Определение по дело №2171/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК.

Образувано е по молба вх.№732/15.01.2024г. на адвокат К.А., процесуален представител на касационният ответник И.Г.П. с искане за допълване в частта за разноските на решение №1954 от 09.11.2023 г., като се увеличат присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, който Агенция „Пътна инфраструктура“- София-Национално тол управление е осъдено да заплати за процесуално представителство пред касационната инстанция от 600 лв. на 780 лв. с ДДС и да се присъдят отделно разноски в размер на 600 лв с ДДС за подаване на частна жалба срещу Определение №473/26.06.2023г. по АНД №410/2023г на Районен съд –Пловдив, както и за осъществяване на процесуално представителство по делото. Твърди се, че касационното решение в тази си част е неправилно.

Касационният жалбоподателя- Агенция „Пътна инфраструктура“-Национално тол управление гр.София в писмено становище оспорват молбата като неоснователна. Сочи се, че липсват основания за присъждане на разноски на касационният ответник, а И.П. не е лице, което е регистрирано по ЗДДС. Сочи се, че адвокатското дружество е начислило ДДС върху възнаграждението без необходимото за това основание. Предлага се на съда да съобрази Решение от 25.01.2024г на СЕС по дело С-438/22г, като сам определи възнаграждение под минимума на посоченият минимален размер в Наредба №1/2009г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд Пловдив- ХХVIII състав, като прецени становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 51 от делото/ от 20.06.2023 год., съгласно който касационният ответник И.П. е заплатил на адвокатско дружество „Л. и партньори“ ЕИК177279211 възнаграждение от 650.00 лв. без ДДС за изготвяне и представяне на отговор на касационна жалба против Решение №912/26.05.2023г. на Районен съд-Пловдив-8 състав, както и осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. Приложена е разписка от 21.06.2023г. и проформа –фактура №966/20.06.2023г. /л.52-53 делото/, съгласно която И.П. е заплатил сумата от 780 лева, което е договореното възнаграждение с ДДС. С процесното решение№1954/09.11.2023г е определено заплащане на разноски в полза на касационният ответник в размер на 600 лева. Основателно се явява искането за изменение на решението в частта за разноските, които следва да се заплатят, както са действително направени. Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, то договореното възнаграждение в размер на 650 лв без ДДС, което е към предвиденият минимален размер, не е прекомерно, а и видно от представената разписка – същото е реално заплатено. Доказани са и разноските за заплатен ДДС върху тази сума. Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е ограничен от определения в Наредбата минимален размер, тъй като същата, предвиждаща определяне на размера на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес, не отчита обема и сложността на свършената работа, което не винаги е справедливо и обосновано. Ето защо в тази си част молбата се явява основателна и следва да се промени решението с изменение на разноските, като се осъди Агенция Пътна инфраструктура-Национално тол управление-София да заплати действителният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 780 лв с ДДС.

Съдът намира обаче, че наведеното в разглежданата молба искане за допълване на Решение №1954 от 09.11.2023г. в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600 лева във връзка с подаване на частна жалба срещу Определение №473/26.06.2023г. по АНД №410/2023г на Районен съд-Пловдив е неоснователно. Съгласно настоящата съдебна практика, изразена последователно в Определение №1790/15.02.2024 г. по адм. д. № 10464/2023 г., на ВАС -VII отд; Определение № 1557/09.02.2024г. по адм. д. № 12087/2023 г. на ВАС -VII отд. и др. на основание чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. С постановеното по делото Определение № 473/26.06.2023г. по АНД № 410/2023 г. по описа на РС-Пловдив не се разрешава спора по същество, то не се слага край на делото, поради което няма основание, както при постановяването му, така и във връзка с обжалването му, да се присъждат отделни разноски на страните.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Пловдив –XXIII състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1954 от 09.11.2023 г., постановено по кас.адм. нак. дело № 2171/2023 г. на Административен съд Пловдив в частта за разноските, като увеличава размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които Агенция Пътна инфраструктура-Национално тол управление – София е осъдена да заплати на И.Г.П., ЕГН********** от 600,00 лв. на 780,00 лв с ДДС.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Г.П., ЕГН**********, за допълване на решение №1954 от 09.11.2023 г., постановено по КАНД № 2171/2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта за разноските, като се присъдят разноски в размер на 600.00 лв с ДДС за подаване на частна жалба срещу Определение №473 от 26.06.20223г по АНД №410/20223г на Районен съд-Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: