Р Е Ш Е Н И Е
№218
гр. Хасково, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети
март, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Мария Койнова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1129 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба и уточнение към
нея, подадени от М.Р.Щ. ***, чрез адв. Ч., срещу Решение №1012-26-449-1/01.11.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Р.Щ.
срещу Разпореждане №**********/2140-26-728/01.10.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68,
ал.1-3, чл.69б, ал.2 и 5 от КСО ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Обжалваното решение се счита за
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно незачитането на наличен трудов стаж през
периоди във времето от 01.01.1971г. до 31.12.1989г. Непълнотата от приетия
архив на фабрика „Гергана“ в гр.Димитровград не следвало да се вменява като
неудостоверен стаж на жалбоподателката. Неправилно от административния орган
била ценена доказателствената стойност на записания трудов стаж в трудовата
ѝ книжа. Сочи се, че оспореният период на незачетен трудов стаж е от
22.03.1976г. до 10.12.1984г. – 08 години, 08 месеца и 18 дни във фабрика
„Гергана“, гр.Димитровград. Неправилно не бил зачетен и трудов стаж от
01.01.1988г. до 31.12.1989г., както и действителен стаж от 45 дни преди
раждането на дете за целия законово регламентиран период от 12 месеца. Предвид
изложеното се моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане, и се иска връщане на административната преписка на директора на
ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното прилагане на материалното право и
отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от пълномощника на жалбоподателката, който изтъква допълнителни доводи
за незаконосъобразност на атакуваното решение, съответно и на разпореждането.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ -
Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От данните по административната
преписка се установява, че жалбоподателката М.Р.Щ. *** заявление с вх. № 2113-26-381/25.03.2021г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
необходимите документи за това.
С писмо изх.№5531-26-479/07.04.2021г.
(л.27) ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Хасково е
изискал от началника на сектор Осигурителен архив (ОА) издаване на образец
УП-13 за лицето М.Р.Щ. за периода от 22.03.1976г. до 10.12.1984г.
На 19.07.2021г. началникът на сектор
ОА при ТП на НОИ – Хасково постановил Отказ за издаване на удостоверение
изх.№5531-26-479-3 (л.25), като посочил, че в ОА на НОИ липсва информация за
лицето М.Р.Щ./М. Р. Ш. за периодите м.12.1976г., м.05.1978г. и от м.05.1979г.
до м.11.1979г.
С Разпореждане №**********/2140-26-557/23.07.2021г.
(л.39) ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково е отказал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Щ., поради липса на предпоставките
по чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО.
Разпореждане №**********/2140-26-557/23.07.2021г.
е било оспорено от Щ. пред директора на ТО на НОИ – Хасково.
На 25.08.2021 г. от контролен орган
на ТО на НОИ – Хасково е бил съставен Констативен протокол №КВ-5-26-00983373/25.08.2021г.
(л.43). В същия е посочено, че са били проверени всички дела, отнасящи се за
периода от м.03.1976г. до м.12.1984г. Записано е, че в посочените в протокола
документи лицето фигурирало с имената М. Р. Ш. и М. Р. Ш. и за същото липсвала
информация за м.12.1976г., периода от м.05.1979г. до м.06.1979г. вкл. и периода
от м.09.1979г. до м.11.1979г. вкл. Липсвали разплащателни ведомости за
м.05.1978г. и за периода от м.07.1979г. до м.08.1979г.
С Решение № 1012-26-371-3 от
09.09.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково е отменено Разпореждане №**********/2140-26-557/23.07.2021г.
и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и
произнасяне, по същество, съобразно мотивите на решението.
Във връзка с писмо изх.№ 2175-26-66-1
от 14.09.2021г. пред ТП на НОИ – Хасково като приложение към заявление вх.№
2175-26-66-2/30.09.2021г. (л.53) е било представено Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0441 от 30.05.1978г.
С Разпореждане №**********/2140-26-728
от 01.10.2021г. ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково отново е отказал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Щ. по подадено от
същата заявление с вх. № 2113-26-381/25.03.2021г., поради липса на
предпоставките по чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО. Съгласно мотивите
на разпореждането, към дата на подаване на заявлението - 25.03.2021г., Щ. имала
навършена възраст 66г. 11м. 21 дни и осигурителен стаж за периода от
01.01.1972г. до 01.01.1988г. с прекъсване както следва: осигурителен стаж от втора
категория труд – 01г. 11м. и 24 дни и осигурителен стаж от трета категория труд
– 09г. 11м. 18 дни. Съгласно записаното, общия осигурителен стаж на лицето съгласно
чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд е 12г. 05м. 11 дни. Сбор от
възраст и осигурителен стаж 79г., 05м. и 2 дни. Прието е, че съгласно чл.69б,
ал.2 от КСО на Щ. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст 66г.
11м. 21 дни, но няма сбор от осигурителен стаж и възраст - 94, а има 79 и няма
15 години при условията на втора категория труд, а има 01г. 11м. 24 дни. Лицето
нямало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание
чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като имало навършена възраст 66г. 11м. 21 дни, но
нямало осигурителен стаж 36г., а имало 12г. 05м. 11 дни. На Щ. не се следвала и
пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като била на възраст 66г. 11 м.
21 дни, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 11г. 08м.
29 дни. Във връзка с последното е посочено, че съгласно § 1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби от КСО „действителен стаж” е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Осигурителният стаж за периода на майчинство от 01.07.1975г. до
01.08.1975г. - 01 м. и от 30.04.1979г. до 13.06.1979г. - 01 м. 13 д., с обща
продължителност - 02 м. 13 дни, не бил действителен съгласно §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Горепосоченото разпореждане е получено
от Щ. на 05.10.2021г., видно от приложена разписка и е обжалвано от същата пред
директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното Решение №1012-26-449-1/01.11.2021г.
е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки изводите на ръководителя на
пенсионното осигуряване като основния аргумент, вкл. и този, че зачетеният стаж за времето като
неработеща майка от 01.07.1975г. до 01.08.1975г. и от 30.04.1979г. до
13.06.1979г. - 02 м. и 13 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради което и жалбоподателката нямала право на
пенсия и по условията на чл.68, ал. 3 от КСО.
Решението на директора на ТП на НОИ –
Хасково е обжалвано от жалбоподателката чрез адв. Ч. с жалба, подадена на
05.11.2021г. чрез административния орган до АдмС – Хасково.
За изясняване на делото от фактическа
страна, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която на вещо
лице бяха възложени конкретни задачи. В изпълнение на същите, след извършени
проверки и изчисления експертът дава следното заключение: 1. Наличният стаж на
жалбоподателката за периода от 22.03.1976г. до 10.12.1984г. по предадените за
съхранение разплащателни ведомости е 6г. 08м. 10 дни. По изведените данни за
отработени дни от фишовете на „Гергана„ АД в таблицата в констативната част на
заключението, експертизата не може да преизчисли нов трудов стаж, считайки че
това е в компетенциите на пенсионния орган; 2. Стажа за отглеждане на 1-во и 2-ро
дете е зачетен от проверяващия орган – данни за това са отразени в констативната
част на заключението. Не се променя продължителността на трудовия стаж за
цитирания период по тези причини; 3. От извършените проверка в ТП на НОИ и Бюро
по труда - Хасково, експертизата установи, че жалбоподателката не е ползвала
парично обезщетение за безработица.
В съдебно заседание вещото лице дава
пояснения по ССчЕ. В тази връзка отбелязва, че в изготвеното заключение е
отразило установени от него разлики в данните за зачетения от НОИ стаж и
установения по фишове. Заявява, че с добавянето на дните от графа стаж (на
ССчЕ), установен по фишове ще се промени осигурителния стаж за
жалбоподателката, но не може да посочи с колко. Отбелязва също, че в
проверените ведомости (за получаваните от Щ. възнаграждения) нямало посочени
отработени дни, такива имало само във фишовете, като на база преизчислените
суми НОИ били зачели дни и то правилно. Поради това не може да посочи с колко
ще се промени осигурителния стаж за жалбоподателката, ако се вземат предвид
данните от графа стаж на ССчЕ (установен по фишове). Споделя като правилна
методиката, с която пенсионният орган е изчислил стажа на жалбоподателката.
В хода на съдебното производство по
делото беше представена като доказателство Трудова книжка №10/08.03.1976г.,
издадена на М.Р.Щ. от Целодневна детска градина в *, окр.Хасково на дата 08.03.1976г.,
съдържаща и записи за трудов стаж положен от Щ. и при други работодатели.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на
ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на
чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е взето при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано. Оспорваният акт е в писмена форма, подписан е от издателя
си, и не се установява да се отклонява от изискванията към съдържанието,
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл.35, чл.36
и чл.39 от АПК, тъй като преди издаване на акта органът е изяснил значимите за
случая факти и обстоятелства, включително чрез събиране на доказателства по
служебен път, и е обсъдил всички направени от страна на заявителката
възражения.
По отношение на съответствието на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон,
настоящият състав на съда приема следното:
Не е спорно по делото, че в случая не
са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на подаване
на заявлението признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не съответства
на изисквания от законодателя по чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО и чл.69б, ал.2 и
ал.5 от КСО.
Спорът между страните е по
изпълнението на условията по чл. 68, ал. 3 и е разрешен с оспореното решение в
съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Във връзка с изискването за навършени 65 години и 10 месеца за жените не е
спорно, че същото е изпълнено към датата на подаване на заявлението от жалбоподателката, но последната не
отговаря на второто кумулативно условие, а именно няма изискуемия действителен
осигурителен стаж от най –малко 15 години. Признатият от пенсионния орган
осигурителен стаж от 12 години 05 месеца и 11 дни, от който действителен 11
години 8 месеца и 29 дни, не съответства на изисквания от законодателя за
пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Непризнатият период от пенсионния
орган от 2 години и 8 дни, през който жалбоподателката
според трудова книжка №10/08.03.1976г., е работила във Фабрика „Гергана“ гр.
Димитровград през времето от 22.03.1976г. до 10.12.1987г., не е доказан като
действителен осигурителен стаж за зачитането му за пенсиониране при условията
на чл. 68, ал. 3 КСО.
Съобразно разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж
се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В развилото се
производство пред пенсионния орган и в хода на съдебното не са представени
доказателства, с които по категоричен начин да е установен осигурителен стаж за
времето от 2 години и 8 дни положен през периода от 22.03.1976г. до
10.12.1987г. За доказването му жалбоподателката е представила трудова книжка
№10/08.03.1976г., но не и други документи удостоверяващи стажа за спорния
период.
Съгласно чл. 40, ал. 3 НПОС,
документите по ал. 1 и ал. 2 – трудови, служебни, осигурителни книжки и
документи по образец, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Трудовата книжка
удостоверява придобития осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 НПОС), но при спор за
верността или правилността на вписаните в нея обстоятелства, от значение за
разрешаването му са изплащателните ведомости – арг. от чл. 40, ал. 3 НПОС.
В случая е безспорно установено по
делото чрез приобщеното експертно заключение, не оспорено от страните в процеса,
че жалбоподателката фигурира в предадените от
„Гергана“ АД, гр. Димитровград за съхранение в ТП на НОИ - Хасково разплащателни
ведомости за периода от 22.03.1976г. – 10.12.1984г., но в наличните такива
липсват записи за М.Щ. за месец 05.1979г. до месец 06.1979г., месец 09.1979г.,
месец 10.1979г., месец 11.1979г., а за месец 05.1978 и за периода от месец 07.1979г.
до месец 08.1979г., вещото лице е установило, че не са предадени ведомости за
съхранение от „Гергана“ АД. Вещото лице е извършило проверка и на фишовете,
предадени за съхранение от „Гергана“ АД, гр.Димитровград и е установило, че в
тях е налична информация за начисленията по периоди заедно с разбивка на същите
по елементи. Сумите вписани в тях отговаряли на сумите по ведомостите и на
тези, които е ползвал проверяващия орган. В тази връзка в табличен вид вещото
лице е извело данни за начисленията по периоди и по елементи. На база на тях е
отчело трудовия стаж в дни за спорния период, който според него отговаря на
този зачетен от пенсионния орган. Съответно е дало пример как е изчислен целия
трудов стаж от данните в лева, отразени в разплащателните ведомости и наличните
фишове за работна заплата и пояснява, че този метод е възприет, тъй като когато
в документа за трудов стаж е вписано само трудово възнаграждение без да са
посочени отработени дни, броят им се определя като се раздели сумата на
трудовото възнаграждение на средното брутно трудово възнаграждение, изчислено
от средната месечна брутна заплата за страната по време на полагане на трудовия
стаж. По отношение на стажа за времето на отпуск, поради бременност и раждане
вещото лице е установило, че след раждане на първото си дете на дата 04.02.1975г.
жалбоподателката в целия период след раждането е работила и този стаж и е
зачетен от пенсионния орган. Налице е един месец без работа, а именно от
01.07.1975г. до 01.08.1975г. За второ роденото дете на дата 28.05.1978г. вещото
лице е посочило, че за него се зачита 1г. и 2 месеца. В случая, обаче
жалбоподателката и в този период е работила във Фабрика „Гергана“, поради това
от пенсионния орган и е зачетен трудов стаж за периода от 01.01.1978г. до
30.04.1979г. – 1 г. 3 м. и 19 дни от II- ра категория
или превърнат към III
– та категория 1г. 7м. и 16 дни, като в този случай отново не се променял
установения стаж за периода от 22.03.1976г. до 10.12.1984г. В тази връзка, с
оглед общия осигурителен стаж на жалбоподателката
към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 12 години 05
месеца и 11 дни, от който действителен – 11години, 08 месеца и 29 дни,
обосновано пенсионният орган е приел, че не отговаря на изискването за действителен
осигурителен стаж от най-малко 15 години, като условие за отпускане на пенсия
при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Този извод остава непроменен дори и към
зачетения по-горе стаж на жалбоподателката бъде прибавено времето не зачетено
от пенсионния орган, като неработеща майка, което е 2 месеца и 13 дни. В случая
не е изпълнена една от кумулативните материалноправни предпоставки по чл. 68,
ал. 1 КСО, поради което отсъстват основания по чл. 146 АПК за отмяна на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него
разпореждане.
В заключение и с оглед възражението
направено в жалбата за незачитане от пенсионния орган в цялост на отразения
трудов стаж, положен от жалбоподателката във Фабрика „Гергана“ гр. Димитровград
и отразен в трудовата и книжка за периода от 22.03.1976г. до 10.12.1984г.,
който е 8 години 08 месеца и 18 дни следва да бъде посочено, че от внимателния
прочит на същата се установява, че липсва подпис на директор. Обстоятелството,
че в трудовата книжка се съдържат подписите на длъжностното лице сверило стажа
и на главния счетоводител на предприятието, не замества и не санира липсата на
подпис на ръководителя / директора / на предприятието, което е задължително
условия с оглед приложимата към момента на полагане на спорния стаж Инструкция № 2492/1968г., в която в чл. 8 е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което
удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки
следва да се подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на
предприятието, учреждението или организация.
С оглед неоснователността на жалбата
и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 118, ал. 3 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Щ. ***, срещу Решение
№1012-26-449-1/01.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане №**********/2140-26-728/01.10.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.Р.Щ., ЕГН ********** ***, да
заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Хасково сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: