисциплинарно наказание е било за срок от четири месеца,
поради което до месец 7- ми (юли) 2016 г. (датата на Епикризата от д-р ***)
неговото действие вече е било приключило. Прави искане към съда да бъде
отхвърлен главният иск, а съответно и произтичащите от него акцесорни искове за
лихви и разноски, а в случай че в съдът приеме исковата молба за
допустима въпреки изтеклата давност, моли размерът на търсеното обезщетение да
бъде значително намален поради несъразмерност и прекомерност на посочения
размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00
лв. и представя списък на разноските в този смисъл (л. 252).
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя Писмени бележки (л.
26 – 30), с които възразява срещу направените доказателствени искания и моли за
отхвърляне на иска, като излага подробно доводите си за това, идентични с тези
в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Добрич, Милена Любенова, дава заключение за допустимост на иска и
доказаност на исковата претенция. Прокурорът счита, че от събраните по делото
доказателства, писмени, гласни и съдебно – психиатрична експертиза, е доказано
наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен
административен акт, претърпени неимуществени вреди в резултат на наложено на
ищеца с отменената заповед дисциплинарно наказание, като по отношение размера
на обезщетението изразява становище, че следва да бъде определено по
справедливост съгласно ЗЗД.
По претенцията
за недопустимостта на исковете:
При извършената
проверка за допустимост на предявените искове, главен и акцесорен за лихви,
настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, съобразно правилото на чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.
205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ
относно реда за разглеждане на исковете, посочва като правосубектен ответник
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай не се спори,
че незаконосъобразният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, поради
което надлежен ответник по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е
Министерството на вътрешните работи като юридическото лице, представлявано от Министъра,
съгласно чл. 205 АПК, както е посочил ищецът.
С оглед
възражението за погасяване на иска по давност, а оттам и претенцията за
недопустимост на исковата молба и искане за прекратяване производството по
делото, следва да се отбележи, че наличието на елементите от фактическия състав
за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ имат отношение към
основателността на иска, а не към неговата допустимост (Определение №
8484/25.06.2009 г. по адм. д. № 8437/2009 г. на ВАС, Определение №
14030/17.12.2008 г. по адм. д. № 9536/2008 г. на ВАС, Определение №
1492/04.02.2009 г. по адм. д. № 579/2009 г. и Определени № 6452/16.05.2018 г.
по адм. д. № 5068/2018 г. на ВАС). С оглед на това, исковата претенция е
процесуално допустима, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо
правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищеца, че е претърпял
неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен
орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Същевременно
възражението за погасяване на иска по давност поради изтекла такава, считано от
датата на запознаване на наказаното лице със заповедта, с която му е наложено
дисциплинарното наказание, е неоснователно. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК,
искът за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред. В случая Заповедта е отменена с Решение № 6821 от 31.05.2017
г. по адм. дело № 2105/ 2016 г. на Пето отделение на ВАС, като това Решение е
оставено в сила с Решение № 13002/ 30.10.2017 г. по адм. дело № 8543/ 2017 г.
на Петчленен състав на ВАС. От 31.10.2017 г. започва да тече срокът за
предявяване на иск за обезщетение по ЗОДОВ, с оглед на което към 24.11.2021 г.,
когато съдът е сезиран с исковата молба на К.С.Р., този срок не е изтекъл и
исковата молба е допустима и на това основание.
Като обсъди
събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Към момента на
налагане на дисциплинарното наказание ищецът, К.С.Р., е държавен служител
комисар - ВПД началник на отдел (главен разследващ полицай) „Разследване“ при
Областна дирекция на МВР – Добрич. Със Заповед № 8121К – 2572/ 04.07.2016 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4
от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по желание на
служителя, е прекратено служебното му правоотношение, считано от 11.07.2016 г.,
датата на връчване на Заповедта за прекратяване (л. 232, т. 2)
Със Заповед № 8121з)-1131/
14.09.2015 г. по повод постъпили сигнали Министърът назначава комисия, която да
извърши проверка на изложеното в тях.
Резултатът от
проверката е отразен в Справка рег. № 8121р-38687/ 30.10.2015 г. (л. 1 от папка
1), в която по т. 6 по анонимен сигнал, касаещ неправомерни действия на
служители от ОДМВР - Добрич, при определяне на инцидент с Иван Петров Георгиев,
главен разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОДМВР - Добрич, представен
пред НОИ като трудова злополука, са изложени фактите, които комисията
установява. Въз основа на тези факти по т. 3 от изводите в Справката е прието,
че данните в посочения сигнал са основателни и в случая са налице данни за
допуснато от комисар Р. нарушение по чл. 202, ал. 1 от ЗМВР, в резултат на
което е нанесена значителна имуществена вреда, за което се предвижда наказание
„предупреждение за уволнение”. Същевременно е счетено, че служителят не е
изпълнил задълженията си като председател на комисията, назначена със Заповед
рег. № 357з-163/ 28.01.2015 г. (за разследване на трудовата злополука с Иван
Петров Георгиев), не е изпълнил задълженията си да организира дейността ѝ
за събиране на достатъчно доказателства, при което са налице данни за
осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което е
предвидено наказание „порицание” и предвид настъпилата имуществена щета е
прието, че нарушението е по чл. 202, ал. 1 ЗМВР. С оглед на тези изводи е
направено предложение да бъде наложено наказание „предупреждение за уволнение”
на Станимир Р..
Дисциплинарното
производство е приключило с връчването на Р.
на 05.01.2016 г. на Заповед № 8121К - 5330/ 23.12.2015 г. (л.142 – 143),
издадена от Министъра на вътрешните работи, Румяна Бъчварова, с която на основание
чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 202, ал. 1 от ЗМВР е наложено на
комисар К.С.Р., ВПД на отдел „Разследване” при Областна дирекция на МВР -
Добрич дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за срок от четири
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Ищецът, К.Р., е
оспорил Заповедта за дисциплинарно наказание пред ВАС, в резултат на което с
цитираното по – горе Решение № 6821 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 2105/ 2016
г. на Пето отделение на ВАС, оставено в сила с Решение № 13002/ 30.10.2017 г.
по адм. дело № 8543/ 2017 г. на Петчленен състав на ВАС, Заповедта е отменена
като незаконосъобразна. При произнасянето си съставът на ВАС е приел, че при
постановяването на оспорения акт не са спазени предвидените
административнопроизводствени правила, а деянието, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на Р., не представлява нарушение на служебната
дисциплина, като са изложени мотивите за тези изводи.
В хода на
настоящото съдебно производство са събрани като доказателства водените пред ВАС
административни дела със съдържащите се в тях доказателства, кадровото досие на
ищеца, разпитани са свидетели и е назначена съдебно – психиатрична експертиза.
Към исковата молба
е приложена Етапна епикриза от 11.07.2016 г., издадена от д-р ***, както и
рецепта от 28.03.2016 г. (л. 6 – 7).
От събраните
гласни доказателства:
Свидетелят,
Добромир Георгиев Димитров, работещ към момента на разпита като ръководител
звено „Контрол синя зона, паркинги и пазари“ в общинско предприятие „Паркинги и пазари“, заявява, че познава К.Р. от
2006 г., понеже тогава работил в Първо РПУ и с него осъществявал служебен
контакт при започването на работата му там, като твърди, че оттогава са
приятели и е запознат с ежедневието му. Свидетелят споделя, че през 2013 г. е напуснал
системата на МВР, но продължил да поддържа приятелски контакти с ищеца и с
други бивши колеги. Знаел, че в началото на 2016 г. срещу Р. започнало
дисциплинарно производство във връзка с извършено от него дисциплинарно
нарушение. Добавя, че в тази връзка у ищеца забелязал промени, „падна му
гардът, мислеше за проблемите, които настъпват, за бъдещето си, проблемите,
които възникват във връзка с това“. Започнал да вдига кръвно, тръгнал по лекари,
потърсил специализирана психиатрична помощ. Сочи, че приятелят му не пуши,
спортист е, а в един момент започнал да вдига кръвно, да се чувства зле. Допълва,
че знае и за проблеми в семейството, че са семейни приятели, познава съпругата
му, децата му, като свидетелства, че
имало напрежение в семейството във връзка с дисциплинарното производство срещу Р..
Свидетелят споделя, че смята, че ищецът е изпаднал в такова състояние, защото
не е извършил дисциплинарно нарушение, но въпреки това срещу Р. тенденциозно е
образувано дисциплинарно производство. Добавя, че знае за образувано
впоследствие и второ дисциплинарно производство, докато течало наказанието от
първото. Разказва, че „…След издаването на първата заповед му беше паднал
гардът и мислеше само, че ще бъде уволнен несправедливо и се притесняваше, как ще го погледнат. Хората го
знаят в града. Все пак беше ръководител в системата на МВР. Колегите как ще го
погледнат. Другите хора. Аз съм минал по същия път и ми е пределно ясно какво
следва.“
Свидетелят *****,
към момента на разпита, адвокат в АК – Добрич, споделя: „…От 2004 г. до 2015 г.
съм работил в системата на МВР. К.Р. го познавам от 2006 г., когато също
започна работа в системата на МВР. Познавам го като изключително съвестен служител,
който по моя преценка изпълняваше перфектно служебните си задължения. През 2016
г. разбрах от него самия, че има дисциплинарно производство и му е било
наложено наказание, мисля, че беше „предупреждение за уволнение“. Това беше в
началото на 2016 г. След налагане на това наказание К.Р. изключително много се
промени. Затвори се в себе си, беше изключително тревожен. Постоянно
обясняваше, че няма как да погледне колегите си в очите, защото винаги е
защитавал справедливостта. Същевременно му се налага наказание „предупреждение
за дисциплинарно уволнение“ предвид факта, че за почти 10 години, когато той е
бил на работа, многократно е награждаван с различни тип награди. От него знам,
че по повод това дисциплинарно производство той започна да посещава психиатър и
започна да пие медикаменти, които му изписваше медицинско лице. По моя преценка
това не му оправяше емоционалното състояние, защото стресът, на който беше
подложен, и нестабилното емоционално състояние се пренесе и в отношенията му
със семейството. В момента, в който господин Р. пусна жалба срещу
неправомерната заповед, с която му беше наложено дисциплинарно наказание,
започна втора проверка срещу него и общо взето същата цел, а тя целта беше ясна
за всички, които малко или много се интересуват от атмосферата на дирекцията в
полицията, а именно, за да бъде уронен престижът му и да му бъде попречено да
напусне. Аз също като дългогодишен служител по собствено желание предвид
атмосферата в полицията последните години – 2015 г. напуснах, той имаше доста
пречки и в крайна сметка също успя да напусне системата. Но това рефлектира пак
казвам върху цялото му здравословно и емоционално състояние. Знам, че вдигаше
кръвно, главоболие имаше постоянно, срещи с психиатър…Дори и след отмяната на
наказанието продължи емоционалното му състояние, мисля, че ще продължи още
дълги години. К.Р. беше изключително разтревожен, подтиснат, депресиран от
наложеното му наказание. Усещам в него разочарованието от системата и от
отношението на ръководните органи към него. Мисля, че никой служител не
заслужава такова отношение, още повече г-н Р., искам да кажа, пак по мое
впечатление, той беше изключително съвестен и честен служител и перфектно си
изпълняваше служебните задължения…Към този момент, към месец ноември – 2021 г.,
това е мисля, както вече казах, продължаваше да го стресира и да го тормози и
той никога няма да бъде същият човек, защото самата система така се е отнесла
към него. Той ми споделя, че е тревожен и депресиран и сега в момента все още
не може да погледне част от колегите си в очите, защото е служител, така има
авторитет и е бил на ръководен пост и се притеснява от това, че не всички
служители, с които е работил, са запознати с това, че е отменена заповедта, че
не е извършил нищо нередно. И това го притеснява и ще го притеснява цял живот.“
Съдът кредитира
свидетелските показания като обективни, достоверни, логични, дадени
добросъвестно и изразяващи непосредствени впечатления от състоянието на Р..
По делото е
изслушана съдебно - психиатрична експертиза, изготвена от д-р Т.С. – специалист
по психиатрия. В изложението си вещото лице обсъжда събраните доказателства, съдебнопсихиатричното
изследване на ищеца и стига до извода, че след като е станал обект на жалби и
последвали многократни разпити за няколкомесечен период, Р. се е почувствал
потиснат, напрегнат и обиден от създалото се отношение към него. Оформило се е
лабилно психично състояние, характеризиращо се с постоянно напрежение и
потиснатост.
Ескалация на така
оформилото се лабилно психично състояние се е появила към момента на връчване
на незаконосъобразната заповед - 05.01.2016 г., като са възникнали високи по
интензивност напрежение и тревожност. Според вещото лице преживяното е изиграло
роля на масивна психотравма, довело е до влошаване на психичното му състояние,
с данни за клинично проявление на известно стесняване на полето на ясно
съзнание. Състоянието е в рамките на отключилата се ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ,
която е преходно разстройство със значителна тежест и е отговор на преживения
психичен стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване, резултат от значима
житейска промяна на Р. и любимите му хора.
Вещото лице
продължава, че след отшумяване симптомите на острата стресова реакция,
влошеното психичното състояние на Р. се владеело от клиничната характеристика
на СМЕСЕНА ТРЕВОЖНО ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, в рамките на периода на адаптация към
настъпилите значими житейски промени и неблагоприятните последици от
преживяното стресогенно събитие, като на преден план са се проявявали
симптомите на тежка депресия, съчетана с висока по интензивност тревожност, като
е било налице повишено преработване на преживяната масивна психотравма. Освидетелстването
е дало повод на вещото лице да приеме, че ищецът е с крайно нарушен нощен сън и
прояви на влошаване и на соматичното му здраве, с прояви на главоболие,
сърцебиене и няколкократни регистрирани хипертонични кризи на работното място.
Вещото лице
изтъква, че независимо, че по повод влошеното си психично състояние, Станимир Р.
е потърсил адекватна специализирана психиатрична помощ, приемал е препоръчаната
му терапия, усещанията за напрегнатост и несигурност, с водеща потиснатост,
продължавали. Очертала се е повишена, болезнена ранимост, като той се е самоизолирал
от близки и приятели, дори и не споделил с родителите си за случилото се.
Според вещото лице
влошеното психично състояние на ищеца приело клиничната характеристика на
ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, в рамките на формираното РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА. Обособило се е състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, което е довело до сериозно нарушено ежедневно функциониране.
Стресорът е засегнал социалната среда и ценности не само на самия Р., но и на неговото
близко семейно обкръжение, което от своя страна е увеличило интензивността на
възприемане на ситуациите от самия него като травмиращи. Психичното му
състояние се е владеело от мрачно и потиснато настроение, с висока по
интензивност тревожност, невъзможност да се зарадва и да се справи със
ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с ежедневните си
задължения, с крайно липсващ нощен сън.
Страдащ от
неизвестното бъдеще, социално изолиращ се, с чести кошмарни сънища, често
повтарящи се епизоди на внезапна поява на повтарящо се изживяване на травмата
под форма на внезапно оживяване на минали сцени („flashbacks“), допълнително
влошава и така лабилното му психично състояние, като то приема клиничната
характеристика на ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, протрахиран във
времето отговор на преживяната масивна психотравма.
Според вещото лице,
след отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание и напускане системата на
Министерството на вътрешните работи, значително се е подобрило психичното
състояние на ищеца, но на преден план са останали усещанията за болезнена
обида, недоверие, при значително намалели по честота кошмарни сънища. С времето
той е успял да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени от
преживяната обида и засегнато достойнство, като вещото лице дава заключение, че
причиненото страдание и унижение е заседнало дълбоко в съзнанието на
освидетелствания и дори към момента на експертното изследване той остава
болезнено чувствителен към преживяното и засегнатата ценностна система.
Заключението на
вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от
страните, безпристрастно и компетентно дадено, при наличие на задълбочено
професионално обсъждане.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът черпи
правното си основание от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда (имуществена
и/или неимуществена) и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Така по
отделните предпоставки:
1.Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност.
В случая е
безспорно установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 204, ал. 1 АПК – незаконосъобразен акт, отменен с влязло в
сила съдебно решение в случая, а именно Заповед № 8121К - 5330 от 23.12.2015 г.
на Министъра на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна по реда на
съдебния контрол с Решение № 6821 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 2105/ 2016 г.
на Пето отделение на ВАС, оставено в сила с Решение № 13002/ 30.10.2017 г. по
адм. дело № 8543/ 2017 г. на Петчленен състав на ВАС.
2. Изпълнение на
административна дейност.
Налагането на
дисциплинарно наказание на служител на МВР е административна дейност по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е
възражението на ответника, че вредите не са причинени при и по повод
изпълнението на административна дейност. Няма спор по делото, че ищецът е в
служебно правоотношение с МВР. Противно на твърдяното от процесуалния
представител на ответника, служебното правоотношение разкрива същностни разлики
с трудовото, основно поради липсата на отношения на равнопоставеност.
Дисциплинарната власт на органа по назначаване е същностна част от служебното
правоотношение, поради което отношенията във връзка с дисциплинарната отговорност
на служителите по ЗМВР, също са административни - отношения на власт и
подчинение, като съдебната практика в този смисъл е еднопосочна, що се касае до
служебните правоотношения. (В този смисъл Р № 501 ОТ 15.01.2021 Г. по адм. д. №
7012/20 г., ІІІ отд. на ВАС; Р № 8492 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 12404/2020
г., ІІІ ОТД. на ВАС; Р № 17121 ОТ 13.12.2019 г. по адм. д. № 9633/2019 г., ІІІ
отд. на ВАС и др.)
3. Реално
претърпени вреди и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразния акт.
Ответникът оспорва
в случая наличието на претърпени неимуществени вреди и тяхната пряка и
непосредствена причинна връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед.
Съдът намира, че доказателствата
по делото и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - психиатрична
експертиза, както и обичайната житейска логика установяват по безспорен начин, както
претърпени неимуществени вреди от ищеца, така и обстоятелството, че увреждането
е настъпило като пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна
заповед.
Показанията на разпитаните
свидетели, и двамата бивши служители на МВР, с непосредствени възприятия за
състоянието на ищеца по време на дисциплинарното производство по издаване на
Заповедта и след отмяната на същата, разкриват цялостната картина на
негативните преживявания на К.С.Р., породени от необосновано воденото срещу
него дисциплинарно производство, както и насложилото се усещане за
несправедливост в резултат на издадената заповед, възприета като уронване на
престижа му сред колеги и приятели. Установява се, че негативното отражение на
незаконосъобразно проведеното дисциплинарно производство върху психиката на
ищеца е проявило своето въздействие вкл. до момента на окончателната отмяна на
незаконосъобразната заповед с решението на петчленен състав на Върховния
административен съд, като е оставило следи и към настоящия момент. С издаването
на Заповедта и провеждането на дисциплинарното производство, а впоследствие и
на второ такова, Р. е загубил доверието в системата на МВР, за която е полагал
труд през целия си живот.
Според вещото лице
преживяното е изиграло роля на масивна психотравма, довело е до влошаване на
психичното му състояние, с данни за клинично проявление на известно стесняване
на полето на ясно съзнание. Състоянието е в рамките на отключила се остра
стресова реакция, която е преходно разстройство със значителна тежест и е
отговор на преживения психичен стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване,
резултат от значима житейска промяна на Р. и любимите му хора. Впоследствие у Р.
се е появила смесена тревожно депресивна реакция, в рамките на периода на
адаптация към настъпилите значими житейски промени и неблагоприятните последици
от преживяното стресогенно събитие, като на преден план са се проявявали
симптомите на тежка депресия, съчетана с висока по интензивност тревожност,
като е било налице повишено преработване на преживяната масивна психотравма.
Ищецът бил с крайно нарушен нощен сън и прояви на влошаване и на соматичното му
здраве, с прояви на главоболие, сърцебиене. Прави впечатление, че
дисциплинарното производство и издаденият в резултат на него акт са въздействали
изключително тежко върху психиката на лицето, като вещото лице изтъква, че
независимо, че по повод влошеното си психично състояние, К.С.Р. е потърсил
адекватна специализирана психиатрична помощ, приемал е препоръчаната му
терапия, усещанията за напрегнатост и несигурност, с водеща потиснатост,
продължавали. Очертала се е повишена, болезнена ранимост, като той се е
самоизолирал от близки и приятели, дори и не споделил с родителите си за
случилото се. Влошеното психично състояние на ищеца приело клиничната
характеристика на протрахирана депресивна реакция, в рамките на формираното
разстройство в адаптацията. Психичното му състояние се е владеело от мрачно и
потиснато настроение, с висока по интензивност тревожност, невъзможност да се
зарадва и да се справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и
справяне с ежедневните си задължения, с крайно липсващ нощен сън. Достигнало се
е до посттравматично стресово разстройство, протрахиран във времето отговор на
преживяната масивна психотравма. След отмяната на заповедта за дисциплинарно
наказание и напускане системата на Министерството на вътрешните работи,
значително се е подобрило психичното състояние на ищеца, но на преден план са
останали усещанията за болезнена обида, недоверие, при значително намалели по
честота кошмарни сънища. С времето той е успял да притъпи, но не и да преработи
болезнените чувства и спомени от преживяната обида и засегнато достойнство,
като вещото лице дава заключение, че причиненото страдание и унижение е
заседнало дълбоко в съзнанието на освидетелствания и дори към момента на
експертното изследване той остава болезнено чувствителен към преживяното и със засегнатата
ценностна система.
Според събраните
доказателства и изложението на вещото лице се налага изводът, че периодът на
увреждането, през който ищецът е бил подложен на негативни емоционални
преживявания и е търпял социален дискомфорт, е започнал още от момента, в който
се е запознал с изготвената справка на 12.12.2015 г. (л. 24 – 39 от адм. дело №
2105/ 2016 г. на ВАС) и е дал обяснения във връзка с това на 14.12.2015 г. (л.
23 от адм. дело № 2105/ 2016 г. на ВАС), като състоянието му е ескалирало след
запознаване със Заповедта на 05.01.2016 г. и е продължило до момента на
окончателната отмяна на издадената незаконосъобразна заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, 30.10.2017 г., като към момента все още „остава
болезнено чувствителен към преживяното и засегнатата ценностна система“ (според
вещото лице). Негативното въздействие върху психиката му е било толкова силно,
че независимо, че е потърсил лекарска помощ и е приемал предписаната му от д-р ***
терапия, състоянието му не се подобрявало. Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът бил потърсил само веднъж медицинска помощ, черпейки довод
от датата на Етапната епикриза, както и че към тази дата, съобразно срокът на
наказанието от четири месеца, бил отминало въздействието на Заповедта. Видно от
приложената по делото рецепта от месец март 2016 г., очевидно ищецът и преди
това е посещавал д-р ***. Същевременно въздействието, чувството за
несправедливост, не е отшумяло и към настоящия момент според вещото лице, макар
и състоянието на Р. да се е подобрило след окончателната отмяна на Заповедта.
Вярно е, че
налагането на всяко дисциплинарно наказание е свързано с негативни преживявания
и отрицателни емоции, но в настоящия случай се установява, че ищецът е бил
несправедливо обвинен и наказан за деяние, което според влязлото в сила съдебно
решение не е представлявало нарушение на служебната дисциплина, като в този
смисъл и като се отчете, че случилото се е спрямо лице, заемащо ръководен пост
към момента на наказването, награждавано многократно през годините за своята
отдаденост на работата, то очевидно този акт е нанесъл много по-тежки
увреждания върху психическото състояние на Р., което все още дава отражение
върху съзнанието му, т.е безспорно са налице претърпени неимуществени вреди от
отменения като незаконосъобразен акт, които следва да бъдат оценени и
обезщетени.
4.Относно размера
на обезщетението за вреди.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна.
Определянето на
размера на вредите се извършва по общото правило на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗОДОВ. Според текста на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото
лице, което налага пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили в резултат
на увреждането, неимуществени вреди. Понятието „неимуществени вреди” обхваща
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от
време, с оглед на което законът е въвел справедливостта като критерий за
тяхното обезщетяване. Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и
обективно съществуващи обстоятелства в случая - начин на извършване, обем,
характер и тежест на увреждането, интензитет и продължителността на търпимите
болки и страдания, физически и психологически последици за увредения, възраст
на увреденото лице. При определяне на справедлив размер на обезщетението следва
да се отчете положението в обществото на ищеца и общественото възприемане на
справедливостта в икономически аспект.
Изхождайки от посочените критерии, съдът
съобрази, че към момента на неправомерното увреждане на ищеца от представители
на неговия работодател, същият е с висше образование, юрист, дългогодишен
служител на МВР, държавен служител комисар - ВПД началник на отдел (главен
разследващ полицай) „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Добрич,
награждаван девет пъти с „писмена похвала“, с почетен медал и обявяване на
благодарност, женен, с деца,
В случая следва да
се отчете, че с влязло в сила съдебно решение е установено, че обвиненията към Р.
за извършено от него нарушаване на служебната дисциплина и ощетяване бюджета на
ОД на МВР са изцяло неоснователни, като съдът е приел, че деянието му не
съставлява нарушение.
При определяне
размера на обезщетението следва да се отчете грубата несправедливост, извършена
от длъжностите лица на МВР, провели и приключили незаконосъобразното
дисциплинарно производство срещу К. С.Р..
През целия период
на увреждането ищецът е преживявал силно негативно накърняването на доброто му
име, чувствал се е изключително некомфортно в служебната си среда, изолиран в социалните си
контакти, като впоследствие е преценил дори, че не може да продължи да работи в
системата на МВР и е напуснал по собствено желание.
Обезщетението, за
да е справедливо, трябва да е съразмерно с интензивността на увреждането, да
отговаря, както на доказателствата по делото, така и на обществените очаквания
за справедливост. Размерът на обезщетението следва да се съобрази с периода на увреждането,
в случая от м. декември 2015 г. до края на м. октомври 2017 г., т.е. 1 година и
единадесет месеца, но като се отчете, че и към момента, 4 години и 9 месеца
след отмяната на Заповедта, Станимир Р. продължава да е болезнено чувствителен
към преживяното и засегнатата ценностна система, т.е. са налице остатъчни
явления от негативните емоции и вредното въздействие на акта върху психиката му. С оглед всичко това, съобразявайки и обема, характера и тежестта на
психичните болки и страдания на ищеца, неговото социално и служебно положение, икономическото
положение в страната и други случаи в сходни хипотези, настоящият състав на
съда намира, че справедлив размер на дължимото от МВР обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на осъществена спрямо него
необоснована дисциплинарна репресия, следва да се определи на 3000 лв., като за
разликата над тази сума до предявения размер от 30000 лв. главният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на
искането за присъждане на лихва, съдът като взе предвид, че съгласно т. 4 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/ 2004 г.,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им, то в случая лихвата върху определения
размер на обезщетението следва да бъде присъдена от 30.10.2017 г., датата на влизане
в сила на Решение № 6821/ 31.05.2017 г. по адм. д. № 2105/ 2016 г. на Върховен
административен съд, V отделение, с което е отменена Заповедта, до окончателното
изплащане на задължението, като искането за присъждане на лихва, считано от
датата на връчване на Заповедта – 05.01.2016 г., с оглед изложеното, е
неоснователно.
При така приетото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв. (три
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди за периода от декември 2015 г. – 30 октомври 2017 г., пряка и
непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121К -
5330/ 23.12.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като искът до предявения размер от 30 000 лв.
(тридесет хиляди лева) следва да бъде отхвърлен за сумата над 3000.00 лв. (три
хиляди лева).
Предвид изхода на
спора, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, който повелява, че ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, съответно
стореното в тази насока искане в исковата молба и в съдебно заседание от ищеца
и с оглед липсата на спор за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ищецът също е юрист),
упражнената от адвокат М.И. безплатна правна помощ на ищеца в настоящото
производство, изрично отразена и в приложеното адвокатско пълномощно (л. 9, т.
1), на адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено
съобразно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на основание
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважения материален интерес, в размер на
440.00 лв. На ищеца следва да бъде заплатена изцяло внесената държавна такса от
10.00 лв. и 40.00 лв., съразмерно уважената част от претенцията, от разноските
за депозит за вещо лице или общ размер на разноските от 50.00 лв.
Съгласно чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Изхождайки от това правило и предвид изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника, упражнения обем на правна
защита с писмени становища, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв., а именно възнаграждение от 100.00 лв., а съразмерно отхвърлената част
от иска, равно на 90.00 лв. (деветдесет лева), като за разликата до
претендирания размер за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. следва
искането да се остави без уважение като неоснователно. По реда на компенсацията
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 40.00 лв.
разноски по делото.
Водим от горното,
Административен съд - Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерството
на вътрешните работи на Република България да заплати на К.С.Р., ЕГН **********,***,
сумата от 3000.00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за всички
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като
незаконосъобразна Заповед № 8121К -5330/ 23.12.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева), считано от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Министерството на вътрешните работи на Република България да заплати на адв. М.Р.И.,
ДАК, ЕГН **********, сумата в размер на 440.00 лв. (четиристотин и четиридесет
лева), представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********,***,
да заплати на Министерството на вътрешните работи на Република България сумата
от 40.00 лв. (четиридесет лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска, като отхвърля искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размера над 100.00 лв. до претендирания размер
от 150.00 лв.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: