Решение по дело №43/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 163
Дата: 5 март 2025 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20252120200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. С. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-4058-000947/29.11.2024 г., издадено от началника на Сектор СПС към
ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., както и за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказания глоба от 50 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. К.... от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2024 г., в светлата част на денонощието, около 15:35 часа, в гр. Бургас, в ж.к.
М.Р., свидетелят К. И. - старши полицай в сектор СПС към ОД МВР - Бургас, бил на смяна и
управлявал служебен лек автомобил. При разминаване по пътя видял, че водачът на лек
1
автомобил А.... с рег. № ..... РВ е без поставен обезопасителен колан и веднага предприел
обратен завой с цел извършване на проверка на автомобила. След подаден светлинен и
звуков сигнал въпросният автомобил бил спрян, като свидетелят К. И. установил, че водачът
е без поставен обезопасителен колан. В хода на проверката било установено също така, че
предните гуми на автомобила са износени до гладкост.
За констатираните нарушения актосъставителят съставил на водача акт за нарушение
за това, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван същия,
както и че управлява МПС с незначителна техническа неизправност, а именно, че предните
гуми на автомобила са износени до гладкост. Жалбоподателят е получил препис от акта без
да направи възражения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. От показанията на полицейския служител К. И. се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, която съдът кредитира
изцяло. Свидетелят е незаинтересован и пряк очевидец на случилото се и именно липсата на
поставен предпазен колан от страна на водача е причината да обърне служебния автомобил,
да включи служебната сигнализация, да спре автомобила и да извърши надлежна проверка.
Първоначалната му констатация за липсата на колан е била потвърдена при самата проверка
на водача, който действително е бил без поставен предпазен колан. В подкрепа на това са
отчасти и показанията на св. С.Ф., а именно досежно факта, че на въпросната дата и място са
били в автомобила, че жалбоподателят е управлявал същия, както и че е извършена
проверка от служителите на МВР с констатация за липсата на поставени предпазни колани.
Съдът не дава вяра на показанията на св. С.Ф. обаче относно твърденията му, че
жалбоподателят е бил с поставен колан. И това е така по следните съображения: на първо
място, свидетелят Ф. се явява заинтересован от изхода на това дело по две причини - същият
познава жалбоподателя и е най-добър негов приятел, и се явява лично засегнат от
случилото, тъй като и на него са му съставили акт за липсата на колан. По мнение на съда
това сочи на субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж на свидетеля за
представяне на фактите в максимално изгодна светлина за жалбоподателя. На второ място,
показанията му, с които се опитва да оневини жалбоподателя, са в противоречие и със
събрания по делото доказателствен материал. Видно от показанията на полицейския
служител жалбоподателят е бил без поставен колан както при самото разминаване на двата
автомобила, така и в хода на проверката. Съдът не възприема имплицитно съдържащата се в
показанията на свидетеля теза, че понеже били облечени с тъмни дрехи и това може би е
довело до неправилно възприятие от страна на полицейските служители за коланите.
Възприятията на полицейския служител са преки и непосредствени, логични и категорични,
че както при разминаването на двата автомобила, така и при спиране на водача за проверка,
същият е бил без колан. Поради което и показанията на св. К. И. съдът ги поставя в основата
на своите изводи. Напротив показанията на свидетеля С.Ф., в тази част, се явяват несигурни,
нелогични и очевидна защита позиция в отговор на отправеното административно
обвинение, поради което и в тази им част не се кредитират от съда.
2
Съдът се доверява на показанията на полицейския служител и по отношение на
преките му възприятия за износеността на гумите до гладкост. Показанията му са логични и
последователни, и кореспондират с писмените доказателства, поради което и няма никаква
причина съдът да не ги възприеме. От разпита на свидетеля К. И. дори се установи, че
самият жалбоподател се е съгласил с неговата констатация за гладкостта на гумите, като му е
заявил, че сега ще ги подмени с други гуми. Направеното от защитата възражение, че поради
неизползването на замерване с дълбокомер (уред за проверка на дълбочината на гумите),
проверката се явява компрометирана, не може да бъде споделено от настоящия съдебен
състав. В случая подобно техническо замерване не е било необходимо, защото, както посочи
и самият актосъставител, гумите са били в такова техническо състояние, че са били в
състояние на „гладкост“. При тази фактическа констатация и липсата на възражение от
страна на водача на МПС не е било необходимо да се използва технически уред, поради
очевидното състояние на гумите и съвсем логично не е извършено замерване с дълбокомер.
Нещо повече, цитираната от жалбоподателя Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата,
в частта колела и гуми - т. 5.2.3) не задължава контролните органи да използват технически
средства при очевидна неизправност на грайфера на гумата, а напротив, както е в случая -
при липсата на протектор или т.нар. шарка на външна част на гумата, достатъчен е и
визуален оглед от страна на проверяващите служители. Последните са спазили установената
методиката за проверка на елементите на превозното средство по приложение № 5 на
Наредбата, поради което и съдът не възприема направеното от жалбоподателя възражение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на сектор СПС към ОД на МВР - Бургас, а АУАН е съставен от
териториално и материално компетентно лице - старши полицай към сектор СПС.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Деянията и техните съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази
връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани правилно. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
3
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
На първо място, касае се за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която правна
норма предвижда задължение за водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са
оборудвани.
От показанията на полицейския служител по категоричен и несъмнен начин се
установи, че въпросният автомобил е бил в движение, с оборудвани обезопасителни колани,
но водачът нямал поставен такъв. Жалбоподателят е имал качеството на водач и в същото
време е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
В случая, по делото няма твърдения или данни за наличието на някоя от хипотезите
на ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП, предвиждащи изключения от общото правило за поставяне на
колан, поради което и не може да намери приложение.
За извършеното нарушение чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, предвижда глоба от 50 лв. Тази
санкционна норма правилно е приложена от АНО и на жалбоподателя е наложено именно
това наказание.
На следващо място, нарушена се явява и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която движещите се по пътя МПС трябва да бъдат технически изправни. В самия
закон няма дефиниция за това кога едно МПС е "технически неизправно", но чл. 10, ал. 1 от
Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) урежда хипотезите при които превозното
средство се определя като технически неизправно, сред които и тези по т. 9, б. „г“, касаещи
дълбочината на протекторния рисунък на гумите, която не следва да е по-малка от 1,6 мм. В
случая, предните гуми на автомобила са били износени до гладкост, което се явява
неизправност на МПС по смисъла на ЗДвП. Към датата на управление на МПС
жалбоподателят е бил наясно с това обстоятелство и че не следва да го управлява в това
техническо състояние, поради което и той е действал виновно, а от там извършеното от него
съставлява административно нарушение.
За извършеното нарушение чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, предвижда глоба от 50 лв. Тази
санкционна норма правилно е приложена от АНО и на жалбоподателя е наложено именно
това наказание.
Нарушенията не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
4
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но
доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4058-000947/29.11.2024 г.,
издадено от началника на Сектор СПС към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя
Л. С. Д. са наложени административни наказания -глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и глоба от 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5