№ 9797
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110101970 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
Н.С. И. против „******************“ ЕАД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично
вземане по изпълнителен лист от 30.04.2015 г., издаден във връзка с влязло в сила
решение по гр.д. № 176/2013г. по описа на СРС, 91 състав, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20158410410549 по описа на ЧСИ Н.М., поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 30.04.2015 г. срещу него бил издаден изпълнителен лист,
въз основа на влязло в сила определение по ч.гр.д. № 176/2013, по описа на СРС, 91
състав, с който наследодателите на ищеца били осъдени да заплатят солидарно на
„Топлофикация- София“ ЕАД сумата 1 133,25 лева, представляваща дължима главница
за неплатена топлинна енергия за периода м.01.2010г. – м.04.2012 г., ведно със
законната лихва за периода от 04.01.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 160,53 лева мораторна лихва за забава от
03.03.2010 г. до 13.12.2012 г. и 122,64 лева разноски по делото. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано дело № 20158410410549 по описа на ЧСИ Н.М..
Поддържа, че към датата на образуване на изпълнителното производство била изтекла
давността, с която се погасявали вземанията по процесния изпълнителен лист и
възможността на кредитора да предприема действия по принудително изпълнение.
Сочи също, че изпълнителното дело е прекратено ex lege и с изтичането на петгодишна
1
давност. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените
суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност в негова полза.
Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Поддържа, че не е изтекла погасителната давност за вземанията по изпълнителния
лист, издаден по ч.гр. д. № 176/2013 г. по описа на СРС. Поддържа още, че
погасителната давност е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело.
Оспорва обстоятелството, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение до Н.И..
Твърди още, че със съобщение от 20.02.2017г. същият е уведомен за конституирането
му като длъжник по делото. Моли за отхвърляне на исковата претенция.Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземанията на ответника, за които на 30.04.2015 г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 176/2015 г. по описа на СРС, 91 състав, не
съществуват, респективно не подлежат на принудително изпълнение, тъй като са
погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК) и въведените от ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, че срещу
него е издаден изпълнителен лист за посочената сума, че ответникът е легитимиран
кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително
дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за
извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
Между страните не е спорно, че на 30.04.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист
в полза на ответника срещу наследодателите на ищеца във връзка с дължими суми, по
кой`то е образувано № 20158410410549 по описа на ЧСИ Н.М..
Страните не спорят, че наследодателите на ищеца са били потребители на
топлинна енергия за процесния период за посочения в исковата молба топлоснабден
2
имот. Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3. Не се спори също, че са дължали на ответника сумите по изпълнителния лист.
Твърди се само, че вземанията на ответника са се погасили по давност, поради което не
се дължат.
От приетия като писмено доказателство по делото изпълнителен лист, се
установява, че въз основа на подадено от „ФИРМА“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение, на 07.01.2013 г. такава е била издадена срещу наследодателите
на ищеца в настоящото производство Стефка Николова И.а и С.А. И. за следните суми:
1 133,25 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2010
г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 04.01.2013 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 160,53 лв. за периода от 03.03.2010 г. до 13.12.2012 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 122,64 лева.
Изискано и прието е заверено копие от изпълнително дело № 549/2015 г. на ЧСИ
Н.М., рег. № 841 в КЧСИ. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя
от 22.10.2015 г., въз основа на издадения на “ФИРМА” ЕАД изпълнителен лист. С
молбата от 22.10.2015 г. взискателят е посочил способи за изпълнение, а именно:
проучване имущественото състояние на длъжника, изискване на справки и определяне
начин на изпълнение.
Видно от удостоверение за наследници № ГР-14-4276/25.11.2015 г. на СО – район
„Люлин”, Стефка Николова И.а е починала на 29.05.2015 г., и е оставила за наследници
по закон С.А. И.- съпруг, Н. СЛ. ИВ. – син и А.С. И. – син.
По молба на взискателя от 20.02.2017 г. е поискано конституиране на
наследниците на починалата Стефка Николова И.а.
С постановление от 20.02.2017 г. на ЧСИ на мястото на починалия длъжник са
конституирани наследниците му по закон Н. СЛ. ИВ. и А.С. И..
С разпореждане от 05.03.2019 г. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на
движими вещи, собственост на длъжниците С.А. И., Н. СЛ. ИВ. и А.С. И.. Видно от
отбелязването във върнатите призовки, респ. обратните разписки към тях, същите са
получени 18.03.2019 г.
С молба от 30.08.2019 г. взискателят е посочил нови способи за принудително
изпълнение – да бъдат изискани справки от НАП относно трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжниците и да бъде насрочен опис на движимите им
вещи. На 07.10.2021 г. е подадена нова молба от „ФИРМА“ ЕАД, за извършване други
изпълнителни действия- изискване на справка в РБСС относно банковите сметки и
сейфове на длъжниците и налагане на запор върху откритите такива. Заявено е и
3
искане за извършване на справка от НОИ относно действащите им трудови договори и
налагане на запор върху доходите. При условие, че не бъдат открити банкови сметки и
трудови договори, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движими
вещи и изнасяне на публична продан.
С молба от 03.12.2021 г. длъжникът Н.И., чрез пълномощник, поискал да му бъдат
издадени преписи от молба за образуване, изпълнителен лист, молба за конституиране
на наследници и молба за налагане на запори.
Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на
парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено
нещо на съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла
в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна
погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се има предвид още, че
съгласно чл. 116, б. ,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
При съобразяване на задължителните за настоящата инстанция постановки на
цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че давността за процесиите
вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 30.04.2015 г., е прекъсната с
молбата за образуване на изпълнително дело № № 20158410410549, образувано при
ЧСИ Н.М., доколкото в същата взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия са събиране на предявените вземания съгласно издадения
изпълнителен лист. Също така с молби от 2019 г. и 2021 г. взискателят е сочил нови
способи за принудително събиране на задължението и е поискал от съдебния
изпълнител извършване на съответните справки, насрочване на опис на движимите
вещи на длъжниците като изпълнителното производство не е прекратено, а са
предприети изпълнителни действия от взискателя по изпълнителното дело.
Предвид това, в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по
изпълнението, всяко едно от които подновява срока на давността, с оглед на което
твърдението в исковата молба, че от датата на образуване на изпълнителното дело
22.10.2015г. не са предприемани такива, не отговаря на обективната действителност.
4
Не кореспондират и твърденията на ищеца, че не е била изпращана покана за
доброволно изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 3 от ГПК. Видно от
приложената на стр. 38 от изпълнително дело покана за доброволно изпълнение,
изпратената до Н. СЛ. ИВ. е връчена лично на длъжника на 17.03.2017 г. В тази връзка
остават неоснователни твърденията на ищеца, че в хода на изпълнителното
производство не са предприети изпълнителни действия спрямо него. Не са налице
основания да се счита, нито че изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, нито че е изтекла петгодишната
давност за процесните вземания. Това е така, тъй като от датата на образуване на
изпълнителното дело /22.10.2015г./ до настоящия момент са извършвани изпълнителни
действия, с които се прекъсва давността, като започва да тече нова, без да е изтекъл
период от пет години. Доколкото не са изтекли повече от две години между посочените
извършени действия, не може да се приеме, че са налице основания за приложение на
перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. На още по-силно основание, не е
изтекла и петгодишната давност по отношение на процесните вземания.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и изричната претенция на ответника сторените във
връзка с производството разноски принадлежи на ответника. Такова искане е
своевременно изявено, като страната претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8
от 2017 г. в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Към момента на приключване на устните състезания в сила е била
новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Следва да бъде съобразена
посочената нова редакция, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за
правната помощ, съдът определя в полза на ответника да бъде присъдено
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лева за настоящото производство,
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С. И., ЕГН **********, АДРЕС: адв. Цветелина П.,
гр. София, АДРЕС срещу “ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника ½
от сумите, присъдени на Стефка Николова И.а и С.А. И. по изпълнителен лист от
30.04.2015 г., издаден по гр.д. № 176/2013 г. на СРС, 91 състав, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.С. И., ЕГН **********, АДРЕС: адв. Цветелина П., гр. София,
АДРЕС, да заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лв. (сто
лева), представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6