№ 9359
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110151805 по описа за 2024 година
Производството по реда на Глава XXV ГПК – Бързо производство.
Ищецът Р. И. Д. е предявил срещу ответника „Глоубъл Мейнтенънс“
ООД следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
283/28.06.2024 г. на управителя на ответното дружество, с която, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено правоотношение между страните - поради
намаляване на обема на работа в предприятието.
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“ с код съгласно
НКПД – 2011 13243027; и
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ, уточнен с молба от 10.12.2024 г., за заплащане на сумата от
28692.92 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 01.07.2024 г. – 27.10.2024 г.
включително, равняващо се на дължимите от работодателя работни заплати
за периода, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
28.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, е
заемал длъжността „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“
с код съгласно НКПД – 2011 13243027 в ответното предприятие.
Сочи, че на 29.04.2024 г. работодателят връчил на ищеца предизвестие
по чл. 328, ал. 1 от КТ, с което го уведомява, че считано от 01.07.2024 г.,
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено „на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата.
Сочи, че на 04.07.2024 г. работодателят връчил на ищеца Заповед №
283/28.06.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, считано от 01.07.2024 г.
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е
осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта основание,
както и че не е извършен законосъобразен подбор по реда на чл. 329 КТ.
Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
не е било налице трайно и значително намаляване на обема на работа в
предприятието, свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции.
Твърди, че дори горната предпоставка да е била налице, уволнението е
незаконно, тъй като работодателят е нарушил изискванията за извършване на
подбор - твърди, че в подбора не са включени всички лица, работещи в гр.
София на същата или сходна длъжност, че не са приложените правилно
законовите критерии за квалификация и ниво на изпълнение на работата, че
притежаваната от ищеца квалификация и професионален опит не са били
правилно съобразени и оценени от работодателя.
Предвид изложеното, намира, че процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като моли съдът да
признае уволнението за незаконно и да го отмени.
При уважаване на иска за отмяна на уволнението, моли съдът да
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител
смяна, транспортно експлоатационно звено“.
Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да заплати обезщетение за
оставане без работа в размер на дължимите трудови възнаграждения за
2
периода от 01.07.2024 г. – 27.10.2024 г. включително, възлизащи общо на
сумата от 28692.92 лева. Сочи, че при определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се вземат предвид всички допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, в това число – посочените във
фишовете за заплата „еднократни надбавки“.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Глобул
Мейнтенънс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове.
Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, както и че същото е прекратено на посоченото от ищеца
основание с изтичане на срока на отправеното предизвестие и издаване на
оспорената Заповед от 283/28.06.2024 г.
Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е
законосъобразна, поради наличието на всички изискуемите елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Във връзка с наличието на намаляване на обема на работа в
предприятието разяснява, че „ГЛОУБЪЛ МЕЙНТЕНЪНС" ООД е дружество,
чиято основна дейност „Техническо обслужване на въздухоплавателни
средства" на типове самолети: 319/A320/AA321 (V2500) 319/A320/AA321
(PW1100G), за които притежава съответния лиценз. Техническото обслужване
включва извършването на ремонти на самолетите, като се извършва от
компанията на четири места (летища): София, Варна, Белград в Сърбия и
Скопие в Северна Македония.
Сочи, че 95% от приходите на дружеството-ответник се осигуряват от
обслужването на авиокомпаниите на Wizz Air Group (Wizz) - Wizz Air Hungary
(Wizz-Hungary) и Wizz Air Malta (Wizz-Malta), като управлението и основната
дейност са съсредоточени на летище София.
За улесняване разширяване на обхвата на обслужването на самолетите
на Wizz Air Group, последното е наело под наем хангар, в който, от страна на
„ГЛОУБЪЛ МЕЙНТЕНЪНС" ООД, да се извършват необходимите ремонти
приоритетно.
Сочи, че от м. 09.2023 г., по настояване на наемодателя, в хангара са
допускани само самолети на Wizz-Hungary. Това довежда до намаляване
3
дейността (обема на извършваните услуги) на дружеството, поради
невъзможността от хангарно обслужване в защитена среда на самолети на
Wizz-Malta.
Сочи, че отрицателен ефект върху обема на работата има и издадена
Директива от авиационните власти на Европа за ограничаване на
експлоатацията на самолети тип А319/A320/AA321 (PW1100G) поради
констатирани дефекти в двигателите им, изискващи извършването на ремонт в
заводски условия от една страна и от друга страна — оставянето на стотици
самолети „на земята“ от началото на 2023 г. в световен мащаб. По отношение
на Wizz това представлява над 20% от флота (брой самолети, собственост на
компанията и/или лизинговани). Възстановяването и връщането на тези
самолети в експлоатация се очаква да приключи не по-рано от началото на
2026 г.
Твърди, че от м.10.2023 г. обемът на извършваните дейности от
дружеството, респективно приходите, спадат рязко, като допълнително
обстоятелство е и прекратяването на наемния договор за хангара, считано от
01.07.2024 г., за което „ГЛОУБЪЛ МЕЙНТЕНЪНС" ООД е предупредено на
25.03.2024 г.
Сочи, че след датата на прекратяване на Трудовия договор на ищеца -
01.07.2024 г. към настоящия момент дружеството извършва само техническо
обслужване и ремонти на открито и то само дейностите, за които
атмосферните условия позволяват това.
По отношение на извършения подбор сочи, че работодателят е имал
само право, не и задължение да извърши такъв. Независимо от това, сочи, че
работодателят е извършил подбор, съгласно утвърдени критерии между
служителите, изпълняващи едни и същи дейности. Един от критериите е
притежаването на Свидетелство за правоспособност за ТО (техническо
обслужване) на ВС (въздухоплавателни средства), издадено от Министерство
на транспорта и съобщенията, с вписани всички необходими квалификации.
Сочи, че ищецът не е притежавал необходимото свидетелство за
правоспособност с Квалификационен клас за ВС по част-66 за категории: B2 -
Airbus A319/A320/AA321 (V2500) B2 - Airbus A319/A320/AA321 (PW1100G),
поради което, при липсата на надлежно издаден лиценз за правоспособност и
работа по техническото обслужване на конкретни типове самолети,
4
работодателят е предпочел да запази онези служители, които притежават
правомощията и съответния лиценз.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
сочи, че като обусловени от иска за отмяна на уволнение, същите също се
явяват неоснователни.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен, намира, че съдът следва да съобрази, че на
работника е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на 4442.37
лева. С молба от 04.03.2025 г., в изпълнение на дадените от съда указания,
конкретизира, че е направил възражение за прихващане с горната сума.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, имащ
преюдициално значение за основателността на съединените искове, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1/ съществуването на трудово правоотношение с ответника,
по силата на което е заемал в ответното дружество длъжността „Ръководител
смяна, транспортно експлоатационно звено“ с код съгласно НКПД – 2011
13243027 през сочения от него период, както и прекратяването на същото по
силата на заповедта, която се оспорва.
В конкретния случай между страните не е налице спор, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на
сключен трудов договор № 33/26.08.2011 г. /. 9/, изменен с допълнително
споразумение от 30.06.2015 г. /л. 12/ заемал е ответното предприятие
длъжността „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“ с код
5
съгласно НКПД 13243027“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 4752 лева, съгласно сключеното между страните допълнително
споразумение от 01.07.2023 г. /л. 293/
Не е спорно, а и се установява по делото, че с Уведомление от
29.04.2024 г. /л.14/, работодателят е отправил до служителя предизвестие за
прекратяване на трудовия му договор, считано от 01.07.2024 г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата.
Не е спорно, че работодателят е издал и връчил на 04.07.2024 г.
Заповед № 283/28.06.2024 г. /л. 164/, в която е посочено, че трудовото
правоотношение на ищеца се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ,
считано от 01.07.2024 г. /последен работен ден – 30.06.2024 г./
Предвид доказването по делото на горните факти, с изготвения по
делото доклад, съдът е разпределил в тежест на ответника да установи, че са
спазени изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а, именно:
1/ че в периода, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, както и към датата на също, е било налице трайно
намаляване на обема на работата в предприятието; и
2/ че това намаляване има отношение именно към изпълняваната от
ищеца длъжност;
3/ че работодателят е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ
/доколкото не се твърди уволненият работник да е заемал единствената такава
длъжност в предприятието/, както и че при извършването на подбора са
спазени кумулативните изисквания за законосъобразност, в това число:
работодателят е извършил подбор с участието на всички служители на
еднаква/сходна длъжност;
че приел е обективни критерии за оценка кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре;
че поставените оценки при извършването на подбора отговарят на
реалната квалификация и качество на работа на служителите, включени в
подбора.
По отношения обстоятелствата, свързани с намаляване обема на работа
в предприятието, ответникът е ангажирал единствено писмени доказателства.
6
Не е спорно на първо място, а и се установява чрез справка в
публичния ТРРЮЛНЦ, че ответното предприятие има предмет на дейност
„техническо обслужване, ремонтни-възстановителни работи и модификации
на самолети; двигатели и компоненти, водене и следене на експлоатационна -
техническа документация, учебна и тренировъчна дейност“. За цялостната
организация на дейността в предприятието, по делото е приложено „Описание
на организацията за техническо обслужване“ /л. 294 – л. 452/.
Установява се от представената от ответника електронна
кореспонденция от 14.09.2023 г. /л. 257/, че управителят на дружество „Роуз
Еър“ ООД информира ответното предприятие, че съгласно сключен между
„Уиз Еър Унгария Кфт – клон България“ КЧТ и „Роуз Еър“ ООД договор за
ползване на място в хангар, ответникът не следва да планира достъп в
хангара на „Роуз Еър“ на Летище София на самолети с регистрация, различна
от унгарска такава – т.е. могат да бъдат допускани самолети от семейството на
Airbus 320, които са вписани във флотата на Уиз Еър Унгария Кфт.
Установява се от представената от ответника електронна
кореспонденция от 25.03.2024 г. /л. 258/, че управителят на дружество „Роуз
Еър“ ООД отправя покана до ответното дружество за предаване на ползваните
под наем помещения в хангар с изтичането на срока на сключения между
страните наемен договор – 30.06.204 г.
Установява се от представените по делото извадки от годишен доклад
за устойчивост на Wizz Air за финансовата 2024 г. /л. 540, том II/, че в
началото на второто тримесечие на финансовата 2024 г. Wizz Air е
информирана, че нейните двигатели GTF PW1100 ще бъдат подложени на
задължителни инспекции за период от две до три години, като от м. септември
2023 г. двигателите ще бъдат свалени от самолетите за техническа проверка в
сервиза. В резултат на това част от флота на Wizz Air е бил спрян от
експлоатация за продължително време от края на лятото на 2023 г., а в
началото на 2024 г. Wizz Air е трябвало спре от експлоатация между 40 и 45
самолета. Посочено е, че поради очакваното спиране от полети на самолетите
да продължи поне 18-24 месеца, Wizz Air е удължила няколко съществуващи
договора за лизинг на самолети и е взела няколко самолета на сух лизинг, за да
покрие този период.
За доказване на законността на извършения подбор, страните са
7
ангажирани писмени доказателства, като по делото е приета и съдебно-
счетоводна експертиза:
Установява се от представената по делото Заповед № 270/08.04.2024 г.
на управителя на ответното дружество/л. 262/, че във връзка трайно и
прогресивно намаляване на дейностите на компанията в периода от октомври
2023г. до март 2024г, прогнозата за задържане на тази негативна тенденция,
изискванията за финансова стабилност по чл. 48д ал. 2 т.3 от Закона за
гражданското въздухоплаване и чл.43 ал. 1 т. 1 от Наредба 145 за условията и
реда за издаване на лицензи на организации за техническо обслужване и
ремонт на авиационна техника, е констатирана необходимост от съкращаване
на персонала, поради което е назначена комисията, чиято задача е да
предложи критерии за оценка на удостоверяващия персонал, а именно
длъжностите „ръководител смяна“ и „техник-механик“, с цел запазване на
тези ръководители и изпълнители, които в най-голяма степен биха допринесли
за ефективната дейност на компанията.
В изпълнение на горната заповед, с протокол от 18.04.2024 г. /л. 264/,
назначената комисия е определила критериите за оценка на удостоверяващия
персонал, като по отношение на длъжността „ръководител смяна“ /заемана от
ищеца/ са посочени следните три критерия: „квалификация;
организационни и комуникационни умения; стаж по съответната
длъжност“. Посочено е, че изброяването на критериите в реда на тяхната
значимост.
С протокол от 23.04.2024 г. /л. 263/ управителите на дружеството са
извършили подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Посочено е, че е взето
решението, че служителите на длъжността „ръководител смяна“ не следва да
надвишава трима души, както и че подборът е извършен въз основа на
приетите от комисията критерии в протокола от 18.04.2024 г.
Видно от представените в табличен вид резултати, в подбора са
участвали петима служители: Е.Д., М.П., К.П., П.М. и ищецът по делото – Р.
Д.. В таблицата е отразена квалификацията на служителите по типове
техника, обслужвани от компанията, както и придобития стаж по
съответната квалификация. Няма данни за извършена и поставена оценка на
качеството на осъществяваната от служителите работа /към които биха могли
да бъдат отнесени приетите от комисията критерии „организационни и
8
комуникационни умения“.
Въз основа на двата приложени от работодателя критерии –
квалификация и стаж, е взето решение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца Р. Д. /който единствен не притежава квалификации
B2 (V2500) и B2 (PW1100) и е с най-малък стаж по квалификация B1
(PW1100), както и със служителя П.М. /за когото също е посочено, че има най-
кратък стаж по квалификация B1 (PW1100)/.
Установява се от представената на л. 520 от делото щатна ведомост
към м. 04.2024 г., че петимата служители, участвали в подбора, са лицата,
заемали в ответното предприятие длъжността „ръководител смяна“.
Горната информация се подкрепя от приетата по делото допълнителна
ССчЕ /л. 604/, с отстранени в проведеното изслушване на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК неточности /л. 619 – гръб /, която съдът кредитира като
компетентно изготвена. В проведеното ОСЗ от 08.05.2025 г. вещото лице
уточнява, че в ответното предприятие длъжността „ръководител смяна,
транспортно екслоатационно звено“ е заемана от петима служители - Е.Д.,
М.П., К.П., П.М. и ищецът по делото – Р. Д., като освободени от длъжността са
П.М. и Р. Д..
Установява се от заключението, че в периода на предизвестието и след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца работодателят не е
наемал нови служители на посочената длъжност с код 13243027, както и на
длъжности с код 13243028 и 13243021.
При така установените факти по делото, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение, поради
"намаление на обема на работа", намира правното си основание в
разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не предвижда друго, освен
посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор - "поради
намаляване обема на работата". По естеството си намаляването обема на
работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите.
Това състояние трябва обективно, реално и фактически съществуващо.
При намаляването на обема на работа не се преустановява изцяло една
9
или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява
обема, в който тя или те са били осъществявани до този момент. Това
обстоятелство води до намаляване необходимостта от съответната част от
трудовите функции, имащи задача нейното или тяхното осъществяване.
Новият, по-малък сега обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко
на брой работници или служители. Това прави излишна част от длъжностите
по съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване
на част от трудовите договори по излишните длъжности. Въведеното от
съдебната практика изискване за „трайност“ на това обективно е изведено във
връзка с необходимостта да се осигури защита на икономически по-слабата
страна в правоотношението от възможността за прекратяване на трудовия
договор, поради кратковременна причина, чието наличието би могло да бъде
преодоляно с други методи /като обявяване на престой, например/.
Предвид изложеното, трайна е съдебна практика на ВКС в насока, че
намаляването на обема на работата трябва да се отнася към дейността, в
която е бил зает уволненият работник/служител, не към дейността на
предприятието изобщо. Тоест, при доказване елементите на фактическия
състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, за работодателя е налице задължение да установи
наличието не просто на обективния факт на намаляване на обема на работа, а
как намаляването на този обем се е отразило на дейността, в която е бил зает
до уволнението съответният работник или служител – в този смисъл
решение № 29 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2010 г., IV г. о., ГК.,
решение № 125 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 832/2012 г., IV г. о., ГК и
др./
В конкретния случай, съдът намира, че по делото работодателят-
ответник не е изпълнил разпределената му от съда доказателствена тежест,
като не е ангажирал доказателства, от които по категоричен начин да се
достигне до извода за реално намаляване в обема на работата, което има
отношение именно към изпълняваните от ищеца трудови функции.
По делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на
изложените в отговора на исковата молба твърдения, че 95% от приходите на
дружеството-ответник се осигуряват от обслужването на авиокомпаниите на
Wizz Air Group (Wizz) - Wizz Air Hungary (Wizz-Hungary) и Wizz Air Malta
10
(Wizz-Malta), като управлението и основната дейност са съсредоточени на
летище София.
Дори горното твърдение да се приеме за вярно, сам о по себе си
обстоятелството, че в момент, предхождащ уволнението, ответникът не е имал
право да приема в хангара на летище София самолети с регистрация, различна
от унгарската, не би могло да доведе до категоричен извод за намаляване на
работата, доколкото не са представени никакви доказателства самолети с
каква друга регистрация и колко на брой е обслужвал ответника преди
получаване на горното писмо. Недостатъчна да обоснове извод за намаляване
на работата е и представената извадка от годишен доклад за устойчивост на
Wizz Air за финансовата 2024 г., доколкото именно от последната се
установява, че въпреки извършването на технически проверки на двигателите
на определени самолети, компанията Wizz Air е предприела действия за
минимизиране на вредите, като е удължила съществуващи договори за лизинг
на самолети и е взела няколко самолета на сух лизинг, за да покрие периода на
недостиг на въздухоплавателни средства.
Обоснован /а не почиващ на предположение/ извод за намаляване на
обема в работата не може да се направи и от обстоятелството, че ответникът е
бил поканен да предаде на 30.06.2024 г. ползвани помещения в хангар на
трето, неучастващо по делото лице, доколкото по делото не е установено нито,
че същите са били реално предадени на посочената дата, нито че ползването
на същите е имало съществено значение за извършваната от ответника
дейност, доколкото не са ангажирани никакви доказателства, от които да е
видно дали това са единствените ползвани от ищеца хангарни помещения и до
каква степен работата на ответното предприятие е била засегната от
невъзможността за ползване именно на конкретния хангар.
По делото, на следващо място, не е поискано събирането на никакви
доказателства /изготвяне на експертиза или събиране на свидетелски
показания/, с помощта на които да се установи какъв е бил обемът на
извършваната от работодателя дейност преди настъпването на твърдените
негативни промени и след тях, въз основа на които да е обективно възможно
да се направи съпоставка между показателите и да се достигне до извод за
реалното намаляване в обема на извършваните услуги.
Не са ангажирани доказателства /и дори не са изложени фактически
11
твърдения/ по какъв точно начин твърдяното намаляване на работата е
оказало влияние именно върху изпълняваната от ищеца трудова функция.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
разпределената му доказателствена тежест, поради което по делото е останало
недоказано обстоятелството, че към датата на извършено уволнение е било
налице намаляване в обема на работата в предприятието, обосновало
необходимост от прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Горният извод е достатъчен сам по себе си да обоснове основателност
на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Независимо от това, съдът намира, че за пълнота следва да бъдат
изложени мотиви и по отношение на законосъобразнността на извършения
от работодателя подбор.
Правото на подбор по смисъла на чл. 329 от Кодекса на труда е
субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на
уволнение. То се прилага само когато уволнението на работника или
служителя се извършва на следните три основания: при закриване на част от
предприятието, при съкращаване в щата и при намаляване обема на работата
/каквато е настоящата хипотеза/.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, при съкращаване на една или
няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности
/трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на
трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната
длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем
работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от
правото на уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни
права по КТ - притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с
повелителни правни разпоредби.
Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение, което при спор се преценява от съда. Доказването му при
оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси -
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на
законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните
12
показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация
/подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа. e
допустимо с всички доказателствени средства.
Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка
работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите
показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от
извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос - кои
работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За
това преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния
мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от
горните въпроси.
Незаконосъобразно извършване на подбор е налице при невключването
на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии,
обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/
на работниците или служителите с оглед на възложената работа.
Критериите, въз основа на които се извършва подборът съгласно чл.
329 от КТ, са квалификацията и нивото на изпълнение на възложената
работа. Понятието "квалификация" по смисъла на чл. 329 от КТ обхваща
целият обем от знания и умения, които работникът или служителят притежава
и които са необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него
длъжност задължения. В тази съвкупност се включват както знанията и
уменията, придобити чрез съответното образование, така и притежаваните
практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от
работника в процеса на полагане на труд. Нивото на изпълнение на
възложената работа визира срочното, количествено и качествено изпълнение
на възложените задачи. Преценката на работодателя не е субективна, а следва
да отразява съответствието на приетите от работодателя показатели по
законоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя.
В цитираното ТР № 3/2012 г. е прието също така, че възможността да
бъде разширен кръгът на работниците и служителите, към които може да се
насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега
13
на подбора - до длъжности, които са еднородни, близки или сходни със
съкращаваните, съответно се намират в звено с намален обем на работата. При
съкращаването на щата на единствената щатна длъжност/трудова функция/,
работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ
тази длъжност, или да направи подбор между него и друг/други/, заемащ
близка или сходна длъжност. Ако това право на подбор бъде упражнено,
работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с
проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят
преценява какъв да бъде обсегът на същия - между работниците или
служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с
намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на
работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Т. е.,
работодателят не е задължен при съкращаване на щата
или намаляване обема на работата да извърши подбор между всички
работници и служители, както между тези, чиито длъжности се съкращават,
съответно се намират в звено с намален обем на работата, така и с онези
заемащи близки или сходни длъжности. / Определение № 501 от 3.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1363/2011 г., III г. о., ГК/
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че законността на
извършения от работодателя /задължителен/ подбор не е доказана.
Макар по делото да се установява, че работодателят е извършил
подбор, в който са били включени всички петима служители на заеманата
длъжност „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“ и да е
приел обективни критерии за оценка на служителите, не е спазил изискването
да постави оценка на служителите и по показателя „ниво на изпълнение на
възложената работа“. Видно от протокола за извършен подбор, единствените
взети от работодателя критерии са тези за професионална квалификация и
трудов стаж, като не се установява да са съобразени и оценени дори
заложените от самата комисия по подбора критерии за организационни и
комуникационни умения.
Доколкото критериите за извършване на подбора са предвидени като
кумулативни такива, липсата на оценка на служителите по един от тях е
достатъчно основание да се приеме, че подборът е незаконосъобразен.
В същото време обаче следва да бъде посочено, че при наличието на
14
оспорването от страна на ищеца, работодателят следва да ангажира
доказателства не просто за извършването на процедура по подбор, а и за
реалното съответствие на приетите от комисията оценки /в случая –
констатации за квалификация и професионален стаж/ с действителните
такива – т.е. в случая по делото следваше да бъдат ангажирани доказателства,
от които да се установи не само, че ищецът има именно тази квалификация и
стаж /което обстоятелство се доказва по делото/, но и че приложената таблица
вярно отразява притежаваните и от останалите служители квалификации и
опит /в която насока не са представени никакви доказателства/.
Предвид изложеното, дори да се приеме, че по делото се установява
наличието на реално намаляване в обема на работата, съдът намира, че
ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на извършването на подбор, представляващ, в
конкретната хипотеза, задължителен елемент от потестативното му право на
уволнение.
С оглед на това, съдът намира, че извършеното от работодателя
уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е незаконно, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Така предявеният иск е обусловен от основателността на претенцията
за незаконност на уволнението, като в тежест на ищеца е да докаже, че към
датата на приключване на съдебното дирене би било налице валидно и
непрекратено на друго правно основание трудово правоотношение, на което
да бъде възстановен.
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на обуславящия
иск, както и с оглед безспорността на обстоятелство, че не са налице други
обстоятелства, водещи до прекратяване на правоотношението между страните
към датата на приключване на съдебното дирене, предявеният иск се явява
основателен.
С оглед на това, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, а именно: „Ръководител смяна, транспортно
експлоатационно звено“ с код съгласно НКПД –13243027.
15
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.
1 КТ
По така предявения осъдителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
продължителността на периода, през който е останал без работа, причинна
връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размера
на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно
трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за
определяне стойността на дължимото обезщетение.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по
делото копие от трудова книжка /съпоставено с представения в осз оригинал
на същата/, че ищецът е започнал работа по ново трудово правоотношение,
считано от 28.10.2024 г. – т.е. от деня, следващ края на исковия период /след
предприетото оттегляне на иска/.
Установява се с помощта на приетата и кредитирана от съда съдебно-
счетоводна експертиза /л. 587/, че последния пълно отработен от ищеца
месец е месец юни 2024 г, като полученото от служителя брутно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 6690.82 лева, включваща – 4752.00 лева
основно трудово възнаграждение и 513.22 лева – допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
При тези данни вещото лице е достигнало до заключението, че
брутния размер на обезщетението за оставане без работа за претендирания от
ищеца период 01.07.2024 г. до 27.10.2024 г. възлиза на сумата от 20145.14
лева.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че при формиране
на базата за изчисляване на обезщетение по чл. 225 КТ, в размера на
получаваното от ищеца трудово възнаграждение следва да се включат и
получаваните от него „еднократни надбавки“, за които твърди, че
представляват възнаграждение по чл. 11 от трудовия договор – за положен
труд в тъмната част на денонощието и през почини дни.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №
847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/ 2009 г. на ВКС, в решение № 540 по гр.д. №
895 за 2009 г. на ІV ГО, , Определение № 944 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3476/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 727 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
16
432/2010 г., III г. о., ГК, в правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, се определят тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за
обезщетенията по КТ, се включват основното трудово възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими
и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. Според чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение
в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда, се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с
вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други
изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд
в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и
защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели
начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да
бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер. Същите се дължат на работника само в случай и
доколкото е полагал такъв вид труд, а не с оглед единствено осъществяване на
трудовите функции на работника.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че
размерът на обезщетението по чл. 225 КТ, дължимо в полза на работника за
периода от 01.07.2024 г. до 27.10.2024 г. възлиза на сумата от 20 145.14 лева
/бруто/, до която стойност искът се явява основателен.
Върху главницата следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца
законната лихва. Същата е дължима от датата на исковата молба /така в ТР
№3/19.03.1996 г. по т.д. №3/95 г. на ОСГК на ВС/, но доколкото ищецът я
претендира от по-късен момент, същата следва да бъде присъдена, считано от
17
28.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от
28692.92 лв. искът се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
Доколкото съдът достигна до частична основателност на искът за
заплащане на парично обезщетение, е сбъднато вътрешнопроцесуалното
условие за произнасяне по направеното от ответника, в условията на
евентуалност, възражение за прихващане с изплатеното на работника
обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на сумата от 4442.37 лева.
По така направеното възражение, съдът намира следното:
Възражението за прихващане е процесуално действие за защита срещу
първоначално предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск, поради
погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.
Възражението за прихващане в гражданския процес, когато то е
направено своевременно, е допустимо и може да се уважи за неликвидни
вземания /Решение № 1665 от 10.01.2006 г. по гр.д. № 1218/2003 г., III ГО на
ВКС/. Особеното в него е, че съдебното прихващане настъпва в един по-късен
момент - след установяване съществуването на насрещното вземане и
неговата изискуемост със съдебното решение. От влизането му в сила на тези
задължения се придава качеството "ликвидност".
В конкретния случай, не се оспорва от ищеца, а и се установява от
представеното платежно нареждане /л. 261/, че работодателят е изплатил на
29.08.2024 г. по банков път /реф.№ FT2424210RLL2RR2/ на ищеца сумата от
4442.37 лева с посочено основание на превода „обезщетение по чл. 222 КТ“.
Така изплатеното обезщетение за оставане без работа за 1 месец след
уволнението подлежи на връщане, доколкото неговата дължимост и
заплащане са поставени в зависимост от наличието на законно уволнение.
Нещо повече, обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ не може да се кумулира с
обезщетението за незаконно уволнение и защото обезщетява една и съща
вреда - оставането на работника без работа след уволнението /в този смисъл е
и решение № 623/24.06.2002 г. по гр.д. № 933/2001 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Поради изложеното, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прихващане е основателно, поради което предявеният от ищеца
иск следва да се отхвърли за горницата над сумата от 15702.77 лева до
18
сумата от 20145.14 лева – като погА. чрез прихващане с подлежащото на
връщане от страна на ищеца обезщетение по чл. 222 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, когато присъжда
възнаграждение и обезщетение за работа, съдът служебно постановява
предварително изпълнение.
Понятието обезщетение за работа не е дефинирано в ГПК, поради което
обемът му следва да бъде очертан от специалния закон, уреждащ видовете
обезщетения, дължими по трудовото правоотношение - Кодекса на труда.
Присъденото в настоящия случай обезщетение е уредено в раздел ІІІ на глава
Х от КТ, озаглавен "Други видове обезщетения". То обезщетява пропусната
полза от увеличаване патримониума на ищеца чрез полагане на труд по
трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има характер
именно на обезщетение, свързано с работа.
С оглед на това, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в тази му част.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК , право на
разноски имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената,
респективно – отхвърлената част от исковете.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатено по банков път на две вноски адвокатско възнаграждение в размер на
3700 лева, като в договора липсва разграничение какъв е договореният размер
по всеки от трите съединени иска. С оглед на това, съдът приема, че страните
са договорили възнаграждение от по 1233.33 лева за всеки от искове.
Ответникът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото
/над средната за подобен тип дела/, големият обем ангажирани и анализирани
от страните доказателства, реално извършената от адвоката дейност,
продължителността на производството и кратките процесуални срокове,
наложени от спецификата му, намира възражение за неоснователно.
С оглед на това, съразмерно на уважената част от искове, в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 3332.58 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
19
По отношение на претендираните от ищеца разноски за преводи на
документи – същите, доколкото не представляват съдебни такива /а
представляват имуществена вреда за ищеца/ не подлежат на възстановява по
реда на чл. 78 ГПК.
Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски в
производството в размер на сумата от 1800 лева с ДДС – заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената като
неоснователна част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 540 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса, съразмерно на
приетата за доказана по основание и размер част от претенциите в общ размер
на сумата от 905.80 лева, както и сторените от бюджета на съда разноски за
заплащане на експертизи, пропорционално на уважената част от исковете в
размер на сумата от 350 лева.
Така мотивиран,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца Р. И. Д., ЕГН **********, извършено от
ответника „Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК *********, със Заповед № 283
/ 28.06.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 33/26.08.2011 г., считано
от 01.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на
обема на работа.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ищеца Р. И.
Д., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител
смяна, транспортно експлоатационно звено“ с код съгласно НКПД – 13243027
в „Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ,
„Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Р. И. Д., ЕГН
**********, сумата от 15 702.77 лева – обезщетение за оставане без работа в
период от 01.07.2024 г. до 27.10.2024 г в резултат на незаконното уволнение в
20
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА:
за разликата над този размер до сумата от 20145.14 лева – КАТО ПОГА.
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника „Глоубъл
Мейнтенънс“ ООД за подлежащото на връщане получено от ищеца
обезщетение по чл. 222 КТ в размер на сумата от 4442.37 лева, а
за разликата над сумата от 20145.14 лева до пълния размер на
претенцията от 28692.92 лева - като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242 ГПК, предварително
изпълнение на съдебното решение, в частта, с която в полза на Р. И. Д., ЕГН
**********, е присъдена сумата от 15 702.77 лева – обезщетение за оставане
без работа.
ОСЪЖДА „Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. И. Д., ЕГН **********, сумата от
3332.58 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата
от 905.80 лева – държавна такса върху уважената част от исковете, както и
сумата от 350 лева – разноски за изготвяне на експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Глоубъл Мейнтенънс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 540
лева с ДДС – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението, в частта, с която е постановено предварително изпълнение
по реда на чл. 242 ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Решението, в останалата му част, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК,
21
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок,
считано от 21.05.2025 г., на която дата съдът е посочил, че ще обяви
решението си в проведеното по делото последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22