№ 108
гр. Ловеч, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200263 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №7634/17.03.2022 година на Явор Методиев Иванов –
Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощен със заповед №РД-11-
1232/28.10.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, е наложена на В. Т. Т. , ЕГН **********
от с. К., обл. Плевен на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата във връзка с
нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за пътищата и на основание
чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата, за това, че на 18.02.2022 г., в 10:32 часа, на IІ - 35, км.39, на 300 м. преди
отбивката за РПС Ловеч в посока гр. Ловеч – гр. Плевен, В. Т. Т. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка ****, модел АД
410 Т с рег. №*****
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. При измерено разстояние между осите 1.38 м., на двойната задвижваща ос на
МПС, сумата от натоварването на ос на двойната ос е 22.370 т., при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в на Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е
тежко.
Измерването е извършено с техническо средство – ел. везна DFW-KR №118807 и
ролетка 1313/18 /5 м./
ППС превозва фракция.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на
Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
1
управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко чл.3, т.2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от
ЗП.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което
се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Към момента на проверката лицето В. Т. Т. е осъществявало движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Нарушението е за първи път.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства:
кантарна бележка №357/18.02.2022 г., Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта,
свидетелство за регистрация на МПС част II, кантарна бележка, пътен лист.
Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на
надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата
след акта, което се отчита като смекчаващо вината обстоятелство и на основание: чл.53, ал.1
във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за пътищата и чл.
53 от ЗАНН е определено посоченото по – горе наказание.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В. Т. Т., който
го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага, че при
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Сочи, че с наказателното постановление е наложена глоба в
размер на 2000 лв., без да е посочено кое от всички основания съдържащи се в
разпоредбата, е повод за налагане на глобата, както и че са нарушени чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като съгласно тези текстове следва да са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и да следва
да се съдържа и го подкрепят. Моли съда да има предвид, че подобен тип нарушение
съгласно Наредба № 11 на МРРБ (Наредбата), може да бъде вменено на превозвач или
собственик на извънгабаритно ППС, като водача нямало как да носи отговорност за
издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим. Съгласно същата наредба в чл. 15,
2
ал. 3 е описано, че длъжни да подадат заявление за издаване на необходимото разрешително
са собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват
превозите. Излага, че съгласно допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните
превози в т. 5 е казано лица, които извършват обществен превоз на товари са
ПРЕВОЗВАЧИ, а съгласно ЗДвП водач е лице, което управлява ППС. Излага, че никъде в
разпоредбите на Закона за пътищата и Наредбата не е вменена на Водача отговорност за
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС. Сочи, че съгласно описаните нормативни
актове водача няма възможност да подаде заявление, както за извънгабаритно така и за
тежко ППС, както и че в образеца на Заявлението съгласно приложение № 4 към чл. 15 ал.3
от Наредбата е видно, че то се подава от превозвач или собственик на ППС, има и изискване
освен същото да бъде подпечатано, така също и разписано от превозвач или собственик на
1ШС или законен техен представител. Чл. 11 на същата Наредба ясно разграничава водача
от лицето, което извършва превозите д него ясно с посочено, че лицето което извършва
превоза /превозвача/ носи отговорност за движението на извънгабаритното ППС и
осигуряването на съответните документи, а не водача. Излага, че би следвало ако има
извършено нарушение санкцията да бъде за лицето отговорно за превоза /превозвач или
собственика/ на извънгабаритно ППС. Излага, че съгласно чл. 36 от Наредбата, контролът се
осъществява от органите на АПИ със съдействието на съответната служба за контрол на
МВР, а от тази разпоредба се извеждало изискването за присъствие и на двата органа на
МВР и АПИ, а в случая по време на извършената проверка, не е присъствал никакъв друг
контролен орган, освен инспектора на АПИ, който осъществява контрол самостоятелно, в
нарушение на Наредбата, по която е извършена проверката, въз основа на която е
твърдяното нарушение на Закона за пътищата. Излага, че чл. 37 от Наредбата също изисква
представител на МВР при съставяне на АУАН и дава указания за съставяне на АУАН на
водач, съпровождащото лице или длъжностното лице отговорно за превоза, когато са
нарушени разпоредбите на Наредбата. Сочи, че както в Закона за пътищата така и в ЗДвП
ясно е указано кой, по кой закон се наказва, като двата закона имат наказващи разпоредби за
това нарушение: а именно, чл. 53 от Закона за пътищата указвал административно наказание
на физическото лице отговорно за нарушението. Но това не бил водача, а физическото лице
собственик на извънгабаритното ППС, физическото лице представляващо юридическото
лице ПРЕВОЗВАЧ, съпровождащото лице или друго длъжностно лице отговорно за
снабдяването на извънгабаритното ППС с необходимото разрешение. Излага, че хипотезата
за административно наказание на водача от органите на МВР съгласно ЗДвП се извежда от
разпоредбите на чл. 177 ал. 3, която определя наказанието на водач управлявал
ивънгабаритно/ тежко ППС без необходимото разрешение. С оглед на гореизложеното
счита, че за твърдяното нарушение, отношение по процедурата на административното
наказание, по отношение на водача бил следвало да се вземе от органите на МВР съгласно
ЗМВР. Излага, че в случая са налице и предпоставките на чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН,
като при извършване на преценка дали е налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен правилно да приложи закона, като ограничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Излага, че изразът в закона "може" не обуславя действие при оперативна самостоятелност, а
означава възлагане на компетентност, а се отнася за особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличието на
основанията на чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени законови последици. Излага, че това е основание за отмяна на
наказателно постановление, поради издаването му в противоречие на закона. Сочи, че в тази
насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/2005 г. НК,
докладчик съдията Блага Иванова. С оглед на гореизложеното моли на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН съдът да постанови решение, с което да отмени горепосоченото НП, като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
3
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият е
депозирал писмено становище, с което е направил искане съдът да разгледа делото в тяхно
отсъствие и е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно призовани, се
представляват от гл. юриск. Върбанова, която е направила искане съдът да потвърди
обжалваното НП изцяло. Същата е депозирала писмени бележки, в които е посочила
подробни аргументи, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения при издаване
на НП, и че видно от акта, а също и от дадените в с.з. свидетелски показания замерването
извършено в хода на проверката е било представено пред жалбоподателя, като същия не бил
направил възражения нито в акта, нито по - късно, с оглед на което по никакъв начин не
било нарушено правото му на защита. Излага, че АНО правилно е дал правна квалификация
на установените фактически обстоятелства, и че правилно е ангажирана отговорността на
водача, а не на превозвача. Излага, че за използваните технически средства е представил
доказателства за изправността им, както и че именно жалбоподателят е субект на
твърдяното нарушение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н.
М. Амб. и В. М. Т., от писменото становище на жалбоподателят и становището и писмените
бележки на процесуалният представил на ответника, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.02.2022 год. бил съставен Акт №0009125 за установяване на административно
нарушение от св. Н. М. Амб., в присъствието на св. В. М. Т. срещу В. Т. Т., ЕГН **********
от с. К., обл. Плевен, за това, че на 18.02.2022 г., в 10:32 часа, на IІ - 35, км.39, на 300 м.
преди отбивката за РПС Ловеч в посока гр. Ловеч – гр. Плевен, В. Т. Т. управлява МПС с
четири оси с две управляеми оси марка ****, модел АД 410 Т с рег. №***** Водачът
осъществява движение без разрешение за дейности от спец. ползване на пътищата издадено
от АДМ управляваща пътя /АПИ/ на извън габаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата.
Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване при което се
констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: При разстояние между
осите 1.38 м., на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на
двойната ос е 22.370 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б.в на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – ролетка
1313/18 /5 м./ и ел. везна DFW-KR №118807 – 10.32 часа, с което е нарушил разпоредбите на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредбата. С акта са иззети като
доказателства: копия на л.к., талон за регистрация на ППС част II, пътен лист
№156510/18.02.2022 г., кантарна бележка №33280/18.02.2022 г. В акта, в графа възражения,
е вписано „Имам възражения.“. Нарушителят е подписал акта, като му е бил връчен препис
от последния. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор Н. М. Амб., оправомощен
със Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е
приет и вложен като доказателство по делото. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Явор Методиев Иванов – Началник на отдел „Контрол по РПМ, в Дирекция
4
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София,
оправомощен със Заповед №РД-11-1232/28.10.2021 г. като заверен препис от цитираната
заповед е приет и вложен като доказателство по делото.
Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа всички изискуеми
от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа, на която е определена глобата. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране
на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят и безспорно се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства,
приложени по делото, в т.ч. кантарна бележка №357/18.02.2022 г., Разписка за връчен
АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на МПС част II, кантарна бележка,
пътен лист. От представените по делото заповеди на председателя на УС на Агенция "Пътна
инфраструктура" се установяват правомощията на актосъставителя и компетентността на
административно наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че при измерено разстояние
между осите 1.38 м., на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на
двойната ос е 22.370 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б.в на Наредбата, като измерването е извършено с техническо средство – ел. везна
DFW-KR №118807 и ролетка 1313/18 /5 м./ като по делото са представени доказателства
/л.32-34 вкл./, че измерването е било извършено със сертифицирани технически средства,
видно от представените документи за това. При осъществяване на движението на
процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при
гореописаните обстоятелства, без разрешение на администрацията управляваща пътя,
същият е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Това деяние се санкционира
по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който текст се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат или
наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В случая не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не
може да се приеме, че размерът на констатираните отклонения на надвишаване над
допустимите норми са незначителни. Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване
безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия
характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания
състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването
на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са маловажни с оглед
разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Това само потвърждава извода, че се касае до защита
на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо
в степен да е налице осъществен състав по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. С други думи казано
липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за
маловажност на случая, като се има предвид най - вече кръга на защитените от закона
5
обществени отношения.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателят, че деянието следва да се санкционира
като нарушение по чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като Законът за пътищата е специален
закон и в случая той трябва да намери приложение. На извънгабаритните по смисъла на § 1,
т. 1 от Наредба № 11/2001 г., пътни превозни средства с размери до посочените в чл. 14, ал.
3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от същата Наредба /които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м,
височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м/, се разрешава да се движат по пътищата след
заплащане само на дължимата такса. По аргумент на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 11/2001 г.,
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба се издава от Агенция
"Пътна инфраструктура", а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция
"Митници". За многократни превози за не повече от 10 курса и за срок не по-дълъг от 30
дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също извънгабаритно ППС и по един и
същи маршрут, документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от Агенция
"Пътна инфраструктура". В останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с
размери над посочените в чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата /тоест, с
натоварване повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина
- над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след издадено по реда на чл. 14, ал.
1 и ал. 2 от Наредбата разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР). Забраната за движение на извънгабаритни и
тежки ППС и състави от ППС без да се спазва установения за това ред е регламентирана в
Закона за пътищата и в Закона за движение по пътищата. В чл. 26, ал. 2 от ЗП е указано, че
за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение. Понятието "Специално ползване на пътищата" по § 1, т. 8 от ДР на
ЗП включва използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.
Съвкупното тълкуване на горецитираните норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и от Закона за пътищата
сочи, че понятието "без разрешение" включва както случаите на движение на
извънгабаритни ППС без документ за заплатена дължима такса, когато размерите им са в
допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата,
така и движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в останалите случаи.
Не на последно място, съдът намира, че нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от
ЗП не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е
свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване,
да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната собственост),
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Докато текстът на
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените отношения, свързани с правото на
администрацията, управляваща (а не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо
преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен
път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за
поддръжката му впоследствие.
По изложените по – горе съображения, настоящият състав приема, че има две
различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП,
които се установяват от различни органи и при различни условия. Както бе посочено вече
по-горе физическото лице - водач на ППС може да бъде административнонаказателно
отговорен субект за административното нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП, също и по чл. 177,
6
ал. 3 от ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП следва да се прилага във всички
останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и натоварване, надвишаващи
максимално допустимите норми, които са изключени от приложното поле на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а” от ЗП.
В разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г., изрично е посочено,
че съответните служби за контрол при АПИ, спират, проверяват и съставят акта на водача,
на съпровождащото лице и на др. длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса, поради което и
възражението на жалбоподателят, че при установява не нарушението не са присъствали
органи на полицията, което опорочава процедурата по съставяне на акта се явява
неоснователно.
По отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че законодателят е
предвидил отговорност, както за лицата осъществили непосредствено движение в
нарушение на чл.26 от ЗП, така и за тези физически лица, които са наредили това, поради
което и направените в тази насока възражения от жалбоподателят се явяват неоснователни.
Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП не поставя изискване относно субекта, който
следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено
забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение.
Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б "а" от ЗП е и лицето, което
фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е собственик
на ППС или има качеството на превозвач. Аргумент за кръга на задължените лица се
съдържа и в чл. 15, ал.3 от Наредбата № 11/2001 г., съгласно която собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да
подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното
се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено
наказанието да се налага на три отделни категории физически лица - нарушители на
разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Предвид
горното несъмнено жалбоподателят е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че
в мотивите на НП е посочено, че касаторът осъществява движение на тежко превозно
средство без разрешение, а с оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП,
водачът е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
В случая по отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че както
е посочено и по – горе законодателят е предвидил отговорност, както за лицата осъществили
непосредствено движение в нарушение на чл.26 от ЗП, така и за тези физически лица, които
са наредили това. За извършеното нарушение за физическите лица е предвидено
административно наказание глоба 1000 до 5000 лева. От фактическа страна не са налице
основания, които да разкриват по - висока степен на обществена опасност на деянието от
обичайните нарушения от същия вид. Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано
в рамките на предвидения от законодателя размер, но по мнение на съда е завишено, тъй
като не е съобразено с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че е извършено за
първи път, поради което съдът намира, че в случая глоба от 1000,00 лева би кореспондирала
в оптимална степен с целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН. В този
смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
В случая разноски не са претендирани и от двете страни поради което и не следва да
се обсъжда този въпрос.
7
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №7634/17.03.2022 година на Явор Методиев
Иванов – Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощен със заповед №РД-11-
1232/28.10.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, В ЧАСТТА, в която е наложена на В. Т.
Т. , ЕГН ********** от с. К., обл. Плевен на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за
пътищата и на основание чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 2000,00 лева на 1000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8