Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Солар Дрийм“ ООД Търговище, представлявано от управителя В. Ю. В., против Решение №38 от 10.04.2024г. постановено по АНД №57/2024 г. на ТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № **** - [рег. номер]/ 21.12.2023 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „Солар Дрийм“ ООД - [населено място], ЕИК *********, представлявано от управителя В. Ю. В. , за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение. В с.з. не взема становище.

Ответната страна оспорва жалбата чрез гл.юрк.Д.. Претендира юрк.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № **** - [рег. номер]/ 21.12.2023 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на касатора, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 24.07.2023 г. инспектори от ТД на НАП - Варна – офис Търговище извършили проверка в ИС на НАП, при която било установено, че дружеството касатор не е подало в срок годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2022 г. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, ГДД следвало да се подаде в ТД на НАП по регистрация на ДЗЛ - в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. Срокът за подаване на ГДД за 2022г. изтекъл на 30.06.2023г. и в рамките на същия, както и към датата на проверката, съответна ГДД не била подадена. При проверката било установено, че през 2022г. дружеството е осъществявало дейност, доказателство за което били декларираните покупки в дневниците за покупки за 2022г. Съставен бил АУАН сер. A N № [рег. номер]/ 26.09.2023 г. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО - при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството на 02.11.2023г., който го подписал с отбелязване, че не е съгласен с направените констатации. Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на съставения АУАН, Директорът на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна издал Наказателно постановление № **** - [рег. номер]/ 21.12.2023 г., с което за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО, наложил на касатора имуществена санкция в размер на 500 лв.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдържат яснота относно визираното административно нарушение. Правото на защита на дружеството не е било нарушено. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Формиран е извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО, за което правилно е санкционирано на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО. Посоченият текст гласи: „Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по- малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер].“ В случая имуществената санкция е в рамките на предвидения в нормата минимум от 500лв. От съдържанието на НП съдът е установил, че наказващият орган е извършил преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на вмененото нарушение, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност. Правната квалификация за нарушенията е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Обжалваното съдебно решение е подробно и мотивирано, съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновава извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. Не са налице кумулативно предвидените в пар. 1, т. 30 от ЗСч условия и изключението по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО по отношение на дружеството е неприложимо. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО изрично препраща към ЗСч, предвид което правилно първоинстанционният съд в своите мотиви препраща именно към съответните норми от ЗСч.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивната инстанция в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

Определените административни наказания са в минималния размер, посочен в санкционната норма.

Не са налице и основания за да се приеме, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от НЗПП, в полза на ТД на НАП-Варна следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 10.04.2024г. постановено по АНД №57/2024 г. на ТРС.

ОСЪЖДА „Солар Дрийм“ ООД - [населено място], ЕИК *********, представлявано от управителя В. Ю. В., да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.