Определение по дело №2991/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 1487
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20175640102991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  1487 / 21.08.2019 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав       

На двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                            

                Председател : Мария Ангелова

                                                                             Членове :  

                                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2991 описа за 2017 година; взе предвид следното:

         

Предявен е иск за съдебна делба на девет недвижими имота от двама ищци против един ответник.

          В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който преди всичко, прави искане за спиране на настоящото производство, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на предходно гр.дело № 2437/2017 г. на ХРС, което било между същите страни и за същите недвижими имоти, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – установителен собственически иск, т.к. то имало съществено значение за настоящото. Прилага искова молба с вх. рег. № 22121/27.09.2017 г., по повод на която, според извършена от съда служебна справка, е било образувано съдебно производство по гр.дело № 2437/20017 г. на ХРС. Ищци по тази молба са ответникът в настоящото производство заедно с още две лица, а ответници – ищците в настоящото производство. Искането е, съдът да признае за установено по отношение на двамата ответника, че всеки от ищците е индивидуален собственик на основание давностно владение върху подробно описани имоти, сред които и тези – предмет на настоящото делбено производство. С определение № 1636/29.12.2017 г. производството по настоящото дело е било спряно, на основани е чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Производството по цитираното преюдициално дело е приключило с решение по същество, влязло в сила на 27.06.2019 г., по силата на което предявените обективно и субективно съединени собственически искове са били уважени изцяло, като ищците по тях са били признати за индивидуални собственици на съответни недвижими имоти, придобити от тях по давностно владение, сред които имоти са всичките процесни девет делбени имота в настоящото производство.

           След влизане в сила на горепосочения краен съдебен акт, с определение № 1209/ 11.07.2019 г. производството по настоящото дело се възобнови, като на страните се указа - в 1-седмичен срок от получаване на съобщенията, с писмени молби с преписи за връчване, да посочат, има ли промяна в твърденията и възраженията им по настоящото дело, предвид междувременно изтеклия период от време и влязлото в сила решение по същество по преюдициалното гр.дело № 2437/ 2017 г. на ХРС. В указания му срок, е постъпило становище единствено от ответника в настоящото производство, заедно с останалите две лица – също ищци по преюдициалното производство. В него се сочи, че в полза на тримата е постановено горепосоченото влязло в сила съдебно решение, като те са признати за собственици на делбените имоти. Ето защо, не била налице съсобственост между страните в делбеното производство върху процесните имоти и производството по делбата на същите била недопустима,като производството по настоящото дело следвало да се прекрати. Преписи от тази молба са изпратени на ищците за становище, които в указания им срок отново не вземат такова.

Предвид изложените данни по делото, предявеният иск за делба се явява без предмет и като такъв е недопустим, като образуваното въз основа на него съдебно производство следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. Това право се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, т.е. обикновена съсобственост. Същевременно, с иска за делба се цели и установяването на наличието на самата съсобственост между страните по делото и тяхното участие в съсобствеността. Съответно на това, решението за допускане на делба има преди това установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните по делото и размерът на техните части. Ето защо, делба може да се иска и да се допусне на съсобствена вещ, която по време на предявяване на иска съществува, а не и на вещ, която е съществувала като съсобствена в миналото. В този смисъл е и решение № 525 от 16.04.1985 г. по гр. д. № 684/1984 г., I г. o., на ВС. В последната хипотеза попада и настоящият случай. По установителен собственически иск, предявен преди настоящия за съдебна делба, с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че всички делбени имоти са собствени по давностно владение, съответно както на ответника в настоящото производство, така и на още две лица. Ето защо, от една страна, не съществува съсобственост между страните в настоящото производство върху делбените имоти, която да е възможно да бъде прекратена чрез настоящата съдебна делба, при което и на основание чл.130 от ГПК производството по делото следва да се прекрати, като процесуално недопустимо. От друга страна, предвид гореизложената цел на съдебната делба, установяването на липсата на съсобственост между страните в настоящото производство е вече постановено, по силата на влязъл в сила съдебен акт. Това е още едно основание да се приеме, че настоящият иск е процесуално недопустим, доколкото недопустимо е пререшаването на спор – в случая този за принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти, вече разрешен с влязло в сила съдебно решение. Настоящото дело се явява повторно заведено, в посочената част, и подлежи на служебно прекратяване от съда,на основание чл.299 ал.2,вр. ал.1, вр.чл.130 от ГПК.

С оглед характера на производството, дължимата от ищците държавна такса, която те следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съдебната власт, на основание чл. 9, вр. чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се определя в размер на по 25 лв. за всеки от съделителите, както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им.

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2991 / 2017 г. на РС - Хасково.

ОСЪЖДА Л.С.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис ***, адв. Ю. М.; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 25 лева; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса в размер на още 5 лева.

ОСЪЖДА З.С.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис **, адв. Ю.М.; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 25 лева; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса в размер на още 5 лева.

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.